ВИКЪТ НА КРЪВТА – V ГЛАВА

5. РАНАТА ОТ ГВОЗДЕИТЕ В РЪЦЕТЕ И НОЗЕТЕ

Знаеш ли колко много хора четат Словото с такъв диоптър на късогледство пред сърцата си, щото буквата не само че ги убива, но прави и самите тях убийци? Такива хора с късогледа вяра са решили да ходят по възможно най-широкия път с проповядване на най-лесното влизане в Царството. Но такова влизане няма. И такъв път няма. Защото подобно влизане и път са чисто и просто миражи в пустинята на най-отвратителното и мерзостно тщеславие, в което затъват хиляди църкви. Аз не искам да те плаша с това. Аз не искам да ти отнемам и радостта от Спасението. Аз просто искам да пораснеш към Спасение, а не да си вярваш, че Исус е свършил всичко, а от теб се иска само да отидеш на сватба. Нека сега ти прочета едни думи на Апостол Павел, защото вярвам, че са казани с такава категоричност, щото и слепият ще ги види и глухият ще ги чуе:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя, а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30)
Виждаш ли как апостолът ти е казал, че Отец ни прави съобразни на Сина Си? А сега помисли! От кой миг Отец започна да ни прави съобразни на Своя Син? Не от онзи миг ли, когато Синът Му се възнесе и седна отдясно на Силата Му? Не засвидетелства ли това дякон Стефан, като каза:
“Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога…” (Деяния 7:56)
И ако Отец започна да ни прави съобразни на Сина Си след като Той се възнесе и седна до Него, то помисли с какво е зареден Святият Дух, Който се изля в деня на Петдесятница? Защото Истината на Бога ще потвърди в сърцето ти, че Святият Дух е зареден със Силата да изобрази в теб Онзи Исус, Който стои отдясно на Бог Отец! А Той стои пред Него с едни вечни белези. Белези на ръцете и нозете, и белег на реброто Си. Знай тогава, че когато Отец поиска да те види съобразен на Своя Син, Той ще иска да види не само Образа на Своя Единороден Син, но и белезите, които Исус получи във времето на Своето Свято служение за Отца. Кажи ми тогава:
Готов ли си за Небето? Имаш ли ясно изразени раните Господни върху себе си, така, както ги имаше Павел?
Защото ще ти кажа и това, че когато Господ ме вдигна в Небесни места, за да видя Неговите служители, аз видях, че всичките Му служители до един имаха раните Господни върху себе си.
Разбираш ли каква съдбоносна сила се крие тогава в думите на Исус? Разбираш ли, че ако не живееш Словото Му, като вдигнеш кръста си, за да Го следваш, то измежду всички човеци си най-достоен за съжаление, защото измамно заблуждаваш себе си, че ще бъдеш един ден при Него, когато дори не си поискал да пострадаш за Името Му? Ето затова ще те моля да паднеш на колене пред Исус и да Го молиш да те облече с онази Сила, която ще ти е нужна, за да придобиеш раните Господни.
А сега искам да знаеш, че когато се отречеш от себе си и вдигнеш кръста си, за да следваш Исус, ти си се отрекъл не просто от собственото си “аз”. Не! Ти си се отрекъл от всички, които служат на “аз”-а си и не желаят да се съразпнат с Господ! С такива ти повече няма да намериш общ език. Защото когато те влязат на място на мерзост, докарваща запустение, ще започнат да се хихикат и викат “Алелуя”, а ти ще бъдеш погнусен и отвратен от такова място. Такива ще се поклонят пред всеки търговец, а ти ще извадиш бича на ревността. Такива ще те хулят, че не тичаш с тях в същата крайност на разврата, а ти ще бъдеш докоснат и подбуден от Исус да се отделиш и да излезеш изсред тях…
Кажи ми тогава, братко мой, какво ще бъде отношението на такива вярващи към теб от този момент нататък? Не е ли късогледата вяра толкова късогледа, защото да забелязва само пълзящи гадини и насекоми, на които да се кланя и които да превъзнася? И ще може ли да види тази късогледа вяра един волен гълъб, летящ високо в Небето? Не! Това просто не може да стане, защото вярата стига само до там, до където е прицелът й. Днес има вяра за финансов просперитет и прицелът й стига само до кулоарите на банката. Днес има вяра в един човешки Логос и прицелът й стига само до гланцираната диплома. Но онази, истинската Вяра, която Исус ни завеща, не се намира на земята. Ти ще я спечелиш в сърцето си само, ако се съразпнеш с Господ. Защото тогава не ти, но Той ще вярва вместо теб. А Той знае как да вярва. И Неговата Вяра идва тогава, когато умре твоята. Кръстът е мястото, където ще оставиш твоята вяра и ще прегърнеш Неговата!
Затова нека сега ти разкрия видението, което Исус ми даде, за да ми покаже духовно Своите Верни последователи. Отново се намирах пред кръста на Голгота и гледах на моя Господ, Който бе блъснат от римския войник на земята и след това още няколко войници връзваха ръцете Му и държаха нозете Му, за да ги приковат с гвоздеи към дървото. В този момент, докато гледах разпъването, Небето над мен потъмня и цялата земя потъна в мрак. И един светъл лъч проряза тъмния свод, заставайки на кръста и разпнатия Господ. А от Исус започна да възлиза ослепителна Светлина, така щото очертанията на кръста буквално се изгубиха. В този миг от Небето дойде Глас, който казваше:
“Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чеда; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее…”
Когато говоренето на Небесния Глас се прекрати аз отново видях ясно Кръста, за да бъда шокиран и разтърсен до дъното на сърцето си. Там, на Кръста, вече не беше Господ Исус, а Неговата Невяста, Църквата. Тя беше уподобена на жена, върху чието лице бе изписано смирение и скръб. Самата Невяста също беше разпната, а от ръцете й и нозете й се стичаше Христовата Кръв. В този момент усетих до мен присъствието на Господ, Който ми казваше:
“Виждаш ли Истинската Ми Невяста? И разбра ли Гласът от небесата?”
Отговорих:
“Господи, мисля, че Гласът беше на Отец и в думите Му аз разпознах обещанието, което Той даде на Ева, миг преди да я изгони от Райската градина…”
Тогава Исус продължи:
“Гласът действително беше на Отец Ми, а думите – Неговото Свещено действие, миг преди свършека на света. Защото Отец Ми не е готов да приеме в Дома Си каква да е невяста. Той може да приеме само онази Невяста, която е станала с Младоженеца една плът, за да се сбъдне изреченото от Адам:
“Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми. Тя ще се нарече жена, защото от мъжа бе взета. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът…”
Помисли тогава! Ако днес дяволът кара мнозина повторно да разпъват Господ в сърцата си, то няма ли върху Тялото Ми отново да дойдат белезите от раните Ми? И ако Църквата е Моето Тяло, то защо още се чудиш на самото видение? Не иде ли то да ти покаже, че последните гвоздеи на последните слуги на Рим отново ще се забият в Тялото на твоя Господ? И всички, които са една плът с Мене, ще усетят болката от гвоздеите, както я усещах и Аз.
Ето затова последната Ми Невяста ще дойде при Мен разпната и прободена от всички поклонници на Рим, който е духовното въплъщение на светския дух. А така отново и отново ще се изпълни древното Слово, което Отец Ми говори на жената на първия Адам, защото то иде като товар и върху жената на Последния Адам. Затова казвам на всичките Си Верни:
“Ще преумножа скръбта ви в истинското благовестие. И на Мен ще бъдат подчинени всички ваши желания. И Аз ще ви владея…”
Спомни си какво благовестие проповядваха Моите апостоли? На какво учеха всички повярвали?”
Докато Господ ми говореше в сърцето ми вече бяха изплували истинните стихове от “Деяния на Апостолите”. И аз казах на Господ:
“Исусе, за Твоите истински свидетели беше писано, че:
“…утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието Царство…” (Деяния 14:22)
Едва прочел стиховете, Господ допълни в сърцето ми:
“Има ли по-голяма скръб от скръбта на раните Ми? Има ли по-голяма болка от болката, с която виждаш как в сърцето ти се забиват гвоздеите на светския дух? Има ли по-голямо страдание от страданието да показваш Моя Пример, а кучета, хиени и вълци да крещят и да те наричат “антихрист” и “еретик”, само защото не искаш да се поклониш на Мамон, както го сториха те? Но колцина са тези, които ще се разпнат за Мене? Колцина са тези, които и в разпъването си да не чувстват достойни себе си, както стори това Апостолът Ми Петър? Защото той, който изнесе на плещите си делото на благовестието, не намери себе си за достоен и настояваше и умоляваше да го разпнат с главата надолу. И ето такива служители иска да намери Сърцето Ми. Служители, които помнят, че Църквата е Моя и те не са свои си! Служители, които с целия си живот показват и доказват, че на Господ е покорено всяко тяхно желание и Той ги владее! Колкото до гвоздеите, с които днес се разпъват последните Ми Верни, то ти помисли върху думите, с които ви предупредих в “Евангелието от Матея”. Не казах ли Аз, че любовта на мнозинството ще охладнее? И ако нещо охладнява постоянно, то идва миг да стане студено. А когато и студеното охладнее, идва миг да стане каменно. А когато и каменното охладнее, то става желязно. И ето такова желязно поколение днес е напълнило църковните храмове. Поколение, за което беше написано:
“Има поколение, чиито зъби са мечове и челюстните му зъби ножове, за за изпояжда от земята сиромасите и немотните сред човеците…” (Притчи 30:14)
Защото когато помраченото мнозинство проповядва доктрини за земна слава и богатства с нескрита похот и сребролюбие, то тогава наистина се изпояждат сиромасите и немотните Ми. Защото такива се сочат с пръст от църковни богаташи и биват унижавани, че е слаба вярата им. Моите бедни наистина чувстват как гвоздеи на всеобщо презрение и хула пробождат сърцата им. И онези чисти, които са Моите ръце, за да вършат Делата Ми и Моите нозе, за да вървят по Пътя Ми, биват разпнати с гвоздеите на мерзостта. Сега разбираш ли какво ще рече да имаш в себе си рани Господни върху нозете и ръцете си?”
“Да, Господи! Сега разбирам, че да имам Твоите рани ще рече да направя Небето свое отечество, така щото светът да е разпнат за мен и аз да бъда разпнат за света. Да имам раните Ти ще рече да се посветя само на Твоята Небесна кауза и да приема без ропот и в съвършено смирение всички гвоздеи, с които лукавият би ме атакувал в яростта си…”
Господ се усмихна и допълни:
“Знай тогава и нека го знаят всички, че днес е най-големият изпит за сърцата от създанието на света. Днес Отец Ми ще събере и подпечата със Завета Ми всички, чиито нозе и ръце са били прободени по причина на Мене. И Моята Невяста, миг преди грабването и сватбената вечеря, ще приеме в себе си Моите рани, за да участва и в Моята Слава. А колкото до това как да превъзмогнете над яростта и омразата на дявола, то виж и последната Ми рана – раната в Моите ребра…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s