ВИКЪТ НА КРЪВТА – III ГЛАВА

3. РАНАТА ОТ БИЧУВАНЕТО

Готов ли си да следваш Господ? Готов ли си да тръгнеш по Пътя Му? Тогава просто остави настрана всичките мухлясали доктрини и тръгни след Него в Живото Евангелие. Ти сам знаеш от своите прочити на божествените писания, че Исус беше мразен и презиран от религиозната власт на Израил. Господният народ винаги е имал една тежка верига, която е оковавала нозете му и всред Верните на Бога винаги са се намирали човеци, родени от “баща дявола”, които желаят да вършат “похотите на баща си”. Не беше възможно Божият Син да дойде в свят, който диша смърт и насилие и дяволът да не Го вземе на прицел. Не беше възможно Онзи, Който даряваше Живот и Светлина, да не бъде намразен от онези, чиито уста винаги са били “гроб отворен”. И понеже нашият Спасител не дойде да наруши Закона, но да го изпълни, то и затова в тази първа рана съществено място има Законът. Ти може би ще се учудиш как е възможно Законът да има пръст в раните на Господ, но помисли, че Законът изискваше жертва за грехове, а Исус стана Тази Жертва. И Той не просто стана Жертвата, но предизвика всички тъмни сили и самият Сатана.
Виж сега видението, което ми даде Господ, защото без него и аз самият бях сляп за първата рана на Исус.
Пред очите на сърцето ми Спасителят разкри особена гледка. Аз се намирах в самия Ерусалимски Храм, макар и Исус да не беше до мен. Тогава в сърцето си разбрах, че Господ щеше да се изяви като участник в самото видение. Аз започнах да разглеждам нещата около себе си. Видях стотици, а може би хиляди човеци. Имаше огромна глъчка около масите на търговците и среброменителите. Кантарите се люлееха и аз виждах как по тях лъщяха сребърници. Агнета блееха, гълъби гугукаха, волове мучаха. Главни свещеници и книжници вървяха бавно, а онези около тях, които ги виждаха, се навеждаха и ги славеха с поклоните си. Храмът на Отец в действителност бе се превърнал на разбойнически вертеп. Святото място, построено, за да бъде молитвен дом на всичките племена, бе станало място за бизнес, чейндж, далавера и измама. Нещо повече – Святият Дух насочи погледа ми по духовен път и аз видях, как на самия покрив на храма седеше Луцифер. Това дори не ме учуди, защото от евангелския разказ знаех, че той беше този, който заведе Исус до крилото на Храма и Го изкушаваше да се хвърли и изпита Бога. На лицето на Луцифер имаше блажена усмивка. Това бе неговото място и неговата мерзост. Но ето, че тълпите се раздвижиха така, сякаш, че над всички тях премина вълна от вятър. Те просто се разлюляха. И не просто самите те, колкото стреснатия дух на самото място. Тогава видях Исус. Той светеше в Небесна Светлина и удивляваше онези, които Го гледаха. Моят Господ сплете бич от върви и започна да удря с бича по гърбовете на търговците и среброменителите, като викаше:
“Не правете Бащиния Ми дом – дом на търговия! Писано е, че Домът на Отца Ми ще се нарече молитвен дом, а вие го направихте разбойнически вертеп!”
След думите Си Господ започна да обръща масите и теглилките на търговците, така че по земята се разпиляха стотици сребърници, а бичът Му все така удряше сащисаните и невярващи на очите си търговци. Всичко, което моят Господ стори, накара Луцифер да изреве болезнено от покрива на самия храм. И ето думите, които Луцифер в яда си изрече против Господа:
“Зъб за зъб, око за око, бич за бич. Аз непременно ще отмъстя за това унижение! Да, непременно ще отмъстя!”
След последните думи на дявола видението се прекрати и Господ застана до мен, като ми казваше:
“Кой от вас може да види, че ако получих първата Си рана, то е защото и лукавия получи раната си? Бич за бич, Стефане! Защото ако Пилат Ме бичува и предаде на смърт на кръст, то това стана, за да се изпълни Законът. И ето, днес призовавам всички, които искат Моите страдания, за да придобият и Моята Слава:
Изгонете търговците от Храма Ми! Изгонете духа на света, който мърси Святостта на Отца Ми! Изгонете всички онези, за които Господ вашият Бог е станал бизнес и просперитет! Аз никога не съм посещавал сърцата на разбойници и крадци! Аз никога не съм свидетелствал в тяхна полза. Но идва времето, когато Кръвта Ми ще свидетелства против такива. Помисли, момчето Ми, не ти ли дадох и на Теб бич от върви, за да изгониш търговците от Храма. Не написа ли ти с Моето помазание и водителство една трилогия, която беше бич в ръката на твоя Господ?”
“Да, Господи Исусе! Написах я!”
“А след това какво дойде в живота ти? Не те ли похулиха? Не те ли оплюха? Не те ли намразиха? Не започна ли да плющи върху гърба ти бича на омразата от всички Пилатовци в Храма, така че да бъдеш утеснен в душата си до смърт? И щеше ли да усетиш бича на търговците върху сърцето си, ако те не бяха усетили върху сърцата си бича от Господ твоя Бог?”
Прекрасни Исусе! Какво мога да Ти отговоря аз, когато в думите Ти е такава Светлина, на която нито може да се притури, нито да се отнеме! Затова казах на Исус:
“Господи, ако съм сторил нещо, то е поради голямата Ти Благост и Милост. Понеже сега в духа ми и сърцето ми изплуват истинските и верни думи на стиховете от посланието, които казват:
“А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света…” (I Коринтяни 11:32)
Аз вярвам, Исусе, че дори тогава, когато са усетили бича Ти върху гърбовете си, то е било, понеже Си искал да ги спасиш, а не да ги осъдиш. Но мнозина не пожелаха да разберат всичко това и аз бях обвинен, че нося дух на осъждение…”
Тук Исус се усмихна и продължи:
“Ако някой не иска да бъде съден от Мен сега, ще бъде осъден от Мен после. Защото на Кръста Човешкият Син осъди греха в плътта Си. И ако днес вие сте Моята плът и Тяло, то да не осъдя ли греха в Тялото? Да държа ли в Тялото Си мерзост, която докарва запустение? Но ето такава е първата рана, свидетелстваща на Кръвта Ми:
Първата рана е раната на бичуването! Всеки, който слуша Гласа Ми и иска да изчисти Храма Ми от мерзостта, докарваща запустение, е обречен да пострада за Мене и да бъде бичуван от всичките поклонници на светския дух!
На такъв Верен Мой служител, Аз, Господ и Бог Исус Христос, казвам:
Не бой се, служителю Мой! Защото ако и Кръвта Ми да тече от раните ти, тя няма да изтече! Затова предай доброволно живота си на похулване и душата си на бичуване, за да се намериш всред онези Мои скъпоценни люде, за които е писано:
“Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята…” (Евреи 11:36-38)
И ако някой счита света за достоен, то и светът ще счита него достоен. Но ако не считате света за достоен, то пригответе се да получите първата Ми рана, на която свидетелства и Кръвта Ми.
А сега нека те заведа в разбиране на втората Ми рана…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s