ВИКЪТ НА КРЪВТА – I ГЛАВА

1. ОСВОБОДЕНАТА КРЪВ
(ВИДЕНИЕТО С РАНИТЕ ГОСПОДНИ)

Искам да знаеш, скъпи ми приятелю, че в последните месеци на моето стоене и служба пред Господа, аз преживях гонение, което още повече ме приближи до Исус. Чародействата, угнетенията, притесненията, хулите и злобата против мен станаха толкова естествени, колкото е естествена сянката на човек, огрян от слънце. А в огъня на всяко страдание духовното естество на човека става толкова податливо към духовния свят, щото много често духовните очи се отварят и по Волята на Бога можеш да видиш онова, за което мнозината са слепи. Аз зная, че две хиляди години на земята се проповядва Спасението на Господ Исус. Аз зная, че Той е силен да променя живота на стотици и хиляди хора. Но аз се убедих и в друго, а именно в това, че ако преди две хиляди години Исус запали едно огнище, чиито пламъци докосваха и запалваха сърца, то днес огнище вече не можеш да откриеш. Само тук-таме човеци с пламъчета в сърцата си, които не са били угасени от духа на света. Ето затова в тези последни дни Господ се явява и говори чрез слугите Си, та дано намери сърца, които да се покаят и възвърнат към Него.
Когато Исус реши да ме посвети в написването на това слово, Той ми даде видение. Святият Дух ме посети с голяма сила и аз се намерих в Живото Евангелие. Погледнах около себе си и видях само на няколко метра пред очите си Господ Исус. Той вървеше по пътя към Голгота, блъскан от римски войник, а на няколко метра пред Него вървеше киринеецът Симон, който носеше Кръста Му. Около моя страдащ Господ имаше шумна крещяща тълпа от стотици хора, които Го гледаха с такава злоба в очите, че не е възможно да се предаде, нито да се опише. И изведнъж в самото видение стана нещо странно. Аз видях как от прокъсаната дреха на Исус, там“Все още ли не разбираш защо получи това видение? Все още ли не знаеш защо те призовах да видиш раните Ми?”, където прозираха раните от бичуването, започна да свети Небесна Светлина. Тази Светлина излезе от Тялото на Спасителя и се опитваше да докосне сърцата на човеците, но те я отблъскваха, понеже отвътре, изсред тях, аз виждах вълчи зъби, които яростно се затваряха и отваряха. След това отново погледнах на Спасителя и видях как същата тази Светлина излезе и от главата Му, на която буквално бяха набучили трънен венец. Самите тръни се впиваха в челото и слепоочията на Исус и оттам течеше кръв. Но аз вече не виждах течащата кръв, а само Светлина. И ето, че когато моят Господ бе заведен на мястото Голгота, стана така, че римският войник Го блъсна и Той падна до Кръста. А след това Го наобиколиха още много римски войници и като хванаха ръцете Му и ги привързаха с въжета, забиха пирони в тях. После сториха същото и с краката на Господ. След това, дърпайки с въжета, изправиха Кръста и краят му влезе в земята в предварително направен тесен ров.
В този момент Святият Дух отново ме подбуди да гледам на Исус. И аз отново приковах погледа си върху раните Му.
Това не бяха рани! Това бяха врати!
През самите прободени места изтичаше такава Светлина, каквато аз не бях виждал никога в живота си. Понеже моят Господ много пъти ми се беше разкривал в Слава и великолепие, но от това видение всички мои предишни спомени избледняха. Самата Светлина от раните Господни ме накара да разбера, че тя е най-скъпоценното, към което винаги се е стремял духът ми и сърцето ми.
Разбираш ли ме, братко мой? Разбираш ли думите, които ти говоря? Всеки човек се ражда с търсещ дух и със сърце, което иска да напълни. А след това през целия си живот го пълни и то все остава недоизпълнено. Но когато Отец му даде да пристъпи до Кръста на Голгота и да види раните на Исус, то тогава Самата Кръв Господна се влива в това сърце и то разбира, че е намерило всичко, което е търсило и искало. Всичко, което му трябва. Всичко, от което има нужда. Аз бях препрочитал хиляди пъти посланията на Павел и някои негови изповеди първоначално ме смущаваха, но сега, когато стоях пред Кръста и гледах на Светлината в раните на Исус, разбрах прекрасно какво е имал предвид апостолът, когато е писал:
“…защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат…” (I Коринтяни 2:2)
В този миг, още, докато бях под въздействието на видението, аз паднах на коленете си призовах с цялата си сила моя Господ. Исках Той да ми обясни защо ми дава това видение. Исках да разбера самия призив на Святия Дух, с Който Господ ме посещаваше. И точно тогава видението се прекрати и аз усетих как до сърцето ми застана моят Господ. За разлика от други видения, когато погледът на сърцето ми беше насочван към други изяви на Исус, тук, в това Негово идване, аз изцяло бях погълнат от желание да гледам раните Му. Затова Той ме попита:
“Все още ли не разбираш защо получи това видение? Все още ли не знаеш защо те призовах да видиш раните Ми?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Кой може да знае що има в Сърцето Ти, освен Духът на Истината, Който ме изпълни и вдигна в Живото Евангелие? Аз гледах на Твоите рани и те бяха за мен най-съкровената жажда на духа и сърцето ми. И сега Те моля, кажи ми, защо ми даде това видение?”
Исус протегна прободената Си ръка към мен и докосна главата ми. А после каза:
“По Волята на Отец си се родил във време на бунтовни и непокорни човеци. По Волята на Отец си бил призван да дадеш Словото на Пророческия Дух за онези, които слушат, а не чуват, гледат, но не виждат, нито разбират. Защото колцина са онези, които гледат на раните Господни така, както Аз искам? И ако Моите рани правят духа ти да жадува да приеме Светлината, излизаща от тях, то разбираш ли, че вътре в теб има един вик на Кръвта Ми. Вик, който е силен да извърши най-превъзходната и съвършена съдба за Царството. Понеже Аз те поръсих с Кръвта Си и Моята Кръв е върху тебе. И ако някога кръвта на Авел викаше към Отец из земята, то Моята Кръв вика към тебе от Небето и от сърцето.
Въпросът е: Ще разбереш ли ти нейния вик? Ще разбереш ли защо те вика Кръвта Ми и какво иска да извърши тя?”
“Господи, от всичко, което Си ми дал да зная, аз мога да кажа, че Твоята Кръв ми дава опрощение и Вечен Живот. Тя ме измива от греховете ми и ме прави чист. Тя ме възстановява пред очите на Отца. Тя ме прави Божие дете…”
Тогава Исус добави:
“Да, Стефане! Наистина Кръвта Ми върши всичко това. Но тя върши и много други неща, които не са ви проповядвани, нито са ви били дадени като пример, който да следвате. Понеже през целия Си Живот на земята Аз се приготвях именно за времето, когато Кръвта Ми ще говори от Небето и то по-добри неща от Авеловата. А за да говори Кръвта, тя трябва да бъде освободена. Видението, което ти дадох, иде да ти покаже какво може да извърши освободената Кръв…”
Думите на Исус бяха повече от дълбоки. Нещо повече. Колкото и да се напрягах, все още не ги разбирах. И аз Го попитах отново:
“Какво искаш да кажеш, Господи? Как да разбирам Твоята освободена Кръв?”
А Исус отговори:
“Разбирай я именно като освободена, а не като затворена в Тялото. Защото, ако Кръвта е в Тялото, тя дава Живот на Самото Тяло, но когато бъде освободена, тя ще даде Живот на мнозина!
Помисли тогава кога дойде твоето спасение и Вечен Живот? Не тогава ли, когато Човешкият Син проля Кръвта Си за теб? Би ли имал ти Вечния Живот, ако нямаш допир до Кръвта, която ти го дава?”
“Не, Господи! Само Твоята Кръв ми дава този Вечен Живот…”
“Имай тогава разбирането, че за да получиш Вечния Живот, то е трябвало Моята Кръв да бъде освободена от Моето Тяло, за да бъде поръсено с нея твоето сърце.
Ако Аз бях живял на земята заради Себе Си, то бих ли пролял Кръвта Си за теб? Ако Ме вълнуваше само Собствения Ми Живот, а не твоя живот, то би ли имало Спасение?
Но ето затова Отец Ме послуша от Святото Си Небе и направи врати за Моята Кръв. Вратите, които и ти видя. Раните Господни, през които струи Благостта и Любовта на Отца…”
Думите на моя Спасител бяха най-прекрасните и съкровени думи, които някога Той бе ми говорил. И аз, развълнуван и потресен, попитах Господ:
“Господи, нима искаш да кажеш, че именно Твоите рани бяха вратите, през които до мен дойде Любовта и Благостта на Отца?”
“Не просто това! Моите рани са не просто врати, през които Отец докосва и спасява сърцата. Моите рани са врати, през които трябва да минат всички, които Ме любят.
Защото не е достатъчно Светлината на Отец да минава през раните Ми, за да идва при вас. Трябва и вие да минете през раните Ми, за да отидете при Него. Защото когато хванах ръката на Тома и я положих в пробитите Си ребра, не само Светлината на Отца дойде до него, но и той отиде в Светлината на Отца, за да възкликне сърцето му:
“Господ мой и Бог мой!”
Там, в мига, когато Тома докосна раните Ми, той с духа си беше преселен в онази Слава и пълнота, в която не само Ме позна като Господ, но се докосна и до Отца Ми. Ето защо всичките Ми братя и сестри трябва да разберат, че когато Моята Кръв влезе в сърцата им и им даде Вечния Живот, тя винаги ще иска да излезе навън и да бъде свободна. А Кръвта става свободна само чрез раните! Ако няма рани, няма и Кръв. Тя е вътре, но никой няма да я почувства, нито да я усети. Блажени и Святи онези, които Ми позволят да вляза в тях и да заживея вместо тях. Тогава и те непременно ще приемат в себе си белезите на Господ. Защото Аз не желая да правя нищо друго в сърцата на Моите, освен да освобождавам Кръвта Си в тях и те да имат Моите рани в живота си. Само така се отварят вратите на Вечното Спасение. Само така Аз мога да стана реален в живота на човеците…”
Слушах Господ и сърцето ми се разтваряше в пълнотата на Неговата Благост и Любов. Затова Му казах:
“Господи, едва сега от прекрасните Ти думи разбирам какъв е бил животът на Апостола Ти Павел. Понеже в посланието си той писа:
“Отсега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса…” (Галатяни 6:17)
И ако, несъмнено, Павел е имал Твоите белези, то той се е съразпнал с Теб, за да бъдат Твоите рани, Господи, свидетели и на неговия живот за Тебе…”
Исус се усмихна на думите ми, а после каза:
“Ето за тези най-дълбоки и важни истини на Вярата ще те вдъхновя да напишеш в тази книга. Защото днес Отец Ми определя време за Моите рани. Всеки, който придобие в живота си Моите рани, ще придобие и Моя Вечен Живот.
Никой, в когото не свидетелстват раните Господни и ги няма изявени в живота си, няма Вечния Живот!
Защото силата на Живота е в Кръвта. А силата на Кръвта е в раните. А силата на раните е в Жертвата. А силата на Жертвата е в Любовта. Онзи, който Ме люби, с радост ще поиска да пострада за Името Ми и така раните Ми ще се явят в живота му. Онзи, който не Ме люби, няма да поиска да пострада за Името Ми. И такъв ще свидетелства с целия си живот, че няма Моята Кръв, нито копнежа на Духа, нито призива на Отца.
Днес Аз отново ще навестя Моите! Днес Аз отново ще навестя всички, които като Тома са станали съмняващи и колебаещи се.
Ето, казвам, и праведни думи излизат от устата Ми:
Подайте ръцете си и Аз ще ги хвана и положа на прободените Си ребра! Отворете очите си и Аз ще ви покажа прободените Си ръце! Смирете сърцата си и Аз ще ви напълня със Самия Себе Си! Освободете Кръвта Ми и тя съвършено ще напомни за себе си!”
След последните Си думи Господ направи видението да се прекрати и само след миг аз се намерих пред моята библия, преизпълнен от знанието и Светлината на Духа, с които седнах да запиша всичките скъпоценни думи на тази книга.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s