5. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНИЯ ЕФОД НА МЕСИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искам нито за миг да не забравяш, че в тази книга четеш послания, адресирани към духа ти, а не към ума или плътта. И това чудно Злато на Месията, Който е нашият Господ Исус Христос, съвършено се доказва в Дух и Истина, а не чрез логика или умуване. Пиша ти за всичко това, не за да се презастраховам от човешко неверие и отхвърляне, но за да бъде благословено общението ти с Бога. Понеже в същината на това общение стои Вярата, която в Духа на тези пророчески видения е Злато. И както по плът би намерил достатъчно много украшения, направени от земно злато, така по Дух Отец е благоволил да ни открие Вярата на Своя Възлюбен Син в Златни символи, които са най-благодатните Дарове за духовния човек.
За приятелите ми, които познават пророческите книги, които съм написал, няма да е трудно да проверят истинността на това, което ще потвърдя в следващите изречения. Но за тези, които за първи път се докосват до книга на служение “Мория”, искам да кажа, че ако има Божия дума, за която да съм бил максимално пестелив в посланията си, то това е сребърната дума “Алелуя”. Аз имам твърде голям респект и благоговение пред Бога, за да си позволявам произнасянето на тази дума. Защото тя не е родена, за да бъде толкова изговаряна, колкото доказвана от Дух и Истина.
“Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила…” (1 Коринтяни 4:20)
И ако българският превод на тази дума е “Хвалете Йеова”, то всички ние трябва да намерим нужните основания в нас, за да го направим. А главното основание, за което Господ ще говори на всички ни, е Златният Му Ефод. Той е възможно най-възвишеното състояние на Вярата, при което става възможно да преживеем Духът Алелуя, сиреч, Съвършената изява на Божията Слава.
Преди обаче да бих коленичил в Святото Присъствие на моя Господ и Месия, за да Му дам отново да обогати духа ми със Съвършената Си Пълнота, аз искам да избърша сълзите, които проливам за едно поколение, което позна Бога, но не Го прослави като Бог, нито Му благодари, но се изврати в мъдруванията си, за да бъде не богославно, но тщеславно. Защото днес на Вавилонските сергии най-купуваният артикул е дъвката “Алелуя”. Тя кара безумните човеци не просто да я дъвчат, но да мляскат непрестанно, изговаряйки я напразно – минута след минута, час след час, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Без изобщо да забележат и усетят, че в устата им не блести Сребро, но езикът им е потъмнял от ръжда, способна да ръждяса и цялото им естество.
Преди години, когато Господ ми даде да напиша една книга за празните думи, Той ме заведе в дълбините на пъкъла, за да видя как там душите на нечестивите горяха от два най-страшни пожара. Пожарът “Амин” и пожарът “Алелуя”. Отзвукът от тази книга беше толкова болезнен и непоносим, че в онова време ми обърнаха гръб стотици вярващи. Те не искаха да приемат, че някой трябва да смути мляскането и дъвченето им, когато то е придружено с приятен религиозен гъдел.
Тъй де! К’ъв е тоя Главчев, който ще внася смут в общението им с Бог?
Само че на тези безумци въпросът им беше твърде неправилно зададен. Защото поне един от тях трябваше да се запита в сърцето си:
Какъв е Този Свят Бог, Който непременно ще накаже и осъди нечестивите за всяка празна дума, която в нечестие са изговорили против Него и Святостта Му?
Този е въпросът, който трябва да си зададат всички, братко мой! Защото с Бог поругаване и подигравка не бива! Понеже много повече приляга на всички ни да прилежаваме в изпълняването на стиховете:
“Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека бъдат думите ти малко…” (Еклесиаст 5:2)
А на колко от нас Господ е дал достъп до небесата, за да проумеят съвършено Златото и Среброто Му? За колко от нас Той стана по-реален от физическия свят, който ни заобикаля? За колко от нас Портите на Небесната Му Правда станаха Съвършен смисъл на Вяра, Надежда и Любов? Защото със сигурност и на слугата Господен му се е искало да напълни книгите си със сребърната дума “Алелуя”, та дано с нея би подсилил Господните внушения и послания. Но някъде отвътре Святият Дух е удържал копнежа ми със смисъла, че доказването струва повече от казването. И с онези Святи думи в псалома, които гласят:
“Това е моето хваление, че опазих Твоите правила…” (Псалом 119:56)
Разбираш ли сега, братко мой, че ето тази е била причината повече да уповавам на Духа Алелуя, отколкото да изговарям сребърната Божия дума, с риск Бог да не я потвърди за пълна? Защото всяка пълна дума е Дух и Живот, но всяка празна дума е беззаконие и смърт. Осъждение, за което Господ е предупредил в Евангелието, казвайки ни:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден…” (Матея 12:36)
Ето затова, миг преди видението със Златния Ефод на Месията, сърцето ми потърси смирение и тишина. Защото исках Сам Господ да ме увери, че съм Негов Избор и прицел на благоволението Му. А Той, като продължи да задържа сърцето ми в Духа на пророческите видения, отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Твоят Господ се радва за теб, защото не просто Аз те задържам в Духа Си, но ти Ме задържаш в своя. И останалото Ми Злато в теб копнее да му придам образ и смисъл. Защото сега, когато имаш Моя Шлем, Нагръдник, Щит и Сандали, Аз искам да ти дам и Златния Си Ефод. А какво знаеш ти за Ефода, Стефане? За какво служи един Ефод?”
“О, Исусе! Ефодът е украшение върху нагръдника на Божиите свещенослужители, който има дълбоко символно значение на Освещение, Посвещение и Помазание! Всеки Божий служител, който носи Ефод, е отделен да пребъдва в Святостта на Бога и Отца!”
“Точно така е! И сега забележи, че това е Злато, свързано със Сребро! Защото върху самата плочица на Ефода блести сребърната дума Алелуя! Как мислиш тогава? Защо върху останалото Злато на Месията нямаше сребърни думи от Бога и Отца, а тук има?”
“О, Господи мой! Тази Свята дума е Духът на Божията Слава! Тя е събирателна за Живота Ти, Делото Ти и Примера Ти! И тя не би могла да бъде заместена от други Божии думи, защото събира всички тях в себе си!”
“А колко ли силно започва да блести думата Ми Алелуя върху Златния Ефод, когато наистина събере всички останали Мои думи, които съм превърнал в Дух и Живот? Знаеш ли това? Искаш ли да го преживееш?”
“Ах, благи мой Исусе! Искам тази Твоя Благост от цялото си сърце!”
В отговор на възторга, бликнал на устните ми, Исус се усмихна и протегна ръката Си към сърцето ми, казвайки:
“Нека тогава да извадя най-съкровения Златен къс от Вярата Ми вътре в теб! Защото твърде много си се потрудил пред твоя Господар, та напълно да заслужиш Благостта Му!”
В следващия миг в Десницата Господна се намери Златния къс от сърцето ми. А Огънят на Отца отново пламна в Исусовата ръка, като преобрази Златото в Ефод. Тогава Господ приближи Ефода до мен, като го закачи на Нагръдника ми. И докато ме заливаха вълни от неизразимо благоговение, Той извади от Мантията Си диамантен писец. А след това с острието на писеца изписа върху Ефода сребърната дума “Алелуя”…
Братко мой! Никога Славата Божия не беше докосвала толкова реално и разтърсващо сърцето ми. Защото със самото докосване на диамантения писец, аз преживявах мигновено издигане, един полет в духа си, при все, че стоях неподвижен до Месията. И това чудо се повтори при всяка от сребърните букви, които се появяваха от допира между диаманта и Златото. Знамението подкоси колената ми, тъй щото паднах по очи пред Исус и не смеех да Го погледна. Кой бях аз, за да ме прави съучастник на Славата Си? Кой бях аз, за да ставам свидетел на Величието Му? Кой бях аз, за да получа тази голяма прегръдка от Божия Любов? А Господ, видял всичките ми мисли, ме възправи с ръцете Си, като ми казваше:
“Ти си Ми приятел, Стефане! Казах го веднъж на сърцето ти в тези Святи видения, и пак ще го повторя за цялата Ми Църква! Ти си Златото и Среброто, събрани в сърце на слуга, с което твоят Господ пропука стените на Вавилонските крепости и направи змията да плюе отрова в най-страшната си агония от Възкресението Ми до днес. Затова сега Ме последвай с всичката радост в сърцето си. Защото ще отидем в Евангелието, за да видиш на кои места заблестява Духът Алелуя. И така всички Мои да знаят кога да възвестяват с устните си “Алелуя”, и да бъдат сигурни, че преживяват Святото Присъствие на Златния Ефод…”
След тези Свои думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото Духът ни пренесе в Живото Евангелие. И ето, че аз с възторг забелязах как от нощния свод към земята се приближаваше бляскава звезда, наобиколена от Божии ангели. А в следващия миг светкавичен лъч от звездата освети малко земно пространство. И Божий вестител отсред ангелското войнство се сниши над овчари, пазещи стадата си, като им казваше:
“Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли…” (Лука 2:10-12)
А веднага след вестителя край овчарите се явиха и останалите ангели от Небесното множество, като казваха:
“Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение…” (Лука 2:14)
Докато гледах с възторг, сребърната дума “Алелуя” заблестя твърде силно от моя Ефод, както и от Ефода на Исус. А Господ, протегнал ръката Си към Божиите ангели, вече ми казваше:
“Този е Духът Алелуя, Който заблестява за всички Мои братя и сестри, които живеят с Вярата Ми! Извикайте “Алелуя”, когато всяка църква е Витлеем Господен, за да се раждам Аз в сърцата на човеците! Извикайте “Алелуя”, когато всички Божии пастири са овчари, които се покоряват на ангелското благовестие и пазят нощна стража около стадата си! Извикайте “Алелуя”, когато всяко сърце е утроба на благодатна девица, готова да роди Емануил!
А ти, слуго Мой, направи следващата стъпка в Живото Евангелие с твоя Господ…”
Едва усетил повторното докосване върху главата си, аз се намерих при Елеонския хълм, близо до моя Месия, Който яздеше осле и вече влизаше в Ерусалим. А тогава възторгът в сърцето ми преля като водите на голяма река. Защото очите ми съзираха най-жадуваната от всички картини в Евангелието. Понеже човеците започнаха да хвърлят клонки по Пътя Му. И едни възгласи, светли като лъчите на слънцето, кънтяха в Духа:
“Осанна! благословен, който иде в Господното име! Благословено грядущето царство на баща ни Давида което иде в Господното име; осанна във висините…” (Марк 11:9-10)
“Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!” (Лука 19:38)
И ето, че за втори път сребърната дума заблестя върху моя Ефод и Ефода на Месията. А Господ, като яздеше все така ослето Си, ми проговори с развълнуван Глас, като казваше:
“Този е Духът Алелуя, Който заблестява за всички Мои братя и сестри, които Ме следват с Вярата Ми! Извикайте “Алелуя”, когато добрите ви дела родят дори езическото “Осанна”, защото се слави Името на Отца ви, Който е на небесата! Извикайте “Алелуя”, когато смиреният ваш Господ пристига до стените на Храма Си, като язди осле, рожба на ослица! Защото пророкът е ослето Ми, което носи всичкия товар на Святото Ми Дело! Извикайте “Алелуя”, когато дори непросветените празнуват Празника на колибите, хвърляйки клонки на Пътя Господен! Защото Сам Отец Ми ще ги посочи за палми, явори и маслини в Духа Господен!
А ти, слуго Мой, продължи да Ме следваш в третата стъпка от Моето Евангелие. Защото Ефодът Ми е твърде достохвален! И Сам Отец от Хълма Сион с пламенния Си Глас ще го потвърди…”
Ето, че след третото докосване от ръката Господна, аз виждах моя Господ, развълнуван както никога. В очите Му бяха бликнали сълзи и Той докосваше Златния Си Ефод, вдигнал глава към Небето. Така, от устните Му просветля възлияние, с което Той казваше на Отец Си и събраните около Него люде:
“Дойде часът да се прослави Човешкият Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час. Отче, прослави името Си…” (Йоан 12:23-28)
Миг след думите на Исус лъчи от бляскава мълния се стрелнаха от Небето, като се събраха в Ефода Му, тъй щото Среброто Алелуя заблестя твърде силно. И лъч от Ефода Господен се стрелна към моя Ефод, правейки Божията дума да блести със същата Сила. И Гласът на Отца, като величествен гръм, разтърсващ небесата, яви думите Му:
“И Го прославих, и пак ще Го прославя…” (Йоан 12:28)
А в следващия миг, вдигнал ръцете Си към мълнията, от която се стрелнаха бляскавите лъчи, Господ ме погледна и извика:
“Този е Духът Алелуя, Който заблестява за всички Мои братя и сестри, които искат да Ме прославят с Вярата Ми! Извикайте “Алелуя” за всяко сърце на слуга, готово да умре и принесе много Плод за Царството! Извикайте “Алелуя” за всеки, който изгуби живота си на този свят, за да го намери за Царството! Извикайте “Алелуя” за всички жертвени юнци, които са готови да Ме последват докрай в скръбния Ми час! Защото само такива слуги имат Златния Ефод на Отца Ми върху Нагръдника на Правдата!
А ти, слуго Мой, още веднъж последвай твоя Господ – до най-болезнената стъпка в Моето Евангелие. Защото там Духът Алелуя заблестява най-силно…”
След последното докосване от моя Господ аз се намерих до Кръста Му, разпънат на свой, невидим кръст. И като не откъсвах поглед от кървавото чело на Исус, Го чух да казва:
“Отче в Твоите ръце предавам Духа Си…” (Лука 23:46)
А точно тогава върху Златния Ефод на Исус думата “Алелуя” просветля твърде силно. Толкова силно, че докосна сърцето на римлянина под Кръста, тъй щото стотникът прослави Бога, казвайки:
“Наистина Този човек бе праведен…” (Лука 23:47)
Но и с това знамението не свършваше. Защото при все, че Духът Исус Христов беше издъхнал от Тялото Му, Ефодът все така оставаше да блести със Славната Божия дума. И ето, че един римлянин простря копието си, като заби върха му в края на думата, а тя заблестя като слънцето в силата си. И Кръв и Вода шурнаха от ребрата на Исусовото Тяло, а лъч отсред думата блесна към Ефода на гърдите ми, тъй щото “Алелуя” заблестя и отсред моите гърди. А тогава, някъде над мен, Духът Исус Христов се яви, като ми казваше:
“Този е Духът Алелуя, Който заблестява за всички Мои братя и сестри, които искат да бъдат съразпнати с Мене! Извикайте “Алелуя”, когато върху Моите слуги се явяват кръстните Ми рани! Извикайте “Алелуя”, когато благоухание на Жертва Господна доведе до покаяние нейните екзекутори! Извикайте “Алелуя”, когато от сблъсъка с копията на Рим, отсред сърцата на Моите потекат кръв и вода! Вода – като Божия Сила за Покаяние! Кръв – като Божия Сила за Спасение!
А ти, слуго Мой, многократно пробождан от гвоздеите на религиозното нечестие и от копия на Римския дух, съхрани Вярата Ми в Златния Ефод на гърдите си! Защото отсред него – до възлизането ти в Сион – ще блести Духът Алелуя! И там видението с този Ефод ти ще допишеш в Дух и Истина – за Слава на Бога и Отца, Който те призова и утвърди за Свой слуга и пророк!”