I. ВИДЕНИЕТО С РЪЖДЯСВАНЕТО НА ЗЛАТОТО НА НЕЧЕСТИВИТЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Както има близки понятия, които много се обичат и са свързани помежду си, така има и присъствия, които преливат едно в друго. Помисли например, че е нормално да чуеш за “хляб и сол”, за “живот и здраве”, за “мир и благодат”. Колко по-вкусен е хлябът, когато се посоли? Колко по-смислен е животът, когато си здрав? Колко по-изобилен е Мирът, когато те изпълва Благодат? Но аз нека прибавя към тези добри примери и още един – “злато и сребро”. Сам разбираш, че Златото и Среброто търсят близост едно с друго, защото са благородни. И в Духа на пророческите видения в тази последна книга това са Вярата и Словото на Господ Исус Христос. Не е възможно да говориш за Вярата без Слово, нито за Словото без Вяра. Те са съвършено свързани и преливащи в Святия Дух, тъй щото няма сила, която да може да ги раздели. Но точно тук аз искам да внимаваш, защото в следващите размишления ще те въведа в първото видение, свързано със Златото на Месията. И така, мили мой братко, нека заедно да прочетем едни думи от посланието на Апостол Яков, които гласят:
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна…” (Яков 1:17)
А след този прекрасен стих – да прибавим и думите на Исус, казани за всички човеци в “Евангелието от Матея”:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща…” (Матея 12:35)
Както сам можеш да се убедиш – Доброто и Съвършеното слизат от Отца на Светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. А един неизменен Бог непременно би дал на човеците неизменими съкровища. Но Исус предупреждава, че освен добро, има и зло съкровище, тъй щото злият човек от него изважда зли неща. И ако си спомниш от първата част на книгата какъв е Духът на думата “съкровище”, то непременно ще свържеш това с факта, че както добрият, така и злият човек държат съкровищата в сърцата си. Понеже глаголът, който Господ употребява е “изваждам”. А изваждане има там, където се бърка дълбоко. И сега свържи самото изваждане със смисъла на думата “съкровище”, за да ти стане ясно, че:
Добрите и злите човеци държат в сърцата си вяра и слово, които считат за сребро и злато.
Съкровището на добрите човеци (разбирай това като Съвършения Дар от Бога) непременно биха били Златото и Среброто на Месията, които Небесният Отец щедро е изсипал в сърцата им.
Но все още остава въпросът:
Какви са злите съкровища в сърцата на злите човеци?
Те не биха били нещо маловажно за тях, понеже също са съкровища. А едно съкровище винаги е скъпоценно, без значение какво е. Така става ясно, че злите човеци държат в сърцата си вяра, която не е Исус Христовата, и слово, което Святият Дух не е потвърдил за вдъхновено от Бога.
Това е дяволска вяра и измамно слово, с които Сатана привлича нечестивите към себе си. Но ние като знаем и помним думите на Апостол Павел, че “…сам Сатана се преправя на светъл ангел…” (2 Коринтяни 11:14), непременно ще бъдем подготвени за всякакви фатални последствия, които ще сполетят злите човеци. А най-фаталното от тях ни е засвидетелствал Апостол Яков, който с пророчески прицел е показал сетнината на злите съкровища. И още с първите стихове от петата глава на посланието си е записал думите:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни…” (Яков 5:1-3)
Ако човек би прочел тези Апостолски думи с Ума на Духа, той непременно би забелязал, че още в първото изречение Яков ясно показва, че богатите всъщност са… бедни.
“Плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас…”
Бедствията не са ли множество от струпани беди? А “беден” не идва ли от “бедата”, която го е сполетяла? Но каква е самата беда? Ето каква:
“Златото и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън…”
Едва ли има по-страшна сетнина и по-ужасен сценарий за злите човеци от тези:
Да ръждясат съкровищата в сърцата им, тъй щото душите им да бъдат предадени на ужасно опустошение!
Нещо повече! Бедствията върху богаташите не са самоцелни, като заради едното Божие наказание върху нечестията им. Не! Апостолът ни казва, че остатъчният боклук от съкровищата им, а именно – ръждата, ще бъде призована за свидетел против беззаконията им. И същата тя ще пояде месата им като огън.
Братко мой! Разбираш ли размишленията, които ти давам, или ти се струват неясни и отнесени? Ако ти е трудно да разбереш пророческото предупреждение от Апостол Яков, то нека малко ти помогна със следващите редове, както направих това в предишната глава:
Живее си безоблачно богаташът, мислейки, че вярата и думите в сърцето му са обърнати към истинския Господ и Спасител. Трупа си богатството нечестивецът и се радва как с всеки изминал ден цифрите на неговото благополучие стават все по-големи и изразителни. А заедно с растежа на цифрите, растат и компромисите, които той трябва да върши, за да утвърждава възхода си пред дявола. Тук се съгласява с гнусна негова лъжа. Там с подпис на нечестив началник. Тук коравосърдечно отхвърля ръката на просещо сираче. Там надменно се поругава с вдовица. А вярата в сърцето му, направила го толкова богат, заблестява с още по-измамен и съблазнителен блясък, тъй щото богатият все по-често и често се подава на чрезмерно разточителство и излишен разкош…
“Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, и угоихте сърцата си като в ден на клане…”
И онази хлъзгава стръмнина при Гадаринското езеро става все по-реална и зловеща за угоения шопар. Въпреки, че хиляди белези и знаци по един или друг начин казват и доказват на богаташа, че има неизмеримо повече блага, отколкото са нужни за живота и благочестието му, той се измамва с фалшивата вяра и слово в сърцето си, понеже започва да гледа с лъжлив бинокъл в едно, две или три поколения напред. За него вече не е достатъчно, че е осигурил благоденствието на себе си и наследниците си за цял един живот, но иска да осигури благоденствието на неродените си правнуци, които биха родили праправнуците му. За него Святи понятия като “скромност” или “Божия достатъчност” звучат не просто скверно или смешно, но изключително обидно, тъй щото богаташът вече работи за разширяване на своето влияние и за невъобразимите граници на своето благоденствие. Досущ като в евангелския разказ, той казва на душата си:
“Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си…” (Лука 12:17)
Послушал нашепването на демоничния началник в сърцето си, той съблазнително решава:
“Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си…” (Лука 12:18)
И досущ като ентусиазиран милиардер в Лас Вегас, праща екип по взривяване на сгради, та да разруши стария омръзнал му хотел, за да въздигне върху руините му нов, много по-бляскав. С много повече казина и рулетки, с много повече забавления и игрални зали, ресторанти и хотелски стаи. А когато някой е стигнал в умопомрачението си дотам, че да руши едно огромно капиталовложение, за да въздига вместо него друго, по-голямо, то тогава със сигурност в сърцето му е наедрявала една змия от тъмната мантия на Мамон, която винаги има съдбата да бъде изядена от своята дъщеря, която е родила. Тъй че наследничката да изяде родителката си, докато сама стане родителка, та да бъде изядена от следващата наследничка…
Няма как да не се досетиш, че ти напомням за знаменателната книга “Последният банкрут на Мамон”, където дяволът учеше духа на светското богатство как да си служи със змията на алчността. И като си помислиш, братко мой, че такива богаташи днес са се превърнали в най-гнусната съблазън на земята, то трябва съвсем вярно да предположиш, че златото и среброто на такива непременно ще ръждясат. А самото ръждясване ще се случи, когато Божият Гняв пристигне нощес, и нечестивецът дочуе страшната присъда на Гласа Господен:
“Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?” (Лука 12:20)
Ако да би стоял глупецът в Деня Господен, като просветен син на виделината, то да би станал Цафнат-панеах, та да спаси мнозина в дни на глад и мор. И тогава да му се сбъдне писаното от Апостол Павел:
“На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот…” (1 Тимотея 6:17-19)
Но ето, че Гневът Господен пристига при богаташа във времето на нощта, когато помраченият още е хълцал от удоволствие, че започва да строи “още по-големите си житници”. И там, някъде, златото и среброто му наистина се разпадат на ръжда, тъй щото той с ужас разбира, че нито вярата му е вяра, нито словото му е слово, нито съкровището му е съкровище. Защото злато и сребро, съкровище и имот, убеждение и увереност, амбиция и решителност, се събират в една единствена сетнина:
Божие проклятие!
А сега нека да отида още по-дълбоко, според както ме води Святият Дух. Виждаш ли, мили мой приятелю, че Бог се обръща към богаташа с думата “глупец”?
“Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?” (Лука 12:20)
Защо “глупец”? Защо не, например, “нечестивец” или “беззаконник”, а именно “глупец”? Глупец не е ли онзи, който е лишен от Разум? Как тогава лишеният от Разум да разбере, че е сглупил пред Всемогъщия Отец? Не е ли по-вярно съждението, че такъв някога е имал Божия Разум, но се е отклонил от него, като е намразил поуката и е презрял изобличението?
Нека тогава да вникна още по-дълбоко в евангелския текст. Защото Спасителят ни предупреждава, че това не е обикновен богаташ, но е притежател на много “житници”. А “житницата” е твърде Свята дума, за да я прочетем само по плът, та да ни напомня за земеделска продукция.
Житницата е Спасение на човешки души! Житницата е Църквата на Господ Исус Христос, пожъната чрез Духа на благовестието! Житницата е, за която Йоан Кръстител пророкува във водите на река Йордан:
“Той държи лопатата в ръката Си за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън…” (Лука 3:17)
А сега нека отново се върна на богаташа и пак да прочета думите му:
“Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си…” (Лука 12:18)
Кой си ти, нечестив и самовлюбен глупецо, за да събаряш църкви, които Господ е осветил чрез Завета Си и родил със Собствената Си Кръв на Голгота? Кой си ти, та да окрупняваш постоянно църква с църква, та да постигнеш демоничното видение на световния си църковен алианс? Не те ли води и вдъхновява Легион, духът на лъжепророка, който те е поставил като дебела свиня с разточителни свински лиги, та наистина да се превърнеш в препънка и съблазън на неутвърдените все още души? И ако с теб има още хиляда деветстотин и деветдесет и девет свине, то къде в крайна сметка ще се съберете? Няма ли да е във вълните на огненото езеро, при баща ви дявола и при духа на лъжепророка? Не каза ли Апостол Яков за всички вас, че сте тези, които са събирали “съкровища в последните дни” преди свършека на стария свят? И не допълни ли Христовият слуга посланието си с плача на Истинските Божии жетвари, които биват лишени от жетвата си именно поради измамата на свинете:
“Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите…” (Яков 5:4)
А какво ще се случи в нощта на беззаконието ви, когато пратениците от ада дойдат да изискат душите ви? Ще държите ли тогава още на златото и среброто си, чиято ръжда се рони като хоросан, а те се топят като парче масло в нажежен тиган? И ще разберете ли тогава, че ръждата е била вашият завет на съблазън със самия дявол и Сатана?
Казвам ти, мили мой братко, че ако и горните думи да не са обърнати към никое от Верните Божии чеда, пак аз съм длъжен да ги напиша в тази книга, понеже тя се чете под лупа от противниците на Христовото благовестие, (които от много години търсят да ме уловят в говоренето ми) и те непременно трябва да се видят и припознаят, защото присъдата от Сион вече хлопа на вратите им. И аз не бих могъл да явя самата присъда, ако първом не ти изявя думите на Съдията. Защото Господ отново се сниши до сърцето ми и започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! Кръв и плът не са ти открили това, което записа по-горе за предупреждение на Моите Звани, Избрани и Верни, както и за присъдата върху слугите на лъжепророка!
Ето, Огънят на Ревността Ми пламти върху главата ти! И Мечът на Божия Пророчески Дух се върти излъскан в ръката ти. А сега казвам на Моите, че наистина идва краят на сатанинското нечестие, и на всички църковни беззакония. Защото виковете на жетварите влязоха в ушите Ми, и Аз съм готов с присъдите и въздаянията Си върху свинете и кучетата на блудницата Вавилон. Защото те измамно са си вярвали, че златото и среброто им ще бъдат вечни, а никак не са разбрали, че Моето мълчание спрямо беззаконията им е било трупане на Гняв и записване на имена в осъдителен свитък. Но Аз сега нека да ти явя, а ти да запишеш в тази книга, как ръждясва златото на рода на нечестивите. Защото самата ръжда ще е последното, което душите им ще отнесат като спомен във вълните на огненото езеро…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се яви видение. И ето, че аз виждах как Господ стои в златно великолепие на Хълма Господен. Той простря ръцете Си от Хълма към долините, като извика със силен Глас:
“Явете се и възлезте при Мен всички вие, с които сключих Завет на Вяра! Нека Вярата в Моето Сърце се съедини с Вярата Ми във вашите сърца, за да ви издири, привлече и въздигне до Хълма Мория!”
След тези думи на Месията, отсред Златното Му Присъствие излязоха златни лъчи, които се стрелнаха по лицето на цялата земя, като докосваха Собствената Му Вяра, дарена на Избраните и изпълнените от Божия Свят Дух. Така Вяра се съедини с Вяра, и Злато със Злато, тъй щото Божиите хора започнаха да прииждат към Хълма Господен. Но в същото време отсред недрата на ада се надигнаха водите на дяволската река Ефрат, които с чудовищни вълни наобиколиха Хълма Господен, та дано не биха пуснали никой от човеците да се възкачи при Месията.
В следващия миг Лицето на Исус се свъси против Ефрат и пламъци на Свещен Гняв изпълниха очите Му, тъй щото Той отново извика:
“Отстъпете от Мен и бъдете завлечени от водите на демоничното нечестие всички вие беззаконници, които похулихте Завета Ми на Вяра, за да прегърнете в сърцата си злите съкровища на злия ви господар!”
И тогава видях как водите на умноженото беззаконие мигновено влизаха в сърцата на нечестивите, като се свързваха със злите им съкровища. Но това никак не смути Божиите хора. Тъкмо обратното – Огън се въздигна отсред сърцата на Исус Христовите, който направи проломи сред водите на Ефрат, и вълните на реката се отдръпваха, тъй щото знамението наподобяваше чудото с Червеното море при Изхода на Израил от Египет. Така забелязах как сред Божиите хора се случваше повсеместно едно и също Небесно Преображение, касаещо именно Вярата на Исус вътре в тях, която беше същинското им Злато. Това Злато се преобразяваше в златни шлемове, златни нагръдници, златни щитове, златни сандали, златни ефоди, златни пръстени и златни светилници. А докато не смеех и дъх да си поема от Преображението, очите ми се извърнаха да погледна на моя Господ – за да Го видя във възможно най-славното и прекрасно Великолепие, което е възможно да се съзре. Понеже и върху Неговата осанка се бяха появили Златен Шлем, Златен Нагръдник, Златен Щит, Златни Сандали, Златен Ефод, Златен Пръстен и Златен Светилник. И Исус, като ми даде знак с ръка, заповяда ми отново да гледам във видението. Така аз видях, че през проломите вече преминаваха и последните Божии Избрани, когато водите на Ефрат отново се сгъстиха и съединиха, за да не допуснат никой повече да ги раздели. А там, сред дяволските води, се случваше възможно най-страшното Божие проклятие върху нечестивите. Защото съкровищата им мигновено се измениха, а златото им се превръщаше в черни и зловещи метали – при мнозина в желязо, а при малцина в олово, които се разпадаха в ръжда. И колкото повече водите на Ефрат изпълваха устните и сърцата на нечестивите, толкова по-категорично те се ронеха и разрушаваха духом. Така дойде миг, когато ги постигна пълната духовна смърт, а Святият Дух приближи погледа на очите ми до един-единствен беззаконник, за да видя съвсем отблизо какво се случва с него. А знамението беше мъчително за гледане и непосилно за обяснение…
Една топка от гъста ръжда се отваряше в челюсти на звяр, като поглъщаше сърцето на нечестивия и след това се затваряше отново, за да остане това сърце в пашкул от умножено беззаконие, което да го погуби в Деня на Страшния Съд. А аз, гледайки на ужасната гледка, събрах дъха в устните си, за да попитам моя Господ:
“Какво става във видението с беззаконника, Исусе? Каква е тази топка от гъста ръжда, която се отвори в челюсти на звяр, за да погълне сърцето му? Какво е това категорично превръщане на златото в желязо или олово и при всичките останали нечестиви? Защо те толкова бързо ръждясват?”
А Месията ми отговори, казвайки:
“Това, слуго Мой, е лудостта на Корейската дързост и на Езавелиния чар да наречеш Господа “дявол” и дявола “Господ”. Защото Аз, твоят Спасител, положих Съкровището Си в човешките сърца, като нарекох Словото Си Сребро, а Вярата Си Злато! Но измамени от водите на Ефрат и заблудите от духа на лъжепророка, мнозината църковни лидери размениха Моята Вяра в Отца за вярата в самия дявол, и Моето Съкровище – за користите и богатствата на Мамон! Тези лидери бяха демонично обсебени и твърде омаяни, за да забележат фаталната разлика. А когато тя беше придружена от невъзвръщаеми користи, то мигом се превърна в най-смъртоносна примка за църковните сребролюбци. Така, компромис след компромис, и беззаконие след беззаконие, те се съединиха с духа на лъжепророка, ставайки негови уши и уста, тъй щото водите на Ефрат да владеят и преизпълват сърцата им. И както видя във видението, Златото Ми всред Божиите отстъпници се превърна на желязо и олово, тъй щото тези тъмни метали изцяло да ги владеят, докато ги завлекат в дълбините на ада.
А за най-пълното и просветено разбиране на теб и Моите – приеми, че в олово се превръщат църковните лидери, (понеже грехът им е твърде тежък пред Бога и Отца) а в желязо – техните паства, понеже са крайно закоравени към Гласа на Святия Дух.
Чудно ли ти е тогава, че ръждата при всички се превръща в осъдителен пашкул, силен да погълне сърцата им? А знаеш ли какво ще стане, когато този проклет род на нечестивите се срещне със звяра, който излиза от бездната, за да им се представи с Името Исус? Ще стане това, че самата ръжда ще ги запечата в белега на звяра и в числото на името му! И когато твоят Господ прониже с Дъха Си човека-Антихрист на Хълма на Магедон, и Божиите птици се явят за Великата Божия Вечеря, тогава всички тези ръждясали поклонници ще изреват със зверски гласове, защото отиват в мрака на Вечното Проклятие от Съдията, за да дочакат времето на Страшния Съд и хвърлянето им във вълните на огненото езеро. Но Аз сега не казвам на Моите да се страхуват от предупреждението Ми, а славно да възклицават за Вярността, с която ги спасявам.
Защото, ето, слуго Мой:
Когато Моята Вяра в Отца се свърже с Вярата на Отец в Мене (Който съм във вас), тогава вие преживявате чудото на Вярността! За да бъдете съхранени и опазени без никакъв недостатък!
Златни като Сина! Славно преобразени в Неговото Златно Великолепие!
И както сам можеш да предполагаш, Аз ще те въздигна до Божия Свят Олтар! Защото там Отец Ми ще те благослови и помаже, за да проумееш всичкото Златно Преображение, което ви се дава чрез Дара на Вярата Ми!
А сега Ме, последвай! И нека с теб Ме последват всички, които искат да платят цената Бог да вярва в тях, а не само те да вярват в Бога! Аз, Златният Месия от Хълма Сион, все още говоря и не млъквам!”