7. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНИЯТ СВЕТИЛНИК НА МЕСИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Никога усещането ми за изпълнена мисия и Свещен дълг не е било толкова силно, колкото сега, когато дописвам страниците на тази пророческа книга. И в нея аз гледам на моя Небесен Месия като Начинателят и Усъвършителят на Истинската Вяра. Тази Вяра, която остава неизменима при всякакви условия и обстоятелства. Тази Вяра, която завинаги оставя златния си блясък върху човешките сърца, за да бъде живяна, проповядвана, утвърждавана и доказвана в съдбите на всички Божии чеда.
Бяха времена, когато сърцето ми наранено въздишаше, понеже не можеше да раздели човешкото вярване от Вярата на Месията. И тогава превързвах раните си с бинтове от човешка наивност, като се успокоявах, че рано или късно човешкото вярване се преобразява в Божията Вяра. Години по-късно щях да разбера, че Христовото оживява само когато човешкото умира. Години по-късно Господ щеше да хване здраво ръката ми, за да ме изведе от широкия път на религията до стръмната пътека на Посвещението. И едва там да приема съдбата си, че ще бъда мразен, отхвърлян и похулен до края на дните си.
Всъщност – това вече отдавна няма никакво значение, защото смисълът в живота на един слуга е да бъде послушен и покорен на Господаря си до смърт. Дори до смърт на Кръст. Без значение, че дяволът възправи против служението ми възможно най-високата стена от човешко неверие и неблагодарност – аз ще продължа да следвам Исус, защото съм слугата Му! Без значение, че мнозина пастори, дипломирани в американски инкубатори за змии, ме превърнаха в адово плашило за неутвърдените души – аз ще продължа да стоя в повереното ми от Отца Дело, защото съм слугата Му! Без значение, че животът ми може да угасне сред тръните, а по човешки името ми да не може да се очисти от позора и помията, с които бях омърсен от Вавилон – аз ще продължа да нося Кръста на Исус, защото съм слугата Му! Защото идва ден, когато всеки, родил се на земята човек, ще разбере, че Господ гледа не на лице, а на сърце. И когато гледа на сърце – Исус иска да познае в него Себе Си! Но как да би се познал, ако Златото, с което Отец облече Духа Му, за да Го изпрати на земята, не е и в човешките сърца? И кой да не би потръпнал от думите, в които Исус казва на всички ни:
“Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8) 
“О, със сигурност ще намери!” – ще възкликне някой религиозен оптимист. Ами толкова е чул въпроса Господен – толкова е отговорил! Но аз нека отново задам въпроса Му в Духа на пророческите видения в тази книга:
“Обаче, като дойде Месията, ще намери ли Златото Си в сърцата на човеците?”
Няма ли скоро да влезе в непрогледни от мрак пещери, където пълзят червеи и се сипе ръжда? Няма ли да съзре бухали и кукумявки, царуващи на троновете на умноженото беззаконие? Няма ли да намери прилепи, обичащи чародейните крясъци на пещерното си битие? И ако да би влязъл Господ или пратил пророка Си в тъмните места на земята, за да потърси Вярата Си, то как се влиза в пещера, ако не със запален Светилник? А каква ще е тогава реакцията на онези, които бъдат смутени от Светлината на Светилника? Няма ли да бъдат опърлени зениците им? Няма ли старовременната змия да надигне вой за люспите си, с които е ослепила поклонниците си? Каквито и повече въпроси да задам – отговорът е в последното видение от тази Свята пророческа книга. Защото Исус, виждайки размислите в сърцето ми, отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Твърде болезнен е отговорът на въпроса Ми дали ще намеря Вярата Си на земята? Защото отговорът е много по-различен от този, който мнозина биха очаквали. Отговорът е, че:
Не Аз ще намеря Вярата Си на земята, но тя ще Ме намери на небесата! Моята Вяра не е на земята и там не може да се намери! Колкото и да би я търсил някой, ще остане слепец в диренето си и неудачник в усилията си! Пак ще повторя за всички Мои:
Моята Вяра ще Ме намери на небесата!
И ако искате да Ме намерите – вижте последното видение, което давам на пророка Си. Видението със Златния Ми Светилник…”
След тези Свои думи Господ се усмихна и протегна ръцете Си към сърцето ми, като казваше:
“Ако в предишните видения изваждах Златото Си от сърцето ти, за да те направя да придобиеш Шлема, Нагръдника, Щита, Сандалите, Ефода и Печата, то сега ще взема сърцето ти в ръцете Си. И ти никак не се притеснявай, защото няма да умреш, но още повече ще живееш!”
В този миг чудото се случи. Защото Исус взе сърцето ми, а Святият Дух запълни мястото му. А тогава Месията изговори твърде съкровени за духа ми думи, казвайки:
“Ако Аз в началото извадих всичкото Си Злато от сърцето ти, придавайки му всеки път уникален образ и смисъл върху духа ти, то не трябва ли в края да затвърдя всичката Ми Вяра в теб в един най-съвършен Образ и един най-съвършен Смисъл?
Гледай тогава какво ще сторя! И нека заедно с теб гледат всички, чиито сърца напълних със същата Небесна Вяра!”
С неизразима почуда аз гледах на моя Господ, Който държеше с Десницата Си сърцето ми, а Левицата протегна към Шлема ми, като казваше:
“Златни Шлеме на Мира Господен!
Събери Светлината Ми в сърцето на слугата Ми!”
В следващия миг Той докосна Нагръдника ми, казвайки:
“Златни Нагръднико на Божията Вечна Правда!
Събери Светлината Ми в сърцето на слугата Ми!”
Така Господ продължи да докосва Златото Си в мен, казвайки:
“Златни Щито на Божията Утеха!
Събери Светлината Ми в сърцето на слугата Ми!
Златни Сандали на Господното водителство!
Съберете Светлината Ми в сърцето на слугата Ми!
Златен Ефоде на Божията Слава!
Събери Светлината Ми в сърцето на слугата Ми!
Златен Печате на Божията Вечност!
Събери Светлината Ми в сърцето на слугата Ми!”
Докато се изговаряха Господните повеления, Шлемът, Нагръдникът, Щитът, Сандалите, Ефодът и Печатът събраха Светлината на Месията в сърцето ми. И заедно с нея – Злато от тях се преобразяваше в Святия Дух, като се превърна в Светилник, който погълна сърцето ми в себе си. А тогава Исус притисна самия Златен Светилник до Собственото Си Сърце, Златния Светилник на Отца… И отсред гърдите Исус Христови пламна Огън, който се възцари в моя Светилник, тъй щото духът ми се озари както никога досега. И ето, че с Глас преливащ от Божията Свята Любов, Месията отново ми проговори, казвайки:
“Сега, слуго Мой, Аз и ти едно сме, както Аз и Отец едно Сме! В една Вяра, в eдин Дух, в eдин Път, в една Съдба, в една Вечност!
Иди и дай това най-прекрасно видение на всичките Ми братя и сестри, защото е чудо на чудесата! Понеже днес и в края на тази книга ти се даде Духът Исус Христов – за да Го прославиш на Хълма Мория, било в смърт или живот!
Който някога е бил озаряван от Светилника Господен – той ще познае, че Господ ти подари Сърцето Си и Духа Си!
Който някога е имал и най-малко късче от Златото на Месията – ще познае, че Аз те направих приносител на Вярата Ми!
Който поне веднъж е чул Гласа на Святия Дух в сърцето си – ще изпълни сърцето си със съкровището на тази книга! Защото е най-голямото богатство, слизало до човешките синове и дъщери от Божия Свят Олтар!
Ето, Църкво Моя! Златният Ми Светилник блести за тебе – за да озари лицето ти и да те приготви за Сватбата на Младоженеца! Блажена си, ако въздигнеш пророка Ми, за да го явя като Светлина на света! Да, блажена си! Аз, Месията на Светлината и Благодатта, дадох тези най-святи видения на пророка Си!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”