ЗЛАТОТО И СРЕБРОТО НА МЕСИЯТА II – III ГЛАВА_6

6. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНИЯТ ПЕЧАТ НА МЕСИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Преминал с моя Господ през всички видения, свързани със Златото Му, аз днес се чувствам не просто богат, но уникално благословен с най-голямото съкровище в Святия Божий Дух. Да мислиш, че Господните слуги от минали поколения са търсили нещо друго от Небето, то значи напразно да си прочел книгата дотук. Защото същинският белег, който винаги е различавал чедата на Бог от чедата на лукавия, е Вярата. Не нашата вяра в Исус, но Неговата Вяра в нас. Защото тя е белегът на превъзходната Светлина, която свети в мрака, а той не може да я схване.
През всички години на моето слугуване за Небето, аз бях многократно атакуван от съмненията на човеци, които не можеха да си обяснят как отстоявам духовната си връзка с Месията, при положение, че не ходя като тях на църква два пъти в седмицата, нито пък имам каквито и да било общоцърковни подвизи. Вярно е. За последните петнадесет години нозете ми не са прекрачвали прага на църковни събрания, нито пък съм станал слушател на дори една проповед. Но това в никакъв случай не ми вменява чувство за нищожност или за липса на духовен живот. Защото ако при ходенето на църква вярващият има възможност да се наслуша на залпове “Амин” от църковната артилерия, насядала по столовете в събранието, аз имах чудесната привилегия да пребъдвам в лична връзка с Онзи, Който Сам казва за Себе Си в “Откровението на Йоан”:
“Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал…” (Откровение 3:14)
И ако Господ Исус Христос беше “Амин” на моето слугуване към Църквата, то Собственото Му свидетелство ми стана Печат на Божия достоверност, многократно по-желателен от празното клатене на празни езици върху празни проповеди. И ако казвам това, то нека никой Верен Божий помазаник не търси в думите ми причина за конфронтация с Духа на Истината. Защото пълното “Амин” на един слуга не може да наскърби пълно “Амин” в друг слуга, но и двете думи ще се радват като еднакво сребърни в Златото на Месията. Но ако сребърното “Амин” в Духа се сблъска с ръждясалото “амин” на пастирите на Асирийския цар, то тогава непременно ще се случи не просто сблъсък, но жесток конфликт, в който всяка от непримиримите страни ще подпечата сетнината си.
За приятелите на служение “Мория”, които от поне петнадесет години се хранят със Словото на Божия Пророчески Дух, няма да е трудно да забележат, че слугата Господен обича да запечатва виденията си с Христовата дума. Нещо повече – аз винаги правя това два пъти, пишейки “Амин и Амин”. Тук всички ще разберат защо. Но сега нека да напиша още няколко встъпителни думи преди прекрасното видение, което получих от Месията.
Виждаш ли, мили мой приятелю, Истината е територия на Святия Дух. И в тази територия трябва да се пристъпва с категоричност, която да изразява нашата ревност в пребъдването. Когато аз искам да се изпълня с Божията Истина, протягам ръцете си докрай. Не просто донякъде, но докрай. Защото Вярата на Христос ме е научила да не търся нищо, по-малко от сто процента Истина. Не бих се задоволил с никакви мъгляви догадки, предположения или хипотези, защото в такъв случай няма да съм придобил Божията увереност. А за същата тази увереност Апостол Йоан увещава всички ни, казвайки:
“И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него…” (1 Йоаново 5:14-15)
Виждаш ли как Апостолът Исус Христов ни казва “знаем, че получаваме от Него”? Не, че мислим или си въобразяваме, но че знаем… А този Божий слуга стигна и още по-далеч, говорейки за Истината. Понеже написа по-напред в посланието си и такива думи:
“А вие сте помазани от Светия и знаете всичко…” (1 Йоаново 2:20)
“Всичко” означава “всичко”, братко мой!
Друг е въпросът дали бихме имали нужната духовна сила, за да прогласим това “всичко” на света. И не просто да го прогласим, но Сам Исус да превърне в “Амин” свидетелствата ни. Защото пак Спасителят ще ни напомни едни Свои думи, с които се обърна към учениците Си:
“Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща…” [ (Йоан 16:12-13)]
Ако сме стигнали дотам – Духът да ни упътва на всяка Истина, то нека запечатваме Истината с “Амин”. Но ако сме в състояние да не можем да понесем, то нека смирим душите си, за да бъдем извисени. Защото именно с извисяването ще се научим и да понасяме.
Не пиша всичко това, защото е ново и непознато, но за да увещая всички, на които е скъпа думата “Амин”, че тя е твърде отговорна, за да се изговаря напразно, и е не по-малко съдбоносна от думата “Алелуя”, за която писах в предишната глава. Защото, ако ти кажа, братко мой, на какви мерзости и беззакония днешните човеци са научени да викат “Амин”, то трябва в тоз час да заплача, понеже измамените и излъганите се опитват да увековечават измамниците и лъжците си.
Знаете ли на какъв дух сте, безумци? Каза ли ви някой, че “Амин” е не просто дума, но Златен Печат, който се носи върху показалеца на Исус? Каза ли ви някой, че с показалеца Си Исус не само посочва съдове за Благостта Си, но и предметите на Божия Пламенен Гняв? Проумяхте ли някога, че Господ стана Амин за нас именно след Възкресението и Възнасянето Си при Отца, когато седна отдясно на Силата? И ако “Амин” на устните ни не е предизвикано от докосването на показалеца Му, то тогава непременно е изобличение от Златния Му Печат. Защо ли? Именно защото, гледайки на беззаконието, Господ казва:
“Да не бъде, Църкво Моя!”
А някоя тлъста религиозна свиня, с разточени лиги, грухти в събранието, викайки:
“Кажете “амин” на моето свидетелство!”
Какво се случва тогава? Или какъв става ефектът от разминаването между Господното “Да не бъде!” и лъжепророческото “Амин”?
Случва се това, че Златният Печат на Исус не идва за потвърждение, но за осъждение. А всички онези, извикали “Амин” на пратеника на Легион, се запечатват в духа на беззаконието му, а имената им се изтриват от Книгата на Живота. И нека никой не тръгва да ми държи сметка за страшното предупреждение. Понеже то е равносилно на това един мъдър управител, отговарящ за пътищата в планината, да постави нужната маркировка, която показва къде има опасни завои, свличане на камъни или възможна поледица. Защото когато се предизвика катастрофата и загинат човеци, причината първом се търси в неспазването на пътните знаци. Иди после оплаквай жертвите, които няма да получат нов шанс да живеят под слънцето. А защо са били високоумни и надменни, когато знакът ги е предупреждавал за възможна катастрофа? Защо са се изживявали като господари на положението, когато просто е трябвало да проявят капчица здрав разум? Но ето затова отново ще кажа на всички, стигнали в прочита на книгата дотук, че няма никакъв разум в това да превръщат думата “Амин” в религиозна дъвка. Защото ако в духовния си смисъл “Амин” ще рече “Така е!” или “Да бъде!”, то ние трябва да имаме духовните основания и божествена сигурност, че “наистина е така” и не просто ще бъде, но “ще пребъде”. Аз се учудвам до каква степен дяволът е направил своите пленници да обезумеят, след като такива в последните петнадесет години непрестанно пръскат плюнки колко лъжливи и неистински са посланията на Стефан Главчев, а в същото време Исус прави Словото на Божия Пророчески Дух постоянно да превъзмогва над яростните религиозни кампании против Хълма Мория.
Къде е вашият силен бог, вавилонски наемници, та сурово да ме накаже за уж празното “Амин и Амин”, с което запечатвам виденията, които описвам? Къде е простреният му жезъл, та да порази главата ми за непоклатимото “Аз го изговорих! Аз го изрекох!”, с което Господ запечатва края на всяка пророческа книга? Не е ли изпаднал духът на лъжепророка в страшна слабост и пълна безизходица, понеже няма власт да отмени Исус Христовото “Амин”? А как да би го отменил или задраскал, след като Месията говори от едно място в края на Времето, където водите на Ефрат няма никога да стигнат, защото ги спира стената на Страшния Съд? Или как една скоропостижна ръжда да застане против блясъка на Вечното Злато? Или пък един лукавец, който преминава и дните му са преброени, против Оня, Чието Вечно Име е Новоначалието и Безкраят?
Нека не се залъгваме, братко мой! Нека повярваме на съвършено точните библейски думи, които казват за нашия Месия:
“Познах, че всичко що прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него…” (Еклесиаст 3:14)
А след тези последни насърчителни стихове, да се върна отново при Духа на пророчеството, защото сърцето ми все така оставаше с Месията. И ето думите, с които Господ започна да ми говори:
“Слуго Мой! Мъдростта от Еклесиаст, с която ти завърши думите към братята и сестрите си – с нея Аз ще започна. Защото Златният Ми Печат е Вечен! Тъй щото, ако Аз съм Амин за Моите – от Вечността съм Амин! И ако те са Амин за Мене – за Вечността са Амин! А сега нека отново протегна ръката Си, за да извадя Златен къс от Вярата Ми в теб! Защото той е подействал във всяка книга, с която ти дадох да бъдеш свидетел и пратеник на Месията!”
След тези Свои думи Исус вече изваждаше скъпоценния къс Злато от сърцето ми, който по-скоро беше късче. И като сви пръстите Си в шепа, мигновено го преобрази с Божия Огън, тъй щото в разтворената Му отпосле ръка аз виждах чуден Златен Пръстен със сребърната дума “Амин” вдълбана като Печат в него. Така, усмихващ се с Небесна Благост, Господ хвана десницата ми. И като сви всичките ми пръсти, с изключение на показалеца, постави Пръстена на него. А после отново ми проговори, като казваше:
“Нека сега те въздигна в Сион! За да те въведа в мраморната зала на Алфата и Омегата, при разтворената Книга на Живота. Защото именно пред нейните страници Аз съм Амин – Верният и Истинният, Който запечатва думите и делата на Божиите чеда за Вечността…”
Като в най-прекрасен сън аз хванах ръката Господна, и двамата с Исус полетяхме нагоре в Духа, тъй щото след едно мигновение нозете ми се намериха в мраморната зала, където Господ ми беше дал да напиша една от най-помазаните книги на Царството – “Алфата и Омегата”. А тогава Исус се приближи до мраморния Си Трон, като ми даде знак да Го последвам. И когато застанах с вълнение пред Него, Той посочи Златния Пръстен с Печата върху показалеца ми, като ми казваше:
“Гледай, слуго Мой! Защото сега ще отворя Книгата на Живота, за да потърся твоето име, написано в нея. А заедно с името ти, ще издиря и Печатът Амин, с който твоят Господ е свидетелствал на думите и делата ти…”
В следващия миг Исус отвори Книгата на Живота, като изваждаше диамантен писец отсред Мантията Си, тъй щото писецът съвсем безпогрешно докосна името ми. И ето, че Исус развълнуван ми каза:
“Виж сега колко много изречения са записани под името ти в Книгата. За свидетелство на Моята Църква Аз повторно ще докосна записаното с диамантения Ми писец, а ти наблюдавай какво ще се случи с Печата върху Моя Златен Пръстен, а същевременно и с Печата върху Пръстена, който положих на твоя показалец…”
Сълзи от неизразима радост изпълниха очите ми, когато видях, че още при докосването на първото изречение под името ми в Книгата, сребърната дума “Амин” заблестя в Печата от Пръстена на Месията, а след това проблесна и върху Пръстена на моя показалец. Но Исус не спираше със знамението, а продължаваше надолу, докосвайки следващите изречения. И всеки път, отново и отново, проблясваше Амин от Пръстена Господен, а след това и Амин от Пръстена на ръката ми.
Амин и Амин! Амин и Амин! Амин и Амин! Амин и Амин!…
Сълзите ми още повече се усилиха, тъй щото нозете ми се подкосиха пред Месията. И аз, никак не намирайки думите на радостта и благодарението в сърцето си, едвам успях да Му кажа:
“Ах, Господи мой! Месийо на сърцето ми! Ти Си запечатал думите и делата ми с Вечност! Защото те вече са написани в Книгата на Живота! И всякога Печатът Амин от Твоя Златен Пръстен се потвърждаваше с Печата Амин и от този, който ми даде!”
“И не би могло да бъде другояче, Стефане! Ето затова ти не записваш с едно Амин виденията си, но всякога с две. Защото твоят Господ, Който е Амин, Верният и Истинният, те доказва и запечатва като Верен и Истинен в Книгата на Живота! И ако някой би потвърдил с Амин двойния Печат на Божия Пророчески Дух, то Аз правя такъв достоен съучастник на виденията, които ти давам, все едно, че ги е писал той. Защото целта на пророчеството не е да прослави един или друг, но да въздигне и освети всички в Една Вяра и в Един Дух! Затова казвам на всички, които те приеха за светило на Отца, Сина и Святия Дух!
Люде Божии! Аз не съм дал на всички ви товара на пророка Ми, но направих всички ви съучастници на Словото Ми, дошло чрез неговото слугуване! Тъй щото Среброто Амин от Златния Пръстен на Верния и Истинния да ви направи Сребърни в изповедта и Златни във Вярата! И ето, в Името на Моя Свят Бог и Отец казвам на всички ви, че каквото съм записал под името на пророка Си в Книгата на Живота, като съм го запечатал с Амин, същото съм записал и под вашите имена, когато вашето Амин е станало съпричастно на Господ и слугата Му! Не преставайте да се молите и да се иждивявате за Святото Дело, което върша! За да бъдете сами вие Амин пред Лицето Ми – род на благословените и изкупените, чиито имена пребъдват в Книгата на Живота!
Колкото до останалите, при които двойният Печат на Божия Пророчески Дух не стана Амин в устните и сърцата им, то за такива са отредени книгите на Страшния Съд!
“Книгата на празните думи” – за тези, които викаха “Амин” на развалените дела и гнусните съблазни от слугите на лъжепророка! “Книгата на пропуснатите добрини” – за тези, чието “Амин” към свидетелствата на пророка Ми бе проява на неблагодарност и най-страшно коравосърдечие! “Книгата на демоничните изповеди” – за тези, които кълняха, прокобяваха и пробождаха главата на пророка Ми с тръните на демоничното си обсебване!
Аз, Амин, Верният и Истинният, призовавам всички ви към Моя Златен Печат със сребърната дума на Вечността! Кажете Амин на пророка Ми, за да бъдете Амин пред Лицето Ми!
А ти, слуго Мой, Ме последвай в последното видение, свързано с Вярата Ми! Видението със Златния Светилник!”

Вашият коментар