ЗЛАТОТО И СРЕБРОТО НА МЕСИЯТА II – III ГЛАВА_4

4. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНИТЕ САНДАЛИ НА МЕСИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали някой ти е проповядвал какво ще рече да бъдеш последовател на Господ Исус Христос. Но сребърната дума “последовател” е твърде ясна, за да бъде сбъркана в значението си. Защото нейният смисъл ще рече да тръгнеш “по следи”. А пък следите винаги се оставят от нозете на онзи, когото следваме. Ето защо аз с твърде голямо вълнение и радост приех в сърцето си обещанието на моят Господ да ме направи свидетел на видението със Златните Си Сандали. Понеже знаех, че това видение е съвършено свързано с призванието на Господната Вяра – да бъдем последователи на Месията.
Сам разбираш, братко мой, че едва ли бих получил привилегията да бъда слуга на Исус, ако в крайна сметка през всички тези години не бях Негов последовател. Защото именно следването ми на Спасителя отключи пред сърцето ми всички прекрасни Небесни видения от всички пророчески книги, които написах при преминаването през петте Кръга на Божието Свято Присъствие. Затова нека да продължа с непосредственото водителство на моя Господ, Който отново протегна ръката Си към сърцето ми, като ми казваше:
“Слуго Мой! Отново ще взема златен къс от Вярата Си в сърцето ти, за да му придам образ и смисъл. Защото ти вярно написа по-горе, че Златните Ми Сандали касаят именно последователите Ми. А ти си един от тях…”
След тези съкровени за духа ми думи, Исус вече взимаше златния къс Вяра от сърцето ми. И като го задържа в шепите Си, направи го да лумне от Огъня на Отца. А тогава Златото мигновено се преобрази в Сандали. И Исус, като ги приближи до моите нозе, казваше ми:
“Помниш ли писаното за твоя Месия в шеста глава от Евангелието на Марк, когато Аз извиках при мен дванадесетте Ми Апостоли, за да им поверя Делото на Благовестието? Какво им заръчах, слуго Мой?”
“О, Исусе! Ти заръча на Твоите да не взимат нищо за път – нито хляб, нито торба, нито пари, освен една тояга. И също така да се обуват със сандали…”
“А колцина от вас разбраха думите Ми по Дух, нежели по плът? За каква тояга и сандали говореше твоят Господ на Апостолите Си?”
“О, Господи! Ти, несъмнено, говореше за жезъла на Духа и за точно тези Златни Сандали, които сега Си приближил до нозете ми…”
“Нека тогава да обуя твоите нозе, както някога обух нозете на Моите последователи. Защото с тези Сандали ти ще придобиеш Пътя на Месията, следван с всичкия Небесен копнеж на Сърцето Му!”
Видял надвесилия се Господ при нозете ми, аз уплашен отстъпих назад, като Му казвах:
“Не, Исусе! Аз съм слугата Ти и никак не мога да удържа да Те гледам надвесен в нозете ми! Аз съм, който трябва да коленича в Твоите нозе…”
В отговор Исус повдигна главата Си и ме погледна с ревнив и остър поглед, който ме пронизваше до дъното на сърцето ми. А след това ми проговори, казвайки:
“Ти като Петър ли искаш да бъдеш, та да се противиш на своя Господ? Не отдръпна ли и той нозете си, когато Аз понечих да ги измия? И не му ли казах Аз, че ако не му сторя това, то той няма дял с Мене?”
“Така беше, Господи! Но аз не искам да повтарям греха на Петър, а само да заявя, че не съм достоен за Благостта и Милостта Ти?”
В отговор Господ с неизразима Благост в Гласа Си ми проговори, казвайки:
“Тези Сандали не са за теб, та да се смяташ за недостоен! Те са за Моето Присъствие вътре в теб! Те са за Оня Месия в сърцето ти, Който Ме последва от Началото до Края, и дори до Новоначалието и Безкрая. А ти сега си спомни думите, които казах на слугата Си Петър, преди да умия нозете му:
“Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш…” (Йоан 13:7)
Какво разбра от думите Ми Петър? Не проумя ли той, че Господ е измивал нозете му, за да ги обуе със Златните Сандали на Вярата, когато отпосле излях в сърцето му обещания Си Свят Дух? И не затова ли заповядах на Моите едни на други да мият нозете си, за да бъдат достойни да се нарекат Мои последователи? Затова ти сега се смири пред думите Ми и подай нозете си, за да ги обуя със Златните Сандали. Защото така ще ти дам да изживееш в Дух и Истина личната опитност на Петър…”
Ето, че Исус вече обуваше нозете ми със Златните Сандали. А тогава усетих как Святият Дух започва да ме тегли, за да вървя, а аз все още не знаех накъде ще потегли Месията. И като Го погледнах, с пламнала в сърцето ми ревност Му казах:
“Ще тръгнеш ли, Господи, за да Те последва слугата Ти? Защото Златните Ти Сандали пламенно ме нудят да вървя…”
“Разбира се, че ще тръгна, Стефане!” – разсмя се Исус, и продължи:
“Но Аз искам от твоето сърце да излезе посоката, по която ще вървя. Затова издири с Вярата Ми в духа си всичко, което знаеш за тези Златни Сандали…”
След условието на Господ сърцето ми мислено се върна към видението пред Божия Свят Олтар, където Отец казваше на Сина Си:
“С тези Златни Сандали Ти непременно ще сбъднеш реченото от Исайя, че са прекрасни върху планините нозете на онзи, който проповядва мир и благовестява добро! Който проповядва Спасение и казва на Сион:
Твоят Бог царува!…”
Това ме накара да кажа на Исус:
“Скъпоценен мой Спасителю! Ние трябва да вървим към някоя висока планина! Защото Отец е видял, че нозете Ти ще бъдат прекрасни с тези Сандали върху планините…”
Господ одобрително поклати главата Си, а след това отново ми каза:
“Дали Апостолът Ми Петър, на когото преди малко заприлича ти, е имал за свидетелство такава планина? Дали не заяви в съборното си послание до Църквата:
“И мисля, че е право, докато съм в тая телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя глас чухме сами ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина…” (2 Петрово 1:13-18)
Виждаш ли, слуго Мой, че Петър говори за тялото си като за телесна хижа? Хижите не се ли строят в планините? Виждаш ли, че той пише за “великолепната слава” на “Святата планина”, където Отец потвърди Възлюбения Си Син чрез слугите Си Моисей и Илия, явили се в облака на Славата Му? А какво друго да желаят Златните Ми Сандали върху нозете ти, освен отново да се възкачат на същата Свята планина в Живото Евангелие на Духа?”
Дълбоката и неизразима Мъдрост в думите на Исус просълзиха очите ми, тъй щото аз паднах в нозете Му и прегърнах Сандалите Му, казвайки:
“Ах, Господи мой! Прости на слугата Си, че не внимава в Духа Ти! Защото аз бях длъжен сам да усетя копнежа на Вярата Ти и да издиря Пътя на Сандалите Ти. Понеже на тази Свята планина Ти Си водил неведнъж слугата Си и сърцето ми е преливало от благодатните Ти свидетелства и видения!”
“Така е, слуго Мой! Но както вече те предупредих в началото на Моите видения от Евангелието, Аз ще допусна да бъдеш като един, който за първи път усеща Златото на Месията в духа си – за да бъдат думите Ми градивни и насърчителни за неутвърдените младенци. А ти сега тръгни със Сандалите върху твоите нозе, следвайки Сандалите на Моите. Защото наистина ще те възкача на Святата планина, до великолепната Слава на Преображението Ми. Понеже Сандали се привличат със Сандали. И Вярата на Сина непременно се среща с Вярата на Отца на високата и Свята планина!”
С благоговение и радост, които не мога да опиша, аз последвах моя Господ в Живото Евангелие на Духа. И само след някакъв кратък миг се намерих с Него на високата планина. И ето, че Той вдигна ръцете Си към Небето, за да призове Облака на Всемогъщия, казвайки:
“Святи Мой Отче! Яви се на Сина Си и на пророка Си, според както някога се яви в Евангелието на Яков, Петър и Йоан! Защото, ето, слугата Ти последва Месията до Святостта на Преображението!”
В отговор на Исусовите думи на билото на високата планина се яви Облак. А в самия облак очите ми съзряха Моисей и Илия, обути със същите Златни Сандали. И Гласът на Всемогъщия прокънтя от Облака, тъй щото Сам Отец ми казваше:
“Сине човешки! Дай Благовестието за Златните Сандали на Моите чеда по земята! Защото онзи, който последва с тези Сандали стъпките на Моя Възлюбен Син – непременно ще получи в Дар Преображението, както го получиха древните! И на всички от Моя Облак Аз сега ще кажа:
Да имате Златните Сандали на Вярата ще рече да проповядвате в Духа на Моисея, и в Духа на Илия, които извървяха Пътя до Святостта Ми със същите Златни Сандали, които дарих на Сина Ми!
С Духа на Моисея ще ви отделя от света, за да бъдете водачи на народа Ми! И като се намерите при горящата къпина, на всеки от вас ще кажа:
Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е Свято! И на подобно Свято място подобават Святи Сандали! Сандали, на които е дадено да възлязат високо – на високата Синайска планина в Духа Ми!
С Духа на Илия ще ви пратя да обърнете сърцата на чедата към бащите, и сърцата на бащите към чедата! Проповядващи Покаяние и Ревност! Живеещи Ревност и Покаяние! И когато се намерите в пещерата на Смирението, на всеки от вас ще кажа:
Възлез на планината пред Господ, обут със Златните Ми Сандали! За да достигнеш с тях от потока Кисон до върха на планината Кармил! До върха на плодородието! До малкия облак, подобен на човешка длан! До колесницата Израилева и конница Негова!”
Тежките Отечески думи направиха Сандалите на нозете ми да пламнат. И лъчи да излязат отсред тях, докосвайки лъчите от Сандалите на Моисей и Илия. А Благодатният ми Месия, преобразен в изящна белота, отново да ми каже:
“Сега разбра ли колко великолепна е Славата, когато Вярата на Отец в Сина се срещне с Вярата на Сина в Отца!
Свидетели на тази Слава всякога ще бъдат Моисей и Илия!
В Моисей е Силата Господна! В Илия е Волята Господна!
А когато Златните Сандали извървят Пътя на Силата и Волята – тогава Вечната им Слава е Небесният Дар на Преображението!
Ето този Път на Силата и Волята ти се даде да извървиш, слуго Мой! И блажени са всички, които последваха Златните Сандали на нозете ти! Те са Моите последователи, и тях потвърдих пред Отца в Завета Си! А ти сега последвай твоя Господ в следващите стъпки в Евангелието. Защото ще ти дам да бъдеш свидетел на Златния Ми Ефод!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s