ЗЛАТОТО И СРЕБРОТО НА МЕСИЯТА II – III ГЛАВА_3

3. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНИЯ ЩИТ НА МЕСИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Никога в сърцето ми чувството за Свещен дълг пред Христос не е било толкова силно, колкото в тези последни видения, които описвам със Съвършеното благоволение на Бога и Отца. Вярно е, че слугата Господен написа много книги и прозря много от Божиите тайни, които превърна в дарове за Званите, Избраните и Верните. Но също така е вярно, че продължавам да следвам пътя и съдбата си за Небето. Вярно е, че се натрупа жестока умора и немощ до смърт в тялото ми. Но също така са верни и думите, които Бог каза на Апостола Си Павел, за да бъдат истинна опитност и за всичките Му останали слуги:
“Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена…” (2 Коринтяни 12:9)
И аз, като съм приклонил сърцето си именно в тази Съвършена Сила, ще претърпя всички останали несгоди и лишения, за да издържа в повереното ми Дело. Друг начин и други възможности на този момент от живота си нямам. А щом Бог е преценил, че Благодатта Му е доволно, то и за мен остава привилегията да съм доволен.
Започвам именно с такива думи преди видението със Златния Щит на Месията, защото той е нещо много по-различно от Нагръдника, както и щях да се убедя от водителството на моя Господ. Затова нека отново да продължа в Духа на пророчеството, понеже все така оставах до Исус в Живото Евангелие. А Той, като видя готовността ми да продължа да Го следвам, протегна ръцете Си към сърцето ми, като ми казваше:
“Следващия златен къс от Вярата Ми в теб е възможно най-големия, който съм ти давал. Защото целият ти пророчески път и всичкото ти слугуване към чедата Ми, е свързан с него. Ето с този Златен къс, слуго Мой…”
С последните думи на Месията аз усетих толкова голямо раздвижване в духа си, сякаш, че Исус взимаше от сърцето ми цяла скала. А тогава видях, че Господ държеше с двете Си ръце един наистина огромен къс. И Той отново ми проговори, като казваше:
“Аз трябва да придам образ и смисъл на най-тежкото от Вярата Ми в теб. Защото това е именно Златният Щит на твоя Месия…”
След тези думи ръцете Исус Христови пламнаха от Огъня на Отца, тъй щото Златният къс се преобрази в огромен кръгъл Щит. А тогава Месията вече ми го подаваше, казвайки:
“Вземи сега Златния Ми Щит, Стефане! Защото в него е дългогодишното ти слугуване пред Мене!”
С вълнение протегнах ръцете си, за да взема Щита, когато усетих, че тежестта му всеки миг ще ме събори. А това ме накара да кажа на Господ:
“Ах, Исусе! Та как е възможно аз да съм носил този огромен Щит? Той е твърде тежък, за да го държа с двете си ръце, а какво пък остава, за да пребъдвам постоянно с него? Не трябваше ли Щитът да е много по-малък, за да ми служи да защитавам себе си?”
Думите ми разсмяха Спасителя. И Той, като поклати главата Си, сърдечно ми отговори:
“А кой ти е казал, че този Щит ти е нужен, за да защитаваш себе си? Не ти ли е достатъчен броненият Нагръдник на Правдата за лична защита, както и Шлемът на Вярата? Не, слуго Мой! Тук ти изобщо не успя да познаеш предназначението на Златния Щит! Защото той не ти е даден да се защитаваш, но да защитаваш Моите чрез него!”
“А как е възможно това, Исусе? Та колцина биха могли да се съберат под Златния Щит?”
В следващия миг очите на Господ станаха твърде остри и проницателни. И Той, като посочи тежкия и огромен Златен Щит, с Глас на неизразима Святост и правдивост, ми каза:
“С този Мой Щит ти можеш да защитиш не един, двама или трима, но цял град, цяла нация, цял континент?”
Чудният мой Месия ставаше пречуден и твърде неразбираем за сърцето ми. И при все, че слушах думите Му през Шлема на Вярата, аз все още не съумявах да разбера. Ето защо вик на пълно удивление се надигна от мен, тъй щото Му казах:
“Скъпоценен мой Господи! Нима искаш да кажеш, че досега аз съм носил този Златен Щит и животът ми е свързан с него?”
“Разбира се, слуго Мой! А ти знаеш, че твоят Господ е неизменим и не може да лъже! Но ти си спомни в коя пророческа книга Аз ти говорих за Мен като Сянка…”
“О, Исусе! Това беше преди много години в книгата “От Покрива на Всевишния до Сянката на Всемогъщия”. Там Ти ми говори така за Себе Си…”
“Как мислиш тогава? Един Златен Месия няма ли да хвърля Златна Сянка върху земята? Впрочем – виж как земята отразява лъчите на Щита, който държиш…”
С вълнение погледнах под Щита, когато видях как златните му лъчи правеха отражението му да свети върху самата земя. И едно просветяване се надигна в сърцето ми, тъй щото казах на Месията:
“Ах, Исусе! Върху земята има златно отражение от Твоя Щит!”
“Разбира се, че ще има, Стефане! Но ти чуй сега Евангелските думи, които твоят Господ ще изрече на цялата Си Църква. Защото Божиите люде ще послушат думите Ми и ще побързат да им се покорят…”
В следващия миг Господ вдигна Собствения Си Златен Щит. И с Глас като тръба, извика толкова силно, щото хълмовете и долините подеха думите Му. Думи, които гласяха:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя…” (Матея 11:28)
Дочули Гласа Му, Божии люде от всички земни краища започнаха да се събират към Него и Златния Му Щит. Но аз, все още неразбиращ, отново Го попитах:
“Благодатен мой Месийо! Как ще събереш тия пристигащи множества под Щита Си, за да им дадеш Божията Утеха? Защото ако разбера това чудо, ще Те последвам, за да съумея и аз…”
Господ отново се разсмя. А след това с преливащ от Любов Глас ми проговори, казвайки:
“Нали ти казах да мислиш за Мене, като за Сянката на Всемогъщия? Пусни за миг Щита, който държиш. И привържи се за Мантията Ми с ширита, който ти давам. А след това вдигни Щита си и го дръж така, както Аз държа Моя…”
Без да мога да изрека и дума от удивление, аз отпуснах Щита, и взех ширита, даден ми от Исус. И като се препасах през кръста с него, завързах го за Исусовата Мантия. След това, вдигнал Щита и държащ го с двете си ръце, очаквах чудото от моя Господ. А Той, като повдигна Главата Си към Небето, започна да се издига, а с Него и Аз. А заедно с издигането, към сърцето ми отново долетя Гласът Му:
“Гледай към Сянката, слуго Мой! Към двете Златни Сенки – от Моя и от твоя Щит – защото са Утехата и Защитата на Един и Същи Свят Дух!”
Вълни от радост заляха сърцето ми. Защото двете Златни Сенки от Щитовете започнаха да се уголемяват. И колкото повече се издигахме с Исус, толкова Сенките ставаха по-огромни, като при ефект от отдалечаващ се прожектор. А долу – в Златните им кръгове започнаха да прииждат все повече и повече хора, които получаваха Божието докосване.
Едва сега разбирах и бях прогледнал! Едва сега проумявах, че Златният Щит на Исус беше съвършено свързан със засеняването на Святия Дух!
Това ме накара да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Чак сега проумявам колко правдиви и Святи са думите Ти! Защото Твоята Сянка е била Утеха и Защита за всичките ми братя и сестри, когато Ти Си ме издигнал високо в Святия Си Дух. А колко високо можем да се издигнем, Господи мой? Не може ли Сянката Ти да покрие поне цяла България, ако не и цяла Европа?”
В отговор Исус ми проговори, казвайки:
“Разбира се, че може, слуго Мой! Тя би покрила и целия свят дори! Но точно тук трябва да ти дойде наум пролома, в който си поставен. Защото долу на света са времената на умноженото беззаконие, което е не само допуснато, но и заповядано от Моя Бог и Отец, за да бъдат изпитани сърцата на всичките човеци. Именно границите на умноженото беззаконие ще ограничат Сянката от Златния Щит на земята. Защото колкото по-нагоре се издигаме, толкова по-яростна ще става съпротивата от началствата и властите на нечестието в небесните места. Затова повдигни главата си нагоре и виж какво се готвят да ти сторят духовете на световното нечестие!”
Послушал Гласа Господен, аз повдигнах главата си, когато видях ужасните лица на демонични началници, многократно пробождани и съсипвани от Словото на Божия Пророчески Дух. И ето, че те дадоха сигнал на демоничните си армии, за да започнат яростен обстрел по мен и Щита, който държах. И стрелите им – една след друга – започнаха да се забиват в главата ми, в гърба ми, в ръцете ми, тъй щото болката и страданието ми ставаха непоносими. Само Силата на Святия Дух, която бързаше да ме възстанови от пораженията, даваше способност на ръцете ми да продължават да държат Златния Щит под самия мен. А тогава Господ отново ми проговори, казвайки:
“Виж мястото си и осъзнай състоянието си. Защото стоиш в този пролом вече десет години! А ръцете ти не се умориха да държат Златния Ми Щит, за да имат Моите чеда долу Утеха и Защита! И ако някой би решил, че ти е лесно, то нека дойде и да те замести! Нека вдигне Златния Щит и го държи обърнат към земята, а в гърба си да претърпи всичката демонична ярост и всички сатанински отмъщения!
О, люде Божии! Кога изобщо ще осъзнаете жертвата, която пророкът Ми направи за всички вас? Кога изобщо ще осъзнаете каква Божия Сила е необходима за пребъдване в пролома, за да може малките и неутвърдените във Вярата да възрастяват в Защита и Утеха?
Ето, казвам на всички ви, че слугата Ми Стефан стигна до предела на изтощението, а Аз все така го задържам в пролома, защото Очите Ми не намират ходатаи, които да го заместят, за да му дам почивка! А какво ще стане, когато Отец Ми допусне да ви изпита в дни на скръб, и във времена на огнени изпитания? Ще имате ли вие Моята Вяра, за да издържите – дори до смърт на Кръст на натиска от врага и отмъстителя? Дали ще сте положили своевременно Златния Ми Шлем и Нагръдник, за да останете неповредени от яростта на дявола? И докога няма да осъзнаете, че за всяко Благовремие от Отца на земята се заплаща кървава цена в пролома от Божии слуги и ходатаи? Да пропилявате ли това Благовремие или да го изкупвате? Да лъжете ли сърцата си, че когато сте под Защита и Утеха воювате на някакви укрепления и фронтове? Та нали именно Сянката на Всемогъщия ви пази, докато слугите със Златни Щитове страдат за вас в духовните места?
Ето, призовавам Моите всячески да покажат Благостта, която дължат на Божия пророк! Защото годините на тяхното възрастяване се платиха с едно здраво и постоянно държане на Златния Щит! Щит, с който успокоих отрудените и обременените! Щит, с който защитих младенците и невръстните! Щит, който слугата Ми заплати с трънен венец на главата си, и с кръстни рани по ръцете и нозете си!”
Изрекъл тези последни думи, със сълзи в очите Си, Господ погали с ръка рамената ми. А след това отново ми каза:
“Аз ще те успокоя и възстановя, слуго Мой! Защото плодът на дълготърпението ти твърде много наедря и идва времето да ти дам да вкусиш сетнината му! А ти сега последвай твоя Месия в следващото Свято и Благодатно видение в Моето Евангелие! Видението със Златните Ми Сандали!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s