2. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНИЯ НАГРЪДНИК НА МЕСИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Усещаш ли как главата ти вече е настръхнала, а тръпките се спускат по гърба и рамената? Това е сигурен и чудесен знак, че Господ ти дарява Шлема Си и иска да те заведе напред в Евангелието. А ти сам знаеш от Словото, че Исус излезе от пустинята, пълен със Святия Дух. И като се кръсти от Йоан Предтеча във водите на Йордан, тръгна с учениците Си сред Израилевите градове, за да проповядва Божието Царство. А Златото на Месията блестеше толкова завладяващо и ослепително, щото евангелските стихове недвусмислено говорят за това:
“И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници…” (Матея 7:28-29)
Какво ли щяха да сторят тези безполезни книжници, тотално изобличени като абсолютни лицемери? Какво щяха да предприемат заедно с фарисеите, окупирали властта в Синедриона? Каква щеше да е реакцията на всички тези “змии и рожби ехиднини”, които са “от баща дявола”, та дано биха затъмнили Златото на Месията?
Истината е, че слугите на дявола щяха да започнат яростна съпротива против Исус с всичкия богоненавистен дух в сърцата си. И точно тук аз ще спра да разказвам, за да продължа със следващото от благодатните видения на Месията. Защото преди още да бяхме слезли от високата планина, Той отново протегна ръката Си към сърцето ми, като ми казваше:
“Нека да взема още един, по-голям къс от Моето Злато в теб, който също трябва да придобие образ и смисъл, както е при Мен!”
В следващия миг в Десницата Господна се появи голям къс Злато. И Исус, подобно на първия път, го подпали с Божий Огън от Сърцето Си. А тогава Златото се преобрази в бронен Нагръдник, който Спасителят положи върху мен, тъй щото се покриха рамената, гърба ми и гърдите ми. И аз, духовно благословен както никога, едвам успях да изрека:
“Благодаря Ти, Исусе, че ми даряваш Божията Вечна Правда! Защото знам, че с нея ще бъда неуязвим…”
Господ се усмихна загадъчно, а след това посочи напред в Живото Евангелие на Духа, като ми казваше:
“След малко сам ще изпиташ Златния Нагръдник върху себе си! За да свидетелстваш за него на Моята Църква! Но сега внимателно погледни към Моя Нагръдник и го сравни с твоя. Защото при все, че са сътворени от едно и също Злато, те видимо се различават…”
Изненадан, аз погледнах към Нагръдника на Месията, а след това и към моя. И тогава забелязах, че между тях наистина има разлика. Понеже Исусовата броня блестеше от ослепителни златни лъчи, а моята не блестеше, ако и да беше от Златото Му. Това ме накара да Го попитам:
“Ах, Господи мой! На какво се дължи разликата между моя и Твоя Нагръдник? Защо Твоят така славно блести, а моят – не?”
Исус се усмихна на думите ми, а след това със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Божията Вечна Правда не заблестява току-така от Златния Нагръдник. Ти трябва да я жадуваш със сърцето си! И като се изпълниш със златните й лъчи, да я потвърдиш в живота си на Вяра. А искаш ли точно това от твоя Месия?”
Думите на Господ ме накараха да коленича в нозете Му и да Му кажа:
“Ах, скъпоценен мой Спасителю! Та какво друго да иска от Теб слугата Ти, освен да блести от Собственото Ти Злато?”
В отговор Исус ми подаде ръка, за да ме възправи. А след това отново ми проговори, казвайки:
“Последвай Ме в Евангелието, Стефане! Защото сега ще те заведа в един миг от Живота Си, когато твърде много бях намразен и похулен. И ти прекрасно ще познаеш този миг, но също така ще изпиташ и Собственото Ми страдание…”
След тези думи Господ докосна Шлема на главата ми, тъй щото мигновено се оказах с Него в Ерусалимския Храм, а очите ми тутакси забелязаха една голяма тълпа от юдеи с книжници и фарисеи сред тях, които се различаваха по свещеническите си одежди. А Исус, като посочи тълпата, казваше ми:
“Виж тази случка в Евангелието. Защото тя е записана в осма глава от Моят слуга и Апостол Йоан. И тук Аз започвам да говоря на повярвалите в Мен юдеи, а бесовете на Сатана вече се готвят за страшен религиозен отпор срещу Месията…”
Ето, че Господ вдигна ръцете Си пред юдеите, като им казваше:
“Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
В следващия миг демонична сянка премина през лицата на юдеите, тъй щото те започнаха да крещят:
“Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни…” (Йоан 8:33)
А Господ отново им каза:
“Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни…” (Йоан 8:34-36)
В следващия миг към Златния Нагръдник на Исус полетяха стрели от ярост, злоба и всякакви ужаси. И аз с ужас забелязах, че Нагръдникът не отби стрелите, но те преминаха през Златото, като се забиха в Исусовото Тяло. И докато не можех да осъзная ставащото, Господ простря ръцете Си към мен във видението, като ме постави на пътя на демоничните стрели и ми казваше:
“Пострадай за Божията Вечна Правда, както пострадах Аз! Претърпи демоничните поругания и отмъщения в собственото си плътско тяло, защото Нагръдникът, с който те облякох, няма да ги спре, но ще ги пропусне…”
Докато чувах последните думи на Исус, непоносими болки прорязаха тялото ми, понеже стрелите се забиха в гърдите ми, в ребрата ми, в корема ми. И аз, все още не разбиращ, изплаках пред Господа:
“Но защо Вярата Ти не ме пази, Исусе? Защо Нагръдникът пропуска стрелите, за да се забиват в тялото ми и така да ме боли?”
А Месията с твърд и нетърпящ възражение Глас ми отговори, казвайки:
“Защото този Златен Нагръдник е защита за твоето сърце и твоя дух, а не за твоята плът! Как иначе да би направил лъчите на Божията Вечна Правда да блестят отсред Нагръдника, ако не си готов да пострадаш за нея? Не разбираш ли, че когато станеш проводник на Божията Светлина, то тогава рушиш делата на дявола и опърляш люспите на змийското му лукавство? Нима демоните на човекоубиеца ще стоят със скръстени ръце, докато някой би разрушавал властта им върху човешките сърца?”
В следващия миг Исус отново се върна към видението в Евангелието, като казваше на юдеите и демоничните им вдъхновители:
“Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас. Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща…” (Йоан 8:37-38)
В този миг стрелите към мен и Господ станаха още повече. И с един непоносим за ушите крясък, юдеите отново изкрещяха:
“Наш баща е Авраам…” (Йоан 8:39)
А Исус отново им каза:
“Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на баща си…” (Йоан 8:39-41)
След тези последни думи на Месията, в арсенала на демонично обладаните човеци се прибавиха и бесовски нечистотии, които излизаха от устата на юдеите, с цел да опозорят Господа, тъй щото ги чух да казват:
“Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога…” (Йоан 8:41)
Този път, за разлика от стрелите на злобата, нечистотиите никак не докоснаха Нагръдника на Исус, нито пък моя. А Господ, преди да отговори на хулата, вече ми казваше:
“Виждаш ли сега, че когато атаките на дявола целят да уязвят духа и сърцето ти, Нагръдникът те пази? Защото нечистите думи са изява на хула, а яростните демонични стрели – на змийска отрова. И ако хулата е против духа, отровните стрели са против душата и плътта. Но Аз сега нека да отговоря на безумните, за да съкруша безумието им…”
В следващия миг Исус отново проговори, като казваше на бясната тълпа:
“Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога…” (Йоан 8:42-47)
Докато Исус им отговаряше, аз ясно забелязах как неколцина фарисеи и книжници шушукаха със змийски езици на юдеите, за да приготвят следващата си гнусна демонична провокация. И в паузата след думите на Исус, с подигравателен глас неколцина отново Му казваха:
“Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?” (Йоан 8:48)
На тези демонични хули, които отново не докоснаха Златния Му Нагръдник, Исус отговори, като казваше:
“Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите. Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века…” (Йоан 8:49-51)
В този миг лицата на фарисеите и книжниците се изкривиха от неприкрита злоба, понеже никак не можеха да противостоят на Божията Вечна Правда, а блясъкът от Златото на Месията вече ставаше непоносим за демоните в сърцата им. И тогава Господ ми даде знак да Го слушам, като ми казваше:
“Ела с Мен във видението, за да се приближим до тези Мои врагове и богоненавистници. Защото искам да видиш от съвсем близо собствените им нагръдници, които са тяхната религиозна правда, която ги нуди яростно да се противят на Светлината на Моя Бог и Отец…”
С вълнение пристъпих след Исус, като се приближих с Него до книжниците и фарисеите. А тогава очите ми видяха гледка, от която сърцето ми изпита върховна погнуса. Нагръдниците на Христовите гонители бяха от твърде потъмняло и ръждясало желязо, по което зееха огромни дупки. И червеи пропълзяваха от дупките, шмугвайки се от една в друга, и оставяйки по ръждата мазните дири от пълзенето си. В тия мазни дири през Шлема на Вярата аз съвсем точно видях религиозна себеправедност, противна гордост и гнусно превъзнасяне. И преди да бях изговорил и дума на Месията, Той с гневен Глас ме попита:
“Харесва ли ти тази правда на книжници и фарисеи? Блести ли тя като Моята Вечна Правда? Благородна ли е като Златото Ми?”
“Ах, Господи мой! Благодатен Месийо на сърцето ми! Това е фалшива правда на нечестиви хора, които дяволът е употребявал за собствената си религиозна власт над Израил. Та аз видях червеи в техните сърца, които оставят по нагръдниците им най-отявлените грехове от личното падение на дявола пред Бога. Тъй щото тия книжници и фарисеи са именно домашните на Веелзевул. Поколението на неговата духовна развала и гнилота…”
“Така е, слуго Мой! Затова нека братята и сестрите Ми точно тук да си спомнят думите, които заявих в Евангелието Си. Защото само с тези Мои думи можете да разделите нагръдник от Нагръдник, и Божията Вечна Правда от умноженото беззаконие. А те гласят:
“Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство…” (Матея 5:20)
Сега разбра ли що ще рече Божията Вечна Правда да надмине правдата на книжниците и фарисеите?”
“Да, Господи мой! Сега аз разбрах, че колкото Божието Злато е по-благородно и бляскаво от ръждясалото желязо на дявола, толкова по-ослепително ще блести Твоят Златен Нагръдник над сърцата ни. Защото той става толкова по-бляскав и славен, колкото по-голямо поругание и страдание претърпим за Името Ти и Светлината Ти. За да се сбъдне писаното от Апостола Ти Петър:
“Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас, откъм тях се хули, а откъм вас се прославя…” (1 Петрово 4:14) 
Защото Истинското Злато заблестява, когато бъде изпитано в огъня на всичкото възможно гонение, което Бог Отец е допуснал да се стовари върху нас…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това, като посочи Златния ми Нагръдник, казваше ми:
“Погледни какво се случи с твоя Нагръдник, след като стана съучастник в Моите страдания…”
С вълнение погледнах към Нагръдника си, когато забелязах как лъчите на Божията Вечна Правда прозираха от самото Злато на Месията. И една неземна радост, неизразимо по-силна от болката на демоничните стрели в тялото ми, се надигна вътре в мен. А тогава Месията отново ми проговори със съкровен глас, като ми казваше:
“Запиши думите Ми! Защото на цялата Си Църква сега ще кажа:
Люде Мои! Никак да не отстъпите от лъчите на Божията Вечна Правда, но всякак да ги пожелаете в сърцата си! Защото Моят Бог и Отец непременно ще съхрани сърцата ви в гонението, което претърпявате заради Истината. Но заедно с това Той ще възвеличи Правдата Си, като допусне да пострадате за Него. За да се сбъднат Моите думи в Евангелието, които лично съм издълбал върху Златния Нагръдник на Вярата. Думи, които гласят:
“Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:10-12)
А ти, слуго Мой, отново последвай твоя Господ в Евангелието. Защото след Шлема и Нагръдника, искам да ти дам и Златния Си Щит!”