1. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗЛАТНИЯ ШЛЕМ НА МЕСИЯТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Намерил се с моя Господ в Живото Евангелие, аз с възхищение забелязах, че Го виждам облечен изцяло в Злато. И като не можех да се сдържа, с вълнение Му казах:
“О, скъпоценен мой Спасителю! Сърцето ми Те вижда така, както никога не Си му давал. Защото сега Ти Си благоволил да виждам не толкова Теб, колкото Вярата Ти…”
В отговор на думите ми Исус проговори, казвайки:
“И не е чудно, слуго Мой! Защото твоят Господ е Мъж на Война! И е дошъл в Евангелието Си, за да съсипе делата на дявола! А ти си спомни как Апостолът Ми Павел написа на Тимотей думите:
“Подвизавай се в доброто войнстване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели…” (1 Тимотея 6:12)
и още:
“Съучаствай в страданията като добър войник Исус Христов…” (2 Тимотея 2:3)
А какво би бил войник без шлем, броня и щит? Колко повече – когато Моята Вяра е вяра на доброто войнстване. А ти сега Ме последвай. Защото искам да те заведа на онова място в Евангелието, където Месията употреби за първи път Златния Си Шлем…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, тъй щото се намерих с Него в жарките пясъци на пустинята. А тогава Той протегна Десницата Си към сърцето ми, като казваше:
“Колко много Мое Злато има в теб! Вяра, с която съм те обдарил! Но тя сега трябва да придобие образ и смисъл, както е при Мен! Затова ще взема къс от Златото Си в теб, за да го докосна с Огъня на Отца, който гори в Мен!”
Ето, че Исус вече взимаше къс от Златото Си в сърцето ми. А тогава в шепата Му пламна Огън. И самите пламъци на Огъня мигновено преобразиха златния къс в Шлем, досущ като Господният. А Исус, като го постави на главата ми, с вълнение ми каза:
“Как усещаш Шлема, Стефане? Защото е абсолютно същият, както е Моят…”
Погледнах пред лицето си, покрито от Шлема, когато забелязах, че отворите за очите бяха запълнени от Злато, тъй щото не виждах през него. Това ме изненада и аз побързах да потърся отворите за ушите и устата. Но и те също бяха запълнени от Злато. Шлемът буквално беше пломбиран и без никакви отвори – както за очите ми и ушите ми, така и за устата ми. Това ме накара в първия момент да го сваля и да кажа на Господ:
“О, Исусе! В Шлема има проблем! Защото той няма отвори за очите, ушите и устата ми!”
В отговор Месията ме изгледа с твърде неразбиращ и учуден поглед. А след това, бавно говорейки, ме попита:
“Проблем ли Ми казваш, че има?”
“Да, Господи! Защото не бих могъл да виждам, нито да чувам или говоря, ако нося този Шлем!”
В следващия миг Господните въпроси бяха като благодатни изобличения за духа ми:
“А кой ти е казал, че трябва да виждаш, чуваш или говориш, когато носиш Шлема на Вярата? Не е ли Вярата убеждение за неща, които не се виждат? Защо ти е тогава да гледаш? Не е ли Святият Дух, Който нашепва в сърцето ти Моя Глас? Защо ти е тогава да чуваш? Не е ли пак Святият Дух, Който изговаря думите Ми чрез теб? Защо ти е тогава да говориш? Не помниш ли думите на Отец Ми от видението, Който когато полагаше Шлема върху Сина Си, Му каза:
“Този Златен Шлем ще е Моят Мир върху Главата Ти! С него ще гледаш и с него ще чуваш! С него ще говориш и с него ще мислиш!”
А ти така ли искаш да постъпиш, слуго Мой?”
Засрамен от думите на Исус, аз наведох главата си пред Него, като Му казвах:
“Ах, Господи мой! Не зачитай думите ми и ги забрави, все едно не Си ги чул! Защото как бих могъл да бъда мъж на Вярата, ако бих искал аз да виждам, чувам, говоря и мисля, когато всичко това трябва да върши Духът Ти, Който ме изпълва? И как да бих имал Ум Христов, ако Златният Ти Шлем не скрие главата ми в Святия Дух? Или как да забравя думите на Отец, изречени от пророка Му Исайя:
“Кой е сляп, ако не е служителят Ми, или глух, както посланика, когото изпращам? Кой е сляп както предания Богу, и сляп както служителя Господен?” (Исайя 42:19)
В отговор Исус се усмихна. А след това, полагайки Шлема върху главата ми, съкровено ми каза:
“Никак не съжалявай, че се обърка! Защото в тази Моя опитност всички отначало се препъват, а после съвършено я проумяват! Но сега виж, че когато си мъж на Вяра, невидимото става видимо, понеже самият Шлем става твои очи, уши, уста и ум! Понеже ако би решил да застанеш без този Шлем в присъствието на съблазнителя и изкусителя, то той скоро би атакувал вратите към сърцето ти. Но когато стоиш в Мира Господен – Отец смазва Сатана пред Шлема и всичките му атаки остават блокирани…”
Докато Господ ми говореше, пред очите ми се просветли и аз вече виждах, чувах, говорех и мислех чрез Шлема на Неговата Вяра. А тогава Исус посочи към самите пясъци, като ми казваше:
“Виж кой ще изпълзи отсред пясъците, та да се опитва да изкушава твоя Господ. Как мислиш? Когато дяволът погледне към Мен – Духът Ми ли ще види или Златото, с което Отец е обдарил и покрил Сина Си?”
“О, Исусе! Той ще види Златото, а не Теб Самия!”
“Убеди се тогава, че това е така, като чуеш думите, които Сатана Ми проговаря…”
Ето, че дяволът вече се беше приближил до Исус във видението. И като не можеше да понесе Златното Му Присъствие, посочи собственото си сърце, казвайки Му:
“Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб…” (Лука 4:3)
А Исус, преди още да беше отговорил на Сатана, ме попита:
“Защо Сатана се чуди кой съм, Стефане? Защо беше тази смущаваща частица “ако”? Ти би ли се обърнал към Мен, след като Ме познаваш от толкова години с усъмняващото “ако”? Би ли Ми казал, когато те посетя:
“Ако Си Исус, говори ми!”
“Не, Господи мой! Аз познавам Гласа Ти и Духа Ти! Затова просто бих Ти казал:
“Исусе, говори ми!”
“А защо Сатана, който познава Единородния на Отца още от времето преди създанието на света, изрича думи, пълни със съмнение?”
Въпросите на Исус ме водеха към твърде голямо блаженство в Истината Му. И аз развълнуван Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Това категорично доказва, че дяволът е заслепен от блясъка на Златото Ти и не може да Те схване и разпознае поради Шлема Ти, Бронята Ти, Щита Ти, Сандалите Ти, Ефода Ти, Пръстена Ти и Светилника Ти!”
“Гледай тогава през Моя Шлем на дявола и Ми кажи страшен ли ти изглежда той? И дали в действителност му подобава да бъде горд властелин на света?”
С вълнение погледнах през Шлема, когато видях едно ниско пълзящо изчадие с прогресивно оплешивяла глава, което по-скоро предизвикваше погнуса, отколкото какъвто и да било страх. А това ме накара да кажа на Господ:
“О, Исусе! Виждам едно жалко изчадие, което не е достойно да диша прахта под Сандалите Ти, нито дори да стои в сянката на Присъствието Ти!”
В следващия миг Господ отговори на дявола, като Му казваше:
“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово…” (Лука 4:4)
А след това отново се обърна към мен с думите:
“Слуго Мой! За някои видения в Моето Живо Евангелие Аз ще допусна да бъдеш като един, който за първи път усеща Божията Вяра в сърцето си. И няма да направя това, с цел да бъдеш унизен, но за да помогна на неутвърдените души да познаят Златото на Месията. Защото ти ясно виждаш през Шлема Ми едно нищожно изчадие! Но за поглед без Моята Вяра това изчадие се превръща в най-страшно чудовище, от което треперят милиарди демони и бесове, готови на мига да изпълнят волята му! И човеците са твърде уязвими от дявола и демоните му, когато нямат защитата на Святия Дух! А ти разбираш ли най-сетне колко Съвършен може да бъде Мирът, когато си скрит в Шлема Господен и оставиш Моята Вяра да се пребори с премеждията и страховете на живота ти?
Знаят ли Моите братя и сестри, че с ето такъв Шлем Даниил слезе в рова с гладните лъвове, защото през Моята Вяра те бяха едни безобидни котета? Знаят ли Моите братя и сестри, че с ето такъв Шлем Седрах, Мисах и Авденаго влязоха в огнената пещ на Навуходоносор, но през Моята Вяра тя им се стори прохладна стая за среща с Четвъртия? И ако Шлемът Ми е силен против страховете и премеждията, то колко по-превъзходен е той против съблазните и изкушенията? Нека ти дам да видиш и това! Защото сега ще отидем един стих напред в Евангелието. И този дявол, заслепен от блясъка на Златото Ми, ще се опита да му противопостави златния си дух, чието име е Мамон…”
Докато Господ ми говореше, видението се промени. И аз вече виждах как противното изчадие въведе в Исусовото Присъствие духа си Мамон, който едва удържаше златната си пелерина, която видимо ръждясваше поради златните лъчи от Великолепието на Месията. И ето, че императорът на светското богатство вече се опитваше да впечатли Исус, като Му показваше славата и благоденствието на всичките земни царства, надявайки се да Го изкуси и съблазни… Но там, през Шлема на Месията, нито богатствата изглеждаха като богатства, нито славата изглеждаше като слава. Тъкмо обратното – Шлемът показваше опустошена от разрушения земя, с тъмни и зловещи палати, по чиито крепостни стени се врязваха страшни пукнатини и пробойни, а между тях пробягваха змии и скорпиони. И онези богати сатанински поклонници, които уж трябваше да изглеждат щастливи от своето благоденствие, бяха човеко-влечуги. Земни царе с прекършени гръбначни стълбове и с проядени очни отвори, през които пълзяха червеи. Вързани с железни вериги, те се гърчеха на престолите си, без да могат да избягат от проклятието си. И онези техни неизчерпаеми сандъци със злато, сребро и скъпоценни камъни, изглеждаха като черни ковчези, пълни с ръжда, паяжини и черупки от змийски яйца. А като връх на цялото безумие, аз вече чувах как мазният глас на Сатана изрича пред Исус думите:
“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое…” (Лука 4:6-7)
Но още преди да беше отговорил на дявола, Исус ме попита:
“Стефане, виждаш ли в тия земни царства някаква слава или богатства, та да бих ги пожелал в Сърцето Си?”
“Ах, Господи мой! Дано всички да бяхме гледали през Златния Ти Шлем на този свят, който лежи в лукавия! Защото той целият е в разрушения и руини. Змии пълзят из потъмнелите му и пропукани палати, и човеко-влечуги без духовни устои се гърчат, оковани в железни вериги. И аз едва сега разбирам, че когато гледам през Шлема Ти, виждам същинското духовно състояние на света. А дяволът с ковчежника си Мамон би могъл да изкуси и съблазни само плътски очи, които обичат пръстта и всичко, що е в пръстта. Защото на тях този ужас би им се сторил рай…”
“А да обичат ли Божиите чеда пръстта или да сложат Златния Ми Шлем на главите си? Да забравят ли писаното от Апостола Ми Павел:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните…” (1 Коринтяни 15:47-48)]
За първия човек от земята ли е Златото на Месията или за втория от Небето?”
“О, Исусе! Непременно е за втория, Небесния… Защото първият човек, който е от земята, няма да види тези дяволски опустошения. За него змията се е погрижила, като го е ослепила с люспите си, та да не би да бъде озарен от Славната Ти Светлина…”
В отговор на думите ми, Исус се извърна към дявола и Мамон във видението на високата планина. И Свята Божия мълния блесна изсред Шлема Му, та подпали мантията на сатанинския ковчежник и опърли крилата му. А в самата мълния се явиха думите на Месията против Сатана и изкусителя му:
“Писано е: “На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш”…” (Лука 4:8)
И тогава, пълен с пламенна Ревност, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Колко от вас внимават в знаменията на Моето Евангелие, та да размислят и проумеят, че служението на Човешкия Син започна именно след пустинята и изкушенията от дявола? Ако Аз бях изкушаван и изпитан, то вие между капките ли ще преминете? Не знаете ли, че първият изпит за зрелостта на Вярата винаги е свързан с Моя Шлем? Не проумявате ли, че Бог до завист ревнува за Святия Дух, Който е положил във вас?
Ако по Духа ще се водите, по Духа и живейте! Ако с Духа ще се изпълвате, с Духа и надделявайте! Защото как да бих дал Шлема Си на страхливци, които треперят от всичко, което е високопоставено? Та нали те на мига биха се отрекли от Мене? Защото как да бих дал Шлема Си на сребролюбци и користолюбци, чиито очи и ръце всякога са обърнати към долното и земното? Та нали те скоро биха го стъпкали с краката си? Как, най-сетне, да бих дал Шлема Си на човеци, които не искат Моя Мир, та да пребъдват в Духа Ми? Та нали всяка нищожност би ги смутила? Та нали скакалците биха им се сторили великани? А в колцина от вас да открия Друг Дух, както беше в слугите Ми Халев и Исус Навин? В колцина от вас да открия Съвършен копнеж по Златния Ми Шлем, а не по златните телета на чуждия огън?
Ето, казвам ви, че не ще открия друг пророк, който с такава огнена ревност да ви е ревнувал и изисквал в ходатайство, както слугата Ми Стефан! Затова казвам:
Покорете се на Гласа Ми и възридайте в Святия Ми Дух, за да ви даря с Шлема на Вярата! Защото само тогава ще виждате това, което виждам Аз, ще чувате това, което чувам Аз, ще мислите това, което мисля Аз, ще говорите това, което говоря Аз! И на всички вас ще се сбъднат светлите стихове от посланието на слугата Ми Павел, които гласят:
“…и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса…” (Филипяни 4:7)
Доволно дълго сте били угнетявани с вашата човешка вяра в Мен! Днес е Денят да побеждавате с Моята Вяра в Отца! Със Златото на Месията, което Отец Ми дарява на всички Избрани за Небето!
А ти, слуго Мой, продължи да Ме следваш в Евангелието! Защото след Златния Ми Шлем Аз ще ти дам и Златния Ми Нагръдник…”