ЗЛАТОТО И СРЕБРОТО НА МЕСИЯТА II – II ГЛАВА

II. ВИДЕНИЕТО ПРЕД БОЖИЯ СВЯТ ОЛТАР

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз горещо се моля на моят Господ да опази всичките Си Верни, тъй щото никой от тях да не бъде постигнат от злощастната сетнина на нечестивите. Но същевременно си давам ясна сметка, че ако в една държава от близо осем милиона жители бях приет за пратеник на Бога от едва стотина, то беззаконието не просто се е умножило, но вече е преумножено. Друг отговор за моето състояние нямам и не мога да намеря. А едва ли е нужно да терзая душата си с целокупното българско гражданство, закоравено към Делото и Словото на Божия Пророчески Дух. То си има две традиционни религии като Православие и Ислям, в които да вижда спасението си, но и няколко пъстри дузини от евангелски, петдесятни, адвентни, баптистки, методистки, конгрешански, апостолически, а дори и католически църкви. Сам разбираш, че при толкова голям наплив от религиозни убежища, при това надлежно регистрирани в дирекцията по вероизповеданията, за Божият слуга няма да остане голямо мисионно поле. Да не отварям дума за секти като “Бялото братство”, “Църквата на Мун”, “Мормоните” и “Свидетели на Йехова”, както и за източния вятър на “Кришна съзнание” или центровете по будизъм и източни бойни изкуства, защото тогава религиозният спектър ще стане тотален. Толкова тотален, че всякога да съм благодарен на Господ Исус Христос за тези стотина посветени на Хълма Мория, които оценявам като здрава Основа от Вярност, Щедрост и Боголюбие.
Именно за този Божий остатък аз продължавам да не давам сън на клепачите си. Защото ни най-малко ме вълнува една или друга вяра в един или друг дух. Ни най-малко съм тръгнал да завиждам на земните царе и техните религиозни царства, защото Господ отдавна е пророкувал и посочил сетнината им. Ни най-малко съм тръгнал да ламтя за църковните тронове, които презирам, или за постове в йерархията, от които сърцето ми отдавна се е погнусило. Но ако има Вяра, която искрено да ме вълнува, то това е Собствената Вяра на Исус! Златото на Месията, което е единственото с чудесно доказан Небесен произход! Защото не е голямо постижение да си упражняваме вродената способност да вярваме. Тя е положена по природа вътре в нас и е свойство на всеки човешки дух. Но истински превъзходното (запомни завинаги това) е:
Да оставим Исус да вярва вътре в нас и да упражнява Неговата Си Небесна Вяра! Защото само така можем да притежаваме Ключа на Давид и да преминаваме през Портите на Небесния Ерусалим.
Но ако някой не е отключил Сърцето на Отца с Вярата на Сина, то за какво изобщо е чел Библията или е ходил два пъти седмично на църква?
Какъв е смисълът да тръгнеш от река Йордан до Хълма Голгота, а когато Кръстът Господен се яви в живота ти – да го похулиш и презреш в сърцето си? Какъв е смисълът да получаваш Опрощение и Благодат от Раните Господни, а когато гвоздеите на религиозното нечестие се насочат против собствените ти ръце и нозе – да потърсиш мирен договор с дявола? Какъв е смисълът с изповеди от устата си да натрупваш клетви и обещания пред Бога, а когато Той те постави в изпитание да ги изпълниш – да разбереш, че не можеш да повдигнеш и грам от тежестта на обещаното? Какъв, най-сетне, е смисълът да приемаш за истинно твърдението на Апостол Павел:
“За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново…” (2 Коринтяни 5:17)
… а белезите на собствения ти живот да показват, че си оставаш старо създание? Защо не си оставил старото да премине, ако наистина си бил в Христос? Защо всичко не е станало ново, ако наистина вярваш, че си новороден и спасен? Ако всичко става ново, то не ти ли е нужна нова Вяра, различна от твоята вродена възможност да вярваш? Та как мислиш, че дяволът съумя да разпространи толкова много пътища към ада, ако не чрез лукаво прилъгване на човешката способност да се вярва? Не е ли пронизана цялата човешка история – от древността до последните дни именно от богове и религии, школи и течения, философии и митологии? Всички те не са ли тръшнали едно голямо число от човешки души на неправилното място? Не каза ли нашият Господ едни най-верни и правдиви думи, които гласят:
“Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира…” (Йоан 10:7-9)
Ако всички преди Исус бяха крадци и разбойници, то кой ги прати да се въобразяват като божествени врати и спасители в човешкото битие? Не е ли гнусният дявол и Сатана, който от всичко най-много обича да лъже и краде? Ако Исус е Вратата, през която трябва да влезем, то с нашата си лична вяра ли да влезем през Него, или с Неговата Собствена? Не знаем ли, че Святият Дух беше пратен от Небето, за да ни даде не само Неговото Слово, но и Неговата Вяра, според както е писано:
“Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява…” (Йоан 16:14)
Защо тогава мнозина приеха само Словото Му, но не и Вярата Му? Ще ги ползва ли Слово без Вяра или Сребро без Злато? Та нали именно поради липсата на Неговата Вяра се отвориха пукнатини за хиляди човешки, плътски и демонични трактовки върху Свещеното Писание? Нали затова огромното дърво на Религията Християнство се разпростря в стотици разклонения, като всяко от тях отрича другото до него?
Така ли е или не е така? Обичат ли се църквите помежду си или се отричат?
Източното православие ще ти каже, че вън от лоното на светата апостолска и православна църква си във властта на лукавия, а вътре (при канонизираните идоли, наречени “икони”), си в здрава връзка със Спасителя!
Римокатолицизмът ще се опита да ти каже същото, но залагайки не на Святия Отец в Небето, а на “Светия отец” Бенедикт XVI във Ватикана!
Баптистките църкви ще те поканят да се спасиш при тях, но при условие, че си готов да отхвърлиш всички останали християнски тайнства, освен водното кръщение!
Адвентистите от седмия ден ще ти кажат, че ако пазиш съботата – значи чакаш Господ и спасяваш душата си! Но ако само си помислиш да не я пазиш – тогава горко ти!
Евангелските и петдесятни църкви ще те “прослушат” дали говориш езици или как изобщо проявяваш дарбите на Святия Дух! Те ще ти предложат една, на пръв поглед, притегателна алтернатива, но тя ще продължи до онзи миг, когато сам бъдеш погнусен от тщеславието, арогантността и сребролюбието на не един и двама пастори-наемници! Тъй щото от далеч ще виждаш разлистили се смоковници, но отблизо ще разбереш, че са изсъхнали от корен, поради липсата на плодове, с които да хранят Христос!
Всяко клонче от голямото дърво на Християнството ще се опита да те убеди, че ако не се присадиш на него, си изгубена и помрачена душа, чиято сетнина е в пъкъла!
Но ти, братко мой, като отвориш Словото на посланието на Апостол Павел към Ефесяните, прочети писаното:
“Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички…” (Ефесяни 4:4-6)
Помисли тогава и ми отговори, ако можеш:
Как е станало възможно при едно Тяло, един Дух, една Надежда, един Господ, една Вяра, едно Кръщение и един Отец да има толкова взаимно отричащи се църкви? Не са ли тръгнали всички те да търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово? Не искат ли да спечелят света, вместо Небето? Не искат ли да събират съкровищата си на земята, а не зад Портите на Правдата? И коя от тези църкви ще успее някога да изтрие буква, дума или йота от Свещеното Писание, та да го направи недействително и неспасително?
Нека ти кажа, приятелю, че когато някой умишлено с делата и примера си трие Словото на Святия Бог, то такъв самоволно изтрива името си от Книгата на Живота. И ако в Свещеното Писание на нашия Бог и Отец е казано, че имаме едно Спасение в един Господ с една Вяра, то далеч да бъде да мислим, че Писанието е имало на предвид която и да било човешка способност да се вярва!
Нищо подобно! Ние имаме Спасение в Името на Господ Исус Христос, когато Го изповядаме и живеем Примера Му и Словото Му с Неговата Вяра!
Нашата лична способност да вярваме не значи нищо!
Неговата Вяра е всичко!
Човешкото злато и сребро са обречени да се изменят, потъмнеят и ръждясат, защото не са родени отгоре и Неизменният Бог не ги пази и закриля чрез Святия Си Дух! Но онова божествено зачатие, което идва да живее в сърцата ни, когато преживеем покаяние и поканим Исус за Господар на живота ни, има нужда от Неговата Вяра. Защото то е Емануил! Един малък Христос, съобразен на Възкръсналият и Възнесеният, за да сбъдне писаното:
“Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя…” (Римляни 8:29)
И далеч да бъде от нас да вършим нечестие, като задължаваме Младенецът да расте чрез собствената ни способност да вярваме. Той просто ще умре така! То е все едно да се опитаме да срежем майчината плацента на нероденото бебе, та да го лишим от околоплодните води.
А няма ли това да доведе до спонтанен аборт?
Едно заченато, но неродено бебе има нужда от своята пъпна връв, от майчините си води. Ето така и Младенецът Христос има нужда от Святия Си Дух и от божествената Вяра, която е Съвършеният Дар от Бога! Решим ли да потърсим заместител на тази божествена Вяра, то по-добре е никога да не бяхме зачевали от Святото и нетленно Семе на Благовестието! И аз дълго бих продължил да въртя Меча Господен, та дано той да посече всяка вяра, която не е Христовата! Защото за шестнадесет години очите ми доволно се нагледаха на черкви и църквища, които имаха религиозни амбиции да променят духовното състояние на българската нация. Но като в някакъв постоянно повтарящ се кошмар винаги се сбъдваха думите на Апостол Павел:
“Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово…” (Филипяни 2:21)
И докато църквите търсеха своето си – светът не просто ги заля, но ги наводни и просмука. Те престанаха да бъдат духовни стражи и морални стожери на нацията, та да бяха пресекли всичките порои от гнусота и перверзии, които заляха битието на българите. Защото какво ли зло не премина през България в годините на прехода, за да пусне всред общественото съзнание зловонните си корени.
Содом ли не пристигна с чалга-идолите, магистралните проститутки и биг-брадърите си? Египет ли не пристигна с хеви-метъла рока си и с екстрасенсите си? Авадон ли не пристигна с гибелни учения от бездната? Вавилон ли не пристигна с тщеславието на легионерите си?
Къде бяха в това време стражите в Духа на Неемия, които да изградят Стената на Истината? Къде бяха онези искрени ходатаи, които да проливат на Стената сълзите на Еремия, та дано Отец би ни показал Милост и Благост? Ако да бихме се приближавали към Бог, то нямаше ли и Той да се приближава към нас? Ако бяхме се очиствали, за да имаме дръзновението на Духа, та да пристъпваме към Престола на Благодатта, то нямаше ли отзвукът да бъде години на Благовремие и успешна жетва? Ако да бихме потърсили онова, което е на Небесния Месия, то нямаше ли Той скоро да ни даде именно Златото и Среброто Си, за да ни направи скъпоценни? И помним ли ние други думи на Апостол Павел, които гласят:
“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е. Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда. А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън. Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие…” (1 Коринтяни 3:10-17)
Божият Храм е Свят! А на такъв Храм подобават Злато, Сребро и скъпоценни камъни, а не дърва, сено и слама! Вярата, Словото и Твърдостта на Христос, а не царе с отрязани корени (които са дърва), с пресъхнали извори (които са сено) и изронени съвести (които са слама).
А да иска ли някой от нас работата му по Бога да изгори, та да претърпява загуба? Да разчита ли Господният човек на изходен път по извънредна милост, за който Павел ни пише, че такъв ще се избави, но като през огън? Няма ли тогава да ни спъне беззаконието, че сме тръгнали да изпитваме Бога, понеже умишлено рушим Божия Храм? Но ето затова Павел не ни успокоява, но с огнена ревност предупреждава:
“Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е Свят, който Храм сте вие…”
И нека сега всички Святи камъни на този Божий Храм да последват пророка Господен до Божия Свят Олтар, за да станат съучастници във видението, което Исус ми дава за цялата Си Църква. Защото аз все така оставах с Него на Хълма Господен, където Той започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Верен настойнико на Словото Ми! Четейки думите ти в тази книга, мнозина биха решили, че Господ те е избрал за реформатор. Но Аз няма да те нарека реформатор, понеже днес Църквата Ми не се нуждае от Реформация, а единствено от пресяване на пясъка, за да се явят Избраните скъпоценни камъни! Затова отново ще те потвърдя на Божиите чеда като Мой приятел, който познава Волята на Отец Ми и е посочен от Троицата за пророк на Хълма Сион.
Да, Стефане! Защото с Дъх и Дух свидетелствам на всички Мои, че им дадох чрез теб Собственото Си Сребро и Злато! И ако да биха Ме попитали защо ти давам да напишеш тази Свята книга, то и Аз да бих им отговорил с думите:
Вярата, с която Ме вярвате, не е ваша, но Божия! Тя е Съвършен Дар от Святия Дух, който човешкото сърце получава, когато преживее покаяние, сиреч, позив към Бога на чистата съвест! Моят Отец до завист ревнува за Вярата, която ви дава и затова заповядва да се явят върху нея всички огнени изпитания, с които тя напълно да се утвърди и заблести! И когато в “Откровението” казах на служителя на Лаодикийската църква да си купи от Мене “злато, пречистено с огън”, то Аз поисках да бъде платена цената, за да притежавате Моята Вяра, родена в Огъня на Божия Свят Олтар!
Вяра, с която да спечелите Вечното си блаженство! Защото всяка вяра натрупва печалбите си в духа, на когото се покорява!
Когато печалбата не е в Сион – тогава налице е светска и охладняла Лаодикийска църква, прегърнала парите, користите и червеите на дявола, и станала гнусота и мерзост пред Святите очи на Отца Ми! Такава гнусота и мерзост Аз не задържам в Тялото Си, но своевременно я избълвам от устата Си, без никак да я чакам да набъбва до цирей, проказа или тумор!
Когато печалбата е в Сион – тогава е налице Филаделфийска Църква, чиито скъпоценни камъни превръщам в Стълпове в Храма на Моя Бог, Новият Ерусалим на Небето! И на тези Мои люде давам да бъдат Родът на Елиаким с Ключа на Давид, които непременно стават достопочитаеми в Портите на Града и в Съвета на Божиите Светии!
И ето, люде Мои! Възвисих пророка Си до Себе Си, и до Святия Олтар на Моя Бог, защото съм Верен и Истинен да ви дам Златото, пречистено с Огъня на Отца Ми! Защото само с това Злато, което е Моята Вяра, ще преминете неповредени сред водите на Ефрат! Без петно и бръчка всред злите поколения на умноженото беззаконие! Тъй щото далечните на Духа Ми да видят в Златото Ми изходния път от желязото и оловото на Лаодикийската църква, а пък близките в Духа Ми – Славното утвърждаване в Църквата на братската Любов!
А ти, приятелю на Сърцето Ми, се въздигни сега с Мен, за да те въведа пред Божия Свят Олтар, където Отец Ми ще те помаже, за да явиш Златото на Сина Му на Званите, Избраните и Верните – Седрах, Мисах и Авденаго на последното време, облечени с Моята Вяра в Святия Дух!”
След последните Си Благодатни думи към сърцето ми, Господ ме обви с Мантията Си, като ме въздигна със Себе Си нагоре, тъй щото в някакво мигновение от време аз се намерих с Него в Небесния Ерусалим. И когато нозете ми стъпиха по златната улица, Исус вдигна напред ръката Си, посочвайки ми Божия Дворец на Святостта, където щяхме да влезем. А самото Присъствие на Месията излъчваше такива лъчи от златно благородство, щото забелязах как Божиите Светии коленичеха на вълни пред Него по целия път до Двореца. Но ето, че накрая Господ застана пред вратите, като ги отвори. И една Святост като вълна от Огън и Светлина премина през мене, тъй щото мигом паднах по очи и не смеех да погледна напред. А Исус проговори на Отец, като Му казваше:
“Отче Святи! По Твоята Воля въздигнах пророка Ти до Хълма Сион, и според изричното Ти благоволение го въвеждам в Святото Ти Присъствие! Благоволи, Святи Мой Отче, да го помажеш, за да бъде настойник на Вярата Ми, както стана настойник на Словото Ми! И нека към седемте чаши със Сребро върху духа му да заблести и Златото на Твоя Единороден Син! Ето, Вечни Мой Боже! Слугата Ти стои в Присъствието Ти и Те слуша!”
В отговор на Господните думи, отсред Двореца към духа ми се простряха огнените ръце на Отец. И Масло и Сол потекоха отсред Божиите пръсти като се изливаха върху главата ми. А тогава чух как Отец ми казваше:
“Слуго Мой, когото съм избрал по Сърцето Си! Тежък и Славен товар поставих върху плещите ти, тъй щото беше изпитана всичката сила на духа ти заради Рода на Елиаким! И въпреки, че душата ти чрезмерно се измъчи от отмъщенията на врага и насилника, а тялото ти се пресити от стрелите му, пак духът ти остана слънчев и неизменен пред Лицето Ми! А това, сине човешки, непременно иде да ти покаже, че не с твоя вяра, и не чрез твоя сила си удържал повереното ти от Мене!
Вярата и Силата на Сина Ми те укрепиха! И Среброто и Златото Му те направиха да бъдеш и останеш благодатен в Духа Ми!
Вярата и Силата на Сина Ми те утвърдиха! И Среброто и Златото Му те направиха да бъдеш твърд и неизменен!
С всяка друга вяра и сила да беше носил Славния Ми товар – съвсем да беше те смазал още в годините от Кръговете на Хляба и Виното! С всяка друга твърдост да те бях изпитал, полагайки върху духа ти великите тайни на Царството – съвсем да беше станал на прах пред Лицето Ми!
Но ето, слуго Исус Христов! Ти устоя, защото Исус беше твоята Вяра, и пак Той беше Белият Камък в годините на твърде дългата ти Гетсимания! И ако Аз благоволих да пиеш от трите скърби на Сърцето Ми, то пак Аз сега благоволя да ти дам най-славното от Славата и най-силното от Силата на твоя Господ и Бог!
Златото на Месията, което е Собствената Вяра на Божия Син Исус от Назарет Галилейски! Златото на Месията, с което Моят Син постави на Моя Олтар тридесет и три години Свят Живот поръсен за Жертва със Свята Кръв! Златото на Месията, което превъзмогна над всичките богатства и над славата на целия свят! Златото на Месията, което разби лостовете на смъртта и ада! И възлезе от тъмницата с дарове, явно тържествувайки над дявола и бесовете му! Златото на Месията, което Сам Аз изковах в Огъня на Моята Свята Любов към човешкия род – за да му подаря Сина Си като Изкупление, Спасение и Вечен Живот!
Възправи се, пророко на Небето! И възлез пред Святия Ми Олтар! Защото теб посочих и избрах, за да ти явя как облякох Сина Си с Вяра, за да Го пратя на земята!”
Примрял и останал без дъх от най-святите и тежки думи на Бог Отец, които някога бях чувал, аз усетих как Маслото и Солта на Всемогъщия преминаха като огнена река през духа ми. И лъчи на Злато, благодатни като изгрева на Слънцето, просветиха дълбочините на сърцето ми. А в този момент Господ ми подаде ръка, като ми казваше:
“Стани и ела с Мене, Стефане! Защото сега Отец Ми ще ти даде да видиш това видение, което Небето не е давало на други слуги и пророци преди тебе!”
С вълнение, което не е възможно да се опише, аз се възправих на нозете си, като влязох след моя Господ. А когато двамата доближихме Божия Свят Олтар, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Отвори докрай очите си и не изпускай нищо от онова, което ще ти се даде да видиш! Защото Аз сега ще възляза пред Олтара на Моя Бог и Отец! И столетия и епохи ще минат назад в Реката на Времето – до оня миг, когато Отец изпраща Сина Си, за да се роди в утробата на девица! Тъй щото ще видиш Сина Божий като Дух, Който все още не е станал Човешки Син! Понеже върху Този Дух Отец ще положи Златото, което е изковал в Огъня на Своя Свят Олтар!”
След тези думи Господ се приближи към Олтара на Отца. А тогава настъпи знамение, понеже отсред белия мраморен под бликнаха води на Река. И като се въздигнаха в една-единствена Свята вълна – потопиха както Исус и Олтара, така и мен. И един вихър, като издърпване назад, откъм гърба, ме запокити с неизразима скорост към миналото. А когато вихърът приключи, пред очите ми отново се яви Божият Свят Олтар, но този път Исус изглеждаше различно. Той беше синьо Сияние в реален и поглъщащ образ, неизразимо по-прекрасен от всичко, което някога съм наблюдавал. Подкосил коленете си, но не смеещ дори да премигна, аз все така гледах и гледах, когато видях как към синьото Сияние на Божия Син се простряха огнените ръце на Отца. И ето, че Отец казваше на Сина Си:
“Възлюбен Мой Сине! Дойде времето, за да изпълним това, за което говорихме на света чрез изпратените от Небето пророци! Дойде времето да станеш Човешки Син и да се родиш – Свят и непорочен от утробата на девица! Ето, Сине Мой! С Любов изковах Златото, което ще бъде Твоята Вяра на земята – за да я дариш на човешките чеда! Защото праведните ще живеят чрез тази Вяра, за да се нарекат Божии чеда!”
След тези думи на Отца, огнените Му ръце се простряха към Олтара Му, откъдето взеха Златен Шлем. И Отец поставяше Шлема върху Главата на Сина Си, като Му казваше:
“Възлюбен Мой Сине! Този Златен Шлем ще е Моят Мир върху Главата Ти! С него ще гледаш, и с него ще чуваш! С него ще говориш, и с него ще мислиш! Никое оръжие, скроено против Шлема Ти, няма да успее! И Ти, Сине Мой, ще го дариш в Завет на човешките чеда!”
Ето, че върху синьото Сияние на моя Господ вече блестеше в жълто Златен Шлем. А Отец отново простря ръцете Си към Святия Олтар, откъдето взе Златен Нагръдник. И като го поставяше върху рамената и гърдите на Исус, отново Му проговори, казвайки:
“Възлюбен Мой Сине! Този Златен Нагръдник ще е Моята Вечна Правда, която пази Сърцето Ти! С нея Духът Ти ще отблъсне всички стрели на нечестивия, и всеки меч или копие на заблудата ще се съкрушат в бронята Ти!”
С преляла радост и неизразимо благоговение аз вече виждах как Исус още повече заблестя в слънчево-жълти лъчи, които славно озаряваха Присъствието Му. Но ето, че Отец за трети път протегна ръцете Си към Огъня на Олтара Си, като взе отсред пламъците Златен Щит. И като го даваше в лявата ръка на Исус, казваше Му:
“Възлюбен Мой Сине! С този Златен Щит Ти ще бъдеш заслон и прибежище за Моите чеда, за да ги скриваш с Небесна утеха от насилника и отмъстителя! С него Ти ще бъдеш, според изреченото от слугата Ми Исайя “заслон, да засенява от пека денем, и прибежище и защита от буря и дъжд”!”
Славата на моя Месия растеше с всеки изминал миг, защото озаряването Му от Златото беше твърде чудно, великолепно и неизразимо. И докато аз вече си мислех, че нещата приключват, огнените ръце на Отца, отново се протегнаха към пламъците на Олтара, когато видях как в шепите на Всемогъщия се появиха Златни Сандали. И Отец отново казваше на Исус:
“Възлюбен Мой Сине! Ти ще бъдеш Пътят, Истината и Животът за Небесните чеда! И със Златните Сандали върху нозете Ти те ще познаят Пътя на Славата, превъзходството на Истината и Величието на Живота! С тези Златни Сандали Ти непременно ще сбъднеш реченото от Исайя, че са прекрасни върху планините нозете на онзи, който проповядва мир и благовестява добро! Който проповядва Спасение и казва на Сион:
Твоят Бог царува!
Никой и никога не ще изкуси, съблазни или отклони нозете Ти от Пътя Ти, защото няма огън на земята или под нея, който да би удържал на Огъня, с който благославям Пътя на Правдата Ти! И всеки, който обуе Сандалите Ти, ще бъде Моят благословен изходен Път за чедата Ми!”
Сълзи на прекомерно вълнение изпълниха очите ми, понеже Самият Свят Дух раздвижи цялото ми същество, за да си спомня как в последното видение от процеса против духа на Мамон, аз паднах в нозете на Исус, за да прегърна именно тези златни сандали, сътворени в Огъня на Отца. Но Духът ми даде знак да изтрия сълзите си и отново да гледам на видението. А там ръцете на Отца за пети път се протягаха към Огъня на Святия Олтар, като вдигаха отсред пламъците Златен Ефод със сребърна Божия дума върху плочата му. И докато поставяше Ефода върху Златния Нагръдник на Исус, Отец Му проговори, казвайки:
“Възлюбен Мой Сине! За Слава Божия ще се родиш! За Слава Божия ще живееш като Човешки Син! За Слава Божия ще бъдеш разпнат, за да понесеш греховете на света! За Слава Божия ще предадеш Духа Си в Духа Ми! За Слава Божия ще възкръснеш от мъртвите! И за Слава Божия ще се възнесеш на Небето! Затова Златен Ефод на Славата ще блести отсред гърдите Ти! И Славното Сребро на думата “Алелуя” ще се въздига в Златото на Вярата Ти!”
В този миг Исус блестеше със Силата на Слънце, което очи не биха удържали да съзерцават дори и една секунда. И само благодарение на Святия Дух, аз успявах да удържа да Го гледам, за да не изпусна нищо от видението според изричното Му повеление. А Бог Отец отново простря огнените Си пръсти към пламъците на Олтара Си, тъй щото видях как в Десницата Му се яви Златен Пръстен със сребърна дума, вдълбана в него. Така Отец го положи на показалеца на Исус. И Гласът Му отново се извиси, като казваше:
“Възлюбен Мой Сине! Аз Те изпращам на света от Вечността и за Вечността! Тъй щото Божията Вечност ще бъде свидетелка на Делата Ти! И небе и земя ще преминат, но изреченото от Тебе няма да премине! А сребърната дума на Вечността, която всякога ще подпечатва делата на Вярата Ти, ще бъде Амин! С нея Ти ще пребъдваш в Мен, както Аз пребъдвам в Теб! И Моята Отеческа Ревност ще възвеличи думата Ти в Пръстена на Вярата Ти! С тази дума ще подпечатвам Благоволението Си върху Моите чеда, и пак с нея ще ги записвам в Книгата на Живота! Тъй щото Името Ти за Верните и Истинните ще бъде “Амин” – Верният и Истинен свидетел на Божия Свят Олтар!”
Вълни от Свято преклонение преизпълниха духа ми, тъй щото искрено се уплаших дали ще намеря най-верните думи, с които да опиша видението, понеже то все още не свършваше. Защото Отец за седми път протегна ръцете Си към Своя Свят Олтар. И като въздигна отсред пламъците греещ Златен Светилник, приближи го до Златния Ефод и Нагръдника на Исус. И като ги разтвори нежно, постави Светилника Си в Сърцето на Господ, като Му казваше:
“Възлюбен Мой Сине! Ти Си Светлината на Духа Ми и Словото на устните Ми!
Виделината и Зората в живота на човеците! Светлината, която свети в мрака, и той не може да я схване! Каквото и да изговориш, Сине Мой, Златният Светилник ще го разпръсне из мрака! Където и да отидеш, Сине Мой – Огън от Светилника ще хвърляш по земята! Благословени ще нарека Твоите, които търсят Маслото Ми, за да грее Твоят Светилник в сърцата им! Светила на Моята Вечна Правда ще бъдат слугите по Сърцето Ти – защото са Огън от Огъня Ти, Светлина от Светлината Ти, Злато от Златото Ти!”
След последните Си думи Отец простря ръцете Си към мраморната основа в Господните нозе, като отвори пролом в Святия Си Дух, казвайки:
“Възлюбен Мой Сине! Времето Ти настъпи! Бъди Моето Злато на земята! Златото на Истинската Вяра, която се явява, за да възвеличи и прослави Божията Вечна Правда!”
В този миг Исус се стрелна като ослепителна мълния през пролома на Духа, която мигом озари земята с Господното Присъствие. А тогава отсред пролома отново се явиха водите на Река. И една голяма вълна ме погълна в себе си, тъй щото вихър ме тласна напред с невъобразима сила и бързина, тъй щото някъде в духа си разбрах, че Бог отново ме връща от миналото в настоящето. И когато този вихър приключи, видях Исус да се усмихва над главата ми. А сърцето ми вече беше толкова помазано и просветено, щото без всякакво усилие забелязвах Вярата Му, сиреч, Златото, което Отец беше положил върху Духа Му. И едва отворил уста, за да изразя благоговението си, Господ ме изпревари, казвайки със смях:
“Зная, слуго Мой! Та нали Аз те заведох там?
Но сега, за свидетелство на Моята църква, запиши това видение на книга. Защото още веднъж ще видиш Месията – този път в Живото Евангелие на Святия Дух. За да науча всички ви как да направите Моята Вяра жива и деятелна – с всички духовни благословения на Бога и Отца! А в края на това видение казвам на Моите:
Благословете изобилно Делото на слугата Ми, за да явя великата тайна на Моето Злато по целия свят! Защото днес все още е Ден за Спасение! И синовете на виделината трябва да се съберат на Хълма, за да изявят Града на Месията!
Град, поставен на Хълм, не може да се укрие! И никое запалено светило не стои в зимника или под шиника, но на светилника – за да се осветяват всички, които любят Бога и Словото Му!
Аз, Вечният Месия от Сион, все още говоря и не млъквам! Блажени човеците, които искат Моята Вяра, като погребат своята! Те непременно ще я получат от Мене! Да, ще я получат!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s