7. СЕДМАТА ЧАША СЪС СРЕБЪРНАТА ДУМА “СЪКРОВИЩЕ”

“Седмата Ми чаша е свързана с Моята Награда и сребърната дума в нея е “Съкровище”!…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная още колко Божия Сила имам в духа си, за да служа за духовно благословение на Божиите чеда, но искам искрено да обещая на Верните, че никога няма да напусна мястото си на Господния Хълм, нито ще позволя да ме прекърши малодушие или гонение. Защото сега ще ти призная, че Словото на Господ тежи неизмеримо повече от съпротивленията на дявола. И силен духом ме направиха не яростните отмъщения на Сатана, а височината, дълбочината, широчината и дължината на Христовата Пълнота.
С всеки удар на сърцето си аз съм копнял и измолвал водителството си от моя Господ и Бог. С всяка молитва на колене аз съм плащал цената да пребъдвам в Присъствието на Святия Му Дух – за да заслужа най-прекрасната от всички възможни привилегии. Привилегията да бъда Негов слуга, който носи Неговия товар и пребъдва в Бремето Му и Игото Му.
В една последна книга, която Господ ми даде, аз прострях Меча Му против духа на лъжепророка, истинно разкрит с името Легион. И именно с тази книга Исус подписа некролога на цялата религиозна власт на дявола – онова беззаконно царство, което Библията ни разкрива като “Великий Вавилон”. Днес лъжехристите и лъжепророците на това царство все още шестват безнаказани по широкия свят, а касите на служенията им пращят от милиарди долари. Днес те имат цялата световна машина на своя страна, тъй щото да засеняват с лукавствата на баща си. За тях не е проблем липсата на медии или печатници, защото могат да си ги купят. За тях не са проблем рекламните кампании или транспортни връзки, защото Мамон покрива всичките им разходи. За тях не е проблем да купуват съвести, подписи, печати и разрешения, за да пръскат отровните семена на дяволската поквара. Но в крайна сметка, при всичките си придобивки, те имат един съществен проблем:
Те не могат да придобият Златото и Среброто на Месията, нито пък да покварят или потъмнят който и да било скъпоценен камък от Сион!
Ето тук вече дяволът не може да преглътне болката и унижението си. Защото – било, че купува души на пазарището Вавилон – той придобива рехави тухли, които се ронят и при най-слабия натиск. Било, че покварява – успява само с варосани гробници и мъртвешки кости. Било, че е обграден от поклонници – знае, че го обичат лицемерно само заради користите, които би им дал, а не заради собствената му тъмна и нечестива природа.
Още при строежа на златния образ в полето Дура от Навуходоносор Сатана е разбрал, че никога няма да има поклонници като Божиите. Защото една змия може да събира около себе си само пръст, но не и съкровища, посветени на Сион. Тя може да събере около себе си гнусни влечуги, но белите гълъби ще бъдат далеч от полезрението й. И ако има думи, които биха задавили дявола при самото им прочитане, то това са скъпоценните стихове от посланието на Апостол Петър, които гласят:
“Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина…” (1 Петрово 2:9)
Може ли падналият княз на тъмнината да преглътне факта, че е господар на рода на проклетите от Бога, за които е запазен вечен дял от огън и жупел?
Разбира се, че не може!
Може ли лишеният от разум, но велик да насилства, да преглътне, че остава далече по-долу от Превъзходството на Христос и Неговата чудесна Светлина?
Разбира се, че не може!
Какво може тогава проклетата змия?
Истината е, че тя може да лъже, да плюе отрова, и да надъхва човеците в пръстта против Избраните, които са Съкровища Господни.
Как тогава да продължи тази книга, ако не с последната от сребърните чаши на Месията? И как да не бъда прекомерно развълнуван в духа си, след като с всяка следваща сребърна дума, аз все повече усещам духа си да блести с ослепителните лъчи на Христос?
Истината е, че най-точното състояние на сърцето ми – днес и сега – е блаженството! Тази Свята и прекрасна надежда за всички блага и добрини, които ще се открият към нас след Грабването на Църквата. И именно с тези мисли, аз последвах моя Господ до Хълма Мория, при последната от сребърните Му чаши. А тогава Той отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Протегни ръцете си към седмата Ми сребърна чаша, чашата на Моята Награда! И като я вдигнеш, опитай от Среброто Ми вътре в нея, за да се изпълни духът ти с думата “Съкровище”!…”
С вълни на твърде голяма радост аз протегнах ръцете си към чашата, като я вдигнах до устните си и отпих от нея. А тогава Среброто на Месията се разля в сърцето ми като кипяща Светлина, и пред духа ми се явиха слънчеви лъчи, които го замрежиха като пашкул. А в следващия миг усетих, че летя нагоре с невъобразима скорост, а някъде до мен лети Исус. И ето, че летенето никак не свършваше, но ме издигаше още повече и повече, докато накрая усетих как то намаля, а очите ми видяха, че се намирам в огнена шепа. И тази шепа, като се разтвори нежно, постави ме на нозете ми всред невъобразимо изящна и великолепна съкровищница. Едва тогава извърнах погледа си и срещнах щастливите очи на Исус. А Той, за разлика от виденията при предишните чаши, този път ми проговори други думи:
“Няма да те питам как усещаш тази Моя дума, защото тук чудото е не ти да усетиш нея, а тя да усети теб! И ето, слуго Мой, сега те усеща Моята дума “Съкровище”! А ти самият си сред съкровищницата на Сион, която съм ти давал да видиш в книгата “Глас на Архангел и Божия Тръба”. А сега помисли и Ми кажи:
Защо този път привилегията не е върху теб, а върху думата Ми? Защо тя трябва да погълне теб, а не ти да погълнеш нея?”
“О, Исусе! Тази Твоя сребърна дума е сетнината ми! Тя има божествени претенции към духа ми, понеже се съобразява с казаното от Теб в Евангелието:
“…защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)
Ако беше обратното – аз да имам привилегии спрямо думата Ти, то тогава стихът трябваше да звучи иначе:
“…защото гдето е сърцето ти, там ще бъде и съкровището ти…”
“Мъдро Ми отговори, Стефане! И точно това очаквах да чуя от теб! Защото наистина не човекът владее съкровището си, но съкровището го владее! А ти сега можеш ли да видиш съкровището, което владее теб? Понеже по Волята Господна си поставен точно срещу съкровището си…”
Погледнах с изумление пред себе си, когато видях едри скъпоценни камъни, всеки с уникалната си красота. И именно отсред тях излизаха слънчевите лъчи, които бяха обвързали като пашкул духа ми. И когато по-отблизо се взрях в камъните, аз виждах вътре в тях заглавията на книгите, които бях написал през целия си живот под водителството на Исус и в слугуване на Духа Му. И това ме накара да Му кажа:
“Ах, скъпоценни мой Господи! Лъчите на пророческите книги ме въздигнаха нагоре, защото те бяха Твоите скъпоценни камъни, които Ти ми подари!”
“Да, добри Ми и верни слуго! Аз ти ги подарих! Но ти отново Ми ги върна по превъзходен начин, защото не ги зарови в пръстта, както някой користолюбец би заровил земното си имане, но ги превърна в Спасение на души. В проглеждане на слепи, в изправяне на прегърбени, в прохождане на недъгави, в покаяние на закоравени, в смирение на възгордяни. А това Господарят ти няма никога да забрави.
И ето – сега твоето съкровище те изиска при себе си. И ти ще наредиш стаите на скъпоценния си неръкотворен дом с всички тези камъни – за да бъдеш достопочитаем с тях сред Светиите и в Съвета на Господ, твоя Бог!
Сега разбираш ли най-сетне какво е Съкровището? Защото това е възможно най-прекрасната дума, която Отец Ми подари на българския език. И въпреки, че змията с лукавия си език накара мнозина да виждат в съкровището заровено и покрито имане, пак в Святия Ми Дух тази дума остана Свята и Небесна. А защо думата Съкровище е Свята и Небесна, слуго Мой?”
“О, Благодатен мой Месийо!” – през сълзи извиках аз:
“Съкровището е Свята дума, защото в Духа Господен тя отговаря на най-съкровеното, което носим в сърцето. Понеже съкровище иде от съкровеност, а съкровеността – от пресветлите думи на псалома, които гласят:
“Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, и ще им покаже завета Си…” (Псалом 25:14)
И ето, Исусе – когато Ти интимно общуваш с нас и ни показваш Завета Си, тогава общението ни с Теб се превръща в Съкровище, понеже сме го получили по най-съкровен начин в дълбочините на сърцата си!”
След последните ми думи Исус се развълнува в Духа Си. И като протегна ръцете Си, прегърна ме. А след това – събрал в шепа сълзите Си, отново ми проговори, казвайки:
“Иди и кажи на Моите да не престават да пият чашите с Моето Сребро! Защото – ето – със сълзи на очите Си ги изплаках и изстрадах за гонението и злостраданието, на което са подложени на земята. Но пак Вярността Ми ще капе в сърцата им, и от Облака Господен ще роси дъжд на Правда и Освещение върху всички тях!
Люде Божии! Вие сте Среброто Ми и Златото Ми! И ако Аз употребих слугата Си, за да ви напълня с думите Си, то го сторих, за да събера съкровищата ви при Мене! Защото всеки път, когато вие се иждивявате за Делото на пророка Ми, още един лъч на Божията Вечна Правда опасва сърцата ви и ви изисква в Сион. Затова никога не спирайте да събирате съкровища на Небето, където молец и ръжда не ги пояждат, и където крадци не ги подкопават и крадат. Защото идва мигът съкровищата да ви изискат при себе си!
Ето, Аз скоро ще въздигна пророка Ми при Себе Си, за да му дам виденията, свързани със Златото Ми! А дотогава вие се изпълвайте със Светлината на Среброто от Святите думи, които Моят Отец подари на племето на българите! Бъдете Сребро от Среброто Ми, за да ви посоча като Злато от Златото Ми!
Аз, Вечният Месия на Светлината и Благодатта, дадох тези най-святи видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”