6. ШЕСТАТА ЧАША СЪС СРЕБЪРНАТА ДУМА “ПОКОЛЕНИЕ”

“Шестата Ми чаша е свързана с Моето Преклонение пред Отца и сребърната дума в нея е “Поколение”!…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едва ли някога, през годините на моето слугуване пред Исус, аз съм се чувствал по-богат и по-благословен, отколкото в тези последни дни, когато описвам виденията със Среброто на Месията. Човек трябва да има очи за невидимото, зеници за горното, за да проумее и разбере причините за състоянието ми. И аз не пиша това, за да се хваля по плът, но да се възрадвам в Него, моят Месия и Спасител, Който с неизразима Благодат и Съвършена Мъдрост излива в сърцето ми Среброто на думите Си. Колко повече – когато зная, че тази книга ще промени човешки съдби и ще просвети устните на Божиите чеда.
Както виждаш от заглавието, шестата от сребърните чаши на Месията е пълна с думата “Поколение”. И преди да бих пристъпил към видението на Хълма Господен, та да преживея в Дух и Истина Божията дума, аз искам да свидетелствам на сърцето ти за скритото в нея.
През изминалото време Исус ми даде да напиша много книги, които се превърнаха в Небесни дарове за Църквата. И било, че искам или не искам, освен малкото приятели, те ми спечелиха мнозина врагове. Било от злоба или завист, било от наранена гордост или духовно безсилие, моите ненавистници всякога се надяваха, че след възхода ми непременно ще се случи падение. Тъй де! Не може един слуга и пророк Господен да бъде постоянно безгрешен в пътя си. Един ден той непременно ще се препъне и падне, а тогава ще скочим върху него и ще го разкъсаме на парчета. Само трябва да дебнем и да чакаме сгодния момент.
Дебнете и чакайте, мои ненавистници! Защото и баща ви, дяволът, също дебне и чака провала ми! И това той прави през последните шестнадесет години! Но искам да знаете, че ослепените ви от гордост очи са пропуснали да забележат една “нищожна” подробност в стоенето на Господния слуга. Подробност, която със сигурност обрича очакването ви на провал. И тя е, че Божият пророк всякога стои на колене пред Господ Исус Христос! А мъдростта в това стоене е тази, че който стои на колене, не може да падне. Той със сигурност няма да е безгрешен и ще има миговете на отчаяние от плътската си природа – “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” (Римляни 7:24) Но било, че бих паднал или стоял, аз ще остана на колене пред Спасителя ми и Господаря ми. Тъй щото – падам или ставам – да бъда Господен. Защото със сигурност е вярно, че Исус ми е простил много грехове и е покрил моите дългове с Небесната Си Благост. Но още по-сигурно е, че комуто много е простено, той много обича. Толкова много, че всякога да се чувства като безполезен слуга пред Милостта Божия.
А колко ли ще е обичал Исус онзи Савел от пустинята на Дамаск, който стана Павел? Колко ли много ще е бил посветен на Господното Спасение онзи Апостол, който сам нарече себе си “главният грешник” и записа в посланието си – “горко ми, ако не благовествам”? Как стана така, че в началото един “главен грешник” се превърна в стълп на Вярата? Или как се случи така, че в края едно цяло себеправедно поколение се впусна в гнусни блудства с червеите на мерзостта, като размени Отец, Сина и Святия Дух за змея, звяра и лъжепророка?
Истината, братко мой, е скрита именно в шестата дума “Поколение”, която никога не е била проповядвана в Църквата с онази пророческа пълнота и с онзи духовен заряд, който тя притежава. Затова повече няма да бавя видението на Хълма Господен, но ще ти го разкажа в цялата му пълнота. Аз отново стоях до моя Господ, когато Той ми посочи шестата Си чаша, като ми казваше:
“Слуго Мой! Протегни ръцете си към шестата Ми сребърна чаша, чашата на Моето Преклонение пред Отца! И като я вдигнеш, опитай от Среброто Ми вътре в нея, за да се изпълни духът ти с думата “Поколение”!”
С разтуптяно от вълнение сърце, аз протегнах ръцете си към шестата чаша, като я надигнах към устните си, за да отпия от Среброто в нея. А тогава Божията кипяща Светлина премина през целия ми дух, като видимо разлюля нозете ми. И една тежест, голяма като Свята планина, се спусна върху плещите ми и ме притисна към Хълма, тъй щото не можех да стоя изправен. Нещо повече – нозете ми се сгънаха и коленичиха пред моя Господ и Бог, а чувството, че съм малък ставаше толкова по-силно, колкото трепетът и благоговението ми въздигаха Исус и Той ставаше все по-голям и по-голям пред очите ми. Така дойде миг, когато не виждах нищо друго, освен нозете Му, които прегърнах с цялата си любов и възхищение. И онази тежест върху духа ми, станала причина да коленича, се превърна в извор на хваление и преклонение пред Името Господно. А тогава усетих върху рамото си ръката Господна, и чух Гласа Господен, който ме питаше:
“Как усещаш шестата Ми дума, слуго Мой? Какво е за теб думата “Поколение”!”
“О, Господи Исусе!” – отговорих аз – “Със Среброто от Твоята дума върху духа ми се яви тежест, като голяма и Свята планина, тъй щото не можех повече да стоя на нозете си, но коленичих, за да ми стане по-леко. И сега разбирам, че Сребърната Ти дума “Поколение” е свързана с коленичене и преклонение в Присъствието Ти…”
“И не би могло да бъде другояче, слуго Мой!” – отговори Исус и продължи:
“Защото сам виж и проумей, че думата “Поколение” отговаря на род, за който се свидетелства по колената му. А за какво служат колената, Стефане?”
“Господи мой! Колената служат, за да се коленичи с тях! А с колениченето ние изразяваме нашето преклонение и безусловна почит към Бог Отец, Теб и Святия Дух!”
В следващия миг Исус се развълнува в Духа Си и отново започна да ми говори, като казваше:
“Ако ти сега коленичиш пред Мен, то знаеш ли как Аз коленича пред Отца? И може ли Синът да яви пред Отца Родът на изкупените, ако Сам Той не яви Собственото Си Преклонение пред Всемогъщия?”
“О, благи мой Спасителю! Та нали целият Твой Живот беше Преклонение пред Бога и Отца? Нали всяка нощ Ти възлизаше на Елеонския Хълм, за да се прекланяш на Отец? Колко повече тогава ние трябва да се прекланяме на Отца – с Твоя Свят Дух на Преклонение и Почит?”
В отговор на думите ми, Исус погали главата ми, а след това със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Запомни тайната, която сега ти възвестявам, а именно, че Отец приема да запише един Род на небесата, само когато този Род е род на Преклонение, сиреч, на коленичене. Затова и този род се нарича “Поколение”, защото за него се съди по колената му.
А знае ли Църквата Ми колко скъпоценен за Отца е Небесният Род на Месията? Виждали ли са Моите Верни братя и сестри на какво е способно Преклонението в Небесния Ерусалим? Колко повече – когато сте призовани да бъдете съграждани на Светиите и членове на Божието семейство…”
Думите на Месията бяха пречудни за духа ми, понеже аз дори не можех да си представя на какво е способно преклонението на Светиите в Сион. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Аз винаги съм сляп, когато Ти ми говориш! И винаги проглеждам, когато се явят виденията Ти!”
“Ами Аз сега искам да прогледнеш, слуго Мой! И не просто ти да прогледнеш, но цялата Ми Църква да се просвети относно това – как да бъде поколение на Бога и Отца. Затова отново ще те въздигна на Хълма Сион и в Небесния Ерусалим, за да видиш тайното, което никога не е ставало явно на земята, нито някога е било проповядвано от човешки устни…”
След последните Си думи Исус ме възправи и прегърна, тъй щото двамата с Него се извисихме в Святия Дух – до Портите на Правдата и до Светлините на Сион. А когато влязохме в Небесния Град, Исус вдигна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Виждаш ли улицата на Моя Град, по която вървят Небесните Светии?”
“Да, Исусе! Виждам прекрасната улица от прозрачно злато, за която е свидетелствал и слугата Ти Йоан…”
“Все още нищо не виждаш, пророко Божий!” – ми каза Господ, а след това продължи:
“Но заради верността ти и неизменния ти дух, с който Ми се покори, за да Ми слугуваш и да даваш даром Благата Ми на Църквата, Аз сега ще те благословя да видиш това, заради което си струва всеки удар на сърцето ти, и всяка въздишка на устните ти…”
В следващия миг Господ вдигна ръцете Си към Престола на Отца, а всичките Небесни Светии спряха да вървят по улицата, гледайки на Исус. И ето, че Той коленичи на улицата, а в един Дух с Него коленичиха всички Небесни Светии. И Духът на Святостта докосна и моите колена, тъй щото и аз самият станах част от Господното Преклонение и коленичене. И тогава, наведен досами улицата, Исус извиси Гласа Си, казвайки на Отец:
“Благословение, Слава и Премъдрост, Благодарение и Почит, Сила и Могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин!”
След думите на Исус, всичките Светии започнаха да повтарят в един Глас и в един Дух, а с тях и аз:
“Благословение, Слава и Премъдрост, Благодарение и Почит, Сила и Могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин!”
И ето, че докато думите бликаха от устните ми, заедно с тях от сърцето ми излезе и златен дъх, който видимо потъна в самото прозрачно злато на улицата на Небесния град. А тогава Господ и Светиите повториха думите на Исусовото Преклонение, а с тях и аз:
“Благословение, Слава и Премъдрост, Благодарение и Почит, Сила и Могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин!”
И отново златен дъх излезе отсред сърцето ми, като потъна в улицата на Небесния Ерусалим. Така, за трети път Господ и Светиите изговориха думите на Исусовото Преклонение, а моите зеници се приковаха в устните на Исус, които казваха:
“Благословение, Слава и Премъдрост, Благодарение и Почит, Сила и Могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин!”
Но ето, че не просто дъх, а ручей от злато се възля от устните Господни, правейки мястото под колената Му да блести от най-съкровена Почит и Преклонение. И Сам Отец простря огнените Си ръце отсред Престола Си, казвайки на Исус и Светиите:
“Любя те с дълбочините на Духа Си, Роде на Моята Вечна Правда! Ти си златно благоухание в ноздрите Ми и вечна наслада за Сърцето Ми!”
Усетил погалването от Огъня на Отца, аз едва сега разбирах що ще рече Род на Преклонение и Почит. А Господ се възправи на самата улица, и заедно с Него се възправяха Светиите. И ето, че развълнуван в Духа Си, Той отново ми говореше казвайки:
“Виж тази златна улица на Града Ми, слуго Мой! И знай, че някога в началото тя беше прозрачна твърд, като стъкло! Но стана наситено златна именно от златния дъх на Преклонението от Сина и Светиите пред Бога и Отца! Защото Отец Ми е неизразимо Свят и Нему подобава да приеме Слава и Благословение, Почит и Благодарение!
Ето така и вие можете да съучаствате в Преклонението на Светиите в Един Дух, а от устните ви да се въздига Златото на благородния ви дух! И тогава Сам Отец ще ви приеме като поколение – защото ще вижда сгънатите ви колена в отдадена Почит и Преклонение…”
Братко мой! Аз бях прогледнал и виждах! Виждах дълбоката и Свята тайна на думата “Поколение”! Виждах Исус като първороден между много братя, Който Сам беше Примерът, Възторгът и Любовта в Небесния Ерусалим. И докато все още не намирах точните думи, с които да подредя мислите си, Исус отново се приближи до мен, като ми казваше:
“А сега, слуго Мой, се приготви за рязка промяна! Защото ще те сниша не просто до Хълма Господен на земята, но далече по-долу от Хълма – до пустинята на света. Понеже думата “поколение” не важи само за Рода на Божиите Избрани, но е универсална в значението си, за да посочи и рода на нечестивите. И ако тук горе, в Небесния Ерусалим, ти видя колената на праведните, то е време да видиш и колената на нечестивите…”
След тези Свои думи Исус отново ме прегърна, като ме сниши надолу от Хълма Сион. Така ние се намерихме в пясъците на една жарка пустиня, в която пъплеха много човеци. И докато аз още я гледах, Господ ме попита:
“Позната ли ти е тази пустиня, Стефане?”
“Да, Господи мой! Това е пустинята, където Ти беше доведен от Духа, за да бъдеш изкушаван от дявола!”
“Виж тогава как ще удържат на изкушението човеците в това видение. Защото сега пред тях ще се яви самият дявол и Сатана, преправен на благодетел…”
Докато Господ изговаряше думите Си, дяволът изпълзя отсред самите пясъци, облечен в бял хитон и със сандали на нозете си. Изкусително красив в образа си, той се наведе и загреба в ръцете си пустинен пясък, като извика със силен глас:
“Ако Онзи горе, омразния на сърцето ми, зачита Рода Си по колената им, и колениченето им, то няма ли и аз да зачета моите по колената им и поклоните им? Няма ли да упражня върховното си лукавство, за да си създам мой избран род? О, създания мои! Непременно ще ви засеня! И като ви засеня, ще ви запленя, докато прегъна колената ви! Защото са ми нужни поколения, поколения, поколения!”
След тези скверни думи, Сатана подхвърли пясъка в ръцете си нагоре, а песъчинките мигновено се превърнаха в звънтящи сребърници. И сред самия им звън лукавият вече изкушаваше човеците, казвайки им:
“Сребърници ви давам, люде мои! Пари, които отговарят на всичко! От нуждата да си купите хляб до мечтата да си придобиете дом! Мислете за тези пари, като за моето съвършено благоволение върху вас. Защото който има пари – той има властта да промени света! Ако вие не промените света, светът вас ще промени! А искате ли светът да ви променя, когато вие може да го промените? А? Искате ли живот на аутсайдери, изхвърлени на бунището? За какво тогава сте се родили? Ще напоите ли пустинята с капчици вода, когато всяка капка пресъхва от жегата, преди да е паднала на земята? Ето такива са нищожните ви възможности, без мен! Но когато дойда аз в живота ви, тогава ще видите ето това, ето това…”
В следващия миг дяволът отново загреба пясък, който стана златни кюлчета в ръцете му. И като падаха в нозете му, кюлчетата мигом превръщаха пясъка в зелена градина. А той отново извика към човеците, казвайки:
“Искате ли моя оазис сред пустинята на света? Ами коленичете пред мене и се наведете, за да го докоснете! Ще оставите ли жаждата да ви мори, когато моята воля за вас е да бъдете напоени? Не знаете ли, че на земята блестят само човеците, които съм благословил с моите сребърници и злато? Те могат да докоснат поколения след поколения, и да запишат имената си в съдбите на хиляди по хиляди!
Ох, как силно желая да ви благословя! Ах, как искрено ви любя! Стига сте умирали в жаждата си, безумци! Става дума само за един поклон, за едни колене в пясъка, който в тоз час ще се превърне в оазис за сърцата ви и извор за вдъхновението ви!”
Съблазнителният контраст между оазиса в подножието на дявола, и палещия пясък, в който пъплеха човеците, бе толкова рязък и въздействащ, щото безумците се затичаха към сатанинската съблазън. И като коленичеха в нозете му, прегръщаха ги и бързаха да заграбят сребърниците и златните кюлчета, разширявайки територията на оазиса. А тогава Сатана отново вдигна пясък в костеливите си ръце и го разпръсна, като викаше към останалите пъплещи човеци:
“Докога няма да станете ново поколение, за да излезете от пустинята, която ви мори? Не съм ли аз богът, който въртеше древните из пустинята, докато не измря и последния бунтовен спрямо волята ми човек? Не съм ли аз господарят, силен да ви даде Ханаан – земя като градина, в която текат масло и мед? Докога ще бъдете роби на бунта и слепци в жаждата си, когато мнозина отсред вас влязоха във великите ми съдби!
Елате при мен и ми бъдете поколение! Искам поклона ви, за да ви направя славни на земята! Искам прегънати колената ви, за да ви направя избран род на благословените!”
Крясъкът на дявола, разнасян и препращан от вече коленичилите, имаше твърде голям ефект сред пясъците, понеже не един или двама, но неизброими тълпи от човеци падаха на коленете си, за да му се преклонят, а оазисът на съблазънта се разширяваше като пламнала в средата си хартия, в която всички се превръщаха в пепел. И едва тогава, удовлетворен от лукавствата си, Сатана вдигна юмрук към Небето, като кряскаше с дива страст:
“Ето го моето поколение, омразни Йеова! Моето, моето, моето! С тях ще ръждясам света, и с тях ще направя никой да не помни Златото Ти и Среброто Ти!”
А тогава моят Господ вдигна ръката Си и посочи към изпепелените от дяволския огън, като ми казваше:
“Ето, слуго Мой! Сега отново видя коленичене, което ражда поколение! И чрез теб Аз свидетелствам в тази най-свята пророческа книга на всичките Си братя и сестри, като им казвам:
Идва краят на този свят! Краят на времето, което ще се събере при Стената на Страшния Съд, за да се сбъдне писаното, че в Моето Име ще се преклони всяко коляно от небесните, земните и подземните същества, и всеки език ще изповяда, че Аз съм Господ, за Слава на Моя Бог и Отец. (Вж. Филипяни 2:10) Но съдбоносната разлика, за която всички вие трябва да мислите днес и сега, е тази:
От кое място ще Ми се поклони Родът и поколението на Божията Вечна Правда, и от кое място ще се поклонят родовете и поколенията на змея, звяра и лъжепророка! Защото Моят Род от Божии Избрани ще Ми се поклони от златната улица на Небесния Ерусалим, а родовете на дяволското нечестие ще Ми се поклонят отсред вълните на огненото езеро!
Днес Месията утвърждава Среброто Си в сърцата на праведните! Блажени всички, които се просветят от чашите Ми на Хълма Мория! Утре Месията ще облече Тогата Си на Вечен Съдия и ще простре мълнията на Жезъла Си – за да осъди всички поколения, които не са Негови! Аз, Месията на Светлината и Благодатта, все още говоря и не млъквам!”