5. ПЕТАТА ЧАША СЪС СРЕБЪРНАТА ДУМА “БЛАГОРОДСТВО”

“Петата Ми чаша е свързана с Моя Небесен Род и сребърната дума в нея е “Благородство”!…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди отново да продължа с видението на Хълма Господен, където духът ми оставаше с Исус, аз искам да знаеш, че усещам посланието на тази книга за възможно най-съдбоносното, което Господ ми е давал. Защото в крайна сметка става въпрос за очистването на Среброто вътре в нас. На онези Христови думи, които трябва да превърнем в Дух и Живот, за да бъдем наистина Неговият избран род, царско свещенство и Свят народ. Аз не зная дали някога някой ти е проповядвал Среброто на Месията, но искам да знаеш, че то е твърде реално, за да бъде измислица на човешки ум или случайно хрумване, станало причина да се напише книга. Истината е, че ние приемаме думите на езика ни като даденост, без да се замислим, че езикът има своя произход и миг на създаване. До строежа на Вавилонската кула в земята Сенаар човеците са говорели езика на своя праотец Адам, а той самият е бил научен да говори от Бога и Отца. Можем само да съжаляваме за Вавилонското стълпотворение, защото с него беше прекъсната уникалната ни езикова връзка с Бога, но същевременно и да благодарим на нашия Отец, че въпреки древното беззаконие, Той милостиво съхрани Святите Си думи сред всичките езици. А в нашия български език наистина има чудесни думи, които са Негови, ако и да си ги мислим за наш роден говор. Защото преди да помислим за майчиния си език, трябва да ни дойде на ум да попитаме за Бащиният си език, сиреч, за всичките Святи думи на Христовото Евангелие и Новият Завет на нашия Господ и Спасител. И както ти досега се убеди – Исус пламенно ревнува за Среброто Си. За да види във всеки от нас причина, та да ни запечата в твърде истинските думи от Соломоновите притчи:
“Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите малко струва…” (Притчи 10:20)
Сега разбираш ли защо Господ отсред многото Си думи в българският език е избрал точно седем?
Именно затова – защото Волята Му е да се изпълним с избраното Му Сребро и то да просвети, както устните ни, така и сърцата ни. И ако ти виждаш Господните думи оприличени като сребърни чаши, то е, защото чашата винаги се поднася към устните, и езикът пръв се докосва до Светлината на Словото. Надявам се да разбереш, че не говоря за плътския си език, но за духовният, което е даденият ми говор и способност за изразяване. Тъй щото, когато Исус ми дава да пия от чашите Му, Той с Духа Си докосва сърцето ми, за да го изпълни до преливане.
Защо до преливане ли? Ами именно защото:
“…от онова, което препълва сърцето, говорят устата…” (Матея 12:34)
И сега какво друго да сторя, освен отново да препълня сърцето си със Среброто на Месията? Понеже Господ отново ме въздигна до Хълма Мория, където Десницата Му вече ми посочваше петата сребърна чаша. И тогава Той ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Протегни ръцете си към петата Ми сребърна чаша, чашата на Моят Небесен Род! И като я вдигнеш, опитай от Среброто Ми вътре в нея, за да се напълни сърцето ти с думата Благородство!”
С вълни от трепет и благоговение аз протегнах ръце към скъпоценната чаша, като я надигнах към устните си, за да отпия от Среброто на Месията. А тогава Господната дума нахлу в мен като кипяща Светлина, от която аз видях в духа ми да прозира както Сребро, така и Злато. Това ми припомни прекрасни видения от годините, през които пребъдвах в Кръга на Маслото. И докато още усещах чудното въздействие от Благородството, Исус ме попита със същите думи, както и при предишните чаши:
“Как усещаш петата Ми дума, слуго Мой? Какво е за теб думата “Благородство”?”
“О, Исусе!” – отговорих аз:
“Тази Твоя дума сякаш, че издири произхода ми до Хълма Сион и до страниците от Книгата на Живота. А освен това с нея Духът ми припомни чудесни видения, които Ти ми даваше през годините, когато бях в Кръга на Маслото. Защото мигновено оживя видението с Божията Основа от книгата за “Соломоновата песен на възкачванията”, както и видението от книгата “Реките на Вавилон”, където Ти ме прекара през пещта на очистването, за да ме намериш сребърен, а след това и през киселината на изпитанието, за да ме намериш златен, сиреч, одобрен и непоклатим срещу духа на Мамон…”
Исус се усмихна, а очите Му заблестяха в необяснима Небесна Благост. А след това Той започна да ми говори, казвайки:
“Знаеш ли колко малко са слугите Ми, с които мога да говоря както приятел говори с приятел?
Ето, ти приятелю Мой, имаш незабравими спомени с твоя Господ. И не просто ги имаш като бразди в паметта си, но като следи от Благородството, което изградих вътре в теб. Понеже Благородството е именно това – душата ти да е Сребро от Среброто на Господ, а духът ти да е Злато от Златото Му. А когато някой има Сребърна душа и Златен дух, скрити в диамантена твърдост, то такъв завинаги остава избрана скъпоценност в Сион. И сега Аз няма отново да те сниша в долината, за да гледаш ръжда и поквара, но ще те въздигна при Моите Светии – за да свидетелстваш за думата Ми Благородство. Защото тази дума е твърде много осакатена и потъмняла в света, за да й гласуват Моите чеда каквото и да било доверие. Понеже ако със светски аршин би мислил някой за думата Ми Благородство, то такъв непременно би потърсил първата от думите, които са родени от нея. И като започне да мисли за “благородниците” – скоро би отбелязал, че това са хора с “благороден” произход – за да стигне така отново до сатанинската аристокрация, чиито родословни дървета до едно са обявени за “благороднически”. Но ако някой мисли с ума на Духа, Който издирва Божиите дълбочини, то такъв непременно ще познае Благородството в онези Святи стихове от посланието на Апостола Ми Павел, които гласят:
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; като ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си…” (Ефесяни 1:3-6)
Разбират ли сега Моите, че Благородството е Род на Благодатта? И проумяват ли Верните Ми, че идват от Вечността, за да придобият Вечността?
Нека тогава ви покажа Небесните Си Светии, които също преди вас живяха на земята и опазиха както Среброто Ми, така и Златото Ми! Те никога не паднаха в малодушие, за да делят Святата Ми дума Благородство с извратените поколения на лукавия…”
След последните Си думи Господ въздигна духа ми във височините – до Хълма Сион и до Портите на Небесния Ерусалим. А когато преминах с Него през една от Портите, очите ми съзряха Светиите Му, облечени в светъл и чист висон и със златни венци на главите си. И ето, че Исус даде знак на един от Светиите Си, като му казваше:
“Пристъпи до слугата Ми, който е пророкът на Сион, за да докосне дрехата ти и да я види отблизо, а след това да разгледа и Венецът на Славата, който блести на главата ти…”
Послушал думите на Господ, Светията се приближи до мен, като се усмихваше. А аз, получил подтик от Духа, хванах крайчеца на дрехата му, за да я разгледам…
Братко мой! Вълнението сграбчи дъха на устните ми. Понеже дрехата на Светията беше ленена, с вплетени в нея сребърни нишки. И когато аз понечих да докосна нишките, в духа ми се врязваше мълния, която изписваше в съзнанието ми Божията дума, която Христовият праведник беше превърнал на земята в Дух и Живот. А ако бих решил да погаля цялата дреха на Светията, то без всякакво съмнение мълнията щеше да изпише в съзнанието ми целия Нов Завет на Господ Исус Христос – дума по дума и нишка по нишка. И аз, без да взимам на предвид как изглеждам пред останалите Светии на Исус, коленичих в нозете на Месията, като Му казвах:
“Господи мой! Направи и моята дреха достойна за Царството Си! Направи ме да вляза без петно и бръчка, и без срам и укор сред Небесните Си братя!”
Думите ми накараха много Светии сърдечно да се разсмеят, а Сам Господ да ми подаде ръката Си и да ме възправи, казвайки:
“Мислиш ли, че би стоял сред Светиите, ако не си се подвизавал достойно в Сионовото състезание? Имай мир, слуго Мой, защото тези, които ти се усмихват, до един ублажават делото ти и твърде много се радват на сетнината ти. Но ти сега виж, че Моят Светия ти подава златния си венец. Докосни и венеца, за да усетиш как Духът Ми ще го потвърди на сърцето ти…”
С вълнение протегнах ръка, за да взема скъпоценния венец на моя Небесен брат, когато усетих как през сърцето ми преминаха кървавите остриета на вавилонски шипове, които приживе се бяха впивали в главата на Светията. И това ми беше познато, твърде познато. Ето защо извиках към Исус, казвайки:
“Ах, Господи мой! Дяволът твърде много мрази Избрания Ти Род и Истинското Ти Злато и Сребро! Той ненавижда благородните Ти, понеже не може да понася Светлината им и делата им, които свидетелстват на Божията Вечна Правда! Затова и главата на Светията Ти е била покрита от трънен венец приживе. Но когато той е пристъпил след Портите на Града Ти – тръните са се превърнали в златни лаврови клонки, за да бъдат Слава на усъвършенствания му дух…”
“Точно така е, слуго Мой! Аз съм Отеческият Амин на думите ти!” – ми отговори Исус и продължи:
“Сега разбираш ли защо за човеците на земята е по-желателно сребролюбието от Боголюбието, и земната гордост и царуване пред Моето Смирение и Слугуване?
Именно защото Моето Сребро преминава през разпалената пещ на Навуходоносор, за да заблести като Слънцето в Силата Си, а Златото Ми преминава през киселината на гъбата с оцет, за да бъде нетленно и благословено за вечни векове.
Запиши думите Ми и ги предай на братята и сестрите Ми! Защото тази Моя дума Благородство е най-съдбоносна отсред съдбоносните! Тя определя мястото на всеки за Вечността!
Искате ли да бъдете благородни – Избрано Злато и Сребро на Господа – позволете на Благодатта Ми да ви роди! Защото за това Словото Ми ви нарича “избран род, царско свещенство и Свят народ”! И за същинският блясък на Златото Ми ще разберете във втората част на тази книга, в която ще посветя пророка Си на Божието Време.
А колкото до църковните милионери, които се радват, че банкнотите им са обезпечени със злато и сребро, за да имат висока покупателна способност – такива нека бързат да живеят дните си в гуляи и разкошества, в банкети и разточителства, в екскурзии и балове, в яхти и круизи, в курорти и хотели, и във всичкия възможен рай, даден им от дявола. Защото времето на този рай бързо изтича. И в пламъците на огнения пъкъл ще ги облекчават само спомените им.
Да, в Святостта Си го казвам – само спомените им!”
След тези последни думи на Месията, видението от Хълма Сион и сред Светиите от Небесния Ерусалим, се прекрати. И аз, станал в духа си очевидец на възможно най-скъпоценната Божия дума, смирих отново духа си и паднах на колене. За да измоля всичката Благост и Милост от моя Господ за онези, чието Сребро потъмнява.
Ах, мои мили братя и сестри!
Толкова малко ни дели от Вечността – само някакъв миг преди да видим отворени Портите на Правдата пред сърцата си.
Ще позволим ли ние на един полудял и опустошен дявол да ни отнеме Вярата и Словото на Исус, за да ги подмени с едни проклети метали, покрити от толкова много смърт, войни, кръвопролития и опустошения?
Ще рискуваме ли да бъдем камили, които се готвят да преминат през иглено ухо, когато Исус ни е направил орли – за да летим далече по-горе от гравитацията на алчността и сребролюбието?
Ще рискуваме ли, за да заложим на земното благоденствие, само защото сме слаби ученици по математика и никой не ни е научил, че и сто години живот с просперитет не е равен на Вечност с Небесния ни Месия?
Ще се разминем ли със Славния Миг на Отеческото Обновление, когато Отец подарява Вселената Си на Христос и Църквата?
Аз казвам:
Да не бъде! Да не бъде! Да не бъде!
И нека Исус, Комуто служа с духа и сърцето си, да зачете думите ми, та да загърне и опази Своите с пламенна Ревност и крепка Десница! Амин и Амин!