ЗЛАТОТО И СРЕБРОТО НА МЕСИЯТА I – III ГЛАВА_2

2. ВТОРАТА ЧАША СЪС СРЕБЪРНАТА ДУМА “ГОСПОД”

“Втората Ми чаша е свързана с Моето Призоваване и сребърната дума в нея е “Господ”!…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека сега да се върна във видението на моя Господ, защото Той отново ме въздигна на Хълма Господен. И като вдигна ръка и посочи втората от сребърните Си чаши, ми заповяда, казвайки:
“Вземи сега в ръцете си втората Ми сребърна чаша, чашата на Моето Призоваване, и отпий от Среброто в нея, за да влезе думата “Господ” в сърцето ти…”
С преляло от благоговение сърце, аз пристъпих към втората от сребърните чаши на Месията. И като я повдигнах към устните си, отпих от нея. А тогава през духа ми се разля кипяща Светлина, която напълни и преизпълни сърцето ми. И аз се усетих толкова покорен и малък от Присъствието на Исус, щото паднах на колене пред Него и не смеех да Го погледна. А Той с благ Глас ме попита, казвайки:
“Как усещаш втората Ми дума, слуго Мой? Какво е за теб думата “Господ”?”
“О, Исусе! Тази дума изразява Твоята божественост и милостива загриженост към моето сърце. Ти Си моят Господ, Исусе! Защото Ти ме ръководиш, покоряваш и изпълваш със Святия Си Дух! Твоите повеления са моят живот на слугуване към Теб! Твоята Воля е Свещеният ми дълг! Твоят Път, Дело и Пример са всичкото призвание и смисъл на вярата ми в Теб!”
Докато изговарях думите си, ръцете Господни докоснаха рамената ми. И като ме възправи до Себе Си, Исус с дълбок и пронизващ поглед отново започна да ми говори, като казваше:
“Не е ли прекрасна за духа ти думата “Господ”? Не е ли тя блясъкът на Среброто, което те прави да бъдеш добър и Верен слуга? Не е ли тя едничкият смисъл на сърцето ти – да знаеш, че си положил живота си за Мен, както Аз дадох Живота Си за тебе?”
“Ах, скъпоценни мой Спасителю! Думите Ти изпълват сърцето ми с най-блажена радост и щастие! И аз толкова много обичам думата Ти “Господ”, щото никога не бих я предал, нито потъмнил…”
“А дали всички имат твоята радост, Стефане? Дали всички ревностно пазят думата “Господ” в сърцата си, та да съхранят могъщите й сребърни лъчи? И сега какво друго да сторя, освен отново да те заведа в долината под Хълма Господен, за да видиш какво се случва там с Моята сребърна дума…”
Докато още ми говореше, Исус отново ме хвана със силните Си ръце, като ме сниши в долината. Така ние съвсем скоро се намерихме пред някакъв чифлик, където аз виждах да работят стотици ратаи. А край самите ратаи яздеше кон дебел и охранен човек, който държеше бич в ръката си. Той спираше с коня си сред ратаите, като им крещеше да събират по-бързо реколтата му от картофи. И за да бъдат чути думите му с необходимия респект и страх, той произволно налагаше с бича си един или друг ратай. Гледката беше твърде противна, но и много истинска. И докато аз продължавах да гледам, Спасителят ме попита:
“Какъв е този човек, който язди коня си, и налага с бича си ратаите, за да му събират картофите?”
Бях приготвен за отговора и затова казах на Исус:
“Господи мой! Този човек е собственикът на чифлика и господарят на ратаите!”
За втори път Среброто на Месията започна да потъмнява в сърцето ми, тъй щото панически докоснах гърдите си с ръце, като извиках към Господ:
“Исусе! Защо отново се провалих пред Тебе? Къде сбърка слугата Ти, та да направи втората Ти дума да потъмнява?”
“Ами ти мислиш ли, преди да Ми отговориш?” – попита ревниво Исус и продължи:
“Защо употребяваш скверно Моята дума “Господ”, та я слагаш като определение за насилника, който виждаш да язди коня си из чифлика и да налага слугите си? Не иде ли думата “господар” от думата “Господ”? Или коя дума от коя е родена – “господар” от “Господ” или “Господ” от “господар”?”
Едвам преглътнал божествения укор, аз успях да събера дъха си и да отговоря на Спасителя, казвайки:
“О, Исусе! Твоята дума “Господ” е първата и изначалната, а “господар” е дума, родена от нея. Защото едва сега разбирам, че “господар” е оня човек, който дръзва да се прави на “Господ”…”
“А кога човеците дръзнаха да се правят на “Господ”? Не от тогава ли, откакто дяволът ги направи заможни и имотни? Не от тогава ли, от когато поклонниците на Сатана избраха да се покланят на онази троица в сърцето си, която се нарича “аз, мене, моето”? Сега разбираш ли, че думата “господар” е потъмняло сребро, което върши изключително волята на лукавия? Защото Волята на Отец Ми за вас не беше едни да бъдат господари, а други роби, но всички да сте братя в Един Дух. Помисли тогава кой е “господарят” в Моите притчи, Който постави работа на слугите Си и замина на дълъг път?”
“Ти Си Господарят, Исусе!”
“А да подобава ли на слуги да изместват мястото на Господаря Си? Няма ли на такива сетнината да е твърде жестока и немилостива, понеже са тръгнали да насилстват над еднокръвните си? Не ви ли каза Апостолът Ми Павел да не ставате роби на човеци, защото с цена сте били купени? И ако един човек става роб на друг човек, то тогава не е ли попаднал под властта на дявола, та последният да му бъде господар?”
“О, Господи мой! Ясно е, че това отново се дължи на потъмняването на езика. Защото никой не е мислил колко Свята е думата “Господ”, за да оприличава като господари земните насилници…”
“Така е, слуго Мой! Тук си напълно прав. Но ти не мисли, че родният ти език е потъмнял повече от другите езици. Защото ако преведеш думата Ми “Господ” на английски то тя ще звучи като “Lord”. И тази дума “Lord”, веднъж изговорена от устните, няма да има едно единствено значение. Защото освен, че е възвание към Господ, тя е и земна титла, отговаряща на английската аристокрация, където има много лордове. В българският език поне от “Господ” до “господар” има видима разлика. Докато в английския “Lord” отговаря както на Господ, така и на посочен от дявола аристократ. За какво потъмняване на Среброто Ми можеш да говориш тогава, когато след изговарянето на “Lord” слушателите ще те чакат да продължиш, за да видят Небесния Господ ли имаш на предвид или някой мазен аристократ?
Но Аз сега нека да продължа с друго потъмняване на Сребърната Ми дума, което дяволът използва за светския етикет. И като начало ще те попитам, а ти Ми отговори:
Ако Аз съм твоят Господ, а ти си Моят слуга, то какъв се явяваш ти спрямо Мен в Моята дума?”
“О, Исусе! Аз се явявам Господен, понеже съм Твой!”
“Правилно Ми отговори! Явяваш се именно Господен, защото Господ те е родил и утвърдил с Духа Си и ти си Негово притежание, Негов съд за изява! Но ти сега помисли как човеците се обръщат официално един към друг. И какви думи употребяват?”
Можех ли да не се досетя какъв е прицелът на Исус, когато думите просто стояха на езика ми?
Разбира се, че не! Ето защо казах на Спасителя:
“Господи мой! Човеците се обръщат един към друг – с думата “господин” към мъжете, и с думата “госпожо” или “госпожице” към жените!”
“А какво ще рече “господин”, Стефане? Не е ли това нарочно потъмнялата дума “Господен”? Кой и защо я направи да потъмнее? И ако в изначалното си раждане думата “Господен” е била свързана с изразяването на Небесна почит към Божия наставник или настойник, като например:
“Заповядай в дома ни, пратенико Господен!”
…как отпосле думата потъмня до светското:
“Заповядай в дома ни, господине!”
Не беше ли и това атака на дявола срещу една от най-бляскавите сребърни думи, които Отец Ми подари на българския език? Ако всички са “Господни”, то ще има ли някъде място за поколението на дявола?
Но ако “Господните” се превърнат в “господа”, то тогава Сатана е постигнал съществен успех, свързан с потъмняването на масовото съзнание. И ето, слуго Мой – с пламенна ревност ще заповядам на Моите да възкресят от миналото обръщението “Господен” и никога да не употребяват помежду си израза “господин”, защото само така Аз мога да Си отделя Моето Общество, Господното Общество от обществата на света. Понеже на Хълма Сион и в Небесния Ерусалим няма “дами” и “господа”, нито “господин” и “госпожа”, но братя и сестри в Един Свят Дух! И ако някой не е знаел, то на такъв казвам, че най-великата привилегия в Царството, е привилегията на Светиите да бъдат наричани “слуги Господни”!”
След тези Свои думи Исус отново ме въздигна от долината на Хълма Господен, а моето сърце се почувства наистина сребърно от лъчите на устните Му. И аз ти казвам, мили мой братко, че многократно през годините усещах вътрешно угнетяване и преляла скръб, когато в едно или друго писмо се обръщаха към мен с “господин Главчев”.
Толкова ли трудно им беше просто да ми напишат “Мили братко” или “слуго Господен”? Толкова ли голямо е усилието да се обърне езикът ни на сто и осемдесет градуса, за да внимаваме в изговарянето и никога да не допуснем нито една празна дума да владее мислите ни?
Аз съм сигурен, че до свършека на света езиците му ще останат покварени и омърсени от умноженото беззаконие. И никой няма да успее да прокара такава езикова реформа, щото да върне чистотата на думите в тяхната изначалност, когато са били дадени от Бога и Отца. Но в Святия Дух на моя Господ съм още повече сигурен, че малцината, които бяха просветени от Божия Пророчески Дух, ще променят говоренето си, за да станат избрано Сребро от Среброто на Месията. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s