III. ВИДЕНИЯТА СЪС СРЕБЪРНИТЕ ЧАШИ НА МЕСИЯТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Въпреки страшната умора, която е налегнала сърцето ми и натежава твърде много в последните няколко години, аз съм пределно щастлив, че не утаих думите на моя Свят Господ, но ги направих достояние на Неговата Църква. Защото знам, че те бяха Сребро от Месията, силно да заблести в сърцата на всички, които вярват в Него. Във време, когато дяволът потопява света в разорение и погибел, а нечестивите човеци с удоволствие изговарят празните думи на празния си живот, аз трябваше да приема съдбата и призванието си на Жертва Господна. И прикован на Господния Кръст – да заклеймя като зловонни и проклети всички онези вавилонски съблазнители, които в името на собствения си интерес и гнусна печалба проповядваха от амвоните си финансов просперитет, религиозен кариеризъм и угодничене пред височайши трупове. Духовната ми непримиримост към светските думи и светския дух в църквите ми спечели доволно врагове и хулители, които надигнаха яростни кампании за личното ми опозоряване и омърсяване, като антихрист, лъжепророк и най-отявлен шарлатанин.
Църковните бизнесмени и търговци не искаха никой да посяга на любимите им думи “бизнес” и “просперитет”, понеже те им осигуряваха така желателните парични печалби.
Църковните книжници не искаха никой да посяга на любимите им думи “теология” и “диплома”, понеже чрез тях всякога можеха да първенствуват и пълзят като влечуги по стълбата на религиозната йерархия.
Църковните пастори не искаха никой да посяга на любимите им думи “доктрина” и “ведомост”, защото чрез тях те си осигуряваха приличен живот с прилична службица, без да може никой да гъкне против собствената им арогантност.
Църковните лъжепророци не искаха никой да посяга на любимите им думи “конференция” и “хонорар”, защото чрез тях духът на лъжепророка вече ги превръщаше в големци на земята.
Църковните манипулирани членове не искаха никой да посяга на гореизброените любими думи, за да не се смущава спокойствието им, че се намират на правилното място с правилната вяра в правилния дух.
Какво да кажа на всичко това?
Ами нищо друго, освен пожеланието никой никога да не мръдне от мястото си, което смята за правилно! Защото ако някой е изпитал смут и срам, че обитава място, лишено от Христовите думи, то той скоро би намерил причина и начин да го напусне. Но ако с тщеславен възторг е казвал “амин” и “алелуя” на “бизнес” и “просперитет”, “теология” и “диплома”, “доктрина” и “ведомост”, “конференция” и “хонорар”, то такъв самоволно е подпечатал сърцето си с думите, които е приел за Божии.
От двадесет и една години на попрището на Христовата Вяра аз чета Свещеното Писание и то е изворът за духа ми и светилникът за нозете ми. И при все, че многократно съм го прочитал от корица до корица – пак сред страниците, вдъхновени и продиктувани от Святия Дух, аз никога не намерих думите, които описах по-горе. Затова и никога не ги приех в сърцето си, защото знаех, че те са дошли от света, който лежи в лукавия. И защото всякога изпълвах с трепет сърцето си, когато прочитах Святото повеление на Христовия Апостол, което гласи:
“Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин…” (1 Петрово 4:11)
Как говориш, братко мой? Как говорят ближните ти? Как говорят децата ти? Как говорят твоите наставници и учители по Библията?
Защото Святото изискване, което Петър е записал за всички ни, е именно това:
Да прогласяваме Божиите словеса!
Не демоничните или човешките, не научните или светските, но думите, родени от Божия Свят Дух! Защото Духът на Благодатта и Христовата Светлина не свидетелства на никои други думи, освен на Божиите. И за да ме разбереш напълно, аз ще си послужа с един пример, който се надявам завинаги да остане в паметта ти и всякога да го помниш.
Представи си как стоиш на двора в един слънчев ден и искаш да докараш слънчевите лъчи на всичките ти ближни, които стоят в една от стаите на къщата ти. Те не искат да излязат на слънце, а ти не искаш да стоиш на сянка. Как ще постъпиш, за да доведеш слънцето до очите им, след като то е на небето? Истината е, че има начин и той става възможен чрез огледало. Затова, като вземеш огледалото, отразяваш слънчевите лъчи и ги насочваш към тъмната стая на дома си, за да осветиш ближните си…
А сега помисли, че във времето, когато нашият Господ Исус Христос е бил на земята, е имало само един познат способ за направа на огледала. И това е било като се използва сребро. Именно тънкият сребърен лист е бил огледалото на древните. И когато те са прочитали послания, свързани с огледало, винаги са ги свързвали със сребро. Нека тогава да прочетем едно такова послание, написано от Апостол Яков. Ето какво гласи то:
“Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе…” (Яков 1:22-24)
Да гледаш естественото си лице в огледалото – това означава да видиш образа на стария си човек, когото Божиите думи изобличават като недостоен за Божието Присъствие. Сега разбираш ли още по-добре, че Божиите думи наистина са сребърни и имат чудесната способност да бъдат приносители на Светлината? А ще рискуваш ли ти да размениш Божието Сребро за желязо, което ръждясва? И ще отрази ли желязото Светлината, та да огледаш образа си и да поревнуваш да го направиш съизмерим с Образа на Божия Син? Разбираш ли тогава, че най-важното за Божиите думи е именно тяхната чистота, сиреч, липсата на каквито и да било примеси? И ако Отец е обещал, че ще ни очисти, както се очиства среброто, то колко безгрешни трябва да бъдем в устните си?
Не написа ли отново Апостол Яков:
“Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло…” (Яков 3:2)
А как се стига до Съвършенството, за което говори Христовият слуга? Именно с вникването в кристалната яснота на стиховете от псалома, които гласят:
“Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти…” (Псалом 12:6)
Разбираш ли най-сетне защо Господ иска чрез тази книга да те дари със Среброто Си? Именно защото Неговите думи са пречистени и Той иска да се обхожда с нас така, както някога се обхождаше със Собствените Си Апостоли. Спомни си думите, които Исус им каза:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…” (Йоан 15:3)
Или казано чрез Духа на посланията в тази книга:
“Вие сте вече сребърни чрез Среброто, с което ви осветих!”
И ако това Сребро е пречистено седем пъти според казаното в псалома, то нека всички отидем на Хълма Господен и да изпием Среброто от седемте чаши на Месията, за да изпълним най-святите думи от нашия роден български език с Духа на Христос и с лъчите на Светлината Му. Защото аз все така оставах с духа си при моя Господ, а Той вече говореше на сърцето ми, казвайки:
“Слуго Мой! Без всякакво съмнение ти ще откриеш в Святото Ми Слово много повече от седем думи, които да свидетелстват за Отца, Сина и Святия Дух. Но това никак не променя Истината, че Аз сега ще дам на Моите чеда най-избраното от Среброто Си. И когато вие се осветите в тези седем Мои думи – те ще предизвикат очистване вътре във вас на всички останали Божии думи, за да премахнете злите примеси от света и дявола, които правят Среброто да потъмнява. А това несъмнено ще ви направи могъщи приносители на Светлината, от която мракът бяга и никак не може да я схване. Затова виж сега Моите сребърни чаши, защото ще ти ги посоча една по една, преди да ти дам да изпиеш Среброто им…”
След тези най-благодатни думи, Господ се приближи към чашите Си и започна да ги посочва, като ми казваше:
“Първата Ми чаша е свързана с Моето Единосъщие и сребърната дума в нея е “Бог”!
Втората Ми чаша е свързана с Моето Призоваване и сребърната дума в нея е “Господ”!
Третата Ми чаша е свързана с Моята Благост и сребърната дума в нея е “Благословение”!
Четвъртата Ми чаша е свързана с Моето Даване и сребърната дума в нея е “Благодарение”!
Петата Ми чаша е свързана с Моя Небесен Род и сребърната дума в нея е “Благородство”!
Шестата Ми чаша е свързана с Моето Преклонение пред Отца и сребърната дума в нея е “Поколение”!
Седмата Ми чаша е свързана с Моята Награда и сребърната дума в нея е “Съкровище”!
И ето тези са седемте сребърни Чаши на Месията, пълни със Среброто Му!
Сребро, с което ще направя Моите напълно неуязвими за стрелите на духа на лъжепророка! Сребро, с което ще ви заявя на света като светила на Сион, които блестят сред опакото и извратено поколение на дявола!
А ти, слуго Мой, сега се приближи към първата от Моите чаши и отпий от Среброто вътре в нея! За да влезе думата “Бог” в сърцето ти и напълно да просвети духа ти!”