II. ВИДЕНИЕТО ПРЕД БОЖИЯ СВЯТ ОЛТАР

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Едно от най-скъпоценните богатства, които ние трябва да осъзнаем, като дар от Бога, е езикът, който говорим. Не толкова майчиния език, който сме научили от раждането до порастването си, колкото думите, които придобиваме от общението с Благодатта на Святия Дух. Няма смисъл да доказвам на никого колко опустошен и изпразнен от съдържание е животът на човеците, които не познават пълнотата на Божиите думи, но непременно искам да знаеш, че Словото Господно, заредено с Духа, е най-поразяващата Сила, която ни е дадена против силите на Злото.
Когато преди близо две хиляди години Исус се яви в човешки образ на земята, Той дойде, за да изговори Божиите думи, и да ги яви като Пример на Собствения Си Живот. Властта, Мощта и Авторитетът на думите Му бяха причина, както за изцелителните чудеса и знамения, така и за духовното проглеждане и разчупването на дяволските окови, пленили душите на човеците. Тогава докоснатите и изцелените от Него действително проумяваха, че между думите на Месията и думите на религиозните Израилеви книжници има голяма разлика. Христовите думи бяха пълни, а тези на враговете Му – празни. Словото на Исус имаше пълно покритие от Примера на Делата Му, докато поученията на законниците и фарисеите – пълни със зле прикрито лицемерие. Думите на Христос бяха пълни със Святия Дух, а думите на враговете Му – пълни с внушенията на лукавия.
Не ти пиша всичко това, защото не го знаеш, но за да подготвя сърцето ти за видението, на което моят Спасител ме направи свидетел пред Божия Свят Олтар. И преди да ти разкрия тайните, дадени ми свише, искам още малко да поговоря за езика ни, който е дар от Бога.
Братко мой! Човек трябва да е духовно сляп или прекалено заровен в плътта си, за да не си даде сметка какво се случва в последните десетилетия на тази земя. Светът става все по-беззаконен и отявлено грешен. Греховете, чиято заплата е смърт, стават най-притегателни модели за подражание. А най-чудовищната реалност е тази, че човекът вече е изгубил желанието да се възпротивява на Злото. И затова се е оставил да бъде ежедневно влачен, блъскан, тровен и духовно осакатяван от хиляди сатанински послания. И в онази най-лична духовна реалност, наречена “роден език” отдавна се забелязват страшни поражения и дълбоки пробойни от духа на покварата и мерзостта. Един невидим и лукав режисьор е започнал най-ужасното подкопаване на човешките думи. Подкопаване, при което думите се изпразват от истинското си съдържание, за да се запълнят с лъжливо. Подкопаване, при което едно последно младо поколение дори не е чувало Божиите думи, нито може да ги произнесе или разбере смисъла им. Подкопаване, при което благословеният ни език се е напълнил с грозни чуждици, умишлено натрапени, за да ни лишат от чистотата и простотата на общуването. Подкопаване, при което технологията ни трови, като запълва говора ни с всички възможни термини, които е способна да ни натрапи – само и само битието ни да става все по-откъснато и все по-далечно от Присъствието на Божия Свят Дух. Защото мнозинството вече с лекота е готово да потърси всякакви заместители на Божията реалност. Като се започне с дългото хипнотизиране пред телевизионния екран и се завърши с поглъщането от Интернет.
За слуга и пророк, на когото Исус даде да напише стотици книги, аз смея да твърдя, че научих Небесния Език на Бога и Отца, и съм блажен да го ползвам и да изпълвам сърцето си с него. И дори когато не пиша пророчески книги, пак Бог милостиво ме е дарил с талант да пиша стихове, тъй че духът ми всякога да витае и пребъдва в прекрасното и извисеното. Но виждаш ли, мили мой приятелю, човек трябва пламенно да поревнува за чистотата на езика си, и за набора от думи, които ползва в общението с ближните. Защото в Евангелието нашият Господ никак не се е шегувал, но твърде сериозно е заявил:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща…” (Матея 12:35)
Виждаш ли от Христовите думи, че добрият човек има добро съкровище, а злият човек – зло съкровище? И за да не мисли някой, че тези съкровища са земни и материални, Исус е продължил, като ги е разкрил в следващите Си думи:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…” (Матея 12:36-37)
Сам разбираш, че съкровището в човека са именно думите. И те не са цялото съкровище, но част от съкровището. Защото думите са духовното сребро в нас, но освен сребро, ние имаме и духовно злато, което е вярата. И на нея ще бъде посветена втората част на тази книга. Но аз сега нека отново да продължа с доброто съкровище, което са думите. За да разбереш защо Исус толкова категорично е заявил, че:
“от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…”
Как мислиш, братко мой? Ако думи могат да те оправдаят, то не стои ли зад тях Спасителят Христос, Който те оправдава чрез Кръвта Си? Ако думи могат да те осъдят, то не стои ли зад тях дяволът със смъртоносните си внушения? Оправданието и осъждението не са ли твърде високи категории, за да подхождаш към тях субективно? Не е ли Бог, Който оправдава и осъжда? Защо тогава нашият Господ толкова категорично е казал, че думите ще ни оправдаят или осъдят?
Отговорът е, че Той е направил това, защото езикът е наша отговорност, наш кръст, наше бреме и наша юзда. Думите в Библията са на Святия Дух, но от нас зависи как ще ги изговорим и дали ще ги направим пълни в живота си. От друга страна – пак от нас зависи дали ще отхвърлим празните думи на дявола, за да държим живот на Святост и благоугодност. Аз ще напомня на всички мои приятели, които биха помислили, че тази книга ги изненадва с твърде нови послания, да си спомнят как през есента на 2001 година Господ ни даде пророческите послания в книгата “Огненото колело на живота”, и как в края на 2004 година Той благослови всички ни с “Небесният Език на Любовта”. В първата книга Исус ни показа съдбата на празните думи, а във втората – превъзходството на пълните. Така че не е голямо нещо Господ да допълни мярката на Благодатта върху пророка Си, като му разкрие Златото и Среброто Си с един още по-дълбок и благословен поглед.
Причината да ти говоря за всичко това, е дълбоко скрита в Божия Избор. Защото Исус избра именно българският език, за да даде на Църквата Си най-могъщите Небесни послания, и да разкрие петте Кръга на Святото Си Присъствие. Можеш да обиколиш целия свят и да изчетеш купища от теология, но никъде няма да откриеш Исус жив и реален, както е в Словото от Хълма Мория. Можеш да се въоръжиш с търпение за следващите сто години, за да изчетеш всички възможни монографии, свидетелства, студии, анализи и изследвания, но пак от тях Светлините на Сион няма да се приближат към сърцето ти, нито ще оживеят за духа ти Портите на Правдата. Можеш да се заробиш в заеми към банки и каси, за да обиколиш всички конференции и зали на шоу-евангелизма в Америка, та дано би докоснал Мантията на Помазаника и би усетил Дъха на Месията, но цялото ти ходене ще бъде едно наливане от пусто в празно, просто защото си имал неблагоразумието да направиш знак за равенство между Вавилонски бизнес и жертвен принос, между търговия и Благодат, между Дух на мъдрост и светска теология. А аз пак ще ти кажа, че Господ избра българският език, за да изговори Тайните на Царството, и възможно най-опустошената в икономическо отношение и стандарт на живот страна, за да изсипе съкровищата Си в сърцето на слугата Си. А привилегията да четеш на майчиния си език Святите послания на Исус е твърде голяма, за да бъде обяснена в една книга или няколко реда. Защото има думи, които не могат да се преведат, нито да запазят духовния си заряд, когато бъдат прочетени на друг език. Има печат на Божие Съвършено благоволение, който не търпи да бъде преведен на друг език, просто защото в чуждата дума се изгубва самата пълнота, заложена в българската. И в това отношение тази книга ще остане непреведена. А ако някой чужденец иска да я прочете, то такъв нека научи българския книжовен език, а да не иска да я получава на неговия роден. Когато затвориш последната страница на тази първа част за “Златото и Среброто на Месията” ти напълно ще си убеден във верността на разсъжденията ми.
А сега нека вече да продължа с видението, което Господ разкри на сърцето ми. Защото докато аз оставах при Него, Той докосна с ръка духа ми и ме въздигна нагоре – към Небесните селения на Хълма Сион. И когато нозете ми стъпиха по улицата на Небесния Ерусалим, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Верни и прекрасни са разсъжденията ти относно Моя Избор и благоволение върху българския език. Защото при все, че той яростно е бил атакуван от дявола, пак тъмнината не е успяла да заличи Светлината, с която Отец Ми е напълнил най-светлите думи на българите. А всички те са изключително свързани с Божията Благодат и със самата активност на Божия Свят Дух. Затова сега пристъпи след Мен, понеже ще те въведа пред Божия Свят Олтар, и чуй думите, които Синът ще изрече на Отца, защото по Собствената Воля на Всевишния ти си призован в Присъствието Му…”
След тези думи моят Господ се приближи към Божия Дворец на Святостта, като вече отваряше вратите му. И когато те се отвориха, аз паднах по лице, понеже Славата на Отец ме лъхна като вълни от Огън и облак от неизразима Святост. И ето, че Исус проговори на Отца, като Му казваше:
“Отче Святи! По Собствената Си Воля Ти призова пророка на Сион в Присъствието Си! Благоволи, Всевишни Мой Боже, да явиш Избора и Благоволението Си върху слугата, който Си посочил, и съдът, който Си избрал за Славата Си! Защото духът на лъжепророка вече е развенчан и съкрушен от мълнията на Святия Ти Меч, и дошло е времето златото и среброто на нечестивите да ръждясат за вечно осъждение, а Твоето Злато и Твоето Сребро да заблестят като Слънцето в Силата Си! Яви, Отче Мой, на слугата Си, защо избра езика на българите, за да го озариш със Светлината на Святостта Си, и защо от България заповяда да блестят лъчите на Вечното Ти Спасение!”
След думите на моя Господ към мен се протегнаха огнените ръце на Отец. И ето, че сгъстено Масло и Сол потекоха от пръстите на Отца върху главата ми, а думите Му закънтяха в духа ми, тъй щото Го чух да ми казва:
“Сине човешки! Ти стоиш в края на един сребърен лъч, който е хвърлен на земята още при размесването на езиците в Сенаарската земя. В този лъч – Аз, Святият и Премъдрият – благоволих да съхраня огнени думи от езика на Адам, в които съчетах Силата на Името Си и Името на Силата Си! Защото те посочих за настойник на Святостта Ми още отпреди създанието на света, и за пророк на Моя Единороден Син!
Хиляди езици преминаха през лицето на земята – от древността до днес. Едни умираха и се забравяха. Други проблясваха и угасваха. Но Моята Отеческа ревност и благоволение всякога пазеха лъча, който достигна до сърцето ти във времето на твоето призвание и избиране от Мен. И този лъч е езикът, на който говориш и записваш Святите Ми думи за поколенията.
Затова, възправи се мъжо възлюбен, та последвай Сина Ми до Божия Свят Олтар – за да видиш как Могъщата Божия Сила създаде езиците на народите, и как съхрани скъпоценното от Адамовия език за чедата на Моята Вечна Правда!”
След последните думи на Отец Огънят от Маслото и Солта Му възпламени дълбочините на духа ми, тъй щото усетих самите Божии скъпоценни слова, които се разгоряха в мен. И преди да бях отронил и дума, Исус протегна ръката Си и ме възправи, като ми казваше:
“Ела и Ме последвай, слуго Мой! Защото сега ще видиш онова, което Небето не е давало за свидетелство на други Божии пратеници!”
С премаляло от Огън и вълнение сърце, аз последвах моя Господ, Който ме приближи до Божия Свят Олтар. А тогава Исус отново ми проговори, като казваше:
“Сега времена и епохи ще се върнат назад. За да станеш свидетел на мига, когато Отец праща Сина Си в Сенаарската земя, за да разбърка езика на човеците, дръзнали нечестиво да строят гордата си кула! Защото Отец Ми е, Който даде дишане на Адам, и говор на устните му! И пак Отец Ми е, Който е Суверен да отнеме Адамовия език от устните на човеците и да разбърка говора им!”
Докато Спасителят ми говореше, пред очите ми прелетяха времена и епохи, тъй щото аз наистина се намерих в онова древно време, стоящ все така пред Божия Свят Олтар. А той вече беше пламнал в непоносима горещина, тъй щото Господ положи ръцете Си на главата ми, за да издържа. Така аз чух Отец да казва на Исус:
“Сине Мой! Иди с ангелите Ми и слез в онази Сенаарска земя, защото дяволът подбуди човеците в нечестиво съгласие, та да дръзват да си спечелят име, строейки кула пред очите Ми! Те вече не заслужават да говорят Езика Ми, понеже грехът им се превърна в бунт против Присъствието Ми.
И ето, Сине Мой, с Дъха Си разпалих Олтара Си, за да създам нови езици отсред могъщата сребърна мълния на Езика Ми. И във всеки от езиците ще оставя знак за Нас, но те никак няма да бъдат равнозначни по силата и пълнотата си. А Ти, като вземеш снопа от сребърните езици, скоро слез при кулата, та отнеми Адамовия език от устните човешки, и разбъркай говора на множеството, според както лъчите Ми изберат да влязат в сърцата човешки…”
След тези думи на Отца, Дъхът Му още повече разпали пламъците на Олтара Му. И тогава видях как сребърната мълния на Отца започна да се превръща на отделни лъчи, които се събираха в сноп. В средата на снопа забелязах четири лъча, по-бляскави от останалите. А около тях мълнията все така твореше нови и нови езици. И когато знамението приключи, Исус пристъпи при Олтара като взимаше снопа с езиците. А след това с ревнив поглед ми проговори, казвайки:
“Последвай Ме, Стефане! И виж библейското знамение, което ще се яви пред очите ти!”
С все по-нарастващо удивление аз последвах моя Господ, Който излезе от Божия Дворец на Святостта, а около Него се събраха ангелите на Отца. Така аз полетях от Хълма Сион с Исус и ангелите, като слизах с тях върху древната Сенаарска земя и строящата се кула. А когато бяхме досами кулата, държейки снопа с Левицата Си, Исус вдигна Десницата Си, казвайки на ангелите на Отца:
“Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си…” (Битие 11:6-7)
След тези думи ние още повече се снишихме върху кулата. А тогава ангелите на Отца се приближиха при Господ и взимаха лъч след лъч от снопа с езиците. И като слизаха сред човеците, прострелваха лъча, който като мълния преминаваше през човешките сърца, според както ги насочи Божият Дух. Така лъчите в снопа на Исус все повече намаляваха – до последните четири, които бяха най-светли и силни. А Господ, като се усмихна, вече ме питаше:
“Кои са тези последни лъчи, слуго Мой? Няма ли това да са най-устойчивите езици, които ще преминат през епохите и през хилядолетията?
Виж тогава, че първият от лъчите е еврейският език. Вторият от лъчите е гръцкият език. Третият от лъчите е латинският език. И четвъртият от лъчите е българският. Те също ще започнат съдбата си при това велико размесване на езиците и ще претърпят множество трусове, изменения и другоезични влияния. И Аз няма да ти показвам съдбата на всички езици поотделно през хилядолетията, защото така не биха ти стигнали хиляда книги, за да опишеш всичките им превратности. Но непременно сега ще те заведа в края на времето, сиреч, в последните години преди свършека на света, когато Троицата те издири и посочи за пророк на Сион. За да видиш какво се случи с тези най-силни четири лъча…”
След тези думи Господ ме покри с мантията Си, тъй щото за духа ми отново прелетяха епохи и хилядолетия. А когато вече бяхме в последното време, аз гледах на земята някак отгоре, като я виждах опасана от езици. За жалост среброто на тези езици беше твърде потъмняло, тъй щото разбирах, че това е следствие от умноженото беззаконие. А тогава Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Виж сега еврейският език. Защото среброто му потъмня още при закоравяването на Израил и надписа на Пилат, но той отново ще заблести силно през времето на Голямата Скръб. Виж също и гръцкият език. Защото след като Аз у Своите Си дойдох, и Своите Ми не Ме приеха – посочих на Духа Си гръцкия език, на който се написа Благата Ми Вест и се нарече Евангелие. Но и този език потъмня поради атаките на религиозния дух и така Гърция прие православната религия. Виж, прочее, и латинският език, древният език на Рим, който сам по себе си стана мъртъв и престана да се говори, като се превърна в приоритет за термини от юридическото право, медицината, биологията и ботаниката. Той най-силно беше повлиян от атаките на религиозния дух, защото чрез него възникна Римокатолицизмът. Графичните му символи обаче се превърнаха в азбука на западния свят и латиницата стана основа на английския, немския, италианския, испанския, френския, португалския и много други езици. А сега забелязваш ли, че остана един последен лъч, който е българският език?”
“Да, Господи мой! Виждам, че той също беше атакуван от религиозния дух, но въпреки това остана твърде светъл. А защо е така, Исусе? Не е ли заради славянската азбука, която съхрани непроменени Божиите думи?”
“Именно заради азбуката е, слуго Мой! Защото самата Божия ревност пазеше този език за последното време, когато от Сион щяха да се излеят изворите на Освещението и Божията тайнствена премъдрост! А ти сега си спомни първото видение на Хълма Господен, което ти дадох в тази книга. Забеляза ли, че там твоят Господ има седем сребърни чаши, пълни със Среброто на Духа Му?”
“Да, Исусе! Забелязах това!” – казах аз, като усетих как вълнението ми прекомерно нараства. А Господ отново ми проговори, казвайки:
“Ела след Мен и виж, че съм напълнил и седемте Си чаши със Сребро от лъча на българския език. Тъй щото те сега са пълни със седем Святи Божии Думи, част от които нямат аналог сред другите езици. Именно Среброто от тези думи Аз ще дам на Моите Верни, за да изпълнят сърцата си с него. И така наистина да станете Сребро от Среброто на Месията…”
След тези думи Господ ме хвана със силните Си ръце, като ме постави на Хълма Си. И аз удивен видях как лъчът на родния ми език наистина е изпълнил чашите Господни. Това ме накара да коленича в нозете на Исус и да ги прегърна с ръцете си, казвайки Му:
“Благословен да Си Господи мой, че Си избрал слугата Си отсред рода на българите! Благословен да е Отец, че ни е дал азбука и със Собствената Си ревност е опазил Святите Думи, с които е благословил езика ни! Сърцето ми, Исусе, е щастливо да Те слуша! И душата ми е преизпълнена от удивление и почуда!”
“Още повече ще се удивиш и учудиш, слуго Мой!” – ми каза Исус и продължи:
“Аз, Месията на Святия Си Хълм, повелявам на всички, които чуват Гласа Ми, да се съберат при Мен чрез виденията, които давам на пророка Си! Защото днес идвам при всеки добър човек, за да направя доброто му съкровище съвършено – за да говори Моите думи с Моята Вяра в Моя Свят Дух!
Който повярва това Мое обещание – той няма да се поклати довека, но ще заблести до Царя на Сион като Слънцето в Силата Си!
Аз, Вечният Месия на Светлината и Благодатта, все още говоря и не млъквам!”