ЗЛАТОТО И СРЕБРОТО НА МЕСИЯТА I – I ГЛАВА

I. ВИДЕНИЕТО С РЪЖДЯСВАНЕТО НА СРЕБРОТО НА НЕЧЕСТИВИТЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Когато един Господен слуга знае, че Бог му е гласувал Собственото Си Доверие, той пребъдва в страх и трепет пред Него, та всякога да задържи призванието и избирането си. Защото това – да задържиш Божието благоволение върху сърцето си – е равносилно на живот, изпълнен с постоянна жертва и разпъване на всички човешки помисли. Аз няма да ти кажа, че опазването на Господните съкровища е лесна работа, просто защото има един противник, наречен дявол и Сатана, който като рикаещ лъв обикаля и търси кого да погълне. В отношението към този рикаещ лъв мнозина бързо измамват сърцата си, понеже са неподготвени за лукавството на нечестивия. Те очакват той да ги атакува с ожесточение, а в следващия миг дяволът ги примамва с примки от трапези, користи и всякакви земни богатства. Те очакват някоя страшна стрела против сърцата си, а в следващия миг Сатана изпраща ковчежника си Мамон, чиито съкровища стават по-убедителни за измамените от капчиците на проляната при Завета Христова Кръв. И тогава се случва падението, което е толкова страшно, щото падналият е достоен за всичкото окайване и съжаление. Без да е разпънал естествените си човешки желания за добруване и щастие, съблазненият протяга ръка към принца на мрака, за да направи размяната на едно Сребро с друго сребро. И при тази размяна върху сърцето на богоотстъпника ясно и точно се запечатва образът на Юда Искариотски. Образът на онзи плътски и малодушен апостол, който нямаше непоколебим дух за Христос, но отиде при главните свещеници, за да им предаде и продаде Божия Син. Но ние нека мъдро да размислим:
Какво получи в замяна Юда, когато Сатана влезе в сърцето му и го подбуди да извърши предателство спрямо Христос?
Словото ясно ни казва, че Юда получи кесия с тридесет сребърника. Тридесет монети от сребро, които трябваше да заглушат гласа на Юдовата съвест. Но ние сега нека помислим не за сребърниците на Синедриона, а за Среброто на Месията. Защото е неоспорим факт, че Юда следваше Исус и споделяше общението Му с останалите Апостоли. Той не беше в неведение относно Мисията, Призванието и Примера на Христовия Живот. Подобно на всички останали ученици и сподвижници, Юда също беше очевидец на Божията Слава, и сам знаеше с колко могъщо и Свято Благоволение Отец подпечатва стъпките на Сина Си. Той също видя чудни изцеления и слушаше помазаните проповеди на Божия Син. Но докато останалите Апостоли изпълваха сърцата си със Среброто на Месията, Юда си правеше други сметки. Очите му не бяха обърнати към Небесното, но към земното. Не към съкровищницата на Сион, а към касата на Исусовото служение. А той стигна дори дотам, че дръзна да пресмята колко сребърници би струвало мирото, което Мария употреби за помазването на Исус…
Сам разбираш, братко мой, че първият човек в Евангелието, на когото среброто ръждяса, а ръждата му се превърна в огън на страшно осъждение, беше Юда. И ако аз отделям всички тези редове за греха на Юдовото престъпление, то е, защото в последните дни на умноженото беззаконие предателството е най-масовият църковен грях. Грехът, заради който Апостол Яков пророкува в Духа Господен, че среброто на богаташите ръждяса. Юда получи тридесет сребърника, за да ги размени за Среброто, което Исус изсипваше в сърцето му цели три години. А когато в един късен миг приглушената от парите съвест надигна предсмъртния си стон в Юда, той отиде при първосвещениците, като им казваше:
“Съгреших, че предадох невинна кръв…” (Матея 27:4)
А те му казаха:
“Нам що ни е? Ти гледай…” (Матея 27:4)
Какво направи отпосле предателят на Христос?
Евангелието ни показва, че той хвърли сребърниците в Храма, а след това отиде и се обеси. И в Светлината на Божия Пророчески Дух проблемът не е, че Юда отиде и се обеси, понеже това беше заплатата за греха му. Проблемът е, че хвърлените Юдови сребърници останаха в Храма…
Запомни това, мили мой приятелю! И приеми в сърцето си, че случката с Юда е не просто частичен прочит на отделна човешка съдба, но белег за неизбежната съблазън, която от оня момент нататък щеше да се превърне в дух на постоянна съпротива срещу Среброто на Месията, тоест, срещу Словото на Христос. Стотици поколения – едно след друго – щяха да влизат в Храма Господен. И едни от тях щяха да се озаряват от Господното Сребро, а други да се съблазняват от пръснатите дяволски сребърници в нозете им. И при все, че нямаше да побягнат по хълмовете, за да се обесят като Юда, самият Мамон щеше да ги държи в Юдовото въже и да ги обесва след смъртта им всред изострените скали на дъното на пъкъла.
А как стоят нещата днес – в самия край на стария сребролюбив свят, който се гърчи в агонията на демоничните съблазни? Колцина пламенни боголюбци помнят Среброто на Месията и са готови да го опазят в сърцата си, дори с цената на кръстна смърт? Колцина скъпоценни камъни от Сион не се поклащат и не потъмняват от шумоленето на долари, евро и левове? Колцина предани на Бога слуги са готови да бъдат измет на света, овце на заколение, и юнци на Божия Свят Олтар, за да блестят лъчите на Божията Вечна Правда? Колцина съразпнати с Христос на Неговия Кръст не се продадоха и не се предадоха, за да вкусят от Неговата Смърт, та да се удостоят като участници в Неговото Възкресение? И ако аз, като слуга Господен, преминах през огън и вода, за да съхраня Среброто на Исус в сърцето си, то пред кого да се оправдая или похваля, когато делата свидетелстват за усърдието и постоянството ми? Да ме плашат ли скъпо платени пастори, или гръмко титулувани лъжепророци, когато от всичките им свидетелства се сипе ръждата на змийското лукавство? Да ме угнетяват ли сребролюбиви търговци и костюмирани шоу-евангелисти, когато в сърцата си са варосани гробници, които не биха издържали дори полъха от Меча на Божия Пророчески Дух? Та нали собственият им земен блясък ги издава, че не са пратеници на Вечно Живия, но съблазнители на вечно мъртвия? Разбрали ли са те изобщо, че не е възможно да държиш на едно място Среброто на Бог със сребърниците на дявола? Казвал ли им е някой някога, че Юда не може да легне на Исусовото Лоно, нито да бъде обичания от Исус ученик? Попитаха ли поне веднъж Вечния Съдия каква е сетнината на Анна и Кайафа, или къде обитава душата на Пилат Понтийски, а колко повече на Юда? Познаха ли Исус като Началото и Края, и най-вече като Новоначалието и Безкрая, та да се смути слугата Господен от авторитета и помазанието им, и да си поръси главата с пепел?
Истината, братко мой, е съвсем ясно записана в стиховете на псалома, който казва:
“Наистина нископоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; турени на везни те се издигат нагоре; те всички са по-леки от суетата…” (Псалом 62:9)
И ако лъхът е за не толкова богатите кучета, а лъжата за угоените свине, то разбираш ли вече, че само със Среброто на Месията би тежал на мястото си, тъй щото никоя везна да не може да те помръдне?
Затова запомни:
Христовите свидетели са по-ниски от нископоставените, защото са корени до Корена и Потомъка Давидов, и по-високо от високопоставените, защото са жертвени юнци на Божия Свят Олтар!
След всичко казано дотук, духът ми вече бърза да се преклони в Присъствието на моя Господ и Бог, защото Той отново се сниши от Святото Си Небе, за да говори на сърцето ми. И ето думите, които Исус проговори, миг преди да ми даде първото от виденията в тази книга:
“Слуго Мой! Аз те направих повече от победител над врага Господен, тъй щото каквито и трусове и ветрове да идват против живота ти – да не им обръщаш никакво внимание. Защото било, че Легион ще те удари с ярост в гръбнака – Господ с благост ще те изцели! Но никой и никога няма да изцели Легион от духовното поражение, което преживя от мълнията на Меча Господен. Било, че блудницата Вавилон ще надъха религиозните си лидери, за да покриват името ти с помия и позор, ти ще останеш Злато от Златото Ми, Сребро от Среброто Ми, и Светлина от Светлината Ми! Защото при теб става дума за произход, Стефане! А как ти разбираш тази Моя дума – произход?”
“О, Господи Исусе! Произходът е изначалното място на раждането! То посочва откъде идва някой и къде са корените на началото му!”
“А не съм ли Аз Началото и Краят? И ако мъдро разсъдиш върху думите Ми, то няма ли да разбереш, че когато някой се роди от Духа Ми, той приема Моя произход? И не казват ли това и думите на чудесния псалом в Святото Ми Писание:
“Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, и Сам Всевишният ще го утвърди. Когато Господ запише племената, ще счете, че това и онова племе се е родило там…” (Псалом 87:5-6)
А сега помисли и Ми кажи:
Как ти се роди в Сион? И какво се случи със сърцето ти, когато се роди в Сион?”
“О, скъпоценни мой Спасителю! Аз се родих в Сион, когато повярвах в Твоето Име, Твоето Слово, Твоето Дело, Твоят Пример и Твоето Възкресение от мъртвите! И когато това се случи, Ти Сам записа името ми в Книгата на Живота, за да бъда от Рода на Небето…”
Исус се усмихна на думите ми и погали главата ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли как хубаво го каза:
Да бъдеш от Рода на Небето!
Какви са тогава сърцата, родени от Бога, за да бъдат Род на Небето? Не са ли те благородни, сиреч, сътворени от Благостта на Отца?”
“Така е, мой Господи!”
“А какви мисли те изпълват, когато мислиш върху благородните неща?”
“Исусе! Мислейки за благородните неща, аз винаги си ги представям като свързани със Златото и Среброто! Защото именно това са благородните метали, които Отец е превърнал в символи за могъщо олицетворение. А тогава и изборът пред сърцата ни става много ясен. Защото можем да избираме между Златото и Среброто горе, и златото и среброто долу. Понеже горните метали са духовни, а долните са земни…”
“Помисли тогава върху думите Ми в Евангелието, слуго Мой! Тези думи, с които заявих на противниците Си:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят…” (Йоан 8:23)
И според изречените Ми думи, кажи Ми:
Могат ли тези, които са долу, да копнеят за горното, или тези които са горе, да копнеят за долното?”
“Не, Господи мой! Между горните и долните има цяла пропаст!”
“А колко е дълбока тази пропаст? Не тръгва ли тя от света, за да стигне до дълбочините на ада? Не се ли превръща пропастта в бездна? И не каза ли и Авраам на богаташа, (когато го молеше да прати Лазар, та да разхлади езика му) точно тази дума:
“И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас…” (Лука 16:26)
Разбираш ли сега, че горните са родени, за да търсят горното, а долните са родени, за да търсят долното? И колкото повече горните се извисят в горното, а долните се снишат в долното, толкова по-голяма и страшна ще става пропастта, за да се превърне наистина в бездната, за която Авраам говореше на богаташа. Чудно ли е тогава, че пророческите ти видения за горното ще се приемат само от горните, докато долните ще ги отхвърлят като неприемливи?
Понеже именно на теб дадох да бъдеш Злато от Златото Ми, и Сребро от Среброто Ми! Помисли и върху следващите Ми въпроси:
Кой би пожелал Златото и Среброто, които ти дадох? Този, който има изобилие в долното, или онзи, който е беден откъм блага на земята, но сърцето му пребъдва на небесата?”
“О, Исусе! Този, вторият, ще пожелае Златото и Среброто Ти! Защото той попада в Избора на Отца, за който Яков написа:
“Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?” (Яков 2:5)
“Трудно ли е тогава да приемеш, че горното се търси само с горното, и долното се търси само с долното? Сребърниците не търсят ли още сребърници, та да се умножат и преумножат? И Моите слова не отключват ли още слова в Словото Ми, та да се изпълните с всичкия блясък на Славата Господна и със Светлината на Божията Премъдрост? Спря ли досега Святият Дух да те пълни с думите на твоя Господ и Цар или те направих като извор от Извора Ми?”
“О, Господи мой! Твоята Благодат в сърцето ми се умножи и преумножи! И Ти никога не спря, а само ми даваше почивка от време на време, за да свикна с товара на божествените Ти видения!”
“А спряха ли търговците да търгуват през времето на Моето посвещение към теб? Ако ти шестнадесет години писа Сребро от Среброто Ми, те не събираха ли през това време сребърници от Мамон? И ако ти неуморно даваше от горното на горните, то да се чудиш ли защо долните лъжепророци продаваха неуморно от долното на долните? И ако твоите съкровища са на небесата, то къде са техните съкровища? Можеш ли да изброиш доларите, еврото, левовете и всички останали валути, които завъртяха обороти по пазарищата на великата блудница? Можеш ли да изброиш авоарите и имотите на Ватикана, или офисите, залите и лимузините на западното тщеславие? И ако изреченото от Мене не може да се изличи, нито да се отмахне, то каква ще е съдбата на думите Ми в Евангелието, които гласят:
“…защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)
Може ли някой да стои далеч от съкровището си, когато абсолютно всеки човек е роб на съкровището си? Знаят ли Моите, че не човекът владее съкровището си, но съкровището го владее? Сега разбираш ли, че именно чрез съкровището всеки човек ще получи сетнината си? И ако да би казал някой, че е сляп относно сетнината на съкровището, което го владее, то не е ли бил вашият Господ чрезмерно милостив, когато е заповядал на Апостола Си Яков да напише думите в посланието си, които гласят:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:1-6)
Как осъдиха Мене, Праведния, Стефане? Как Ме убиха, а Аз не им се противих?”
“О, Исусе! Богаташите осъдиха Среброто Ти, което изобличаваше сребърниците им, и убиха Златото Ти, което ги показваше като престъпници!”
“А докъде ще стигнат беззаконници, които осъждат Словото Ми, и убиват Вярата Ми? Няма ли това тяхно беззаконие да бъде фатално за собствената им вяра и думи? Няма ли, според истинното предупреждение на Яков, златото и среброто на богаташите да ръждясат, а ръждата им да свидетелства против тях в Деня на Страшния Съд? Разбрала ли е Църквата Ми колко чудовищна е сетнината на ръждясала вяра и ръждясало слово? Разбрали ли са богоотстъпниците, че всеки сребърник е брънка от една най-страшна верига на Мамон, която не може да бъде разкъсана без покаяние, но има силата да прегаря съвестта и да лишава от благородството?
Но ето, слуго Мой, затова отново се сниших да говоря на сърцето ти! Защото откровенията за Моето Злато и Сребро са твърде изобилни и искам да ги дам на Моите Звани, Избрани и Верни! И като начало искам да покажа на сърцето ти как ръждяса среброто на богаташите, а след това да ти разкрия и прекрасните седем чаши на Моето Сребро, които са останали скрити и непроповядвани в Църквата Ми. А във втората част на откровенията Ми към теб ще ти дам да разкажеш и за символите на Моето Злато.
А сега виж видението, което разкривам на сърцето ти…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри видение. Аз виждах Господния Хълм, на който бяха поставени седем сребърни чаши, от които блестяха лъчите на Божието Спасение. Тези лъчи се простираха по лицето на цялата земя, като издирваха и привличаха сърцата на човеците. Но ето, че под Хълма Господен се яви Легион с армията си от лъжепророци. Той крещеше като избезумял, сочейки лъчите на Хълма, които го озверяваха и караха да трепери от ярост. Така аз дочух как духът на лъжепророка казваше на слугите си:
“Тези сребърни чаши от Хълма Мория са твърде опасни за влиянието ми! Скоро извадете сребърниците, сиреч, доктрините, чрез които моят верен Мамон ви обогати, та ги хвърлете от хълмовете към долините под вас. Не жалете средства за реклама и съблазън, защото колкото повече пръскате заблуда, толкова повече ще ви даде господарят ми! Нека човеците от долините да харесат вашето сребролюбие! И като се влюбят в просперитета, който ви давам, да намразят и отхвърлят онези сребърни чаши, с които омразният ми Христос ги призовава от Собствения Си Хълм…”
Чули заповедта на Легион, човеците със свинските зурли, отвориха дисагите си, като загребваха с пълни шепи от сребърниците в тях. И като ги вдигаха над главите си, хвърляха ги в долината за всякакви религиозни кампании, тъй щото земята под нозете им зазвъня от шума на “благовестието” за пари. А това накара Легион отново да изреве с всичката си сила:
“Летете, демони на алчност и сребролюбие! Направете един сребърник да блести като тридесет! Явете видения пред сребърниците, пълни със слънчево благоденствие и човешко щастие, снабдени грижи и задоволени нужди! Искам Вавилонски рай под Хълма Господен, по-впечатляващ и желателен от онзи в Сион!”
След тези думи на Легион, поднебесните места се изпълниха с тъмни облаци от демони, които абсолютно стриктно изпълняваха поставената им заповед, тъй щото църквите на лъжепророка просперираха и заблестяваха от все по-голямо благоденствие. Лидерите правеха все по-шумни кампаниите си, като осигуряваха евтини радости на нуждаещите се, понеже целта напълно оправдаваше средствата. Но това все още не удовлетворяваше Легион, тъй щото той отново изкряска, като казваше:
“Елате и вие, демони на разорение и разруха! И скоро съсипете благосъстоянието на всички човеци от долината, които още искат да стоят вън от крепостите ми! Направете ги обедняващи и ги лишете от средства за елементарен живот! Съсипете ги със страх и отчаяние! Покрийте ги с калта на най-дълбоката и ужасна мизерия! Затваряйте всяка възможност за приходи в съдбите им! Уволнявайте ги от работа! Съсипвайте ги с високи лихви и непосилни наеми! И нека най-принизената и плътска жажда за пари да ги съблазни с богатството и просперитета на моите църкви! Ха тогава да видим какво ще чуе сиромахът в мизерията си – куркането на гладния си стомах или божествения призив на Христос!”
След изригналата ярост на лъжепророка, долините почерняха от демони на всякакво насилие и разруха. Хора губеха дребните си бизнеси, поради масовото окрупняване, направено от алчни богаташи и капиталисти. Други се разделяха с ипотекирани имоти, понеже не можеха да покрият тежките банкови лихви. Трети ставаха жертви на крадци и мародери, готови да плячкосат и последната им вещ. И ставаше така, че на земята се срещаха един насилнически ад с един Вавилонски рай. В ада плачеха и въздишаха опустошените от банкрут, мизерия и недоимък, а в рая тържествуваха и разкошестваха църкви от богоотстъпници, имащи всякаква демонична протекция и отворени врати за финансови печалби в света. И колкото по-голямо ставаше разделението, толкова повече се усилваше съблазънта, която караше опустошените от ада да търсят прибежище при обогатените в рая, тъй щото те наистина презираха Светлината от лъчите на Господния Хълм и всичките сребърни чаши на Спасителя. А аз, потресен дотам, че да не мога да гледам, извърнах погледа си към Исус, а Той строго ми даде знак да продължа да гледам. И когато пак обърнах очите си към долините, гледката ме порази. Защото всичките онези сребърници, хвърляни от лъжепророците, бяха попаднали не в ръцете, а в сърцата на човеците. И тогава в един миг те изгубиха блясъка си и станаха ръждиви. А ръждата им, подобно на разяждаща язва се разрастваше и поглъщаше духовните им естества, тъй щото след трансформацията аз вече виждах ръждиви поклонници, които следваха ръждиви лидери. И самата ръжда се ронеше и разпадаше, правейки мнозина да рухват и изчезват в пръстта на земята. Гледката беше твърде страшна, за да я понеса, но аз продължавах да гледам. И тогава усетих Десницата на Господ върху рамото си, и чух Гласа Му, който ми казваше:
“Никак да не пролееш и една сълза за рода на нечестивите, който отива във вечната си погибел. Но вместо това виж как безумните се отказаха от Моето Сребро на Хълма Ми Мория, което можеше да ги опази живи във време на глад, и да съхрани сърцата им всред умноженото беззаконие. Вместо това напълниха църквите, в които се проповядва вяра в парите, а не Вярата в Кръвта Ми. И ето затова сребърниците на Мамон ръждясаха в долината, понеже ги удари Божието проклятие заради подмяната, която те правят на Вечното с преходното, и на Святото със скверното.
Но ти, Стефане, отново виж, че посочените от лъчите Господни ще се съберат на Господния Хълм, защото са живият остатък на твоя Господ в последното време. И защото напълно са Ми доверили сърцата и душите си, като знаят, че Аз непременно ще ги преведа невредими до Портите на Правдата и до Небесния Ми Град…”
Отново погледнах от Хълма Господен към долините. И тогава видях, че лъчите от сребърните чаши на моя Господ бяха докоснали сърцата на малцина. И тези осветени и призовани човеци преминаха със съвършен мир и пълна увереност покрай насилническия ад и Вавилонския рай, без да претърпят никакво поражение – в дух, душа и тяло. А когато вече бяха на Хълма Господен, Исус ги прегърна с ръцете Си и обви с Мантията Си, като им казваше:
“Блажени сте, че се влюбихте в Моите думи, а не в ръждясалите думи на духа на лъжепророка! Вземете сребърните чаши на Словото Ми и пийте от тях – за да се изпълнят със Среброто Ми сърцата ви! И самите вие да станете избрано Сребро в ръката Господна! Защото тук, на Моят Свят Хълм, Аз ще заповядам да ви споходи Духа и Силата на псалома, който казва:
“Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти…” (Псалом 12:6)
И на всички, които сега четат и съпреживяват с пророка Ми това видение, Аз ще кажа:
Последвайте Ме чрез Словото, което давам на пророка Си! Защото ако да бяхте повярвали в Мене само за земния си живот, то да ви посоча като най-окаяни сред окаяните! Но ако сте повярвали в Мен като в Горния, Който дарявам горното на горните, то възкачете се далече по-горе от света на дявола и страстите му. Защото на Моя Хълм, далече по-горе от Гадаринската земя, ще ви дам да познаете бляскавата Светлина на всяка от сребърните Ми чаши! И тогава непременно ще разберете защо Господ вашият Бог избра да въздигне пророка Си и да яви Светлината на Спасението Си именно отсред племето на българите!
А ти, слуго Мой, сега Ме последвай до Божия Свят Олтар! Защото там сърцето ти прекомерно ще се учуди! И учудването ще премине в удивление! И удивлението – в Свято благоговение заради Избора, който съм направил, и заради езика, който съм избрал, та да явя твърде великите съдби на Словото Си!
Аз, Вечният Месия на Светлината и Благодатта, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s