ГЛАС НА АРХАНГЕЛ И БОЖИЯ ТРЪБА – IV ГЛАВА

4. СМЪРТНОТО, КОЕТО СЕ ОБЛИЧА В БЕЗСМЪРТИЕ
(ВТОРАТА ОТ ТАЙНИТЕ НА БОЖИЯТА ТРЪБА)

“Освободи се от връзките по шията, пленена дъщерьо Сионова…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
На много места в Словото Си Господ ни говори за смърт. Било чрез Собствената Си уста, било чрез евангелисти, апостоли и пророци. И за последните десет години аз трябваше да видя един твърде печален факт в човешките възприятия. Фактът, че човеците много повече се страхуват от смъртта, отколкото да се радват на безсмъртието. Такива хора, имайки страх от смъртта, нямаха Божията Мъдрост, за да разберат, че смъртта идва преди безсмъртието. И ако някой не е вкусил смърт, то такъв няма да вкуси и безсмъртие. Аз благодаря на Исус за изобилната Му Благодат, понеже Той преди години ми даде да видя както празния Му Гроб, така и варосаните гробници. А още тогава разбрах, че пътят на Божия пророк ще бъде всякога белязан от самота. Защо ли? Именно защото никой не иска да умира, но всички искат да живеят. Така, в отношението ми към самата смърт по Бога, Господ промени коренно всичките ми възгледи и цялото ми духовно свидетелство. Тъй че сърцето ми започна само да търси всяка смърт по Бога. Аз предадох на смърт мечтите си, желанията си, самочувствието си. И колкото повече смъртта ме поглъщаше, толкова повече безсмъртието ме прегръщаше. Това беше влизане в Огън, от който няма излизане. До оня миг, в който не остава нищо от нас, понеже всичко е от Него. А когато влязох в Огъня, то тогава хилядите, които цъкаха с език на пророческите книги, останаха отвън пламъците.
“Не искай толкова много от нас!” – закрещяха ми едни. “Ти си изгубил разсъдъка си!” – викаха други. “Исус не може да е толкова радикален и краен. Той ще ни приеме в Царството Си такива, каквито сме!” – успокояваха се трети. Ето така дойде самотата. Дълга самота, която продължи с години и все още продължава. Какво да кажа на това? Да изляза ли от Огъня, та да остана “печен-недопечен”? Да наскърбя ли Сърцето на Моя Господ и Бог, Който ме предаде на смърт, за да станат огнени всичките книги на “Мория”? Ето, казвам ти, че ако има духовно име, с което искам Исус да погледне на слугата Си в Мига на Грабването, то това ще е името “Седрах”, или “Мисах”, или “Авденаго”.
Ще попиташ защо. И аз ще ти отговоря:
Защото в пламъците на седемкратно разгорещената пещ влязоха трима, а цар Навуходоносор видя четирима… И Онзи, Четвъртият, по Изгледа Си беше Син на Бога, Цар на царете, Господ на господарите.
Щеше ли Исус да влезе толкова мощно в сърцето ми, ако не беше тая смърт, в която доброволно пожелах да вляза? Но сега ти казвам, че онова, което беше за мене смърт, Господ ми го потвърди като безсмъртие. Докато другото, което противниците ми считаха за живот, Исус ми разкри като най-страшната духовна смърт от създанието на света.
Затова нека отново да продължа с думите, които Исус проговори на сърцето ми, миг преди да ми разкрие видението с втория от звуковете на Божията Тръба. Ето какво ми каза Той:
“Сега ще ти разкрия и втория от звуковете на Божията Тръба. Звук, който се открива на Божиите чеда с думите на Отец Ми:
“Освободи се от връзките по шията, пленена дъщерьо Сионова…”
Но като начало искам да те попитам, а ти Ми отговори:
Къде те постигна смъртта, която заповядах да се яви в живота ти?”
“О, Исусе! Това беше смърт за душата ми. Смърт на всички онези душевни желания, с които съм правил планове за собствения си живот. Ти Сам знаеш това, Господи! Понеже беше свидетел на всичкото ми охкане, на всичкото ми страдание и на всичкия ми бунт против Тебе!”
“Помисли тогава върху думите на Отец Ми, понеже те са звукът на Тръбата. Защо Отец Ми говори за връзки по шията? Какво е тук шията? Какво е тук главата и какво – тялото?”
“Господи мой! Шията е връзката между главата и тялото. Ако има връзки по шията, то тогава тялото не би слушало какво му говори главата, но би ходило натам, накъдето го дърпат връзките…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ако си представиш, че духът е главата, а тялото е самата плът, то какво би било шията?”
Във въпроса на Исус блестеше такава Светлина, че без всякакво съмнение Му отговорих:
“Господи мой! Шията би била самата душа…”
“Точно така е, момчето Ми. И ето този е погледът на Отеческата Мъдрост, с който искам да ти разкрия следващото видение. Затова сега Ме последвай…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз видях две жени, които стояха на кръстопът. А тогава Господ ги посочи с ръката Си, като ми казваше:
“Иди при тези две жени и им дай всичките книги на Божията Мъдрост, които съм положил в сърцето ти…”
Послушал Исус аз неволно погледнах към гърдите си, когато забелязах как на шията ми висеше огърлица от скъпоценни камъни. Това ме накара да си спомня за мъдростта на Агур и да вдигна изненадан поглед към Спасителя, а Той отново да ми даде знак да продължа и изпълня заповяданото от Него. Ето, че взел огърлицата в ръцете си, аз се приближих до двете жени. И като протегнах самата огърлица към първата от тях, вече й казвах:
“Божия девице! Господ ме изпрати при тебе! И Той ми заръча да ти дам тази огърлица като дар. Вземи я и си спомни думите на Соломон, който е казал в притчите си:
“Пази здравомислие и разсъдителност, така те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти…” (3:21-22)
В отговор на думите ми жената погледна на огърлицата, но не пожела да я вземе, като ми казваше:
“Тия дрънкулки не могат да бъдат дар от годеника ми, както е златният му гердан и диамантеното му колие. Нима не ги виждаш на шията ми? Ти ли си последният, който все още не е разбрал, че моят годеник ме иска славна и известна по целия свят, а тия твои камъчета никак не подхождат на шията ми…”
Отново протегнах ръка към жената, като й казвах:
“О, жено! Не помниш ли, че царството на твоя годеник не е от тоя свят? Какво търси тогава на шията ти тоя гердан от злато и колието под него? Защо искаш да се харесаш на света и да изглеждаш богата в него, след като той лежи в лукавия? Не е ли по-добре да се харесаш на Небето и на Неговия Цар?”
Думите ми никак не трогнаха жената. Напротив – с гордо изражение и неописуема досада от присъствието ми тя побърза да вдигне пухената си ръчичка и да погали гердана на шията си, като ми казваше:
“Небесният годеник твърде много е прегръщал тази шия и й е давал просперитет, за да има друга жена в покоите му, освен мене. Махни се от тука чужди пратенико, и не ме отказвай от желанието ми, което имам към любимия си. Защото аз седя като царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя…”
Думите й ме накараха да се обърна към Исус и да Му кажа:
“Господи! Тази жена не иска огърлицата Ти! Тя посочи шията си и каза, че Ти вече твърде много Си я прегръщал и благославял със земен просперитет, за да има друга, освен нея…”
В отговор на думите ми Исус извика към мене, казвайки:
“Дай тогава огърлицата на втората жена. И чуй думите, които тя ще ти каже…”
Послушал Господа, аз пристъпих към втората жена, като й казвах:
“Божия девице! Господ ме изпрати при тебе! И ми заръча да ти дам тази огърлица като дар от Него. Вземи я и си спомни думите на Соломон, който е казал в притчите си:
“Пази здравомислие и разсъдителност, така те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти…” (3:21-22)
В отговор на думите ми жената протегна ръце, като взимаше огърлицата. Тогава тя неволно протегна ръка по шията си и вдигна поглед към Исус, като Му казваше:
“Любими на сърцето ми! Как да взема даровете, с които Си проводил слугата Си, след като шията ми не е никак чиста пред очите Ти! Та ето – останали са белези по нея! Белези от връзки и дори неумрели желания за тях! Моля Те, очисти ме от връзките по шията! Нека нищо от мене не наскърбява Сърцето Ти!”
Девицата вече плачеше в риданието си, когато Господ се приближи до нея. И като събра ръцете Си в шепи, събираше сълзите й. А след това със самите сълзи Той съвършено очисти и изми шията й, като същевременно ми казваше:
“Църквата Ми получи много видения от Младоженеца! Но нека това последно видение Моите да запомнят най-добре! Защото няма по-голяма свобода за вас от чистата шия, която пази здравомислие и разсъдителност с огърлицата от скъпоценни камъни на Духа! Както и няма по-страшна смърт от връзките по шията, дошли от измамата на лукавия. Затова гледай как ще продължи видението с двете жени. Понеже Златната Тръба ще засвири за последен път…”
След последните Си думи Господ се въздигна от мястото Си, като застана на Хълма. И Божията Тръба засвири, за да може всички да се подготвят за Мига. Точно тогава Божията девица, която беше плакала за Господ, хвана огърлицата в ръцете си, тъй че скъпоценните камъни просветляха и се насочиха към Сърцето на Исус. А в това време другата жена също се раздвижи. Но точно тогава дяволът опъна златния й гердан надолу към земята, като й казваше:
“Не бързай де! За къде си се разбързала толкова? Яж, пий, танцувай! Ти ми подари сърцето си, а аз ти подарих света! Какво повече можеш да поискаш от мене, освен тоя свят? Наслаждавай му се докато можеш…”
Никога очите ми не бяха виждали по-страшна връзка от златния гердан върху шията на втората жена. Той се беше впил до кръв в шията й, но никак не я изпускаше от властта си. Така жената отказа да се съпротивлява, както и да слуша звука на Тръбата. Затова тя подкара старата си песен, като казваше на сърцето си:
“Седя като царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя…”
Ето, че накрая на видението Господ прие девицата в обятията Си на Хълма. И като ме въздигна с Духа Си, направи ме да се приближа до Него. А след това вече ми казваше:
“Сега отново те изпращам към всичките Си братя и сестри, за да им предадеш това най-радикално послание от Сърцето Ми.
И на всички Мои казвам:
Има една смърт, която ще постигне всички нечестиви. И това е смъртта от учението на Антихриста, който е готов да подари целия свят на всеки, който му се поклони. Църквата, която слугува на тази смърт, е блудницата Вавилон, която носи в утробата си образа на звяра и числото на името му. Всички, които се намерят в блудницата при изпълнението на Мига, са изгубени души за Мене и Отца Ми. Те всякога ще споделят язвите и Гнева на Всемогъщия!
Има още една смърт, която ще дойде в живота на всички Божии чеда. Това е смъртта на душевните пожелания и страсти. Смърт, с която Господ непременно ще ви очисти от връзките по шията, за да напуснете тресавищата на човешките религии и демонични учения. За да бъде шията ви Давидова кула, която е щит на праведните! Тази огнена смърт е твърде болезнена, но тя е без алтернатива! Тази огнена смърт е скъсването на златния гердан, който събира в себе си “аз-ът” на змея, “мене-то” на звяра и “моето” на лъжепророка, а колието под гердана е самият образ на звяра, който дърпа със страшна сила към бездната и ада.
Има и едно Безсмъртие, което е сетнина за всички, които се влюбиха в Небесния Образ на Сина! С това безсмъртие вие ставате поклонници на Отца Ми в Дух и Истина! Негово потомство, Негов род, Негови Светила за Вечността!
Ето, Златната Тръба ви яви звуковете преди Мига на Грабването и гласът на Архангела преди Моето завръщане! Блажени човеците, които бъдат изобличени, за да се покаят, покаяни, за да се осветят, и осветени – за да участват в Мига!
Защото Аз, Алфата и Омегата, Първият и Последният, ида скоро!
И Невястата вече Ме вика с лъчите на Духа:
“Дойди, Господи Исусе!”
Ето, наистина ида скоро!
Аз го изговорих, Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s