2. ЛЪЧИТЕ НА НЕБЕСНИТЕ СЪКРОВИЩА
(ИЛИ ЗА ТАЙНАТА В ГЛАСА НА АРХАНГЕЛА)

“Ето, Исус иде скоро! Бъдете готови за Него!
Бъдете готови за Мига!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има човеци от древността, които да облажавам с цялата вяра на сърцето си и искрено да им завиждам, то това бяха онези овчари, над които просия Витлеемската звезда. Това бяха тези, които чуха ангелските гласове и първи бяха осветени от Божието благовестие. Въпросът е:
Имаме ли ние онази бдителност, която имаха онези древни овчари? Стоим ли будни край Божието стадо, за да станем свидетели на едно последно благовестие, което Отец ще изпрати за всички ни от Небесния Ерусалим. Благовестие, което Апостол Павел нарича “глас на Архангел и Божия Тръба”.
Как мислиш? За много архангели ли ни говори Библията? Не идват ли тези превъзвишени Божии посланици само тогава, когато се отваря път за изявата на Господ Исус Христос? Не беше ли така с Михаил, който се препираше за Моисеевото тяло? И докато се препираше, Господ вече пресрещаше Моисея при гостилницата… Не беше ли така и с Архангел Гавриил, който в Стария Завет изяви Исус, като “облечения в ленени дрехи”, а в Новия Завет благовести раждането на Исус на Мария, а след това и раждането на Йоан Кръстителя на Захария? И ако последното време преди грабването отново е запечатано с “глас на Архангел”, то тогава Прицелната точка на архангелското благовестие отново ще бъде Господ Исус Христос. Защо ти говоря за всичко това? И какъв всъщност е този глас на Архангела? Истината е, че това е гласът, с който Отец ще освети и извиси зачатието на божественото естество в сърцата ни. Тъй че не ние, но Емануил в нас ще разпери духовните си криле, за да ни въздигне нагоре. Нека тогава отново да ти напомня думите на Божият Архангел, които чух във видението. Защото той слезе от Небесния Ерусалим и думите му кънтяха по цялата земя, а с тях той казваше:
“Ето, Исус иде скоро! Бъдете готови за Него! Бъдете готови за Мига!”
Тези думи на Божия посланик така се запечатаха в сърцето ми, щото оставиха в мене клеймо, като от огън. И аз, искайки да вникна в огромната им дълбочина, отново бях на молитва пред моя Спасител, като Му казвах:
“Моля Ти се, Господи Исусе! Говори на сърцето ми, за да разбера думите на Твоя Архангел. Защото той сякаш не казва нищо ново, което да не съм чувал, а едновременно с това думите му изглеждат твърде дълбоки и покрити с неизказана тайна…”
В отговор на молитвата ми Исус отново беше до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Думите на Моя Архангел наистина са твърде дълбоки! Толкова дълбоки, колкото бяха за девицата Мария, която получи непорочното зачатие от Святия Дух. Но ти сега помисли върху това, че Аз ида скоро и искам всички да бъдете готови за Мене. Как мислиш? Защо Аз отново идвам на земята? Какво Ме привлича долу, за да стъпя на Небесните облаци и да отворя вратите на Небето?”
“О, Исусе! Та нали в последното време на земята се намират Твоите люде, които вярват в Тебе и Те обичат. Именно те са причината Ти отново да дойдеш на земята, а Отец да заповяда грабването в миг на око…”
Исус слушаше внимателно отговора ми, но нищо в Лицето Му не ми подсказа, че съм Го удовлетворил с думите си. Тъкмо обратното. Господ поклати главата Си неодобрително, като ми каза:
“Не такъв отговор очаквах от тебе. Защото така би могъл да Ми отговори всеки, който поне веднъж е прочел обещанията на Завета Ми. Има нещо друго в Моето идване. Някаква причина, която е останала скрита, когато трябва да бъде явна…”
Думите на Исус ме накараха да наведа главата си и да Му кажа:
“Моля Ти се, Господи! Бъди верен да изпълниш обещанието Си, че няма нищо тайно, което да не стане явно, и скрито, което не ще се открие. Защото без Тебе аз съм сляп…”
В следващия миг Исус протегна ръката Си, като погали главата ми. След това с тих и нежен Глас вече ми казваше:
“Аз наистина ида скоро! И всички Мои ще бъдат готови за Мене. Защото и в тоя миг, когато говоря с теб, те все така се приготвят. Понеже са чули в сърцата си гласът на Архангела…”
“Но как да видя приготовлението им, Господи?” – попитах отново аз. А тогава Спасителят вдигна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Нека да те заведа в Небесната съкровищница на Моя Бог и Отец. Защото там ще видиш тайното, което ще стане явно, и скритото, което ще се открие…”
Така Исус тръгна напред, а аз Го последвах с огромно вълнение. И ето, че пред очите ми отново просия Божият Дворец на Святостта, към който се приближавахме. А когато Господ отвори вратите му, Той вдигна ръка и посочи напред, като ми казваше:
“Тук се намира Небесната съкровищница на Моя Бог и Отец и сега Аз ще те въведа в нея…”
Ето, че Господ прекоси едно не много дълго пространство пред Себе Си, когато пред очите ми се появи врата от нежен планински кристал, която имаше дръжки от прозрачно злато. А Исус, без никак да се бави, натисна дръжките и побърза да отвори вратата…
О, чудо на чудесата! Възхищението ми надминаваше всякакъв възможен предел, понеже пред очите ми заблестяха стотици хиляди скъпоценни камъни – малки и големи. Диаманти и хрисолити, оникси и рубини, сапфири и смарагди – всички те блестяха ослепително със своя вътрешна светлина. И ето, че Исус застана сред самата съкровищница, като ми казваше:
“Виж сега чудото, което ще се случи пред очите ти. Понеже това е чудото Аз да идвам скоро и Моите да са готови за Мене…”
В следващия миг чудото наистина се случи пред сърцето ми. Защото Исус свали мантията Си, оставайки само по бяла ленена дреха. И всичките онези светлини в скъпоценните камъни започнаха да влизат като лъчи в Собственото Му Сърце. А при влизането на всяка от многото светлини, лъчът от нея изговаряше думи на нежност и любов към Спасителя:
“Любя Те, Исусе! Пази делата ми скрити в Тебе!” – казваха едни от лъчите. “Ти Си ми Свята Вяра и Надежда, Господи! Ти ми остана! Всичко изгубих, само и само Тебе да придобия!” – казваха други от лъчите. А колкото повече ставаха лъчите, толкова повече Исус заблестяваше в Небесната Си Слава, а накрая очите ми никак не можеха да удържат на Него, Който беше станал Небесно Слънце, събрало лъчите на всичката Вяра, Надежда и Любов по земята. Това ме накара да падна на коленете си и да закрия очите си, казвайки на моя Господ:
“Ах, Спасителю мой! Как да гледам на Тебе, като Ти Самият стана като Слънцето в Силата Си?”
В отговор Господ ми отговори, казвайки:
“Виж чудото! И като го видиш – проумей го. Защото сега ти давам да видиш не лъчи, които излизат от Слънцето, но лъчи, които влизат в Слънцето. Тези лъчи са скъпоценни и прекрасни връзки за самото Слънце. Връзки, които Слънцето е щастливо да събере и издигне при Себе Си. Връзки, заради които някога казах в Словото Си:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша…” (Матея 13:43)
“Но какво са тези връзки, Исусе!” – извиках отново аз, като не смеех да повдигна главата си поради блясъка на Исусовата Слава. А Господ ми отговори, казвайки:
“Това са съкровищата на Божиите чеда. Небесните съкровища, които молец и ръжда не могат да поядат, а крадците не могат да ги подкопаят. Всички тези съкровища Отец Ми събира в Святата Си Съкровищница и ги пази за идването на Мига. Сега разбираш ли защо Аз идвам скоро на земята и защо Моите са готови за Мене?”
Можех ли да не разбера, след като устните на Господ бяха като прелял поток от Мъдрост и Светлина? Разбира се, че не! Това ме накара с твърде голямо вълнение да кажа на Исус:
“Исусе! Ти идваш скоро на земята, за да се изпълни онова, което Си говорил на всички нас. Защото Ти ни предупреди, че гдето са съкровищата ни, там ще бъдат и сърцата ни. И ето, че всичките Небесни съкровища, които Твоите са трупали при Тебе, са връзки от Вяра, Надежда и Любов, с които Твоите Те викат и дърпат, за да ги грабнеш при Себе Си…”
След последните думи Исус направи Светлината да стане поносима за очите ми. И като ме възправи на нозете ми, все така блестящ в Славата Си, ме попита, казвайки:
“А колко са днес човеците, които дърпат Сърцето Ми с нетленните си съкровища, събрани горе при Мене? Колко са човеците, които искат да се насилят, та всичките им богатства да са скрити далече по-горе? Не знаете ли, че от дните на Йоан Кръстител и до днес Небесното Царство насила се грабва?
Как мислиш? Ще обитава ли в Моята Слава оня, чиито съкровища не са тук, но далече по-долу? Ще бъде ли готов за Господ оня, който уповава на богатства, които молецът и ръждата ги пояждат, а крадците ги подкопават? Най-сетне – ще Си спомни ли Слънцето за човеци, които никога не са Му дали да свети от сърцата им с Милост и Вярност, с щедрост и Любов? Ще Си спомни ли Слънцето за онези, които крият идолите на света в мрачните си стаички, а са забравили за кръвта, с която са изкупени? Не разбирате ли, че мнозина от вас се нуждаят отчаяно от съкровища горе, понеже са станали пленници на съкровищата долу?
Ето, говоря от дълбочините на Сърцето Си и се изявявам на пророка Си във всичката Си Небесна пълнота. Затова и ви казвам:
Оня, който чуе гласа на Архангела, той ще Ми посвети сърцето си, за да събира съкровища на небесата. Защото тези съкровища са причината да има Грабване за праведните и сполучливо избягване от дните на Злото! Защото в Деня, когато Слънцето блесне в Силата Си, в Него ще се съберат всички, чиито сърца са въздигали лъчите на Вечната Правда. Но Аз нека отново ти покажа самите съкровища в Небето. Понеже все още не си разбрал какво са те…”
В следващия миг лъчите от скъпоценните камъни отново се върнаха в тях, а Исус протегна ръката Си и вдигна един диамант, като ми казваше:
“Какво е това, Стефане?”
“О, Господи! Това е скъпоценен диамант…”
“А искаш ли в действителност да разбереш как този диамант се е намерил в Небето? Понеже кой би събирал съкровища, ако не знае как да ги намери и складира?”
“Моля Те, Исусе! Покажи ми това пречудно тайнство!”
В следващия миг Господ докосна диаманта до Сърцето Си, а двамата бяхме обгърнати от светлосиньо сияние, и пред очите ми се появи видение. Аз виждах човеци-насилници, които се бяха надвесили над беззащитна старица, готови да я убият със свитите си юмруци. Но тогава се появи човек, видимо по-слаб от тях. Той, като вдигна ръка, им извика, казвайки:
“В Името на Бога ви моля! Не струвайте зло на тази вдовица…”
А насилниците с яростни гласове му казваха:
“Ти ли си, който ще я защитиш от нас? Ти ли се правиш на силен? Скоро да вървиш по пътя си, за да не пострадаш…”
Но човекът, без никак да се уплаши от думите им, се надвеси над жената, като я покри с наметалото си и я обгърна с ръцете си, казвайки на насилниците:
“Нека аз понеса злото вместо нея. Тъй или иначе, има ли значение кого ще биете, след като той е в нозете ви…”
Думите му озвериха човеците до ярост. И те заблъскаха гърба и главата му с тежките си юмруци, а след това го заритаха отвсякъде с острото на обувките си. А човекът, всячески опазвайки бедната старица от ударите на злите, събра всичката сила на дъха си, като казваше на Бога:
“Боже, благодаря Ти, че ми даде да пострадам за едно от чедата Ти…”
В тоя миг от самото сърце на човека се въздигна скъпоценен диамант, и лъчите на Святия Дух, като преминаха през него, въздигнаха го нагоре, към Божиите висини…
С огромно съкрушаване в сърцето си, аз едвам успях да кажа на Исус:
“Това ли е, Господи? Така ли се раждат Небесните съкровища?”
А Спасителят ми отговори, казвайки:
“Знай, че всяко Небесно съкровище е един от Вечните спомени на Моя Бог и Отец. Именно споменът от онова, което виждат очите на Отца Ми, превръща всяко дело на Правдата Му, като скъпоценен камък в Неговата съкровищница. И ако ти сега видя що ще рече диамантът, сиреч, делото на Твърдостта, която защитава правото на вдовицата и сирачето, то ти казвам, че всички Божии дела, вършени от човеците на земята, се превръщат в съкровища на небесата, пазени за Времето на Мига. Спомни си един от псалмите на Давид! Спомни си думите, които гласят:
“Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо! Да ти прати помощ от светилището, и да те подкрепи от Сион! Да си спомни всичките твои приноси, и да приеме всеизгарянето ти! (Села). Да ти даде според желанието на сърцето ти, и да изпълни всяко твое намерение!” (Псалом 20:1-4)
А не са ли скръбни всичките дни на това последно време на умножено беззаконие? Няма ли Името на Бога Яковов да ви направи поколение на Грабването, като ви постави високо? Най-сетне – виж пророческите стихове в псалома на Давид казани за Сърцеведеца:
“Да Си спомни всичките твои приноси, и да приеме всеизгарянето ти!”
Какво ще рече Бог да Си спомни приносите ти или да приеме всеизгарянето ти?”
“О, Исусе! Това ще рече Ти да влезеш в тая Божия съкровищница и лъчите от всичките скъпоценни камъни да се съберат в Сърцето Ти. Тогава непременно ще Си спомниш за всяко дело на всеки Божий човек, което се е превърнало в Небесно съкровище. И самото дело – като заблести с лъчите на Вечната Правда – ще направи оня човек да се въздигне при Тебе в Славата Ти…”
“Иди тогава и кажи на цялата Ми Църква, че в Мига на Грабването Аз ще вляза в тази съкровищница, за да издиря всичките чудесни и светли дела, които Отец Ми е запомнил в Духа Си. Защото да издириш ще рече да си спомниш. И измежду всичките псалми в Святото Писание на Отца Ми, тоя двадесети псалом на Давид ви разкрива именно гласа на Архангела. Защото с глас на Архангел Господ ви призовава да бъдете готови за Него. А да бъдете готови за Него ще рече да подготвите лъчите, с които Слънцето ще блесне в Силата Си и праведните – в Божието Царство.
И ето – съкровищата на Небето са тия, в които блестят лъчите на Слънцето!
Блажени от сега и до Мига човеците, които нямат нищо долу, понеже такива имат всичко горе! Блажени отсега и до Мига човеците, които богатеят с Небесното! Такива непременно са чули гласа на Архангела и Бог ще Си спомни всичките им Святи приноси, и ще приеме всеизгарянето им…”
Имаш ли приноси в Небето, братко мой? Имаш ли онези дела на Божията Вечна Правда, които Отец люби с цялото Си Сърце! Ставаш ли надежда за изгубения и пояс за удавника? Ставаш ли пример на малодушния и крепост на слабия? Ставаш ли Хляб на гладния и Вода на жадния? И най-вече – ставаш ли Огън от всеизгаряне на измръзналия и Светлина на помрачения? Без всякакво съмнение – тогава непременно си чул гласа на Архангела, а Божият Син е достигнал пълнолетното Си мъжество в сърцето ти. Амин и Амин!