1. ВИДЕНИЕТО В НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ
Скъпи ми братко! Приятелю мой!
Аз не зная дали ти разбираш колко Верен и Истинен е Господ Исус!
Аз не зная дали си даваш сметка, че Неговата Вярност е по-висока от облаците, а Любовта Му – по-дълбока от морските дълбочини. Но точно сега искам да си спомниш едни най-прекрасни библейски думи за Спасителя:
“Исус Христос е същият вчера днес и до века…” (Евреи 13:8)
Помисли тогава какво направи Исус “вчера”. Не в твоето вчера от предходния ден, но онова “вчера” от древността на човечеството. Защото за това “вчера” на Исус Апостол Петър написа на всички ни:
“Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, тоест, осем души, се избавиха чрез вода…” (I Петрово 3:18-20)
Ако Господ Исус извърши тези чудесни дела “вчера”, то няма ли да ги извърши и “днес”? Не е ли Той Същият – вчера, днес и завинаги? И ако “вчера” имаше тъмница, в която мнозина бяха непокорни, докато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ноя, то какво да кажем за “днес”? Не са ли “днес” непокорните повече? Не е ли станала тъмницата толкова голяма, щото целият свят да е затвор за душите и сърцата на човеците? Ако в дните на първия Ной се спасиха едва осем души, то колцина ще са спасените в дните на последния Ной?
Ето, казвам ти, че когато човек излезе от тъмницата на религиозните бесове, то той все още е сляп за Истината и не е прогледнал напълно. Защото Слънцето от Сион свети в очите му, но те никак не са свикнали на Небесната Светлина, понеже дълго време са били помрачавани от мрака на тъмницата. Ето за такива хора Господ изпраща слугите Си. За да ги хванат за ръка и да им станат опора. И като им посочат Пътя до Хълма – да им бъдат верни спътници и съвършени приятели. Затова са тези мои начални думи преди прекрасното видение, което Исус ми разкри в Небесния Ерусалим. Понеже е видение за всички, които Божията Благост и Милост са издирили в последните дни на погиващия свят. Затова нека сега да ти предам какви бяха думите на Исус, когато Той въздигна сърцето ми в Небесния Си град.
Ето думите на моя Господ:
“Бъди внимателен да видиш и запишеш всичко, което сега ще покажа на сърцето ти. Защото при всичките видения, които си получавал от Мене, пак това видение никога не ти е било давано. То в пълна степен ще бъде не просто скъпоценно, но съдбоносно за всичките Ми братя и сестри. Защото е видение за Мига. За краткия Миг на око, в който ще се сбъдне и приключи всичко. Как мислиш тогава? Ако в други видения за Божиите чеда е имало доволно време да ги осмислят, разберат и заживеят, то как стои въпросът с Мига? Имаш ли време в Мига, та да се подготвиш за него?”
“О, скъпоценни мой Спасителю! Мигът е толкова кратък, щото за всички нас той е най-сериозното изпитание и самият връх на всичката ни вяра в Тебе. Защото Мигът идва, за да прибере при Бога всички, които цял живот са се приготвяли и подвизавали за Него. Така аз разбирам, че Мигът е онова Божие действие, при което Отец вече е престанал да чака покаянието и обръщането на човеците като е заповядал свършека на всичко старо и погублението на нечестивите…”
“А колко от Моите могат да бъдат сигурни за Мига? Защото този Миг вече може да се случи във всяка секунда от времето на тоя свят. Той може да дойде когато спите, когато сте на път, и дори когато не мислите за него. Има ли тогава гаранция, че всеки, който се нарича “християнин”, ще бъде грабнат в облаците, за да посрещне Господ във въздуха?…”
Думите на Исус бяха твърде мъчителни за сърцето ми. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Ти Си Верен и Истинен! Аз зная, че в тоя стар и обречен свят няма да остане нито един от Твоите при изпълнението на Мига. Но също така зная, че мнозина ще се намерят като попарени и ужасени, понеже са били пропуснати. И те са, които Ти ми показа във виденията от дните на Злото, като петте неразумни девици…”
“Точно така е! Нито един от Моите няма да остане на земята, когато настъпи Мигът. Но мнозина ще се намерят вън от Мене, вън от Спасението и вън от Мига. Но ти сега отново помисли и Ми кажи:
Ако твоят Господ е Верен и Истинен, то няма ли Той да постави в сърцата на Своите чеда една чудесна и непоколебима надежда за Мига? И изобщо – този Миг няма ли своите белези, които са като могъщо потвърдени от Святия Дух в сърцата на Званите, Избраните и Верните?”
“Да, Господи мой! Мигът непременно има своите белези. В противен случай не би имало грабване на Твоята Църква…”
След последните ми думи Господ протегна ръката Си нагоре. И като посочи на сърцето ми най-светлата звезда в Небето, вече ми казваше:
“Нека сега да те въздигна с Мен. За да видиш самото изпълнение на Мига. И сърцето ти да познае тайните на Бога, които са свързани с тоя Миг…”
Докато Исус говореше на сърцето ми, Духът ни издигна нагоре, а само след миг очите ми виждаха цялото великолепие и красота на Небесния Ерусалим. Господ хвана здраво ръката ми и двамата с Него тръгнахме по златните улици на града. Не зная колко време вървяхме, но накрая видях, че Той ме спря пред Двореца на Божията Святост, в който се намираше Тронната Зала на Всемогъщия. И ето, че Исус вече отваряше вратите на Двореца, като ми казваше:
“Влез след Мен, възлюбен от Отца Ми! Защото Отец Ми ще говори на сърцето ти от дълбочините на Собственото Си Сърце. Понеже нито Аз, нито някой от Небесните ангели знае кога ще настъпи изпълнението на Мига. Това е в Личната Воля и Суверенитет на Отца Ми. И Сам Той е, Който няма да направи нищо, без да открие намерението Си на слугите Си пророците…”
След тези Свои думи Господ вече пристъпваше в самата Зала, а аз Го последвах. Но едва направил две крачки, аз паднах на колене и прикрих с длани очите си, понеже от Божия Престол искреше Светлина, примесена с Огън. А Исус, като отпусна ръката ми, продължи да пристъпва напред, докато Го чух да казва:
“Всемогъщи Мой Отче! По Твоята Воля въведох слугата Ти пред Престола Ти! За да говориш на сърцето му от Собственото Си Сърце! И да му дадеш всичката Светлина и разбиране за Мига, който пазиш като Вечна Награда за Твоите чеда! Ето, Отче Мой! Слугата Ти стои в Присъствието Ти и сърцето му Те слуша…”
След последните думи на Господ към сърцето ми дойде Гласът на Бог Отец. Самите Му думи, като сияния, обвити от огън, влизаха в духа ми и го правеха да трепери от благоговение и страхопочитание. А с тия думи Отец вече ми казваше:
“Сине човешки! Аз те посочих и утвърдих! Аз те образувах и осветих! Аз заповядах да станеш камък за препъване на едни и камък за стъпване на други. И за тия, които стъпиха на свидетелството ти и смириха душите си, сега говоря думите на Сърцето Си, като им казвам:
Люде Мои! Аз вече няма никак да бавя изпълнението на най-великото Си обещание към Невястата на Моя Син! Защото идва краят на всичко старо и началото на всичко ново! А мостът между краят на старото и началото на новото е Мигът! Мигът, когато Аз ще въздигна сърцата ви в облаците на Славата Ми! Мигът, когато чудото на Възкресението ще покрие тленното с нетление и ще облече смъртното с безсмъртие! Мигът, когато ще премахна сянката на смъртта, хвърляна като покривка върху всичките народи, за да погълна смъртта победоносно! Мигът, когато пред очите на Бащата всяко от чедата Му ще бъде в Слава като Единородния, в пълнота като Единородния, във вечно щастие и блаженство като Единородния! Защото Аз, Отец на духовете и Господ на Силите, съм силен да ви взема от старото творение и да ви направя Мои синове за Вечността.
Затова гледай, сине човешки! Гледай Мига, който ще разгърна пред очите ти с могъщата Си Сила! И като слушаш всичките думи на Единородния от Отца – запиши ги като последно и Свято пророческо свидетелство за всичките Ми люде на земята! Защото с това видение Аз ще избърша сълзите от очите им и ще им дам да видят сетнината на всяка въздишка, всяка болка и всеки плач…”
След последните думи на Отца Исус се приближи до мен. И като ме възправи със силните Си ръце, вече ми казваше:
“Нека сега излезем от Божия Престол. Защото само след миг вратите на Двореца ще се отворят заради Мига…”
С вълнение последвах моя Господ, Който вече излизаше от Божия Дворец и затваряше вратите след Себе Си. А тогава, като ми посочи място встрани от Двореца, Исус ми каза:
“Седни до тази маслина и гледай на знамението, което Отец Ми ще извърши пред очите ти…”
Докато сядах, аз забелязах, че вратите на Двореца се отвориха твърде широко, тъй че целият Небесен град се просвети от Славата и Величието на Бога и Отца. А тогава от самите врати се протегнаха огнените ръце на Всемогъщия и цялото Небе прокънтя от Гласа Му, Който казваше:
“Святи Душе! Нека Гласът на Архангела слезе и обиколи всичките краища на земята! И гдето е Гласът, там нека да свири и Божията Тръба…”
След думите на Всемогъщия от Двореца излезе Божий Архангел, който имаше дреха, светла като Слънцето, а в дясната си ръка държеше жезъл. Така Архангелът простря жезъла си към земята, като полетя надолу от Сион и вече слизаше в земните места. А миг след излизането на Архангела, от Двореца на Отца се появи и златната Божия Тръба, носена от Божий ангел. Той също последва Архангела, като слезе с Божията Тръба в земните места. Тогава по цялата земя се чу посланието на Небесното прогласяване, с което Архангелът викаше:
“Ето, Исус иде скоро! Бъдете готови за Него! Бъдете готови за Мига!”
След гласа на Архангела прозвучаха и звуковете на Тръбата, надувана от Божия ангел. И самата Тръба говореше с Божия Глас, като казваше гръмко:
“Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе; облечи великолепните си дрехи, Ерусалиме, свети граде; защото от сега нататък няма да влезе в тебе необрязан и нечист. Отърси от себе си пръстта; стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките по шията ти, пленена дъщерьо Сионова!” (Исайя 52:1-2)
Така Архангелът и ангелът с Божията тръба продължаваха известно време да обикалят земята и да прогласяват Божиите думи. Но ето, че накрая огнените ръце на Всемогъщия се раздвижиха пред Престола Му. И Отец отново прокънтя с Гласа Си по цялото Небе, като казваше:
“Святи Мой Душе! Яви пред Престола Ми лъчите на всичката Христова Вяра, Надежда и Любов, които издириш и намериш по земята! Яви Ми лъчите на тия люде, които се събудиха от гласа на Архангела и звука на Тръбата! Яви Ми лъчите на тия люде, които облякоха великолепната дреха на Сина Ми! Яви Ми лъчите на тия люде, които отърсиха от себе си всяка пръст и се освободиха от връзките по шията!”
Миг след думите на Бог Отец към Божия Престол полетяха милиони лъчи, като че ли бяха нишки от прекрасна прежда. И ето, че огнените ръце на Всемогъщия хващаха всичките лъчи, като ги събираха в едно. А когато Святият Дух яви и последният лъч от земята, огнените ръце на Отец се свиха една в друга, държейки целия чудесен сноп от лъчите на всичката Христова Вяра, Надежда и Любов на земята. А Гласът на Отец прокънтя за трети път в Небето, като казваше:
“Бъдете издигнати в Мига на Вечността! Всички вие, чиито лъчи от сърцата ви се събраха в ръцете Ми!”
Така пред очите ми се случи най-прекрасното от всички възможни чудеса на Небето. Защото огнените ръце на Бога дръпнаха внезапно целият сноп, тъй че в облаците около Небесния Ерусалим мигновено се явиха неизброими множества от човеци, облечени в бели дрехи и светещи от Божията Слава. И аз, останал без дъх от величието на самото видение, успях само да кажа на Исус:
“Боже, с какво заслужих това щастие – да гледам на това най-прекрасно от прекрасните и най-велико от великите Ти видения?”
А Господ, като се усмихна, хвана ръката ми и я доближи до гърдите Си, като ми казваше:
“Оня, Който е Верен и Истинен, Той те призова да бъдеш с Него и да гледаш всичкото щастие на Сърцето Му! Но сега ти казвам, че ако и да видя чудото на самия Миг, то трябва и да го прозреш. Сиреч – да гледаш не на Мига, а през Мига. Защото който гледа не на Мига, но през Мига, то такъв е способен да разбере в Дух и Истина самото тайнство на Грабването.
Помисли тогава какво гласяха думите на Архангела и какво – звуковете на Божията Тръба, надувана от ангела?…”
“О, Исусе! Архангелът прогласи, че Ти идваш скоро и призова всички ни да бъдем готови за Тебе и за Мига. А Божията Тръба се изяви със стиховете от “Книгата на пророк Исайя”…”
Исус се усмихна на думите ми и погали с ръка главата ми, като ми казваше:
“Знай тогава, че в гласа на Архангела и в звуковете на Божията Тръба са скрити всички тайни на Възкресението и всичката готовност за Мига на Грабването. Аз ще ти покажа тези тайни. Първо – тайната в гласа на Архангела, а след това и тайните в звуковете на Божията Тръба.
Блажени и Святи човеците, които проумеят тези тайни! Защото на такива вярата им ще стане като лъчи от Светлина и Любов, които Святият Дух ще въздигне и събере в огнените ръце на Всемогъщия! Блажени и Святи човеците, които Ме последват в тези най-святи и изстрадани от слугата Ми видения! Защото такива Господ ще посочи и утвърди като готови за Мига! А какво повече да искате от това?”