КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Волята на Господ Исус Христос, Който иде скоро, аз отново трябваше да предам душата си на смирение и сърцето на послушание. За да получа за сетен път от изобилието на Небесната Благодат, дадена от Милостивия и Свят Отец за Спасението на човеците. Взимайки в предвид, че словото от последната пророческа книга беше за мнозина твърде страшно и строго, аз знаех в себе си, че след духовния поглед върху дните на Злото, Господ непременно ще ми даде думи и видения за духовно освежаване и укрепяване на Неговите чеда. Другояче не можеше и да бъде. Ето защо отказах на сърцето си каквото и да е желание за почивка и мислене за други неща, освен и единствено за Волята на Бога и за Делото на Неговия Свят Дух.
Да, братко мой! Защото най-лесното би било да кажа на душата си:
“Душо моя, почини си! Господ достатъчно много даде чрез тебе и човеците няма скоро да забравят делото на Божия слуга!”
Но мога ли аз да си почивам, когато все още не е време за почиване? Мога ли да поискам спиране, когато Господ над мене не е спрял? А щом Той не е спрял, то значи, че Пътят пред чедата Му все още не е извървян и работата Му все още не е приключена. И, както говорят думите Му в Евангелието относно безполезните Му слуги, аз все още ще трябва да Му прислужвам, да Му пошетам и да приготвя нужното за Вечерята Му. А когато Той лично се намери удовлетворен от труда ми, то времето и белезите на съдбата ще ми подскажат, че Исус е заповядал:
“Спри и си почини…”
При все, че по всичко усещам приближаването на това време, аз отново съм на молитва и пребъдване пред Него. А в сърцето ми светят лъчи и искри от Духа, от които разбирам, че за сетен път ще бъда като слепеца Вартимей, който ще преживее чудото на проглеждането. Затова нека сега да ти предам първите думи, с които Господ отново посети духа ми след страшните видения от дните на Злото. Ето какво ми каза Той:
“Знаеш ли какво е нужно да сториш, след като смъртно си ранил ужасния звяр, който е застанал против вярата на Божиите чеда?”
“О, Исусе! Аз зная, че Твоите видения за управлението и поражението на човека-Антихрист бяха повече от съкрушителни за дявола. Тъй че той сега наистина е като смъртно ранен звяр. Но аз зная, че дори и смъртно ранен, звярът си остава звяр. Ето защо докато не го видя издъхнал, аз няма да имам нужното спокойствие…”
“Значи, както сам се убеждаваш, един смъртно ранен звяр си остава звяр в пълния смисъл на думата. Какво тогава трябва да върши един слуга на Бога и Отца, който държи излъскания Му Меч в ръката си?”
“О, Господи! Един такъв слуга трябва да стоварва Меча върху туловището на звяра, докато има Сила в десницата си и Дух в сърцето си. Без значение, че дяволът е смъртно ранен, аз трябва да продължа да стоварвам острието на Меча върху всичките му духове и заблуди…”
Чул последните ми думи, Исус се усмихна. А след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Има два начина да убиеш един звяр. Първият е като воюваш против него и го поразяваш с Меча на Духа. Нещо, което ти вършиш от много години. Но какъв е вторият начин? И не е ли той много по-превъзходен от първия?”
Думите на Господ искрено ме учудиха. Понеже Той ми говореше за втори начин, по-превъзходен от първия. Това ме накара да Го погледна недоумяващ и да Му кажа:
“Не Те разбирам, Господи! Какъв е този втори, по-превъзходен начин да се убие звяра…”
А тогава Исус с твърде дълбок Глас вече ми казваше:
“Вторият по-превъзходен начин е да оставиш звяра да бъде убит от собствените му инстинкти. А какъв е най-страшният инстинкт на един звяр?”
“О, Исусе! Той обича да разкъсва, да убива и да поглъща!”
“Точно така е, момчето Ми. Звярът наистина обича да разкъсва, убива и поглъща. Помисли тогава кога звярът наистина е звяр? Не е ли тогава, когато има какво да разкъсва, убива и поглъща?”
“Така е, Господи! Силата на звяра е именно в това. Но аз все още не разбирам какво значи звярът да бъде убит от собствените си инстинкти…”
В отговор на думите ми Господ докосна с показалеца Си областта на корема ми, като ме попита:
“Ти не ядеш ли, за да живееш? И ако не ядеш два или три дни, то какво би почувствал?”
“О, Исусе! Аз бих огладнял….”
“Ами ако при все, че си огладнял, няма какво да ядеш? Какво ще стане тогава? Няма ли съвсем да ти премалее и така да отпаднеш? Или нека те попитам така:
Ако не ядеш не ден или два, но един месец, то какво ще стане с тебе? Няма ли тогава тялото ти да бъде подложено на атака от собствените ти инстинкти?”
“Да, Господи! Понеже тялото ми ще започне да слабее и да се топи. А тогава инстинктът ми за самосъхранение ще започне да стопява малко по малко от плътта ми. И така докато умра…”
“Помисли тогава за чудовищните инстинкти на един звяр. Защото той е звяр само дотогава, докато разкъсва, убива и поглъща. Но ако такъв звяр бъде лишен от плячката си, то тогава непременно и той ще започне да се стопява, докато напълно умре. Сега разбираш ли какъв е този втори, по-превъзходен начин да убиеш звяра…”
“Да, Исусе! Това е да лиша звяра от плячката му. Това е да строша оковите на религиозното му робство, тъй че пленените да бъдат освободени и възвърнати в Светлината на Святия Дух. Там, където звярът не може никак да пристъпи…”
В отговор на последните ми думи Господ се развълнува в Сърцето Си. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Книгите, които Аз ти дадох от Небето, строшиха оковите на мнозина пленници. И така те бяха освободени. Но сега въпросът не е в тяхното освобождение, а в пълното им възвръщане към Мене. Защото има Път, който мнозина трябва да извървят. Път до точното място, до точното време и до пълната готовност за Небето. И ето затова Аз отново дойдох при тебе. За да говоря на всичките Си чеда в Дух на Мъдрост и на Съвършено откровение. С оня Дух и с онова откровение, за които свидетелстват думите Ми в Евангелието:
“Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син…” (Лука 21:33-36)
Колко от Моите знаят всичко, което предстои да стане? И колко от Моите искат да сполучат, та да избегнат срещата с човека-Антихрист, и да стоят пред Човешкия Син? И ако Моите вече се убедиха колко страшни и проклети са дните на Злото, то не e ли днес денят, часът и дори минутата от часа, та да се молите и да проумеете как да участвате в грабването на Моята Църква?
Ето, Господ вашият Бог говори на всички ви и ви повелява с Гласа Си, като казва:
От дните на Йоан Кръстител и до днес Небесното Царство насила се грабва. И ония, които се насилят, грабват го! А да се насилите да грабнете Царството, ще рече да се намерите готови да бъдете грабнати от Царството! Защото това е последната вълна на Святия Ми Дух! Последното движение на Благодатния и Святия! Вълна и движение, с които Господ вашият Бог отнема плячката от челюстите на звяра и го оставя да умре като труп на отвореното поле. Ето затова Аз все още говоря на пророка Си! И като удържам очите му в неспане, полагам върху духа му тежък товар за Спасението на людете Си. Блажени човеците, които послушат Гласа Ми в тази Свята пророческа книга! Защото в нея ще чуете гласа на Божия Архангел и звуковете на Божията тръба! За да излезете всички от тъмното царство на звяра и така да обречете устата му на глад, а сърцето му – на вечно презрение. За да се намерите на Хълма Господен! Ден преди Деня, час преди Часа и миг преди Мига на Грабването!”