КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! При всички прекрасни пророчески видения, които Исус ми даде за църкви и вярващи, аз смея да твърдя, че видението, което сега ти предстои да получиш, е уникално по своя прицел и послание. Защото е видение, свързано със съдбата на празните думи и на онези, които ги изговарят. Аз не зная дали ти някога си си давал сметка за думите, които изговаряш. Какво става с тях? Къде отиват всички те? Но искам да знаеш, че както в природата нищо не се губи, така в духовния свят всяка дума намира своето място. И било, че думите ни ще отидат в Небето или в дълбочините на ада, то всички се нуждаем от ясен духовен поглед върху съдбата на думите, които изричаме. Защото, за разлика от плътта, на която е дадено да ражда ограничен брой чеда, (и ние се грижим за тях през целия си съзнателен живот) то на духа ни е дадено да ражда думи. Сърцата ни винаги са като складове за много думи, готови да излязат през вратата на устните ни и да заживеят своята невидима съдба. Ето тук спри и помисли. Защото ако за чедата, родени по плът, ние упражняваме родителски контрол и винаги знаем къде се намират, то за родените в сърцата думи контролът е по-труден и практически невъзможен. Веднъж изговорени, думите излитат от нас. За да се превърнат в семена, които попадат в определена духовна почва. А когато дойде време за жетва, ние непременно събираме онова, което сме посели. В това отношение духовните закони, създадени от нашия Творец, са съвършено безпристрастни. Човек винаги жъне плодовете на онова, което е посял.
В настоящото последно време властта на дявола е станала толкова силна, че ако Бог благоволеше да отвори очите ни, то непременно бихме видели как складовете на лукавия пращят от зли думи. Тогава бихме разбрали, че човешките думи са батериите на дявола. Те са неговият неизтощим акумулатор. Неговото допуснато от Бога право да се намесва в човешкото битие според волята си и намеренията си. Моля те да помислиш върху това. Защото Творецът и Неговото творение са в ненарушима хармония. Ако търсиш присъствието на Твореца, то непременно ще бъдеш в Неговото творение. А там семената, които се сеят, винаги стоят под благоволението и благословението на Бога и Отца. Но освен Твореца и Неговото творение съществуват личности и места, които са отлъчени от Божието присъствие. Тези личности са дяволът и всичките му паднали ангели. А местата, където те обитават, са бездната, адът, поднебесните места и целият свят, който лежи в лукавия. Сега разбираш ли, че ако сееш думите си в бездната, ада, поднебесните места и света, то непременно ще пожънеш от самите тях. Но ако сееш в присъствието на Святия Дух, то непременно ще пожънеш от Небето. Ето затова Господ ми даде да напиша тази книга. За да разбереш, че единственото благословено от Бога и Отца място за твоите думи, е присъствието на Святия Дух. Само там думите са семена, които благословено ще покълнат и ще родят плодовете си. Защото Сам Бог ще ги обгради с присъствието Си, за да дойде наистина съдба от Сион в живота ти и да се сбъдне писаното:
“Господ да те благослови от Сион, и да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си, дори да видиш чада от чадата си!” (Псалом 128:5-6)
Но колко от нас искат да видят чеда от чедата си? Колко от нас са надскочили плътското мислене, за да видят наистина скъпоценното в тези стихове? Защото и езичниците виждат чеда от чедата си и дори с гордост се наричат “дядовци” и “баби”. Но когато в действителност искаш да видиш как думите ти, вдъхновени и родени от Святия Дух, извършват съдба и променят сърца, то тогава се приготви да отвориш ума и сърцето си за едно по-дълбоко проникване. Проникване в самата тайна на думите и в тяхната съдбоносна сила. Защото именно за тази сила Соломон написа:
“От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити. Смърт и живот има в силата на езика, и ония, които го обичат, ще ядат плодовете му…” (Притчи 18:20-21)
Как мислиш, братко мой? Смърт или живот има в силата на езика ти? Насища ли се духът ти от правилните думи, казани на правилното място и в правилното време? Не става ли така, че мнозина около теб изговарят думи на смърт? Не търси ли тази смърт вход в сърцето ти? Не те ли кара да отговориш на хулата с хула, на обидата с обида, на укора с укор и на клеветата с клевета? Не се ли улавяш твърде често, че изговаряш думи, които не искаш? И те, със сила, по-голяма от тази на личната ти воля, превземат устата ти и заразяват езика ти… И ти, без да можеш да сложиш ръка на устата си, ставаш проводник на чужда воля, която само за миг те обсебва, за да изтръгне така нужните й думи…
Трябва искрено да ти кажа, че при всичкото помазание и вдъхновение, с което Исус е зареждал сърцето ми, пак пред мен се изправи стена от съпротива, за да не напиша тази книга. И онзи, който е силен да изригва от лукавото си сърце милиони жестоки и нечестиви думи против Бога и Неговите чеда, никак не искаше да вляза в дълбокото разбиране за съдбата на думите. Но както при всяка друга книга, така и сега се случи това, което иска Исус, а не което иска дяволът. И Господ, за кой ли път, остави да се изяви пред сърцето ми съпротивата на дявола, а след това отново дойде при мен, за да съкруши хилядолетния Си противник. Ето думите, които Исус започна да говори на сърцето ми:
“Видя ли колко жестока е съпротивата на дявола? Видя ли как той нито за час не те остави да отдъхнеш, но те атакуваше с думи на депресия и отчаяние? И какво стана тогава, момчето Ми?”
“Господи, стана така, че сякаш сърцето ми пламна от огън, който никога не съм искал, но винаги съм мразил. Този огън на много пъти се оказа по-силен от твърдостта и благочестието, което Ти положи в мен. И аз започнах да правя лоши изповеди. Изповеди на примирение и страх. Изповеди, от които ме е срам и от чиято съдбоносна сила само Ти можеш да ме опазиш. Всъщност, Господи мой, аз разбрах, че в думите е скрита най-голямата сила на Сатана. И може би именно затова Апостолът Ти Яков написа:
“Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло…” (Яков 3:2)
А сега разбирам, че когато е говорил за “съвършения мъж” Яков не е имал предвид земни човеци. Той имаше предвид Теб и Твоето присъствие в сърцата ни. Защото само Ти Си Съвършеният Мъж, Който не греши в говорене. Само Ти Си Мъжът, Който може да обуздае цялото Си Тяло, което е Църквата…”
Исус се усмихна. А после каза:
“Точно така е. Ти наистина си разбрал скритото в посланието на Яков. Но сега помисли и Ми кажи: Защо Моят Апостол толкова много наблегна в посланието си за силата на езика и на думите? Нямаше ли той своя болезнен опит от Господа? Нямаше ли в живота на един негов съименник случка, която му заповядах да запомни за цялото си служение към Небесния Цар?”
Докато мислех над думите на Исус и вече се опитвах да Му отговоря, Господ докосна главата ми, като каза:
“Не се напрягай да Ми даваш отговор, който само Аз мога да ти дам. Наместо това виж онова, което сега ще ти покажа…”
След последните Си думи Господ изчезна пред очите ми. Но само след миг, когато бях в Живото Евангелие, аз Го видях да върви с апостолите Си. Тогава стана знамение. Защото иззад Исус и апостолите Му се появи дяволът. А аз забелязах, че Луцифер бе облечен в черна пелерина, която пламтеше в областта на гърдите му. Огънят от самата пелерина беше толкова силен, че и аз самият във видението усетих топлината му. А дяволът, който вече вървеше съвсем близо до апостолите, докосна пламналото място на пелерината си, тъй че ръката му пламна. След това, протегнал пламтящата си ръка, подпали сърцата на двама от спътниците на Господ. Така огънят мигом подейства в двамата. И те се спряха, а лицата им се измениха. А от устните им излязоха следните думи:
“Исусе, Ти Сам видя, че в това село никак не приеха нито Теб, нито нас, но изгониха ни и оплюха ни. Искаш ли, Господи, да заповядаме да падне огън от Небето и да ги изтреби? Понеже така стори някога и пророк Илия с пратениците на Охозия…”
Гледах във видението и учудването ми беше пълно. Защото през устата на Исусовите спътници излезе същия онзи огън, с който ги подпали дяволът. А тогава моят Господ се обърна към тях. И като простря ръка и спря огъня от устата им, рече:
“Вие не знаете на какъв сте дух. Защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси. И защо призовавате гръма, който погубва с огън, а не призовавате дъжда, който напоява с жива вода? Защо призовавате тоя, който падна от Небето като гръм, а не приклоните сърцата си към Онзи, Който издига падналите души и сърца? И не сте ли вие Воанергес, синове на гръма, на което свидетелстват и устата ви?”
Думите на Исус имаха толкова силен ефект, щото дяволът панически отскочи назад, а Яков и Йоан наведоха главите си пред Господ и не знаеха какво да кажат… Миг след това видението се прекрати. А Исус, Който отново се яви пред мен, ми каза:
“Сега разбра ли видението? Сега разбра ли какъв бе Господният укор, който Яков и Йоан запомниха до края на земните си дни?”
“Да, Господи! Сега разбрах, че Ти ги нарече “Воанергес”, сиреч “синове на гръма”, за да помнят всякога в кой миг не са били на Твоя Дух, а Твоят брат, Апостол Яков, изобличи злия език в посланието си…”
“Виж тогава колко дълбоко и мъдро е било водителството на Яков, като прочетеш думите, които той написа в посланието си към всички църкви. Виж как той ви каза:
“Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде…” (Яков 3:3-10)
А сега, след като видя думите на Апостол Яков, Ми кажи:
Не съм ли Аз Кормчията на живота ви? И не затова ли искам да Ми отдадете целите си сърца и устните си, за да плуват съдбите ви натам, накъдето желая Аз? Но когато езикът, тоя цял свят от нечестие, е станал огън, то тогава в Църквата Ми отново са дошли потомци на Воанергес, синове на падналия като гръм, които сипят хули и проклятия срещу Моите избрани.
Няма ли Аз да въздам на това? Няма ли колелото на живота да се подпали от пъкъла, според верните думи на апостола Ми? Но ако никой в Моята Църква не иска да види Воанергес, то кой ще поиска да види пламналите колела на живота? И кой ще иска да разбере що ще да рече това “колело на живота”, за което вдъхнових да ви напише Моят Апостол?”
Слушах Господ и въпреки това изобщо не разбирах. И това “колело на живота”, за което се споменаваше в апостолското послание, бе толкова далечно като представа и знание, щото в следващия миг паднах на колене пред Исус, като Му казах:
“Господи, Ти знаеш, че аз съм пръст. Ти виждаш, Исусе, че съм човек с неизчистени устни, който едвам удържа огъня на страданието и гонението. Моля Те, имай милост към сърцето ми! Моля Те, имай милост към всички Мои братя и сестри, които днес са с подпалени сърца от последните потомци на Воанергес. Моля Те, Исусе! Дай ми пророческото слово и светлина, за да видя пламналите колела на живота, понеже без Теб съм сляп и никак не мога да разбера думите от посланието на Апостола Ти…”
А Господ, като протегна ръка към сърцето ми, каза:
“Аз съм Светлината, Която просветлява живота на всеки човек. Ако някой вярва в Светлината, то той непременно ще пребъдва в Светлината. За да види онова, което не се вижда и да проумее онова, което не се проумява. Затова Ме последвай във виденията, които ще ти дам. Защото с тях слепите ще прогледнат и много от синовете на гръма ще се покаят, за да бъдат отново синове на Дъжда…”
След последните думи на Исус към сърцето ми дойде прилив от Светлината на Святия Дух. Тя бе като вода, родена от Слънцето. И в нежните вълни на тази вода очите ми се отвориха. За да видя онези тайни на духовния свят, които Божията ревност е пазила скрити до времето на мощното очистване и издигане чрез Божия Пророчески Дух.
Пред Бог и пред Неговата Святост, Милост и дълготърпение те насърчавам, верни ми братко, да последваш Гласа на Единствения Владетел и Спасител на душите. За да избавиш колелото на живота си от огнената ярост на лукавия! Амин и Амин!