ОГНЕНОТО КОЛЕЛО НА ЖИВОТА – II ГЛАВА_3

3. ПОЖАРЪТ “БРАТКО И СЕСТРО”

Братко мой! Верни ми приятелю! Разбираш ли словото в тази книга? Разбираш ли колко много ни обича Бог, та да би ни оставил да се погубим? Защото мнозина гледат на загиващия свят, на греха му, на безчестието му, на нашествието на хиляди уродливи пипала върху музиката, изкуството и културата. А в някои се появява едно религиозно задоволство. И те, като извадят в арсенала на речника си “Амин” и “Алелуя”, смятат, че билетът за Небето вече е подпечатан и осигурен. Но Истината е много по-страшна. Ако искаш я приеми, а ако искаш – отхвърли я. Но аз ще я изявя тук, защото Исус подбужда сърцето ми да го сторя.
Истината, братко мой, е такава, че кулите на езичниците избледняват пред сянката, която хвърля последната Вавилонска кула, построена от отстъпилата църква. И този свят, който в очите на тщеславните е достоен за презрение, се оказва много по-гостоприемен за Божиите слуги, пророците, отколкото онези, за които всичко е “доктринално” или “недоктринално”. Защото моят Господ някога намери прием и сърдечна топлота не в синагогите и в Ерусалимския храм, а там, където бе пълно с бирници, блудници и грешници. Не фарисеи и книжници, а обикновени и грешни хора хвърляха дрехите си и възвестяваха Името Му с “Осанна”. Колкото до първите, те с нескрита ярост и завист съскаха по ъглите, като казваха в сърцата си:
“Повярвал ли е в Него някои от първенците или от фарисеите? Но това простолюдие, което не знае закона проклето е…” (Йоан 7:48-49)
Аз благославям моя Господ за днешното “проклето” простолюдие, което никак не иска да влиза във вертепа на последните търговци, но пази сърцето си за личното докосване от Царя. Защото такова докосване ще има. И то вече е започнало именно с изявата на Божия Пророчески Дух.
Сега искам да продължа с последното видение във външната тъмнина. Последният пожар, който беше най-страшен и най-огромен. Преди да ме заведе, за да го видя, Исус докосна с ръка главата ми и каза:
“Аз ти дадох много съдбоносни книги. Но измежду всички тях тази е една от най-съдбоносните. Защото изобличението от Небето е върху всички ви. Във всеки от вас Аз съм виждал и виждам причини против мен и Моето учение. Но ето затова идва и чистият колурий, с който да прогледнете и видите скритите измами и лукавства на дявола. Защото властта на лицемерите, шепотниците, ласкателите и чародеите не би била възможна, ако ги нямаше отворените врати на празните думи. И именно празното “Алелуя” и “Амин”, както и това, което сега ще видиш, отвориха доволен простор и място за дявола. Затова заповядвам на всички Мои, като им казвам:
Очистете сърцата си и не говорете излишни думи! Нека думите ви бъдат малко, а делата ви да говорят вместо думите! Защото колкото по-горе е Отец Ми от света, толкова по-малко трябва да бъдат думите на устата ви. Защото не чрез друго, но чрез думите си ще се оправдаеш и чрез думите си ще се осъдиш! И това последно видение, което сега ще дам на слугата Си, ще покаже на мнозина каква власт са дали на дявола чрез несмислените думи на устата си. Затова, който има уши да слуша, нека слуша какво говори Господ на Своята Църква! И който има очи, нека види! А който няма очи, той няма и извинение, понеже към всички ви изпратих пророка Си, който е зеница Господна…”
След тези думи Господ тръгна към последния от пожарите във външната тъмнина, а аз Го последвах. И ето, че твърде скоро очите ми забелязаха огромни огньове, чиито върхове се издигаха на километри. А всред самите огньове се разкри страшна картина. Защото това бе най-големият пожар и всред него имаше неизброими множества от човеци. Картината на самото видение бе твърде зловеща, понеже човеците в огъня никак не се понасяха. Те скубеха горящите си коси и впиваха ноктите си в опърлените си лица, като се мъчеха да избягат едни от други. Но около всички тях имаше огнени връзки. Това бяха дебели огнени въжета, които се впиваха в телата на нечестивите и ги горяха. Това караше нечестивите панически да се дърпат и да попадат едни до други. Но тогава отново и отново започваха да се скубят и дращят, като крещяха с диви гласове и никак не можеха да избягат от състоянието си. А Исус, Който гледаше на наказанието им със съвършено безпристрастен поглед, твърдо ми каза:
“Тук са човеците с най-големия грях, които са изговорили и най-осъдителните празни думи. Затова Ми кажи: Какво наблюдаваш сред тези нечестиви? И какво ти прави най-голямо впечатление?”
“Господи, аз забелязвам, че тези човеци никак не се понасят едни други. Те се мъчат да избягат едни от други, но това е невъзможно поради огнените връзки, в които са стегнати…”
“А защо те не се понасят, момчето Ми? И какви са тези връзки, в които са хванати?”
“Господи, като гледам на агонията им, имам чувството, че едни от човеците смятат другите виновни за собственото си състояние. И затова, като се срещнат очи в очи, те изпадат в ярост от близостта си и затова започват да се скубят и дращят, без да могат да избегнат наказанието си…”
“Точно така е! Това правилно си го забелязал. Но сега искам да те заведа близо до тези човеци, за да разбереш какви празни думи са ги довели до това състояние…”
Така Исус се приближи до един от страдащите. И като простря ръката си към сърцето му, отново извади наяве греха му. Така пред очите ми се появи видение. И аз отново виждах този човек в църковна зала, този път седнал сред други човеци. Точно в този момент до мен се приближи Господ, като ми каза:
“Наблюдавай сърцето на този човек и Ми кажи какво виждаш…”
Погледнах сърцето на човека в самото видение. Такаа забелязах един прекрасен бял лист, върху който бяха написани думи. И в самия край на листа имаше капчица кръв. А Исус взе листа от сърцето на човека и като го постави пред очите ми, ме попита:
“Какво четеш тук?”
Погледнал написаното на листа аз разбрах, че то не беше писано от човешка ръка. Защото това беше ръката на Небесния Отец. И самите думи бяха Светлина от Святия Дух. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Това е свидетелство за осиновление. Тук пише:
“Аз, Бог и Отец на всяка твар, осиновявам чрез Духа Си това създание и го правя Мой син. Аз ставам негов Баща и то става Мой син, защото е повярвало в явлението и свидетелството на Моя Единороден Син Исус Христос. И като е получило опрощение на греховете си чрез жертвата на Кръста и кръвта на Святия, то е избрало да вярва в Исус, да следва Исус и да служи на Исус…”
След като прочетох написаното на Небесния лист, Господ отново го върна в сърцето на човека и ми посочи видението, като каза:
“А сега гледай какво ще се случи. И внимавай, за да разбереш напълно всичко…”
Така аз отново гледах видението, което изявяваше греха на нечестивия човек. А както вече казах, този човек седеше в църковна зала сред други човеци. И там, на амвона в залата, се изправи господин с безупречен костюм, който възторжено размаха ръцете си, като завика:
“Блажено Божие паство! Приемете сред нас пратениците на Исус! Приемете брат… и сестра…, които идват, за да послужат на нуждите ни, като основат библейско училище…”
Миг след думите на лъскавия проповедник на амвона се показаха и представените от него човеци. И аз забелязах, че в сърцата на тези човеци не беше Божият Дух, но духът на Езавел. А този дух, като изскочи ловко от сърцата на двамата, докосна с ръката си сърцето на проповедника, тъй че той отново извика към всички:
“Нека приветстваме брат… и сестра…! Нека им ръкопляскаме!”
Точно в този миг забелязах, че с изговарянето на думите от устата на проповедника излезе огън. Самият огън тръгна по редиците на събранието и влизаше в сърцата на човеците, които бързаха да станат и ръкопляскат на самото представяне. Така огънят стигна до вече станалия и ръкопляскащ човек, когото наблюдавах в самото видение. И като влезе в сърцето му, нападна белия Небесен лист и го изгори… Това ме ужаси! Това буквално смая очите ми и потресе сърцето ми. И аз, като сочех с пръст в самото видение, казах на моя Господ:
“Исусе! Виж какво стана! Божието свидетелство за Небесното осиновление беше нападнато от дяволския огън, тъй че изгоря. Защо се случи това, Господи? Защо този човек така категорично изгуби Отеческото осиновление?”
А Исус, като ме гледаше с остър поглед, който ме пронизваше твърде дълбоко, отговори:
“Нали ти казах да внимаваш, за да разбереш напълно всичко. Виж отново какво стори проповедникът? Като какви представи той в събранието слугите на Езавел?”
“Исусе! Той ги представи като “брат…. и сестра….” И така накара цялото събрание да стане и да им ръкопляска…”
“А не излезе ли тогава дяволски огън от устата на проповедника, за да нападне на сърцата, които стават за да ръкопляскат? И кой става, за да ръкопляска на слуги на Езавел? Не е ли този, който ги счита за братя и сестри?”
“Да, Исусе! Така е!”
“А кои са братя и сестри? Не са ли това човеците, родени от Единият Баща?”
“Така е, Исусе!”
“Ако ти наричаш слуги на Езавел свои “брат и сестра”, то няма ли така съзнателно да правиш изповед, че онзи, който е родил тях, е родил и теб? Не затова ли тръгна дяволският огън сред редиците на събранието?”
Думите на моя Господ бяха толкова категорични и ясни, щото паднах на коленете си пред Него и Му казах:
“Господи, аз съм бил сляп! Исусе, как не съм могъл да видя, че думите “братко и сестро” носят печата на осиновлението! Ако ние наричаме “брат и сестра” онези, които не са родени от нашия Небесен Баща, то непременно ставаме съпричастни на едно чуждо осиновление и губим Отеческия си избор. И именно затова дяволският огън нападна на Небесния лист, защото със съпричастието на този човек към родените от дявола и той самият става част от тях…”
В следващия миг Гласът на Исус стана строг и гневен. А от очите на моя Господ заблестяха пламенни искри. И ето думите, които Той ми каза:
“Не всеки, който Ми вика “Господи, Господи”, ще влезе в Небесното Царство, но онзи, който върши Волята на Моя Отец, Който е на небесата. А да вършиш Волята на Моя Отец ще рече всякога да помниш, че Той е твоят Баща, Който до завист ревнува за духа, който е положил в теб. Да наричаш ли тогава “братко и сестро” онези, които не са родени от твоя Баща? Да бъдеш ли като Лот, който излезе сред жителите на Содом и ги нарече “братя мои”? Да търсиш ли родство с дявола и чедата му, когато трябва да пазиш осиновлението си от Отца? Да забравиш ли писаното от Апостола Ми, който предупреди всички ви с думите:
“Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. Но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв нито да ядете заедно. Защото, каква работа имам да съдя вънкашни човеци? Не съдите ли вие вътрешните? Докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек из помежду си…” (I Коринтяни 5:9-13)
И ето, предупреждавам ви:
Днес е времето, когато мнозина сте започнали да се сношавате с блудници, сребролюбци и идолопоклонници. Вие сте започнали да ядете с такива и да ги наричате “братя и сестри”, без да съзнавате, че така губите родството си с Бога, за да приемете родство с дявола. И понеже не отлъчихте нечестивия човек изпомежду си, но го оставихте да окупира амвоните ви и да насилства на сърцата ви, то и затова дяволът изиска от сърцата ви именно съгласие за родство с него. Съгласие, което идва с напразното изговаряне на “братко и сестро”. И ако някой непременно иска да стигне до този пожар във външната тъмнина и да гледа лицето на онзи, който му е отнел спасението с измама и нечестие, то такъв нека продължи да нарича “братя и сестри” чедата на дявола. А колкото до Моите, които ще чуят Гласа Ми с тази книга, то на всички тях казвам:
Влезте през тясната порта и намерете стеснения път! Защото ако малцина влизат през тази порта, то и малцина ще са тези, които можете да наречете “братя и сестри”. Но ако в някой не живее Моя Дух и такъв бърза да ви предложи родство със себе си, то отърсете прахта от нозете си и не зачитайте думите му за истина.
Защото, ето, тия трите са отворените врати на дявола:
Празното “Алелуя”, празното “Амин” и празното “Братко и сестро”!
Тия трите са, които подпалват колелото на живота, а самите те се подпалват от пъкъла. Но Аз днес простирам ръка към вас, за да ви избавя от осъждението на празните думи! Хванете ръката Ми и живейте! Покорете се на Духа Ми и се изпълнете с Него! За да говорите от сега и до века пълните думи на Вечния Живот! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s