II. ПОЖАРИТЕ ВЪВ ВЪНШНАТА ТЪМНИНА

Братко мой! Верни ми приятелю! При всичкото ми ходене с Господ през последните години, аз имах възможност да видя много места и да разбера много тайни и скрити неща. Но сега смея да твърдя пред теб, че последните поколения от нечестиви наистина ще се окажат по-окаяни от всички преди тях. Залогът за тяхното окаянство е в измамата на Сатана да накара мнозина да виждат малкото като голямо и голямото – като малко. Това не е само мое мнение и наблюдение. Още в земната Си мисия нашият Господ заяви на гонителите Си, че обичат да прецеждат комара, а да поглъщат камилата. Така и днешните нечестивци, плъзнали като змии в църквите, са готови със седмици да одумват и укоряват човека заради греха му, въпреки, че той го е изповядал и се е покаял. А те самите, вързани от много по-жесток грях и ослепени от много по-жестока тъмнина, просто поглъщат “камилите” си, убедени, че Бог е възхитен от живота им. Но било, че ще продължат да затъват в нечестието си или ще се покаят, този свят наистина отброява минутите и часовете на последните години. И идва миг, когато влюбените в тъмнината ще си отидат при нея, а влюбените в Светлината ще се приберат, за да бъдат вечни стълпове в Храма на Божията Святост. А от видяното във външната тъмнина аз трябва да ти кажа, че “малките камъчета” не просто обръщат колата, но се оказва, че никога не е имало по-жестоки и огромни скали на нечестие от самите тях. Затова нека премина към самото видение, което Господ разкри пред очите ми.
Аз отново бях до Исус. И ето думите, които Той ми каза:
“Сега ще видиш ужас, който не си предполагал, че съществува. Но той е твърде истински, за да е измислен. Това е ужасът за всички, които изговаряха празни думи. Затова виж онова, което ти показвам…”
След последните думи на Исус пред очите ми се появи видение. Виждах външната тъмнина, която бе черна като смола. Но въпреки мракът, който просмукваше отблъскващото пространство, всред самата тъмнина аз видях гигантски огньове, които се издигаха на стотици метри, а езиците им се превръщаха в гъсти кълбета от дим. Общото впечатление от видяното бе такова, сякаш че наблюдаваш запалена петролна рафинерия от твърде високо през нощта. Но онова долу не беше петрол. И нощта не беше като земните нощи. Защото огънят във външната тъмнина гореше душите на нечестивите и те никак не можеха да избягат от мрака, в който бяха захвърлени. От видяното в духа ми се раздвижи скръб, тъй че с треперещ глас попитах Исус:
“Господи, такова ли е възмездието за човеците, които са изговаряли празни думи? Та не е ли твърде страшно това наказание…”
А Исус с твърде сериозен Глас ми каза:
“Аз вече ти казах, че празните думи са онези, в които няма потвърждение и присъствие от Божия Дух. Но тези тук са не просто празнодумци. Те са убийци! Техните думи всякога са били стрели за тетивите на лукавия и патрони за гибелните му оръжия. Те също така са и подпалвачи, които всякога са опожарявали живота на Моите братя и сестри с укори, хули и чародейства. Ти можеш ли да видиш всичко това? И не си ли изпитвал над сърцето си човешката злоба и омраза, хула и чародейство? Кой да роди всичко това освен дяволът? И как да го роди, освен чрез думите на неговите човеци? Разбираш ли тогава, че сега Аз те поставям да станеш свидетел на най-тежкото осъждение и проклятие, което е заповядано от Моя Отец? Нима си забравил какво ви писа Апостолът Ми Юда? Нима си забравил категоричните думи на посланието му?”
“Не, Господи мой! Не съм го забравил! Но е истина, че никак не съм внимавал в думите на слугата Ти. Защото той наистина ни предупреди, като дори цитира и Енох в посланието си, казвайки:
“За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба на всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него…” (Юдово 14-15)
А Исус, като ме гледаше с остър поглед, каза:
“Значи, както сам се убеди, Бог идва да обяви за виновни нечестивите не само поради делата им, но и за всичките жестоки думи, които са говорили. А какво е жестоката дума? Не е ли тя дух на смърт и разрушение? Не е ли тя дух на чародейство и омайване? Не е ли тя дух на лъжа и лицемерие? Не е ли тя дух на коварство и предателство? И ако Апостолът Ми Яков предупреди за силата на думите и каза как малко огън запалва много вещество, то колко ли живота и съдби са подпалили тези нечестиви? Не започна ли дяволът атаката и против теб самия само с една тиражирана хула? Само една лъжа, но колко много човеци подпали тя! Сега разбираш ли защо беззаконието на празните думи е най-голямо?”
“Да, Господи! Сега разбирам, че всяка празна дума се напълва с огъня на лукавия и именно така дяволът подпалва колелата на живота. Аз вярвам, че Божият Гняв и Съд е справедлив над нечестивите човеци. А и Апостол Павел ни предупреди за същото, като каза:
“Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила…” (2 Солунци 1:6-9)
“Виж тогава какво е вечното наказание от Мен и Отец Ми над тези нечестиви. И всичко, което видиш, запиши и предай на Църквата Ми. Защото е доволно времето, когато сте били слепи и невежи относно сетнината на празните думи…”
След тези Свои думи Господ ме приближи до пожарите във външната тъмнина и ми даде да видя всеки от тях. Затова нека започна с първия пожар, който бе разкрит пред очите ми.