I. КОЛЕСНИЦИТЕ НА ЛУКАВИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю! Когато Господ Исус ми разкри властта на думите, то тогава пред очите ми се разкри една гигантска панорама, която е толкова вълнуваща, щото наистина няма да е пресилено да се каже, че освен света, в който живеем, съществува един друг, скрит и невидим свят. Свят, паралелен на нашия. Свят, в който властта на думите е толкова силна, колкото е в нашия властта на парите. Да! Точно така! Именно думите са силата, която движи духовния свят. Затова и обитателите в този свят нямат друга задача, освен да събират целия максимум от човешкия език.
Моля те да си представиш каква би била Църквата, ако не съществуваха думите. Какво би било нашето битие, ако думите не се превръщаха в Дух и Живот и Духът и Животът не се превръщаха в думи. Нима тогава бихме имали апостолските послания? Нима бихме имали възможност да участваме духовно в Живота на Бог чрез думите, които Неговият Свят Дух излива в сърцата на Божиите служители? Слава на Бога, защото нашият Създател наистина се е погрижил да имаме изобилие от думите Му. И това Свещено Писание, което държим в ръцете си, е наистина съвършеното богатство за живота ни.
А сега си представи живота на онези човеци, които не пълнят сърцата си с Божиите думи и Божия Дух. Представи си човеци, в чиито сърца е пълно с думи на бунт и грях, с думи на тъмнина и омраза. Както сам се досещаш, думите на такива човеци ще са именно действащата духовна валута на дявола. И властта на нечестието ще става толкова по-голяма и по-силна, колкото повече са сърцата, пълни с думите на смъртта. Аз исках да разбера за всичко това. Аз исках да престане това мое сляпо опипване на духовните реалности и Исус да отвори очите ми за съдбата на думите. А Той, като виждаше всичките ми размисли и предварително знаеше какво бих изговорил или размишлявал, дойде при мен и ми каза:
“Трябва да проумееш всичко, което сега ще ти покажа. Защото Моите люде загиват от нямане на знание. Те дори не предполагат каква власт е скрита в изговорените думи. И мнозина вече са забравили сериозното Ми предупреждение в Евангелието:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…” (Матея 12:35-37)
Как четете думите Ми? И как ги изпълнявате? Проумяхте ли що значи “празна дума”? Защото ако съм казал “празна дума”, то съм имал предвид, че Аз и Отец Ми не можем да напълним такава дума с потвърждението и присъствието на Святия Дух, понеже е била зло съкровище на зло сърце. Но това изобщо не прави празната дума празна от дух. Защото има един, който повече от всичко обича празните думи и бърза да ги запълни с духа си. Тогава непременно към такъв човек идва съдба от смърт, а не съдба от живот. Затова имайте ревността да Ме последвате във виденията, които сега ще дам на слугата Си. Защото в тях мнозина ще огледат себе си и ще разберат колко далеч са останали от Спасителната Ми Сила.
Аз още говоря и призовавам! И блажени всички, които отворят сърцата си, за да ги очистя и подготвя за Вечността…”
След тези Си думи Господ се обърна към мен и ми каза:
“Ти искаше да видиш огнените колела на живота. Ето, виж ги! Защото има да научиш твърде много от това видение…”
След думите на Господ пред очите ми се разкри видение. И аз видях земята от птичи поглед. Онова, което видях, сви сърцето ми. Защото черни демони на Луцифер препускаха в колесници, чиито колела бяха пламнали в огън. Пред самите колесници имаше други демони, по-нисши от седналите в колесниците, които дърпаха колесниците със силата на коне. Но в цялото видение имаше едно нещо, което ме оставяше без дъх. И това бяха именно огнените колела. Затова, като се обърнах към моя Господ, Го запитах:
“Исусе, какво ще рече всичко това? Аз виждам демони, които управляват колесници с пламнали колела, а пред тях има други демони, които играят ролята на коне. Как да разбирам всичко това? Как да го проумея?”
А Исус, като ме гледаше с внимателен поглед, отговори:
“Това е духовният поглед, който ти давам, за да разбереш каква е съдбоносната власт на празните думи. Затова нека сега да те приближа в самото видение, за да видиш нещата много по-точно и ясно…”
След думите на моя Господ бях приближен в самото видение, а очите ми вече различаваха поразяващи подробности. Погледът ми вече виждаше отблизо именно пламналите колела. Така забелязах, че вътре, в средата на самите оси на колелата, бягаха човеци. Гледката удивително приличаше на онези приспособления, които се продават в зоомагазините за да си отглеждаш хамстери. Както хамстерът тича в едно малко колело и го кара да се върти, така човеците тичаха в огнените колела и ги караха да се въртят. Колкото по-бързо бягаха човеците, толкова по-бързо се въртяха колелата и толкова по-силен и буен ставаше огънят вътре в тях. И аз, като посочих тичащите в огнените колела човеци, попитах Господа:
“Исусе! Как да разбирам това, което виждам? Какви са тези човеци, които тичат в огнените колела? И каква е връзката им със самите колела?”
А Исус отговори:
“Това е нагледното изпълнение на Якововите думи и духовната илюстрация на стиха, в който Апостолът Ми каза:
“Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла…”
Ти сега виждаш не нещо друго, но човеци, чиито колела вече са били запалени от пъкъла. А пък те тичат в самите колела, за да направят властта на пъкъла още по-страшна и ужасна…”
Слушах моя Господ и наистина думите Му съвпадаха напълно с онова, което виждах. Но аз все още недоумявах и не разбирах. Затова отново Го попитах:
“И все пак, Господи, никак не разбирам самите огнени колела на живота. Защо те са именно колела, а не нещо друго? Защо човеците тичат в самите колела?”
А Исус отговори:
“Защото на всеки човек на земята е дадено от Отец Ми да тича в колелото на живота. И макар мнозината да не знаят за тези колела, те винаги тичат в тях. А и ти самият, и твоите братя и сестри, също тичате във вашите колела. Но за да разбереш по-пълно всичко това, то си спомни какво гласяха думите в “Еклесиаст”-а. Защото там проповедникът ясно говори за колелото на живота…”
Думите на Господ ме накараха да си спомня, че наистина в “Еклесиаст” бе записано:
“И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините когато ще речеш: Нямам наслада от тях, преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, и да се върнат облаците подир дъжда; когато стражите на къщата ще треперят, и силните мъже ще се прегърбят. И ония, които мелят, ще престанат, защото намаляха, и на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни; когато вратите ще се затворят при пътя, като отслабне гласът на мелницата; и при гласа на птицата ще стане човек, и всичките звукове на песента ще отслабнат; още, когато ще се боят от всичко, що е високо, и ще треперят в пътя; когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; защото човек отива във вечния си дом, и жалеещите обикалят улиците, преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, или се строши стомната при извора, или се строши колелото над кладенеца, и се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал…” (12:1-7)
Тогава продължих да говоря на Исус, като Му казах:
“Господи, в тези стихове проповедникът говореше за преходността на човешкия живот. И между многото символи на мъдростта, с които той ни откриваше скритото, наистина присъства колелото над кладенеца…”
“А какво е кладенецът? Не въплъщава ли той изворите на твоя дух? Ако над изворите на духа има колело, то ролята на това колело наистина ще е съдбоносна. Кажи Ми тогава:
За какво служи едно колело над кладенеца?”
“Господи, то служи на онзи, който би пуснал кофа, за да изтегли вода от самия кладенец…”
“А кой създава всички кладенци? И кой има правото да издири всички води, които са в тях? Не е ли това твоят Небесен Отец? Става ли ти тогава ясно, че колелото над кладенеца е връзката на твоя дух с Божия Дух. И именно затова то е наречено “колело на живота”. Когато изворите на духа са пресъхнали поради греха и нечестието, то тогава мнозина колела пламват от огъня на ада, за да го носят в себе си до самия край. Знай и разбери от твоя Господ, че именно думите задвижват колелото на живота. Точно така – както някой задвижва колелото над кладенеца, за да почерпи от водите му и да пие. И както на земята всичко следва своя кръговрат и тръгва от семето, за да покълне и произрасти до плод, така и в духовния свят всичко тръгва от думите, които също следват своя кръговрат. А там, където има кръгово въртене, непременно ще има и колело. Човек ще изговори думите си, без да се случва нищо, понеже просто е хвърлил семето си. Но ще мине време. Колелото на живота му непременно ще заведе изговорените думи при Създателя му. А Бог, като прегледа думите, ще заповяда след дълго време те отново да се върнат при човека, който ги е изговорил. За да събере този човек плодовете на онова, което е сял. И ето това е колелото на Живота:
Постоянният кръговрат на думите, които изговаряте за зло или добро, за смърт или живот! Думи, изговорени за живот, ще направят колелото на живота да върви нагоре, към Онзи, в Когото е Животът. Думи, изговорени за смърт, ще направят колелото на живота да върви надолу, към онзи, в когото е смъртта.
А сега погледни отново във видението и Ми кажи:
Тези хора с пламнали от огъня на Злото колела, накъде вървят? И към какво клони пътят им?”
Погледнах отново към самото видение и там нещата бяха повече от категорични. Затова казах на Исус:
“Господи, аз не съм знаел, че в думите има такава категорична власт и съдба. Но сега, като гледам тези демони, които са впрегнали човешките колела за да осъществяват волята на дявола, разбирам, че човеците отдавна са станали пленници на смъртта и никак няма да избегнат от смъртта и осъждението. Защото езиците им наистина са станали като цял свят от нечестие. И те вече са били впрегнати в колесниците на нечестието, за да вършат волята на дявола…”
Слушащ думите ми, Исус отново каза:
“Колко от вас тогава ще се покаят, че се изговаряли празни думи? Колко от вас ще се отрекат от злото, което са сътворили със собствените си устни? Колко от вас ще вникнат в твърде дълбоките думи на псалома, който казва:
“Едни споменават колесници, а други коне; но ние ще споменем името на Господа нашия Бог. Те се спънаха и паднаха; а ние станахме и се изправихме. Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато Го призовем…” (Псалом 20:7-9)
Ще ви послушам ли Аз, когато Ме призовете? И ще благоволя ли в човеци, които се възхищават на колесниците на лукавия? Та не виждате ли, че именно такава е съблазънта на дявола – да накара мнозина да гледат на неговите избраници, чиито колела са станали част от колесниците му. Но колко от вас знаят, че идва времето колесниците да се спънат и колелата да се строшат? Колко от вас знаят, че с лъжливи и чародейни думи дяволът може да дава власт само в този живот? А той това и иска – да вперите очи в неговите човеци, чиито уста са отворен гроб и чиито думи са измамливи потоци…”
Слушах думите на Исус и сърцето ми се сви в тревога за всички, които не разпознават огнените колесници на лукавия. Затова плахо Го попитах:
“Господи, та нима само дяволът има колесници? Не Си ли Ти Превъзвишен и Всемогъщ, за да имаш винаги по-превъзходни неща от Твоя противник? Ако дяволът използва колелата, за да върши зло, то Ти не използваш ли също колела, за да възвестяваш Вечната и Свята Воля на Отца?”
Исус се усмихна и погали главата ми. А после каза:
“Разбира се, че използвам! В противен случай бих ли казал на възлюбената Ми Невяста думите от “Песен на песните”:
“Без да усетя ожидането Ми Ме постави между колесниците на благородните Ми люде…” (Песен на песните 6:12)
И ако има колесници на лукавия, то няма ли Божиите да са по-превъзходни от неговите? Но, ето, именно това е Моето очакване – да Ми посветите думите си, да Ми посветите устните си, да Ми посветите добрите съкровища от добрите си сърца. Защото този свят отчаяно се нуждае от ходатаи и застъпници. От тези, които ще застанат в пролома, за да просят изцеление и възкресение за своите нации. Тогава непременно Аз ще се намеря между колесниците на благородните Си люде. И стиховете на пророка Ми Йоил ще станат жалони за последното велико поколение на Сион. Поколение, което ще се намери вярно и призвано да извърши писаното:
“…идат люде много и силни, подобни на които не е имало от века, нито подир тях ще има до годините на много поколения. Огън пояжда пред тях, и пламък опаля подир тях; земята пред тях е като Едемската градина, а зад тях гола пустиня; да! нищо не е избегнало от тях. Изгледът им е като изгледа на коне; и тичат като конници. Като тропот от колесници се чува като скачат по върховете на бърдата, като пращене на огнен пламък, който пояжда тръстика, като шум на силни люде, опълчени на бой…” (Йоил 2:2-5)
Колкото до мига на грабването, когато ще ви взема при Себе Си, то нима някой от вас ще забрави как Небето прибра пророк Илия? Нима ще забравите онези огнени коне и колесници? Нима духовните няма да прозрат, че животът на Илия възхити мнозина в Небето, тъй че думите на великите в Небесното Царство станаха именно колелата на огнената колесница, която го прибра?
Но ето затова днес разпечатвам тайните на Словото Си – за да Ми станете всепобеждаващо поколение. Поколение от ходатаи и от застъпници, в чиито сърца пламти огънят на Пророческия Дух на Отца. Защото днес е времето, когато огънят се възправя против огън, думите против думи, колелата против колела и колесниците против колесници. Защото днес е времето, когато дяволът е направил мнозина в Църквата да бъдат с празни сърца, които говорят празни думи. И така властта му се е умножила многократно. Но Аз твърде скоро ще съкруша коне и колесници и ще ги обърна в бяг. Още много малко и десницата Господна ще съкруши онези, които всякога са казвали в сърцата си:
“Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?” (Псалом 12:4)
Но Аз своевременно ще им отговоря:
“Поради насилстването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, сега ще стана, и ще туря в безопасност онзи, когото презирате…” (Псалом 12:5)
А за всички Мои ще изрека продължението на Давидовия псалом:
“Господните думи са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти…” (Псалом 12:6)…”
След тези думи Исус отново се обърна към мен, като каза:
“А сега наблюдавай какво ще се случи с огнените колесници на лукавия. Защото това е пророческо предупреждение към всички, които изговарят празни думи от празните си сърца…”
Миг след думите на Господ аз отново бях във видението и забелязах как от Небето се яви Светла Ръка, която се простря над колесниците на дявола. А това имаше мигновен ефект, подобен на вихрушка. Понеже колесниците се затъркаляха със страшна сила, а колелата излязоха от осите си и се разчупиха. И вихрушката, като вдигна всички нечестиви във въздуха, ги запокити със страшна сила към едно черно и тъмно място, встрани от Земята. (По-късно щях да разбера, че това е външната тъмнина.) А докато гледах с вълнение и трепет страшната гледка, Господ ме докосна с ръката Си и каза:
“Ти ще преживееш голямо гонение заради Името Ми и заради това, че смири сърцето си, за да станеш свидетел на Господните знамения против колесниците на лукавия. Но нека това никак не те плаши и ужасява. Защото Аз съм зад теб и пред теб, отляво и отдясно на теб, за да те закрилям и опазя. А колкото до тези, които те мразят и презират поради Мен и Моите думи, то приготви се да видиш съдбата им. Защото идва времето на Божия яростен Гняв, който ще се излее от Небето против нечестието на хора и демони. Именно във външната тъмнина ще видиш какво се случва с онези, които говориха празни думи и никак не внимаваха на Словото Ми. Затова точно сега, миг преди края, отново заповядвам на гонителите ти:
Мълчете! И мълчанието ви ще се счете за благоразумие! Мълчете! И не се надувайте напразно с плътските си умове, като се опитвате да видите онова, за което сте слепи! Мълчете! И направете езиците си меки, а не остри! Защото празните думи никога не свършват, но скоро ще се свършат онези, които клатят пламналите си езици! Мълчете! И позволете на Меча Ми да влезе дълбоко, да пореже и така да изтече всичката ви жлъч и аспидова отрова, които сте утаявали в сърцата си! Защото само тогава огънят на пъкъла ще престане да опожарява колелата ви!”
След тези последни думи на Исус видението с колесниците на лукавия се прекрати. А Господ ме отведе във външната тъмнина, за да видя със сърцето си каква е съдбата на всички, които говорят празни думи от празни сърца.