БЕЛЕЗИТЕ НА ВРЕМЕТО

Братко мой! Аз вярвам, че няма човек на земята, който да не се вълнува от мисълта за времето, в което живее и което му е дадено от Бога. В крайна сметка всички ние живеем и докато сме живи, сме във времето, което ни е отредено. И искаме или не, стрелките бързат, за да превърнат секундите в минути, минутите в часове, часовете в дни, дните в седмици, седмиците в месеци и месеците в години. Няма да крия от теб, че мисълта за времето и неговите белези винаги е била като мечтана територия за духа ми и сърцето ми. Защото вярата в Бога е закърмена с Божиите обещания, със сетнината на всеки от нас. Затова и времето е един своеобразен капитал, който трябва да се инвестира, семе, което трябва да се посее във вярната почва. Понеже Господ ни е заповядал да Го следваме и да се изпълним с Духа Му, но затова ни е дал и време, в което да сторим всичко, което Словото Му призовава да сторим.
През изминалите години аз забелязах, че Пророческият Дух на Отца е зареден не просто с Божията Мъдрост и Светлина, но с едно по-дълбоко проникване в Божието Сърце. Проникване, с което да стане ясно какво е Божието Предузнание, сиреч, съвършената Сила на Отец да вижда Началото и Края. Тогава за първи път забелязах, че земните човеци са обречени да преживеят една трагедия. Трагедията, че не те владеят над времето, в което живеят, но времето владее над тях. Искат или не – те са се родили в определена реалност на времето и тази реалност е станала за тях собствения им затвор. Те са се родили в онова човешко време, за което Господ ми даде видение в първата част на тази книга. Представи си тогава тази бърза река, която носи милиони и милиарди съдби, а никой вътре в нея не може да се обърне против течението. Представи си как, отделени от Бога, грешниците плуват в грешното си битие, без да могат да го променят… Нещата сигурно биха били безкрайно трагични, ако в реката на човешкото време не дойде Човешкият Син. И Неговото идване бе равносилно на това, че Отец протегна ръката Си и направи Божията Река на Времето да слезе и да тече редом с човешката. С една категорична разлика. Разликата, че докато човешката река на времето продължаваше да тече надолу, Божията Река тръгна нагоре. Тези, които бяха докоснати и спасени от Исус, заплуваха в Неговата река и напуснаха човешкото време, като посветиха живота си на Бога. Те паднаха на колене пред Създателя си и Му казаха:
“Господи, вземи живота ни и го направи да стане част от Твоето Време. Ние изповядваме пред Тебе, че всичкото време на живота си го посвещаваме в служба на Теб и на Твоето Царство!”
Тези хора победиха човешкото време. Те победиха инерцията и обречеността на това време, защото станаха представители и участници на едно друго време – Божието Време. Техният живот и неуморно подвизаване за Господ намериха място в Свещеното Слово на Отец, Сина и Святия Дух. Така Бог ги потвърди и подпечата като едни, които са влезли в Неговото Време.
Какво е положението днес? И какви са белезите на Времето, за които Господ Исус предупреди в Словото Си? Ние не можем да влезем във Времето на Господ, ако нямаме белезите, с които Той се обеща на всичките поколения. Защото ако нямаме белезите на Неговото Време, то тогава човешкото време ще ни излъже, че е като Божието и ние никак няма да участваме в предстоящата Слава и Вечен Живот. Ние ще живеем човешкото си време с човешките си стремежи и няма да стигнем по-далеч от онзи богаташ, който измамно успокои душата си с думите:
“Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се…” (Лука 12:19)
Познаваше ли този богаташ белезите на Божието Време? Категорично не! Защото не човеци, но Сам Бог му заяви:
“Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?” (Лука 12:20)
Така и днес мнозина са станали като богаташа. Те живеят в човешкото време и никак не искат да приемат, че то не е като Божието. Защото човешкото време винаги търси перспектива за насладите на греха и суетата. Живеещите в това време предпочитат да им казват “За много години!”, вместо да размислят, че смисъла на вярата в Бога е да бъдем готови за Мига на Грабването. Кажи ми тогава, братко мой, ако ти се готвиш да живееш за много години на земята, ще бъдеш ли готов за единствения миг, който ще вдигне Верните в Небето? Искам тогава да ти кажа, че всеки, който е положил вярата си върху основата “за много години”, е обречен да пропусне Мига. И това не е само мое мнение. Това е мисълта, която Господ роди в сърцето ми, след като ми даде видението с белезите на Времето. Затова нека ти разкрия какво беше непосредственото водителство на Господ Исус върху духа и сърцето ми, за да ми бъдат разкрити дълбоките тайни на Божието Време.
Господ отново беше при мен, като ми каза:
“Искам да запишеш всичко, което ще видиш и което Аз ще ти кажа. Защото Моята Църква не познава белезите на Моето Време и все още не се е утвърдила в готовност за Моето идване. Тя все още издига религиозния възглас “за много години”, понеже е решила, че Господ още много години ще търпи нечестието и ще бави възмездието над нечестивите. Истината е много по-различна и ти прекрасно ще я разбереш, като ти дам видението, което ще ти обясни всичко. А сега виж това…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си към главата ми и пред мен се разкри видение. Ето какво виждах, скъпи ми братко:
Аз виждах онези три реки на Времето от първото видение. Божията, човешката и дяволската. Божията все така течеше високо в небесните места, човешката по земните, а дяволската в подземните. Тогава стана знамение. Защото от Небето се простря Светла Ръка, която обви с пръсти Божията Река на Времето. А след това я сведе до земята и я направи да тече в посока, обратна на другите две реки. Докато наблюдавах всичко това Господ ме приближи в самото видение, така че аз вече виждах от съвсем близо Божията Река на Времето. Тя бе огромна и величествена. В средата на Реката аз виждах Господ и Неговите ученици. Реката плискаше светлите си вълни и около нея всичко беше светло, като в прекрасен слънчев ден. Не след дълго, впечатлени от Светлината, която се излъчваше от Реката, човеци от другите две реки заизлизаха от тях и се потапяха в Реката на Божието Време. Тогава всичката кал и мръсотия по тях изчезваше и те се озаряваха от Славата на Божия Син, а лицата им светеха. А Господ се приближи до мен, и като вдигна ръката Си и посочи към Божията Река, ме попита:
“Какво ти прави впечатление тук? Как можеш да опишеш тази Река?”
“Господи, тя е прекрасна и светла. Ти Си всред нея, а с Теб и учениците Ти. Аз виждах как, впечатлени от Светлината на Реката, човеците започнаха да излизат от човешката и дяволската реки на времето, за да влязат в Божията Река. Тогава собствените им лица заблестяха от Небесна Светлина…”
“Точно така, момчето Ми. И ето това видение ти показва, че Господ твоят Бог слезе на земята като Ден. Защото Аз съм Истинската Светлина, Която осветлява живота на всеки човек. А един Ден е велика проява на Божието Време. Защото Той иде като Светлина на света, за да дари всички с Небесната Правда и Живот. Тогава продължи да гледаш на видението Ми, за да видиш какво ще се случи с тази най-велика Река на Времето…”
Погледнах отново видението и Господ направи да видя как Светлата Река на Божието Време буквално насочи водите си към реките на човешкото и дяволското време, така че от сблъсъка се вдигнаха високи вълни. Тогава отново стана знамение. Защото човешката и дяволската реки се обединиха и като превъзмогнаха над Светлата Река, я покриха с черните си вълни, които разхвърляха навсякъде тиня и кал. И от този момент Светлата Река на Божието Време сякаш започна да тече под водите на човешкото и дяволското време. Тя се гмурна надолу, към самите бездни на земята, и като превъзмогна над тъмнината и огъня на подземните места, изригна нагоре от земята като фонтан и отново се прибра в небесните места. Видението ме накара да затая дъх. То говореше толкова много. То беше съвършено отражение на сблъсъка на Божието Време с човешкото и дяволското време. Затова аз извиках към Господ:
“Господи, не иде ли видението Ти да покаже как свърши Мисията Ти на земята? Защото в Евангелието са записани думите, с които Ти показа, че на човешкото и дяволското време е даден миг да превъзмогнат и надделеят над Твоето Време. Защото Ти, Исусе, заяви на първосвещениците:
“Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината…” (Лука 22:52-53)
Така разбирам защо на човешкото и дяволското време беше позволено да надделеят над Твоето време. Но после, когато Ти слезе при духовете в тъмницата, стана така, че ограби силите на Злото, взе ключовете на смъртта и ада, и възкръсна. Така си обяснявам и факта, че Божията Река на Времето изригна нагоре като фонтан и се върна в Небесните места…”
“Точно така е! Аз не само, че възкръснах, но отново върнах Божията Река на Времето, за да бъде сред Моите. Защото на Деня на Петдесятница Отец изля от Небето живите води на Духа, за да влязат в Божието Време всички, които пазят Учението Ми и обичат Името Ми. Но ти отново се върни да гледаш видението. Защото има да видиш знамения, които ясно ще ти покажат какво ще се случи с тази Божия Река на Времето…”
След думите на Исус аз отново бях във видението. Виждах изливането на Светлата Река на Петдесятница и пълния смут и ужасяване на останалите две реки. Защото на земята вече течеше Божието Време и Неговите води шумяха с обещанието на Божия Син:
“…ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин]…” (Матея 28:20)
Така аз продължих да гледам на Светлата Река, която беше като Ден, защото водите й бяха заредени с Небесната Светлина на Сион. А в тези води скоро се появиха малки ладии, пълни с хора, а след това и големи кораби, пълни с още повече хора. Спасението на човешкия род с вяра в Господ Исус беше започнало и напълването на Реката със служители и служения беше нещо съвсем естествено. Човеците напускаха реките на дяволското и човешкото време и влизаха в Светлата Река на Бог и Неговото Време. Но ето, че Господ отново ме докосна, сякаш, за да ме извади от унеса на прекрасното видение, като ми каза:
“Ти видя достатъчно тука. Нека сега те пренеса напред. Много напред през годините и вековете, за да видиш следващия белег на Моето Време. Защото в началото ти видя Божието Време като Ден, а сега ти предстои да го видиш по друг начин…”
След думите Си Господ направи видението да се промени. Тогава аз видях наистина една от най-впечатляващите гледки в областта на Духа. Гледка, която в пълна степен можеше да се обясни с една дума: Трагедия. Защото от онази величествена и голяма Река на Божието Време не беше останал и помен. Понеже тук очите ми вече виждаха не Река, а поток. Той беше толкова малък, щото можеше спокойно да бъде прескочен. Назад, по протежението на потока, аз забелязах много кораби и ладии, заседнали в тревите и камънаците. Те вече не можеха да се движат, защото за движението им беше нужна река, а тук Божията Река вече беше станала Поток. Нещо повече – Господ направи да видя, как реките на дяволското и човешкото време бяха станали още по-големи и ужасни. Техните вълни близваха заседналите ладии и кораби, а много често ги отнасяха вътре в самите си води, така щото тези служения, призвани да участват в Божието Време, вече плуваха в човешкото и дяволското време. Въпреки печалната гледка със служенията, излезли от Божието Време, аз виждах как Потокът беше много светъл и водите му – кристални. Нещо повече – видях млади и прекрасни хора, които носеха бели ленени дрехи, а главите им бяха покрити с роса. Те коленичеха пред Потока и гребяха с шепи от него. А след това влизаха с нозете си вътре във водите на Потока, и като вдигаха главите си към Небето, пееха химни и продължаваха напред. Тогава Исус с необикновена нежност и любов в погледа Си ми каза:
“Вложи дълбоко в сърцето си това видение. Защото всичките кораби и ладии, които виждаш, заседнали по тревите и камъните, отдавна са изгубили Божието Време. Те малко са внимавали в белезите, които Аз прогласих в Евангелието. Затова положението им е станало такова. Понеже, като са излезли от вършенето на Божията Воля, са изгубили Божието Време. А това Време се смалява, защото Господ е Верен да извърши обещанието Си към Верните, дадено две хиляди години по-рано. А днес са две хиляди години по-късно. Затова и Божията Река на Времето се е превърнала в Божий Поток на Времето. И тук, във водите на този Божий Поток, ще дойдат всички, които са Звани, Избрани и Верни. А между тях си и ти. Ти също пиеш от водите на този Поток и главата ти се къпе от Небесната роса. Защото този Поток е вторият белег на Божието Време. И можеш ли да Ми кажеш, гледайки тези Мои млади, облечени в Свята премяна, защо пият вода от Потока, а главите им са покрити от Небесна роса?”
Докато Господ ми говореше, в сърцето ми вече бяха изплували думите на прекрасния псалом, който гласеше:
“Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата Ти; владей всред враговете Си. В деня, когато събереш силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе, като росата из утробата на зората. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти Си свещеник до века според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно Ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. Ще пие от потока край пътя; затова ще дигне глава високо…” (Псалом 110:1-7)
И тогава казах на Исус:
“Господи, това е пророческото изпълнение на Давидовия псалом. Защото именно Божието Време е Потокът край пътя…”
Исус се усмихна и допълни:
“Разбира се, че е така. И всеки, който би видял това видение, не би сбъркал да познае в него Давидовите пророчески думи. Но Аз искам да видиш нещо повече в тези думи. Аз искам да видиш как Давид говори, че Господ “ще смаже главата на неприятелите по широкия свят”. Виж сега Потока Ми, а виж и реките на човешкото и дяволското време. Прави ли ти впечатление, че Потокът е твърде тесен, а двете реки – твърде широки?”
“Разбира се, Господи! И именно тези реки на времето правят толкова силна властта на широкия свят. Докато Твоят Поток е тесен…”
“И не може да не е тесен! Защото както Божият Поток на времето, така и Божият Път, а и самата Врата на Спасението, са тесни. Защото някога Аз казах на всички ви:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14)
Сега разбираш ли, че ако Пътят е стеснен, то стеснено ще става и Божието Време? Защото Аз дойдох на земята като Денят Господен, но днес вече не става дума за Ден, а за нещо по-малко от Ден. Днес вече не става дума за Божията Река, но за Божия Поток. Какво е това нещо, по-малко от Ден? Какъв е този втори белег на Божието Време?”
Замислих се над думите на Господ. И в сърцето ми заблестяха думите на Исус, с които Той предупреждаваше:
“Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде. Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме? Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но, ако оня слуга е зъл, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците, господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, когато не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 24:42-51)
Тогава казах на Господ:
“Исусе! Ето думите Ти. Ти се обеща да дойдеш в час, когато само малцина мислят за Тебе…”
“Нещо повече! Аз не само ще дойда в този Час, (на който духовно отговаря и Божият Поток) но също така ще дойда да поразя един друг ден, който е прострял властта си над целия свят.
Защото някога Аз бях Денят, а днес съм Часът.
Докато силите на Злото някога бяха часът на тъмнината, а днес са денят. Защото някога те убиха тялото на Христос, а днес се готвят да убият Църквата Му.
Разбираш ли, момчето Ми, че нещата просто са разменили местата си? И това е така, защото Божието Време приключва, а дяволското предстои с изявата на Антихриста. Когато нещо приключва, то от голямо става малко. А когато нещо предстои, то от малко става голямо. Сега разбираш ли защо мнозина не знаят в кой ден ще дойде техният Господ? Сега разбираш ли защо…
“…господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не Го очаква, и в час, когато не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите…”
И няма ли Аз да дойда да въздам на Злото именно в най-силната изява на дяволското време, а именно – в деня на Антихрист? И може ли някой да очаква Господ, когато е влязъл във времето на дявола? Но ето, казвам, и праведни думи излизат от устата Ми:
Белегът на Моето Време днес е Часът.
Онзи Час, в който пророците Ми викат:
“Ето, Младоженецът иде! Ставайте да Го посрещнем!”
Онзи Час, в който разумните девици станаха и запалиха своите светилници. Така те дойдоха до Божия Поток в Свята и чиста премяна, докато останалите се захласваха от големите реки на човешкото и дяволското време.
Виж тогава, че докато на земята приключва Часът Христос, някои не използват Този Час, та да влязат в Божието Време, но попадат под властта на онези царе, за които е писано:
“…и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра; те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни…” (Откровение 17:12-14)
Сега разбираш ли тайната на този стих? Сега разбираш ли, че когато Божието Време е станало Час, и Реката – Поток, то тогава са се уголемили реките на човешкото и дяволското време, така щото онези, които не искат да влязат в Божието Време, в Този един Час, Който е техният Господ, в пълна степен за един час са получили власт като царе заедно с Антихрист. Това ти показва, че дяволското време наистина вече е погълнало човешкото и всички, които се намерят в него. Ако стихът от Давидовия псалом казва, че Господ твоят Бог ще пие вода от Потока край пътя и ще смаже главите на неприятелите, то става ли ти ясно, че след Този Божий Час непременно ще има възмездие върху главите на всички, които са отстъпили от Божието Време, от онзи Час, в който им заповядах да бдят и да се подготвят? Виж тогава Моето обещание към Църквата, която намерих за достойна и без петно и бръчка…”
Пръстът на Господ Исус вече ми беше посочил стиховете в “Откровението”, които гласяха следното за Филаделфийската църква:
“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца…” (Откровение 3:10-11)
Едва прочел библейските стихове Господ пак каза:
“Когато казвам, че ще спася някого от времето на изпитанието, то това е категоричното Ми потвърждение, че ще скрия такъв в Моето време. Но колко от вас държат здраво думите Ми? Колко искат да дойдат в Потока и в Моя Час, когато съблазните на земята и света им предлагат всички измами на дяволското време? Колко от вас искат да влязат в Часа и да мислят за Мига, когато дяволът залъгва мнозина, че имат блага, “натрупани за много години”? Сега разбират ли Моите, че единственият начин да превъзмогнат над дяволското време, е като се откажат от живота си за земята и тялото? Защото такъв живот няма и за такъв живот от Моето Време вече не е останало. Затова казвам и който има уши да слуша, нека слуша:
Часът на Божието Време е толкова дълъг, щото, ако си влязъл в него, ще се наслаждаваш на Божията Сила! Часът на Божието Време е толкова кратък, щото ако си вън от него, да тръгнеш към него от мига, в който прочиташ тези думи, та дано би го намерил и Аз бих ти показал милост! Защото след Часът непременно следва Мигът. И ако в Часът си имал Време за покаяние и възвръщане, в Мигът такова Време няма…”
Последните думи на Господ Исус бяха не просто сериозни, но страшни. Затова паднах в коленете Му и Го попитах:
“Господи мой! Как да разбирам Мига на Времето? Защото ако Денят и Часът на Времето беше Ти и също така Ти беше онази Светла Река и онзи тесен Поток, то как да разбирам Мига, Който Си Ти?”
Господ ме погледна със съвършено внимание. А после каза:
“Ако Денят и Часът бяха Моят приоритет към Църквата и Аз я очаквах да влезе в Моето Време, то Мигът е Личен приоритет на Отца. Защото ще има земен ден и земен час, и земен миг от часа, когато ще настъпи грабването. А именно за това Аз казах:
“А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец…” (Матея 24:36)
Затова виж как ще продължи видението, та да разбереш тайната на Мига. Защото, колкото до земното време, със съвременните си уреди човеците ще разбият секундата и на хилядни. Но когато влезеш в Божието Време, тогава ще разбереш, че за да уловиш Мига няма да ти помогне никакъв уред. Защото в Мига Христос ще влязат само онези, които се намерят в следващите знамения на видението, което ти давам…”
След последните Си думи Господ отново сложи ръката Си върху главата Ми. Така пред очите ми се разкри най-силното от всички видения, които Господ ми беше давал. Аз виждах една огромна и светла Канара, издигната на висок хълм. Всъщност – тя образуваше върха на хълма. Тогава очите ми забелязаха цепнатина в Канарата. Вътре в самата цепнатина имаше малка вадичка от стичащи се капчици. Всички те излизаха от цепнатината на Канарата и се търкулваха надолу. А след това падаха в самата основа на Канарата. Внезапно от Небето над самата Канара се показаха огромни очи. Те сякаш запълваха целия небосвод. И от самите зеници на очите излезе лъч от Светлина, който докосна цепнатината на Канарата и миг след това по протежението на цялата вадичка премина мълния, която буквално изпи в себе си цялата вадичка и всичките й падащи в основата на Канарата капки. Видението ме остави без дъх. Не знаех какво да кажа, защото бях изгубил глас от вълнението, което ме заливаше. А там пред Канарата се появи Господ Исус. И като вдигна двете Си ръце към Небесните очи, от които излезе светлия лъч, падна на коленете Си и извика:
“Благодаря Ти, Отче, Създателю на небесните и земните краища! Защото Ти се видя угодно да погледнеш с очите Си на Моите братя и сестри. Защото Ти се видя угодно да ги поставиш в цепнатината на Канарата, както бе поставил и слугата Си Моисей. Защото Ти се видя угодно да познаеш в тези светли капчици сълзите на Собствените Си очи, та да ги прибереш в Дома Си. Защото Ти се видя угодно, Отче, да благоволиш в онези, които плачеха тогава, когато други се смееха. Защото Ти се видя угодно, Отче, да прибереш онези, които в смирението си падаха в основата на Канарата си Христос, та да опазят учението Ми и да възвеличат Името Ми…”
В отговор на благодарението, излязло из устата на моя Господ, от Небето дойде Гласът на Отца, Който казваше:
“От всички, които Ти дадох, Ти всички опази, и ни един не загина. Защото всеки от тези, които Ти дадох, поиска да живее в Божия Ден, та да намери Божия Час. И живя в Божия Час, та да намери Божия Миг…”
След думите на Отца Исус се приближи към мен, като ми каза:
“Сега разбра ли какъв е Божият Миг? Разбра ли какво имаше предвид Павел, та да заявява в посланието си:
“Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим…” (I Коринтяни 15:51-52)
Сега разбра ли, че това не е мигът на твоето око, но Мигът на Божието око. Защото Отец Ми изпитва от Небето Си всички, но ще намери за праведни само онези, в които види сълзите Си и плодовете на чистото покаяние и смирение. Нещо повече – Аз искам да разбереш, че именно това е Мигът. И за това си припомни какво гласяха думите на Апостола Ми Петър, свързани със смирението…”
Не беше нужно да отварям библия, защото пред мен стоеше Живата Библия на Отца. Затова казах на Господ:
“Исусе! Апостол Петър каза:
“Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (I Петрово 5:5-6)
А тогава Господ продължи с въпросите Си, като ми казваше:
“Какво ще рече “своевременно”? Няма ли да рече “в Своето Си Време”? И не разбираш ли така великата тайна на Мига? И няма ли всеки, който се смирява, непременно да търси не своето си време, но Времето на Отца? И ето това ще да рече “своевременно”. Ето това ти показва защо малките капчици от вадичката в цепнатината на Канарата, тръгваха надолу, към основата. Защото именно те отговарят на последното Ми поколение от смирени и покаяни, които в пълна степен извикаха върху себе си ревността на Отца, за да ги намери Той в Неговото Си Време. А Неговото Време отговаря на Мигът…”
“А защо, Господи мой, тази вадичка и малките й капчици течаха именно из цепнатината на Канарата?”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха радостно. Тогава Той каза:
“Както винаги, не изпускаш подробностите от виденията, които ти давам. Затова знай, че да влезеш в цепнатината на Канарата ще рече да се съразпнеш с Господ твоя Бог и вече не ти да живееш, но Той да живее в теб. Тогава непременно ще разбереш, че всички, които участват в Мига Христос, са станали светли сълзи от очите на Отца. А очите на Отец са Верни да приберат в Царството всеки, който плаче с Божия Плач, и скърби с Божията Скръб.
Ето така Аз разкрих пред очите ти великите белези на Божието Време. Белезите на Денят, Часът и Мигът. Но с това Моите откровения към сърцето ти не свършват. Защото искам непременно да ти покажа и знаменията на времената. Понеже чрез тези знамения Отец Ми прави мостове на Милост и Любов към човеците на всяко време и място…”
След последните думи на Господ видението се прекъсна. А аз почувствах, че духът и сърцето ми отдавна не са същите. Те вече имаха в себе си белезите на Христовото Време. И аз се надявам, скъпи ми братко, да положиш като Свято Масло от Сион всички истини на това Пророческо слово. За да бъдеш наистина утвърден и готов за Мига на Вечността. Амин и Амин!