Скъпи ми братко!
Нека Духът и Словото на тази книга издигнат сърцето ти в съвършено познаване на Божието Време. Аз вярвам, че ако всяко време носи съдба за човека, то тази книга за Божието Време ще донесе в живота ти Божията съдба. Вярвам, че чрез помазанието и благоволението, с които е заредено това Пророческо Слово, ти непременно ще пребъдеш в Господ в началото на третото хилядолетие. Приеми това Небесно Слово и нека сърцето ти величае Отец за неизказаните Му дарове към Църквата! Авторът

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Издигни ръцете си към Небето и нека сърцето ти издири от дълбочините си всички светли и прекрасни думи, с които да отдадеш Слава, почит и благодарение на Седящия на Престола. Защото с прочита на тази книга ти наистина ще преживееш Неговото пълно благоволение и Милост. А те днес са толкова големи, щото ако сърцето ти е искало капката, Бог е готов да Му излее водопадите Си. Ако сърцето е искало докосване, днес Бог му дава прегръщане и изпълване със Съвършено познание.
За десет години аз преживях именно прегръщането и водителството на Господ Исус. Неговите ръце, пълни със съвършения Божий копнеж, хващаха духа ми и го издигаха нагоре, за да му открият, че Бог е не просто жив, но е самият Живот. Бог е не просто любящ, но е самата Любов. Бог е не просто светъл, но е самата Светлина. Нещо повече – аз разбрах, че днес повече от всякога е Времето на Бога. Не че предишните хилядолетия не са били Негово Време или че идещите няма пак да са Негово, но че днес Бог прави Пътя към Сион забележим и сигурен за всички сърца, които любят Исус и искат да живеят Неговия Живот. А всеки, който иска да живее Неговия Живот, влиза в Неговото Време. И въпреки, че Бог ми разкри много от законите на Живота Си, в една от тайните Му аз оставах неук и непросветен. Въпреки, че сърцето ми беше научено да познава Гласа на Спасителя и да откликва на всяко Негово докосване, пак ставаше така, че винаги аз откликвах на Божията инициатива, а не Бог на моята. Всъщност – именно такава беше Божията Милост върху сърцето ми, сиреч, проявата на Неговия божествен Избор, който не зависеше от никакви мои усилия и заслуги.
Така, след поредица от чудесни опитности, разбрах, че има нещо, което разделя Бог и човеците. Има нещо, което винаги се явява преграда пред човека и той не може да стигне до онова оптимално състояние, когато всякога, когато поиска, да отиде при Бог и да говори с Него. Какво беше това нещо? Каква беше тази преграда? Аз нямаше да я разбера, ако Святият Дух не беше провокирал сърцето ми с размисъл върху свидетелствата от живота на един от Божиите пророци.
Нека сега да ти кажа как се развиха нещата, за да се стигне до вдъхновяването и написването на тази книга. Аз бях отворил “Книгата Битие” и с наслада четях библейските стихове, когато за първи път сърцето ми буквално беше ударено от стиховете:
“И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе…” (Битие 5:23-24)
Стоях смутен пред тези стихове и за първи път забелязах, че те са не просто необикновени, но са врата, през която може да се влезе. Ясно е записаното, че Енох “не се намираше вече”, защото Бог го взе. Ясна е и причината за взимането на Енох, а именно, че той “ходи по Бога”. Но още по-ясното (а и скрито в този стих) беше фактът, че животът на този Божий слуга е разделен на две половини. Първата половина – че дните му станаха триста и шестдесет и пет години. И втората половина – че той ходеше по Бога и Бог го взе. За разлика от всичките други стихове, в които времето на човеците имаше начало и край, тук имаше начало, но нямаше край. Другите стихове започваха с раждане и умиране, но тук имаше раждане без умиране. Тук имаше Вечност, прекрасно загатната с лаконичното обяснение, че Бог просто Си е взел слугата. Тогава забелязах първата дълбока истина в библейските стихове за Енох. Истината, че Енох тръгна от своето време, но когато трябваше да умре не се намираше, защото Бог го взе…
Ти как разбираш братко това, че някой не се намира? Защото е Истина, че Библията е Книга на Времето и в нея са описани началото и края на много човеци и Божието действие в техния живот. Но когато един служител има само началото, а няма край, то тогава такъв “не се намира” във времето на своите съвременници, защото е прекрачил в едно друго Време, а именно – във Вечността на Бога. Това разбиране ми беше достатъчно, за да падна на коленете си и да моля Господ Исус за Дух на мъдрост и на откровение. А Той дойде и ми отговори. Ето думите, които Господ ми каза:
“Аз съм Този, Който те накарах да спреш и да разсъждаваш върху живота на Енох. Защото именно тогава ще разбереш каква е преградата между Бога и човеците. А преградата е тази, че човеците живеят в своето си човешко време, докато Господ твоя Бог – в Неговото Си божествено Време. Когато някой живее в неговото си време, той е вън от Божието Време. Но когато влезе да живее в Божието Време, тогава е вън от човешкото време. И тайната за всичко това е много дълбока и съдбоносна. Защото да живее някой в Божието Време, то ще рече, че е влязъл в съвършените съдби на Отца. Защото Божието Време е знак, че се движиш по Божията Воля на Божието място според Божията Промисъл. Ето така се движеше Енох и не се намираше вече в човешкото време, защото Бог го взе в Неговото Време. А Божието и човешкото време никога не са били съгласни едно с друго. Те се разминават както по прицела си, така и по съдбата си. Как мислиш тогава? Нужно ли е на човеците да познават Божието Време?”
“Господи мой! Ако ние не познаваме Твоето Време, рискуваме да изгубим Твоята Вечност. Защото Сам Ти казваше някога на Израил, че не разпозна времето, когато беше посетен…”
“Нещо повече! Аз заявих едни от най-съдбоносните Си думи, за които малцина са плащали цената да ги проумеят и разберат. Защото Аз казах на фарисеите и садукеите:
“Когато се свечери, думате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!” (Матея 16:2-3)
Също така и днес са много религиозните синоптици, а малко – истинските пророци. И по тази причина в голямата си част Божият народ не разпознава Божието Време, нито пък знаменията, с които то е придружено. Но Аз ще бъда с теб при написването на тази книга. Защото така Господ твоят Бог ще даде на Званите, Избраните и Верните точния компас на Божието Време. Блажени онези, които внимават на белезите на това Време и на знамението на времената. Защото само с влизане в Божието Време ще намерите Спасението и Вечния Живот.
А сега нека да подготвя сърцето ти, за да издържи на най-дълбоките тайни, които Отец днес разпечатва за Своя народ…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си и я положи върху главата ми. Така цялото ми сърце се запали от благодатния допир на Царя, а Святият Дух ме издигна нагоре – към светлите селения на Отца.
Аз сега се моля на моя Господ да даде на сърцето ти същото свидетелство от Дух и Сила, за да бъдеш способен да разбереш дълбочините и височините на това слово. Защото стрелките на Божия часовник вече отмерват последните минути до края. За да дойде мигът на нашето вечно преселение сред златните улици на Небесния Ерусалим. Амин и Амин!