ЗНАМЕНИЯТА НА ВРЕМЕНАТА

Братко мой! Аз не зная досега какви книги си чел и какви истини си вкусвал от Небето. Но ако има нещо, в което моето сърце стана повече от убедено, то е, че Господният народ повече от всякога има нужда да бъде воден от Господ Исус. Защото между многото противници на Църквата, които са ясно определени, има още един противник, за който ти вече разбра. И този противник е нашата собствена заблуда относно Божието Време. Всички ние живеем живота си. И всеки от нас разпределя по някакъв начин времето си. Някои пилеят това време. Други го спестяват. Трети го занемаряват. И ако само един би бил посетен от Божия Дух, така щото да разбере истинското състояние на времето, в което живее, то, струва ми се, всички би трябвало да паднат по лицата си и да заплачат пред Господ. Всички би трябвало да извикат с цялата сила на сърцата си:
“Господи, прости ни! Господи, избави ни! Господи, не ни вменявай за грях пропиляното време, което трябваше да отдадем на Теб и Твоето Царство, докато го отдавахме на света на суетата и греха…”
Разбираш ли една такава молитва, братко? Разбираш ли, че два часа молитва и четене на Библията са неизмеримо по-стойностни и от най-хубавият и зрелищен филм, който би гледал? Най-малкото – представи си, че чакаш на гарата влака на Спасението. И когато вече виждаш, че той идва, а Исус и Небесните Светии пеят на Отца тържествени химни, става така, че като безумец се отправяш към ресторанта на гарата, където веселото тщеславно множество яде и пие. Ти си решил да изпиеш само една чаша газиран сироп, а след това да излезеш и да се качиш на влака. Но когато влизаш в ресторанта, става така, че просто не можеш да излезеш от там. Толкова скъпи на сърцето ти хора ядат и пият по масите. Толкова скъпи на сърцето ти келнери търчат и разнасят подноси. А влакът вече е спрял и пътниците са се качили. Нещо повече – всеки момент вратите ще се затворят… Да продължавам ли в същия дух? И ако изпуснеш влака (да не бъде!) нима ще се оправдаеш отпосле, че не ти е стигнало времето? Няма ли да е по-вярно друго, а именно, че ти не си достигнал до времето? Защото времето би ти стигнало, ако имаше правилно отношение към Бог и Словото Му. Но когато предпочиташ твоето време пред Неговото, то тогава се приготви да бъдеш изненадан именно от липса на време.
Когато Господ ми даде духовен поглед над Времето, аз се ужасих. Защото чувство на обреченост запали сърцето ми. Аз видях обречени хора. Хора, които никога няма да стигнат до Божието Време, просто защото тяхното време им харесва повече. Хора, които кроят планове и правят сметки за години напред, когато не виждат как хищникът дявол им е приготвил засада от злощастие още на същия ден. Така разбрах, че без благодатната намеса на Исус аз никога няма да разбера какво е Божието избавление за тези хора. Виждайки болката на сърцето ми, Исус ми каза:
“Стефане, Божието Време винаги е имало милост към човешкото време. Нещо повече – Отец Ми е благ към неблагодарните и злите. Можеш ли да забравиш думите на Апостола Ми Павел? Защото той говори дори за такава Благост от Отца, щото каза на някогашните гърци, които се готвеха да го провъзгласят за бог:
“О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правел добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба…” (Деяния 14:15-17)
Виждаш ли как Павел говори за “дъждове и родовити времена”? И не е ли именно такава голямата Благост и Милост на Отца? Но и днес има дъждове и родовити времена. И тези времена вършат знамения на земята. Ето затова ще ти дам да ги видиш във видението, което сега ще разкрия пред теб…”
След думите на Господ пред очите ми отново имаше видение. Аз отново виждах светлата Божия Река на Времето, която течеше в небесните места. И Исус, като застана до мен, вдигна ръката Си и с показалеца Си посочи към Реката, като каза:
“Гледай сега какво ще направи Отец Ми…”
След думите на Господ аз забелязах, че от Реката на Божието Време се отклони малък воден поток, който слезе на земята и водите му започнаха да се изливат в реката на човешкото време. След този малък поток се появиха и други потоци, които също слизаха на земята и водите им също влизаха в реката на човешкото време. Тогава Господ отново ми каза:
“Това, което виждаш, е Волята и Личното желание на Отец Ми да се намесва в човешкото време и да издига от него човеци в Своето Време. Това Отец Ми може да направи във всяко време, без да се съобразява и допитва до когото и да е. Тези потоци, които тръгват от Неговото Време и се вливат в човешкото, са проява на Неговия Суверенитет. Затова ги виж внимателно, а Аз ще ти ги изброя…”
Така аз погледнах към потоците, които се изливаха от Божието Време и Господ Исус започна да ми ги посочва, като казваше:
“Ето първият поток. Той се нарича “Малко Време”. Ето и вторият поток. Той се нарича “Дълго Време”. Третият поток е “Времето на плодовете”. А сега нека ти обясня самите потоци, за да ги разбереш и предадеш на Църквата Ми. Понеже чрез влизането в тези потоци мнозина ще бъдат издигнати и спасени чрез Милостта на Господа…”
Така Господ хвана ръката ми и двамата с Него се приближихме до потока, който се наричаше “Малко време”. А Исус просто потопи нозете Си в този Поток, като ми каза:
“Влез след Мене, за да видиш какво върши Малкото Време на земята…”
За мене беше чудно и необяснимо как така ще вляза, но само след миг вече бях с Господ. И когато двамата с Него вече бяхме в Потока на Малкото Време, стана така, че пред очите на сърцето ми изплуваха много видения и образи. Аз видях пророк Йоан Кръстител, който беше влязъл до кръста в реката Йордан и призоваваше на покаяние. Това искрено ме учуди и затова попитах Исус:
“Господи, пророк Йоан на Малкото Време ли е представител?”
А Исус, като се засмя, каза:
“Не само той, Стефане. Малкото Време е за всички, които служат на Божия Пророчески Дух, в това число и ти. Пророците идват в Началото и в Края на Спасението чрез вяра. И те винаги идват за Малко Време. Спомни си тогава какво казах Аз за Йоан Кръстител. Не бяха ли думите Ми за него, че:
“Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене…” (Йоан 5:35)
“А защо, Господи, времето на Божия Пророчески Дух, е определено като “Малко Време”?
Тук Исус отговори:
“Именно защото за Малко Време те свършват много работа. На слугите на Отца не им е необходимо много време, защото идват с голяма сила за Малко Време. И изобщо, когато Отец Ми изпрати Слово за изобличение и назидание, то действието на такова Слово е за Малко Време…”
Замислих се над думите на Исус и в сърцето ми нахлуха достатъчно много стихове, говорещи за Малкото Време. Тогава казах на Господ:
“Исусе, ето, че и Апостол Павел, когато изобличава някогашните християни в Коринт, заявява в писмото си:
“Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт…” (II Коринтяни 7:8-10)
“Точно така, момчето Ми. И Павел не само в това послание говори за Малкото Време, с което идва изобличението на Божия Пророчески Дух. Защото на друго място той ще каже:
“Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той за наша полза, за да съучастваме в Неговата Святост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. Затова “укрепете немощните ръце и отслабналите колена”, и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее…” (Евреи 12:7-13)
Ако Отец Ми наказва за Малко Време, Той непременно изпраща Пророческия Дух, за да се направят прави пътеките за нозете на вярващите. Колкото до нещо повече от това, то помисли къде става сблъсъка между Божието Време и времето на дявола. Не е ли това при Голямата Скръб, когато Отец Ми е изпратил двамата Си свидетели за Малко Време на земята?
“Да, Господи! Точно така е! Защото причината за яростта на дявола Словото Ти я описва така:
“Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…”(Откровение 12:12)
“Виж и себе си в стиховете на пророк Исайя. Защото за пророците на Отца, идващи миг преди грабването и Сватбата, той писа:
“И Той ще издигне знаме за народите отдалеч, и ще засвири за всеки от тях от края на земята. И ето, те скоро ще дойдат набързо. Никой измежду тях не ще се умори, нито ще се спъне. Никой не ще задреме, нито ще заспи. Нито ще се разпаше поясът от кръста им, нито ще се скъса ремъкът на обущата им. Стрелите им са остри и всичките им лъкове запънати. Копитата на конете им ще се считат за кремък. И колелата им за вихрушка. Ревът им ще бъде като на лъв. Те ще реват като млади лъвове. Да! Ще реват и ще сграбчат лова и ще го завлекат и не ще има кой да го отърве. И в същият ден ще реват против тях като морското бучение; и ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя, и виделината помрачена през облаците й…” (5:26-30)
Затова, ето, казвам на всички, които чуват Гласа Ми:
Искате ли бързо влизане в Божието Време – покорете се на Малкото Време. Защото няма по-бързо влизане в Божието Време от покоряването пред Потока, който е дошъл при вас за Малко Време.
А сега нека те заведа при следващия Поток…”
Така Господ отново хвана ръката ми и двамата с Него отидохме при другия Поток, който се наричаше “Дълго Време”. Господ отново влезе в Потока и аз след Него. Там очите ми видяха изумителна картина. Цялото Небе беше покрито с тежки облаци, а в подножието на облаците стояха строени армии от ангели на злощастието. Те държаха в ръцете си лъкове със запънати в тях стрели и сякаш, че всеки момент бяха готови да отпуснат тетивите си и стрелите да полетят към земята. Всичко това не просто ме уплаши, но дори ме ужаси. Затова попитах Исус:
“Господи, тези ангели на злощастието няма ли всеки момент да отпуснат тетивите и да устрелят онези, които живеят на земята в човешкото време?”
А Исус ми каза:
“Погледни внимателно и виж, че има Един, Който им пречи и възпира действието им…”
И наистина, пред самите ангели на злощастието, стоеше като обръч Потокът на Дългото Време. Той не им позволяваше да се прицелят, така че те просто стояха чинно и чакаха времето си. Тогава Исус ми каза:
“Това, което възпира ангелите на злощастието, за да донесат в живота на човеците онова, което заслужават, е именно Божията Милост. Именно тя се характеризира с Потока на Дългото Време. А за повече увереност в това видение си спомни какво говори Апостол Петър на вярващите…”
За кой ли път стиховете от Библията бяха сами на устата ми. И това се дължеше на Святият Дух, Който беше изпълнил сърцето ми. И затова казах:
“Господи, наистина е така. Защото Петър казва в посланието си думите:
“Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние…” (II Петрово 3:9)
Но кажи ми, Исусе, какво ще се случи, ако човеците продължат да презират Милостта на Отца и се закоравяват, като не искат да се покаят?”
Исус ме погледна и аз видях, че очите Му са пълни с голяма скръб. Сякаш, че Неговото Сърце събираше всичко от този Поток. И Той тихо каза:
“Ако някой презре Потока на Дългото Време, то тогава върху съдбата на такъв идва изключително Краткото Време. А Гневът на Отца донася в живота на човеците Внезапността…”
“А какво, Господи мой, е Внезапността?”
“Виж я сам!” – ми каза Господ и аз погледнах към видението със строените армии от ангели на злощастието. Така видях как Потокът на Дългото Време просто се вдигна и вече не им пречеше. А всичките ангели отпуснаха тетивите си и стрелите им полетяха към земята, за да се забият в съдбите на човеците, които плуваха в дяволската и човешката реки на времето. Някои от стрелите бяха заредени с неизлечими болести като рак и СПИН, инфаркт и инсулт. Други от стрелите предизвикваха смъртоносни обстоятелства водещи до катастрофи, парализи, грабежи и терор. А аз разбрах, че тези армии от ангели на злощастието изпълняваха Словото на Бога в неговата най-сериозна към греха част, а именно – Внезапността. И библейските стихове, свързани с нея, се появиха пред сърцето ми:
“Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ е чул гласа на плача ми; Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми. Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно…” (Псалом 6:8-10)
и още:
“Който има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори. Затова погубването му ще дойде внезапно; изведнъж ще се съкруши и то непоправимо…” (Притчи 6:14-15)
и още:
“Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще се съкруши, и то без поправление…” (Притчи 29:1)
Видял как изреждам библейските стихове в ума си, Господ добави:
“Кажи на онези, които искат поправление, че сега е мигът да се покаят. Утре може да е късно. Затова нека благодарят на Отца за Дългото Време, през което Той ги чака и да паднат и плачат, за да бъдат издигнати в Божието Време. Защото който продължи да закоравява сърцето си, непременно ще бъде погълнат от Вавилон. А на този същият Вавилон, погубването му също ще бъде внезапно, според както е писано:
“В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха. Внезапно падна Вавилон и се разруши; лелекайте за него; вземете балсама за раната му нежели се изцели. Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; оставете го, и нека отидем всеки в страната си, защото присъдата му стигна до небето, и се възвиси дори до облаците…” (Еремия 51:7-9)
А сега, момчето Ми, нека отидем до последния Поток. Защото той ще опази всички, които го пожелаят и ще ги съхрани съвършено за времето, когато Господ техният Бог ще се яви като Миг…”
След думите на Исус ние се отправихме към последния поток, който беше по-малък от предишните два. Но въпреки това Светлината от Този Поток беше много силна. За разлика от Светлината при другите потоци, тази тук сякаш носеше свой вътрешен заряд на изключителна мекота и топлина. И там Господ ми каза:
“Това е Потокът на Времето за Плодовете…”
“Какво представлява този Поток, Господи? И как действа на земята?”
А Господ каза:
“Всички потоци, които Отец Ми заповядва да слизат от Реката на Божието Време, са прекрасни. Но Този е Потокът, в Който е най-голямото благоволение на Отца Ми. И не е възможно някой от вас да роди плод за Небесното Царство, ако не е влязъл със сърцето си именно в тази проява на Божието Време. Затова нека влезем тук, та да разкажеш на братята и сестрите Ми какво си видял и преживял…”
След думите Си Господ се усмихна и като ме хвана за ръка тръгна напред, а аз след Него. Така влязох в най-прекрасния от всички Божии потоци. Вътре в него имаше изобилна топлина и Светлина. Едно изобилие, което е невъзможно да предадеш, каквито и думи да имаш в сърцето си. Тук си даваха среща Любовта и Мира, Кротостта и Търпението, Благостта и Милосърдието, Верността и Себеобузданието. Тук човек не може да се чувства нещастен, защото като погледне към сърцето си, вижда, че съумява да роди всичко, което в друго време и на друго място не би могъл да роди. Тук изчезва всяка болка и злоба, всяко негодувание и страх, всяко огорчение и презрение. И лъчите на Святия Дух светят и греят повече от всякога. Това сякаш беше пролетта на Господ, или по-скоро онова лято, когато слънцето не те жари, но те гали и прегръща. Тук беше Времето на Плодовете. Аз се чувствах така, сякаш стоях във вътрешното на самия поток. А Господ ме попита:
“Кажи Ми, намери ли по-прекрасно място в Божието Време от Времето на плодовете?”
“Не, Господи! И едва ли някога ще намеря по-прекрасно място от това!”
А Господ допълни:
“Силата на Моите служители става явна тогава, когато, водени от Мен, се докосват до всички потоци на Божието Време. Защото само така те съвършено ще познават знаменията на времената. Защото само тогава ще разберат какво е имал предвид сладкият хвалител на Господ, та да изпее и запише:
“Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши ще благоуспява…” (Псалом 1:1-3)
Мнозина никога няма да изживеят този стих. Защото те ще стоят и ще чакат Времето за Плода да дойде. Но то никога няма да дойде, докато те го чакат. Затова нека всички, които Ме обичат, да запомнят думите Ми:
Да дадеш плода на времето си – това ще рече да отидеш във Времето на Плодовете!
Но не всички ще отидат във Времето на Плодовете. Защото мнозина ще се огледат в притчата, която някога ви казах:
“Имаше един Стопанин, Който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите Си до земеделците да приберат плодовете Му. А земеделците хванаха слугите Му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях Сина Си, като думаше: Ще почетат Сина Ми. Но земеделците, като видяха Сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да Го убием и да присвоим наследството Му. И като Го хванаха, изхвърлиха Го вън от лозето и Го убиха. И тъй, когато си дойде Стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?” (Матея 21:33-40)
Разбрах, че последните думи на притчата Господ отправяше към мен. Затова Му казах:
“Господи, Стопанинът люто ще накаже тези земеделци, а ще даде Лозето Си на такива, които раждат плодовете Му!”
“А няма ли такива да кажат на Стопанина:
“Господи, не беше време за плодове! Беше време за бизнес, конференции, курсове по теология, дипломи, семинари, политика, екскурзии, търговия. Беше време да устроим нашето си, а не Твоето, да градим нашите си домове и кариери, а не Твоят Дом и Святост…”
И няма ли в крайна сметка такива изобщо да не са научили притчата от смоковницата, за която заповядах да бъде научена. Защото Господ твоят Бог заповяда:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата…” (Матея 24:32-33)
Но ето, че мнозина изобщо не научиха притчата от смоковницата. Те не забелязаха, че е пристигнало Божието лято. Те дори не вдигнаха поглед нагоре, за да видят как Отец изпраща към всички църкви Божия Поток на Времето на Плодовете. Затова такива църкви, които презряха най-прекрасния и живителен поток на Божието Време, непременно ще бъдат сполетени от съдбоносната сила на думите Ми. Защото думите Ми са тези, които ще спасят едни, а ще осъдят други. Знаеш ли кои са тези Мои думи?”
“Господи мой! Твоята чудесна Благост и водителство разкриха пред очите на сърцето ми в много книги и чрез различни видения, че имаше случай от Живота Ти, когато Ти видя една разлистила се смоковница и се завтече към нея дано би намерил нещо за ядене. Но не намери нищо. Само едни листа. Тогава Ти прокле тази смоковница никой да не яде плод от нея до века…”
“Нещо повече! Защото евангелистът, подбуден от Святия Дух, е записал и една причина, която може да се прочете както по плът, така и по Дух. А тази причина гласи:
“…защото не беше време за смокини…”
Какво беше тогава времето за тази смоковница? И какво е същото това време за всички безплодни църкви, които днес виждат очите Ми?”
“Господи, в пълна степен всички църкви, които имат незавидната съдба да са безплодни смоковници, са попаднали в реките на човешкото и дяволското време. А когато някой пребъдва в тези две реки, той никога няма да намери Потока на Времето за Плодовете…”
“Виж тогава какво е проклятието от Отца за всички, които отхвърлят Времето за Плодовете и не искат да влязат в него…”
След последните Си думи Господ ми даде видение. И аз виждах как светлият Поток на Времето за Плодовете се опитваше да докосне клоните на десетки смоковници. Но те не пожелаха да реагират на Съвършената Благодат от Отца. Тогава стана нещо страшно. Защото Светлата Ръка от Небето прибра потока на Времето за Плодовете. А човешката и дяволската реки, като видяха, че вече не ги заплашва светлият Поток, се надигнаха и като се превърнаха в обща голяма и черна река, връхлетяха със силните си води над всички безплодни смоковници, като просто ги изтръгваха из корен и направиха да окапят листата им и самите дървета да се превърнат в изсъхнали дънери. Гледката ме ужасяваше. В нея имаше много болка и много ужасна обреченост. И затова попитах Господ:
“Какво стана, Исусе? Какво се случи с тези смоковници?”
А Исус отговори:
“Когато някой отхвърля Времето за Плодовете, то той непременно попада на тъмната Река на Последното Време. Защото Последното Време е Божият Гняв над всички нечестиви. То е участта, за която Спасително ще се окаже само дълбокото и искрено покаяние. Виж тогава какво говори Словото Ми за Последното Време, защото за всички отстъпили от Името Ми и учението Ми църкви наистина е настъпило действието на Последното Време…”
Погледнах на Божието Слово и не беше нужно никак да се убеждавам в правотата на Господ. Защото Христовият Апостол Йоан ясно заявяваше:
“Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас, но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (I Йоаново 2:18-19)
А Апостол Павел в посланието към Тимотей отново казваше с вдъхновение от Святия Дух, че реките на човешкото и дяволското време непременно ще се обединят, за да погълнат Божиите отстъпници:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (I Тимотей 4:1-2)
И тогава Господ допълни към размислите ми:
“Когато човек отстъпва от Вярата и слуша духове на измама и бесове на нечестие, то тогава непременно става мощно съединяване на дяволското и човешкото време. А ако някой все още не знае защо, то нека сега Ме разбере:
Съюзът на дяволското и човешкото време идва тогава, когато човеците работят за времето на дявола, а дяволът работи за времето на човеците!
Едните работят, за да вкарат измамните му ереси и доктрини в Храма, а той, за да им се отблагодари, ги прави твърде силни за времето си, като им дава власт, пари и почит. Така, след такъв съюз, наистина двете реки раждат Последното Време. И ако някой иска още мъдрост от Мен, та да разбере защо съюзът между такива е Последно Време, то нека знае, че такова е допуснатото от Отца Ми последно надигане и превъзнасяне на онази тъмна троица, известна като змеят, звярът и лъжепророкът.
Онези, които днес чуят Гласа Ми и разберат, че са били жертви на Последното Време, нека се отрекат от своето си време и времето на дявола, нека се покаят и Отец Ми непременно ще ги възвиси и утвърди. Защото такива, като приемат Словото на Отец чрез слугите Му пророците, ще попаднат на Малкото Време, което ще ги възвърне. Така ще се сбъдне не друго, но Моето Слово, което говори, че мнозина последни ще станат първи.
Колкото до гордостта на тщеславните, която е покривало на сърцата им, та не им позволява да приемат думите Ми чрез слугата Ми за Верни и Истинни, то върху такива Отец Ми ще извърши написаният Съд, за да се сбъдне Моето Слово, че първите ще станат последни.
Който има уши да слуша, нека слуша! Словото, което дадох на пророка Си, е за покаяние и отвръщане от греха на всички църкви по цялата земя. Ревността на Отец Ми ще извърши всичко това. Защото Господ вашият Бог ще изпита основите на всички църкви и всяка църква непременно ще се огледа във времето си.
Аз съм Алфа и Омега! Аз съм Началото на Времето и Краят на Времето, Първият във Времето и Последният във Времето! Дойдете при Мене и познайте Часът, с Който ви посещавам, и Мигът, с Който ви запечатвам! Защото Отец Ми има нужда от сълзите Си, за да изкупи чрез тях погиналите! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”