АРФАТА НА ДАВИД III – II ГЛАВА

2. СТРУНАТА НА БРАТОЛЮБИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
През всичките години на моето служение пред Бога аз съм мечтал и копнял да намеря хора, на които да дам любовта си и в които да намеря Божията Любов. Благодаря на Бога, защото Той даде успех на търсенето ми, като ми прибави верни и прекрасни приятели. Хора, на които мога да се опра, като зная, че те наистина са здрава опора и прибежище във времена на скръб и утеснение. И при все, че връзката ми с повечето от тях е била изцяло духовна и те не са ме познали по плът и до днес, аз зная, че Бог е дал на сърцето ми едно съвършено и здраво общение, което дяволът не може нито да поклати, нито да разруши. Защото и до днес Верните на Християнско пророческо служение “Мория” слушат Божия Глас и се покоряват на Божията Воля.
А какво повече да искам от това? И какво друго да желае душата ми, освен тая Любов, с която Бог ни е възлюбил, а ние я намираме като Огън в сърцата си?
Много пъти, когато съм искал да придам здравина и мощ на убежденията си, аз съм търсил онези библейски извори, в които блести силата на Любовта. И заставайки на молитва пред моя Бог и Отец съм Му казвал с всичкия трепет на сърцето си:
“Моля Те, Отче мой! Яви чудесата Си в живота ми! Защото, при все, че мнозина Те търсят и призовават за чудеса, касаещи стария свят, аз Те викам и моля за чудото, което ще издигне сърцето ми в Твоето Небе. Моля Те, Татко мой! Ако съм Йонатан, яви в живота ми Давид! А ако съм Давид, яви в живота ми Йонатан! Защото всички чудеса, като дела на Духа Ти, трябва да се поклонят на чудото на Любовта! Защото това е чудото, което ни спасява! Това е чудото, с което Ти прегърна света и му подари Твоя Единороден Син!”
Аз зная, че Отец не просто ме е слушал, но наистина е постъпил според думите на устните ми. Защото Той, като издири със Святата Си десница, ми подари безценни богатства, които тежат повече от богатството на целия свят. И когато сърцето ми получи нежни и святи думи от някой брат и сестра, както и съвършените плодове на тяхното благодарение към Бога и Отца, то тогава наистина разбирам, че не съм живял напразно. Защото сърцето ми е намерило Чудото на чудесата, Огънят сред огньовете, и Силата над всички други сили.
Ето затова сега, когато заставам пред моя Бог и Цар, аз съм прекомерно развълнуван и разтърсен в сърцето си. Защото, по Собствената Си Воля, Господ ще ме направи свидетел на Струната на Братолюбието. А Той отново стоеше до сърцето ми и вече ми казваше:
“Сега Аз ще дам на сърцето ти да пие от най-дълбоките води на Божия Свят Дух. И ти ще пиеш от тях така, както са пили Давид и Йонатан. Защото това – да обикнеш ближния си както собствената си душа – ще рече наистина в сърцето ти да звъни Струната на Братолюбието. А ти искаш ли да пиеш от дълбоките води на Духа Ми? И готово ли е сърцето ти, за да Ме последва?”
“О, Исусе! Прекрасни мой Спасителю! Какво друго да искам от Тебе, освен всичките Струни на Давидовата Арфа? Ето, аз смирено Те моля да заведеш сърцето ми в дълбочините на Божия Свят Дух. Защото повече от всичко желая да обичам с Твоята Любов всичките си братя и сестри. И сега, когато Ти ми говориш, в духа ми стоят думите на Твоя Апостол Йоан, който казва в посланието си:
“Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял…” (1 Йоаново 4:20)
И от Святите думи на Йоан аз сега разбирам, че Ти ставаш явен само за ония, които имат Струната на Братолюбието…”
Исус се усмихна на думите ми и погали главата ми, като ми казваше:
“Нека тогава да заведа сърцето ти в дълбоките води на Святия Дух. И ти бъди готов да извършиш всичко, което Волята на Отец Ми ще поиска от тебе…”
След тези последни думи на Господа пред сърцето ми се появи видение. Аз виждах Небесна Порта, която блестеше в Съвършената Божия Светлина. И ето, че Исус посочи към Портата, като ми казваше:
“Аз всякога съм искал Моите братя и сестри да преминат през тая Небесна Порта, за да издигнат сърцата си далече по-горе, в Царството на Моя Бог и Отец. Но условието, за да преминете през нея, е първом да се научите да любите онези, които виждате, за да стане явен за вас и Оня, Когото не виждате. Ето затова Аз сега ще те оставя и ще отида при самата Небесна Порта. За да ти дам достъп до дълбоките води на Моя Свят Дух…”
След тези Свои думи Исус се отдалечи от мен, като се приближаваше до светещата Порта. И ето, че когато застана до нея, Той вдигна ръцете Си към Небесния Отец, като Му казваше:
“Отче Святи! Аз доведох слугата Ти до мястото, откъдето Ти ще му покажеш как звъни Струната на Братолюбието. И сега, Отче Мой, яви на слугата Си дълбоките води на Твоя Свят Дух. За да напои с Любовта Ти всяко от децата Ти и никак да не изгуби наградата си…”
След тези думи на Спасителя Небето над Него просия. И Святите Отечески ръце се простряха върху главата на Исус, а Сам Отец започна да ми говори, като казваше:
“Сине човешки! Ако искаш да бъдеш мъж по Сърцето Ми, то бъди любящ и твърде ревностен, за да извършиш Волята Ми.
Ето, Аз поставям Сина Си, като Кладенец на Живата Вода! И ти, като пристъпиш до самия Кладенец, влез в Него, за да почерпиш от водите, които дават Живот и Светлина на чедата Ми! Но знай, че трябва да превъзмогнеш, за да стигнеш до Сина Ми. И като превъзмогнеш, да потънеш заради Мене, както някога потъна и Той!”
Слушах сладките думи на Отца и все още дори не предполагах какво ще ми костват те. Но ето, че Отеческите ръце вече бяха поставили моя Господ Исус, уподобен на Кладенец пред самата Небесна Порта. А тогава около самия Кладенец се появиха ужасни противници. Това бяха демони, въоръжени с копия и стрели. И ето, че в Святите Ръце на Отца се появи Давидовата Арфа. А Отец, като поставяше Арфата в дълбочините на Кладенеца, отново ми каза, заповядвайки:
“Приближи се до Сина Ми, сине човешки! И като превъзмогнеш над съпротивата, вземи Арфата в сърцето си и Живата Вода в ръцете си…”
Гледах на самото видение и в този миг знаех, че ми предстои битка на живот и смърт. Битка, в която трябваше да покажа, че Кладенецът с Живата Вода и Давидовата Арфа в Него са ми по-скъпи от всичко. И аз, потърсил и събрал в сърцето си всичката си ревност за Господа, вдигнах Меча на Божието Слово в ръката си, като се спуснах към самия Кладенец. Тогава демоните моментално реагираха, понеже острите им стрели и копия полетяха към мен. И при все, че в началото съумявах да се предпазя от самите стрели и копия, пак стана така, че много от тях започнаха да се забиват в мене, като отвориха рани по цялото ми тяло. И колкото повече пристъпвах към Кладенеца, толкова повече сили на тъмнината нараняваха тялото ми. Така дойде миг на непосилна болка. Миг, в който вече си мислех, че няма да успея да стигна до Кладенеца. А точно тогава Господ увеличи Силата Си в мене. За да Го видя прободен и разпнат. И да разбера, че Неговите рани са най-желателното нещо в живота ми. Това ми даде сила да продължа към Кладенеца, докато накрая стигнах до Него. А тогава – отпуснал кървящото си тяло върху Него, аз паднах на самото дъно на Кладенеца. Там – където край мен се разплискаха живите води на Духа и пред очите ми заблестя Давидовата Арфа. И ето, че из самите височини на Кладенеца долетя Гласът на Отец, Който ми казваше:
“Излез сега от Кладенеца с тая Арфа в сърцето си и загреби с почерпалото от живите води на Духа Ми. А след това иди и дай водите на оня, заради когото ти се даде това видение…”
Послушал думите на Отца аз напълних почерпалото с водите на Духа. И като излязох от Кладенеца, тръгнах към оня, когото Отец щеше да ми посочи…
Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз вече излизах от Кладенеца и тръгвах по тясна пътека към висок планински хълм, когато очите ми отдалеч видяха цар Давид, осветен от Божията Слава. Това ме накара да ускоря крачките на нозете си и да се приближа към него, носейки почерпалото с Живата Вода. И ето, че когато вече стоях пред Святия Божий мъж, аз протегнах ръка, като му подавах почерпалото с Живата Вода. И самата Давидова Арфа зазвъня в сърцето ми, а устните ми казваха:
“Ето, царю мой! Вземи сега Водата, която ти пожела от Витлеемския Кладенец!”
А Давид, взимайки почерпалото от ръката ми, забеляза как върху него бяха останали капчици кръв от наранените ми ръце. Тогава царят, остави почерпалото недокоснато от устните му встрани от себе си. И като протегна ръце към сърцето ми, вече взимаше Арфата си. А след това, като зазвъня на една от Струните й, вдигна почерпалото и го възля пред Бога и Отца, като Му казваше:
“Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на тоя мъж, който е ходил с опасност за живота си?”
Гледах и не знаех нито какво да мисля, нито как да реагирам. Защото по Собствената Си Воля Господ ме беше направил участник във видение от живота на Давид. И аз, като слушах прекрасния звън от Арфата в ръцете на Давид, издигнах гласа си към Бога и Отца, като извиках към Него:
“Отче мой! Как да разбирам стореното от Давид? И защо той възля живите води на Духа пред Тебе, след като Ти ми заповяда да ги донеса от Витлеемския Кладенец?”
А Отец из самите небеса вече ми отговаряше, като ми казваше:
“Сърцето Ми копнее да види във всеки от вас Давидовата Арфа. И Душата Ми копнее да чуе звъна от тая Струна на Братолюбието. Защото ти, като се покори на Гласа Ми, даде в това видение живота си за слугата Ми. Но той възля пред Лицето Ми живите води на Духа Ми, защото Струната на Братолюбието в сърцето му изиска от него да бъде повече даващ, нежели получаващ. И ето това – да пробиете през съпротивата на лукавия и да дадете живите води на жадните – е звънът на самата Струна, която съм ви дал. Нека всеки от вас чувства себе си недостоен, когато получава и блажен, когато дава! Защото никой няма по-голяма любов от тая, щото да даде живота си за приятелите си. А когато приятелите ви дават живота си за вас, носейки ви Живата Вода от Витлеемския Кладенец, то бъдете готови да я възлеете пред Мене! За да разбере Сърцето Ми, че сте родени от Любовта на Бащата! Онази Любов, която става толкова по-силна, колкото повече дава и толкова по-слаба, колкото повече получава!”
Братко мой! Сърцето ми е преживявало много видения от моя Бог и Отец. Но едва с това последното аз прогледнах и разбрах колко прекрасна е Струната на Братолюбието.
Тази е Струната, с която ще чувстваш себе си недостоен за любовта на приятелите си! За да ги обичаш с Божията Съвършена Любов! Тази е Струната, с която ще видиш Исус, като Кладенец пред Портата на Вечното Спасение! Тази е Струната, с която ще пробиеш стана на филистимците и ще се пожертваш за братята си! За да им дадеш почерпалото с Живата Вода! Тази е Струната, с която всякога ще чувстваш себе си недостоен, та да пиеш кръвта на онези, които те любят и изгаряш от онази Любов, с която ще положиш живота си за тях! Тази е Струната, с която ще потънеш във Витлеемския Кладенец! Защото и Той потъна за всички ни, за да ни даде Сърцето на Отца и водите на Духа! Тази е Струната, с която любиш брата, който виждаш, за да стане явен Оня, Когото не виждаш! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s