1. СТРУНАТА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През изминалите години Исус многократно ми даде видения, свързани с Благочестието. Аз никога няма да забравя Неговото водителство, когато Той ми показа силата на Благочестието в живота на Йосиф. А от оня миг, когато сърцето ми зърна шарената дрешка на Божия възлюбен, аз разбрах, че тя всякога ще бъде мечта на сърцето ми и копнеж на душата ми. Защото ето това – да опазиш ненаскърбен Божия Свят Дух в живота си – се явява като връх на нашата вяра в Бога и като най-желателно състояние на нашия дух.
Когато Исус реши да ми покаже Струната на Благочестието, Той отново ме подложи на изпитание, което беше твърде поучително за мен. Пред сърцето ми се яви видение и аз видях себе си като един, който държи Арфата на Давид. И ето, че едва видял Арфата, аз изпитах силното желание да засвиря на нейните Струни. А Господ, гледащ ме някъде отгоре, ми заповяда, казвайки:
“Докосни онази Струна от Арфата, която след миг ще заблести пред очите ти…”
Погледнах на Арфата и действително видях, че една от Струните й заблестя в небесносиня светлина. И аз, като протегнах пръстите си към нея, вече я докосвах и започнах да изтръгвам от нежните й тонове. Тогава трептенето на самата Струна завладя цялото ми сърце, тъй че започнах да се наслаждавам на нежността и чистотата на самите Небесни звуци. Но не бяха изминали няколко секунди, когато слухът ми беше смутен и шокиран от ужасно стържещи звуци, идещи някъде отпред мен. Това ме накара да повдигна погледа си от Арфата и да погледна пред себе си. И ето, че очите ми видяха един демон с изключително нахално и противно изражение. Той държеше в косматите си ръце китара. И като протягаше ръцете си по струните й, изтръгваше с ноктите си ужасно дразнещи и фалшиви тонове. Но при все, че аз се опитвах да не обръщам внимание на тоя противник и отново наведох главата си, за да свиря на Небесната Струна, той отново задрънча с китарата си. А тогава звуците от демоничните струни станаха непоносими за слуха ми, тъй че стърженето вече превъзхождаше по силата си звуците на Небесната Струна. И аз, раздразнен от острите шумове, идещи от китарата, извиках към Исус, казвайки Му:
“Господи Исусе! За мен стана невъзможно да свиря на Струната, която Ти ми посочи. Понеже срещу живота ми е дошъл противник, който иска да ограби всичкия изобилен мир и радост, които Ти ми даваш чрез Струната на Давидовата Арфа. И колкото по-нежни и чисти са тоновете на тая Струна, толкова по-остри и стържещи са звуците на демоничната китара. Тъй че ушите ми слушат както тоновете от Арфата, така и стърженето от китарата. И сега, Господи мой, как да Те хваля с тая Струна при явяването на тоя ужасен противник?”
В отговор на думите ми Исус каза със съвършено спокоен Глас:
“Това е изпитание, Стефане! И то се явява в живота на всички Божии чеда. Но онези, които са водени от Мен, непременно успяват да го преодолеят. Защото едва ли случаят ще ти даде изобилно благовремие, за да въздигаш хвалението от тая Арфа без съпротива от дявола. И ти сега трябва да решиш какво да сториш, за да съкрушиш демоничния провокатор…”
Ето, че Исус отново предоставяше инициативата в мои ръце. И аз, като гледах на нахалното лице на демона и на всичката злоба от очите му, реших да засвиря с още по-голямо усърдие, като вярвах, че именно така ще изгоня противника. Но едва опънал Струната на Благочестието, аз видях, че това се хареса на демона и той също простря нокти по струните на китарата си. И когато първите нежни тонове от Струната на Арфата се издигнаха към Бога и Отца, към слуха ми отново долетяха стържещите звуци на демоничната китара…
…Не усетил, че губя мира и радостта си в Господа, аз започнах да опъвам Струната още по-силно, като вярвах, че по-силните тонове ще преодолеят над демоничното стържене. Но тогава и струните на дяволската китара също увеличиха шума си. А аз, в безумието си, опънах толкова силно Струната на Арфата, щото с ужас забелязах как долния й край се скъса и тя увисна… Това накара демона да се ухили и да задрънчи на струните си с всичката си сила. А острият звук нападна сърцето ми, като започна да ме разкъсва. Тогава извиках с плач към Господа, като Му казах:
“Господи мой! Обърках всичко и в безумието си скъсах Господната Струна. И сега звуците на дяволските струни буквално разкъсват сърцето ми. Моля Те, Исусе! Помогни на сърцето ми и имай милост към мене, понеже се провалих в това изпитание…”
В отговор на думите ми Исус се приближи до мен. И като простря ръка против демона, накара го да потрепери и да хвърли китарата си, като бягаше с всичката си сила далече от Господа. А след това, строг и твърд, Исус вече смъмряше сърцето ми, като казваше:
“Как не разбра какво е нужно, за да издържиш това изпитание? Как не проумя къде е Силата на Струната на Благочестието? И защо сърцето ти се подведе от струните на дявола, та да вършиш онова, което вършеше той? Не стана ли по човешки слаб, когато трябваше да търсиш Силата в Бога? Но ето затова Аз трябва да дам на теб и на всичките Ми братя и сестри онова видение от живота на Давид, с което да разберете как свири Струната на Благочестието…”
Стоях с наведена глава пред Исус, а сърцето ми изгаряше от собствения ми срам и безумие. Но Господ в Милостта Си докосна с ръка главата ми, като възвръщаше на сърцето ми всичкия Си мир и всичката Си радост. А след това, поради благодатния Му допир, пред мен се разкри и самото видение с Давид. Аз виждах Божия помазаник и всичките му верни човеци, които вървяха с него. Те вече приближаваха първите къщи на някакъв град, когато Исус посочи към Давид, като ми казваше:
“Забелязваш ли Арфата, която Давид държи в ръката си?”
“Да, Господи мой! Виждам я…”
“Виж тогава как в живота на Давид ще се яви абсолютно същото изпитание, което Аз дадох на сърцето ти…”
Докато Исус ми говореше, аз забелязах как от самия град към Давид и дружината му се приближи човек. Той държеше абсолютно същата китара, каквато имаше и демонът при моето изпитание. И тоя човек, като държеше китарата с едната си ръка, се навеждаше по пътя и вдигаше с другата си ръка камъни. И като погледна с омраза към Давид и дружината му, започна да мята камъните против тях. А след това, опъвайки струните на китарата си, вече крещеше против Давид, казвайки:
“Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче! Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник…” (II Царе 16:7-8)
Думите на човека бяха толкова остри и обидни, а стърженето на струните му – толкова ужасно, че мнозина от Давидовата дружина гледаха и недоумяваха как е възможно някой да има такава ярост и злоба против Божия помазаник. И ето, че един от човеците коленичи пред господаря си Давид. И като докосваше една от Струните на Арфата му, вече му казваше:
“Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? Позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата…” (II Царе 16:9)
А Давид, усетил звъна на Струната от Арфата си, прокара ръка върху нея и я направи да спре да звъни. После погледна на човека, който му говори, като му казваше:
“Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така?” (II Царе 16:10)
След това, събрал цялата си дружина, Давид продължи да им говори, като им казваше:
“Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го, нека кълне, защото Господ му е заповядал. Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес…” (II Царе 16:11-12)
Едва свършил последните думи към дружината си, над главата на Давид се яви сияние. И самата Божия Ръка, простряла пръстите си, вече свиреше на Струната на Благочестието, тъй че към небесата на Отца се въздигна чистото и сладко хваление на Давид. То беше толкова мощно и силно, щото накара Семей да остави китарата си и да не може повече да изтръгне звук от нито една от струните й. Видението от живота на Давид напълно съкруши сърцето ми, тъй че тихо казах на Исус:
“Господи мой! Как да разбирам стореното от Давид? Защото Ависей се опита да опъне Струната от Арфата му, но Давид сам спря трептенето на Струната. Погледнато духовно, той остана ням за всичката злоба и ярост на Семей. А точно тогава, когато Давид онемя, Отец засвири. И като се сниши над помазаника Си, Сам Той опъна Струната на Благочестието в сърцето му…”
Исус се усмихна, а след това ми каза:
“В думите, с които Ми отговори, е скрита победата в самото изпитание. Затова и Аз ще ги повторя за всичките Ми чеда:
Благочестието е хваление, свързано с мълчание!
С това хваление вие всякога ще превъзмогвате над всички хулители и неприятели! Защото целта на всяка злоба и хула, които дяволът отправя против вас е тази:
Да отвърнете на злобата със злоба, на яростта с ярост, на шума от дяволските струни с шум от вашите струни.
Но може ли Арфата на Отец Ми да бъде шумна? И може ли Струните на Неговото Съвършено Благоволение да бъдат остри и стържещи? Ако Отец Ми е Тоя, Който заповядва всяка съпротива против Неговите, то да паднете ли на нивото на хулителите или да смирите сърцата си в Божието Благочестие? Да хулите ли, когато сте хулени или да внимавате твърде много в думите на Давидовия псалом:
“Рекох: Ще внимавам в пътищата си за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, докато е пред мене нечестивият. Станах ням и мълчалив, въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше. Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мен; докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки: Научи ме, Господи, за кончината ми, и за числото на дните ми, какво е; дай ми да зная колко съм кратковременен. Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх. Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере. И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе. Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния. Онемях, не си отворих устата; понеже Ти стори това…” (Псалом 39:1-9)
И ето, казвам на всички ви:
Онемейте, когато пред вас е нечестивият! Не си отваряйте устата, понеже Бог ще отвори Своята уста вместо вас! Не свирете вие на струната на Благочестието, но оставете Него да свири вместо вас! Защото Божиите струни зазвъняват едва тогава, когато спрат да звънят човешките! Само така ще превъзмогнете над всички, които като Семей хвърлят против вас камъните и праха на своето безумие, както и острото стържене от струните на яростта и злобата…”
Исус все така ми говореше, а сърцето ми – просветлено от устните Му – вече разбираше точно как и кога е паднало. И аз те моля, скъпи ми братко, да научиш устните си на мълчание, когато бъдеш хулен и опозоряван. Нека твоите гласни струни да млъкнат, за да зазвъни Божията Струна на Благочестието. И като предаваш делото си на Оня, Който скоро ще съди живите и мъртвите, да станеш благоухание пред Лицето Му. Защото Божията ръка познава Божиите Струни. И Сам Бог се явява като хвалител на Името Си в живота ни. Амин и Амин!