АРФАТА НА ДАВИД III – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Волята на Господ Исус Христос, Комуто служа с духа и сърцето си, в ръцете ти попада продължението на пророческите видения, свързани с осмострунната Арфа на Давид. Видения, които напълно промениха моето сърце, както се надявам да променят и твоето. След написването на виденията, свързани с първите четири Струни, Господ започна твърде силно да докосва и преобразява сърцето ми. Нещо повече – самата ми вяра в Исус се превърна в благодатен поглед към Струните на Давидовата Арфа. И аз вече знаех за себе си, че ето това – да се докосваш до Небесните Струни – ще рече да съединиш твоите мисли с Божиите, твоите думи – с Неговите, твоите дела – с делата на Божиите ръце. А когато чудото се случи и самите Струни зазвънят в живота ти, тогава миговете от Давидовия живот непременно ще станат и мигове от твоя. За да видиш и разбереш, че ако Исус е Същият вчера, днес и завинаги, то и дяволът е същият, като не е забравил нищо старо и не е научил нищо ново.
Как мислиш тогава? Ако в твоя живот се яви Духът на Светлината, то няма ли да усетиш съпротива от духа на тъмнината? И ако Бог ти даде привилегията да свириш на Давидовата Арфа, то няма ли срещу сърцето ти да се обърне омразата и завистта на Саул?
Спомни си прочетеното за тоя зъл цар, братко мой! Спомни си как той стои в покоите си, разтреперан и измъчван от зъл дух. А след това виж как Давид взима Арфата си и докосва Струните й. За да извика онова нежно и Свято Божие присъствие, от което злият дух бяга от Саул. И при все, че тоя цар вече е видял колко голямо е Божието благоволение над Давид, пак никак не обръща сърцето си, за да твори добро. Но вместо това се изпълва с черна завист и омраза към Божия помазаник. И като насочва срещу него копието си, желае да го прободе и прикове в самите стени на царските си покои. В тоя миг Саул никак не иска да признае, че е бил успокояван и освобождаван от Арфата на Давид и от силата на Божието помазание. Не! Той е силно мотивиран да убие Давид и да утоли нечестивите си помисли…
Мислейки за всичко това, аз не мога да не бъда развълнуван. Защото и до днес над сърцата ни свети Духът на Давид, а против сърцата ни чернее духът на Саул. И в тая духовна битка между тези два духа не може да има зрители. В нея или побеждаваш – или си победен. А залогът за победата и триумфа над духа на Саул е скрита именно в Арфата на Давид. Защото с нея Давид отиде в царския дворец. И с нея Божият помазаник съкруши нечестивото сърце на Саул. А още по-дълбокото откровение, свързано с Давидовата Арфа, ми изяви Сам Исус, като каза:
“Вие трябва да гледате на Давидовата Арфа с очите на Оня, Чието Име е Отец на Светлините. Защото Той, като яви Арфата Си в живота на Давид, направи го всякога да слуша Гласа Му и така да стане мъж по Сърцето Му. Кажи Ми тогава:
Какво представлява гласът, като способност? Или как ти говориш с твоите ближни, а и те с тебе?”
“Господи мой! Погледнато по плът гласът е трептене на гласни струни, които Бог е положил в човека при Сътворението. Гласът е удивителна способност да изразяваме нашите мисли, вълнения и копнежи чрез собствените си гласни струни …”
Слушайки отговора ми Исус започна да говори на сърцето ми в неподозирана дълбочина на мъдростта. Той вече ми казваше:
“Ако твоят глас е трептенето на твоите гласни струни, то не е ли Божият Глас трептенето на Божиите Гласни Струни? И ако тези Божии Струни бяха Съвършеният Божий Глас, явил се в живота на Давид, то разбираш ли тогава какво е Арфата на Давид? Не е ли тя Самият Глас Господен, Който иска да покори човешките гласове? И ако Израилевият цар Саул многократно беше слушал тоя Глас чрез Давидовата Арфа, но никак не се покая, нито обърна сърцето си, за да твори добро, то разбираш ли какъв е бил същинският грях на Саул?”
“Да, Господи мой! Сега разбирам, че Саул съгреши пред Бога и Отца, понеже отказа в сърцето си да слуша Божият Глас, сиреч, да се покори на Струните на Давидовата Арфа. И като полудя и се озвери против Давид, търсеше да убие оня помазаник на Отца, чрез който Отец явяваше Гласа Си…”
“Спомнят ли си тогава Моите братя и сестри за Отеческата присъда над Саул, която Всевишният яви чрез пророка Си Самуил? Спомнят ли си за онези думи на Отца Ми, с които Той заяви на Саул:
“Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам?” (I Царе 15:14)
В миг, когато Отец Ми не искаше да слуша нищо друго, освен Струните на Собствения Си Глас, Саул беше се подал в сърцето си на други гласове. На блеения на овце и на рев на говеда. Но ти сам виж каква е Отеческата присъда над Саул…”
“Исусе! Пророк Самуил ясно заяви против Саул, като му каза:
“Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля, и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат. Защо, прочее, не послуша ти Господния Глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?” (I Царе 15:17-19)
Слушайки думите на стиховете, които цитирах, Исус се промени и Гласът Му стана гневен. И Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Защо Саул не послуша Господния Глас? Не затова ли, понеже сърцето му слушаше твърде много други гласове? Не затова ли, понеже презря Давид и Арфата му? Не затова ли, понеже не пожела да приеме в сърцето си Струните на Божието Съвършено благоволение? Но именно по тази причина пророкът на Отца заяви против нечестието му като каза:
“Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния Глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар…” (I Царе 15:22-23)
И ако Аз днес напомням на всички ви Сауловото нечестие, то е, за да прилепите сърцата си към Господния Глас. Защото глас има там, където има струни. А Струните на Божия Глас днес Аз ви изявявам чрез пророка Си. Защото тия са осемте Струни на Божията Арфа. И ако някой иска да ги приеме с цялото си сърце, то такъв нека се отдели от властта и влиянието на последните Сауловци, свикнали да слушат блеения на овце и рев на говеда, но не и Гласа на Всемогъщия. Защото тия нечестиви царе, лишени от Божието помазание и благоволение, ще продължат да мразят всеки, който има Струните на Давидовата Арфа. И като вдигнат в ръце копията на всичкото си човешко коварство, ще поискат да пронижат в сърцата всичките Ми помазаници. Но колкото Саул успя да убие Давид, толкова и човешките гласове ще успеят против Божия Глас.
Ето, заповядвам на всичките Си братя и сестри да Ме последват в дълбоките видения, които ще дам на слугата Си. За да имате съвършения достъп до Божието Сърце и да познавате изобилно Струните на Божия Глас…”
Братко мой! Исус говореше на сърцето ми, а аз чувах не просто Гласа Му. Не! Защото в духа ми звъняха всичките Струни на Божията Арфа. А сърцето ми – покорено от звъна на Арфата – побърза да се сниши и смири в Струните на Господния Глас.
Смири се и ти, братко мой! За да влязат в сърцето ти всичките думи на Вечен Живот, които би получил чрез Гласа Господен. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s