АРФАТА НА ДАВИД II – IV ГЛАВА

4. СТРУНАТА НА СЕБЕОБУЗДАНИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сега книгата ще продължи с четвъртата от Струните на Давидовата Арфа, след която, според изричната ми заповед от Господ, ще има кратка пауза преди останалите четири Струни. Причината напоследък Исус да “накъсва” книгите с пророчески видения, давани на сърцето ми, не е в моята липса на вдъхновение и помазание, а по-скоро – в невидимото дело, което Святият Дух върши в сърцата на Божиите чеда. А за това дело е нужно време. Време, в което човеците да узреят за дълбоката и радикална промяна, която Исус иска да донесе в живота им. И когато прицелът на една такава промяна е от живота на Давид, то тогава всеки от нас трябва да си даде сметка, че никой не е станал мъж по Сърцето на Бога и Отца за един ден или с прочитането на няколко пророчески видения. Така и аз, преди да бъда посветен в което и да е видение от Господа, преминавам през своеобразен маратон от изпитания и опитности, с цел – обновяването на ума ми да способства за ползата на всичките ми братя и сестри.
Така и при тази четвърта Струна от Давидовата Арфа Исус отново не ми спести изпитанията, свързани с нея. Наместо това Той докосна сърцето ми, като вече ми казваше:
“Искам да гледаш на Струната на Себеобузданието, като на един от най-съдбоносните изпити, който Моят Отец налага върху всичките Си чеда. Блажени онези, които издържат Неговите изпитни. Защото, когато бъдат одобрени, ще преживеят още по-голямо приближаване до Божието Сърце, свързано с разбирането на Божиите Съвършени помисли. И ето затова Аз сега ще дам видение на сърцето ти и ще те поставя да участваш в него…”
След тези Свои думи Исус наистина показа пред сърцето ми видение. И при все, че аз очаквах с всичката си вяра да видя Струните на Давидовата Арфа, то и този път бях изненадан. Защото очите ми виждаха един обор, където бяха събрани прекрасни жребци. Видът на самите коне ме караше да вярвам, че те бяха под Божия Избор и благоволение. Силните им мускули и грижливо вчесаните им гриви подсказваха, че някой беше полагал много грижи и старания, за да има подобни превъзходни животни в обора си. И аз, под въздействието на самата гледка, Го попитах:
“Господи мой! Как да разбирам това, което ми показваш? Та аз очаквам от Теб видение, свързано със Струната на Себеобузданието, а ето, че виждам обор с красиви и силни коне. Какво общо имат те със Струните от Давидовата Арфа?”
В отговор на думите ми Исус се усмихна. И като посочи с ръка към конете, ми отговори, казвайки:
“Всяко от тези животни става превъзходно едва тогава, когато се научи да служи на господаря си. И Аз сега искам да ти дам такава опитност, щото отпосле напълно да разбереш в какво е силна Струната на Себеобузданието. Затова и ти, като се приближиш до един от конете, опитай се да се качиш на гърба му и да го пояздиш, според както ти дава Отец Ми…”
Погледнах на един от конете, а сърцето ми се изпълни с твърде голямо вълнение. Защото от времето, когато Исус ми бе давал видения, свързани с Веемот, аз не бях имал видение с жребец, който да яздя. Затова, като се приближих към коня, отново казах на Исус:
“Господи мой! Помогни ми да се кача върху седлото на тоя кон. Защото той е твърде висок, а аз – нисък…”
След думите ми Исус се приближи зад гърба ми. И като ме хвана със силните Си ръце, вдигна ме нагоре, и аз вече сядах на самото седло на коня. А Господ застана пред самия жребец, като ми казваше:
“Нека отворя тоя обор и да дадем свобода на коня. Защото ти вече си на седлото му и той чувства ездача на гърба си…”
Така Исус отвори вратите на обора и даде знак на коня, тъй че силното животно изцвили. И като направи няколко крачки – препусна в бяг напред. Самият тръс на жребеца твърде много ме уплаши, понеже насмалко не паднах от гърба му. Тогава осъзнах, че нещо между мене и коня липсваше. Аз наистина бях на седлото на гърба му и той тичаше, но това не ми беше достатъчно. Защото конят тичаше накъдето си поиска, а аз не можех да го контролирам. Нямаше юзда, с която да му посоча посока, в която да тръгне. Това ме накара да извикам към Господ:
“Исусе! Спри тоя кон, понеже той няма юзда и препуска с копитата си накъдето си поиска! Аз не мога да го контролирам, Господи!”
Викът ми сигурно е изглеждал твърде смешен, а аз – твърде глупаво върху препускащия кон, понеже Исус силно се разсмя. Но след това, като вдигна ръка и призова коня, успокои го и го направи да спре пред Него. А в следващия миг Господ започна да ми говори, като казваше:
“Както сам забеляза, връзката между коня и ездача е в юздата. Тя е гаранцията за послушанието на коня и за това той да препуска в онази посока, която ездачът би му показал. А сега помисли, момчето Ми! Какво друго да е Себеобузданието, освен юзда? И каква друга да е юздата, освен Божия?”
Замислих се върху думите на Исус, защото бяха твърде верни и точни. Затова Му отговорих:
“Господи мой! Думите Ти ме накараха да си спомня писаното от Твоя Апостол, който каза в посланието си:
“Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията…” (Яков 3:2-4)
Едва бях изговорил стиховете на Яков, когато Исус ме запита с твърде сериозен Глас:
“А ти искаш ли да знаеш какво най-много желае Кормчията? И иска ли сърцето ти да разбере защо Яков говори в посланието си за съвършени мъже, способни да обуздаят цялото тяло?””
“О, Исусе! Аз вярвам, че отговорът се крие в Струните на Давидовата Арфа. Защото те са, които ни дават Божието Съвършено благоволение. А там, където е Съвършеното благоволение, ще се явят и съвършените мъже. Така ли е, Господи?”
“Точно така е, момчето Ми. И ето затова Аз ти дадох да се качиш върху кон без юзда. За да разбереш, че юздата е твърде, твърде важна…”
След тези Свои думи Исус ми помогна да сляза от коня и продължи да ми говори, като казваше:
“А сега внимателно помисли, преди да Ми отговориш:
Трябва ли непременно Господ да слага юзда на сърцето ти, за да Му се покоряваш? И какво е тук юздата за Мене? Средство или цел?”
“Исусе! Юздата е само средство, с което можеш да накараш едно сърце да Ти се покорява…”
Отговорът ми беше правилен, но недостатъчен. И това накара Господ отново да ме попита:
“Каква е тогава целта на твоя Господ? И ако юздата е средство, то коя ще е целта?”
Въпросът на Исус влезе в сърцето ми с такава сила, щото самите Му думи издириха всичката ми любов и вяра в Него. Тогава се чух да казвам:
“Исусе! Ако юздата е средството, то целта е да придобием Струната от Давидовата Арфа. Защото с юзда човек би Те последвал, чувствайки натиска на Твоята Воля върху своята. А със Струната от Давидовата Арфа той би се радвал с всичкото щастие и блаженство на сърцето си. Щастие и блаженство, че Ти служи от добра воля и от цялото си сърце. Защото юздата действа с принуждение, а Струната – с убеждение. А и Твоето Слово, Господи, казва на всеки от нас:
“Аз ще те вразумя, и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми. Не бивайте като кон или мъска, които нямат разум; за чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат, иначе не биха се приближавали при Тебе…” (Псалом 32:8-9)
И сега разбирам, че на всички ни е нужен Твоят разум. За да не бъдем животни, управлявани с юзди, но да бъдем винаги под прицела на Божието Съвършено благоволение…”
След тези мои думи Исус докосна главата ми, като казваше:
“Ела сега след Мене. За да дам на сърцето ти онова видение от живота на Давид, с което всички Мои ще видят колко прекрасна е Струната на Себеобузданието. Защото докато сред вас има такива, които са управлявани с юзда, а не със Струна, то и дотогава Аз ще ви диря и призовавам с Духа Си…”
Докато Господ ми говореше, пред очите ми се появи видение. И ето, че аз отново виждах Давид, но този път видът му не беше никак приятен. Стиснал меча си, Божият слуга прехапваше нервно устните си, а очите му святкаха в твърде голяма възбуда. А тогава Исус ми каза:
“Виж сега колко е разстроен Божият слуга. И като погледнеш на сърцето му – забележи раната, която му е нанесъл дяволът…”
Погледнах с огромно внимание на Давид и забелязах, че в сърцето му наистина зееше твърде голяма рана. От самата рана изтичаха кърви, които падаха по земята пред Давидовите нозе. Така, с всяка падаща капка, лицето на Давид ставаше все по-мрачно и мрачно, а ръцете му стискаха меча още по-здраво. И аз, не искайки да гледам на Давид, попитах моя Господ:
“Исусе! Как дяволът е успял толкова много да нарани сърцето на Божия слуга? И защо лицето на Давид потъмнява с всеки изминал миг…”
В отговор на думите ми Исус се приближи до Давид във видението. И като взимаше с ръка от капките на кървящото му сърце, вече ми казваше:
“Опитай вкуса на една от тези капки. За да разбереш какъв е духът, пробол сърцето на Давид…”
Протегнах дланта си, за да докосна Исусовата ръка. И като поднесох кървавата капка от Давидовото сърце към устните си – вкусих я… А тогава към духа ми долетя твърде жесток, подигравателен и презрителен глас, който кънтеше в силата си. И думите на тоя глас вече влизаха в ушите ми:
“Кой е Давид? И кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си. И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам откъде са?” (I Царе 25:10-11)
Отново погледнах Божия слуга и сега вече знаех, че Давидовото сърце беше жестоко унижено от един надменен стригач на овце, чието име беше Навал. И аз, като докосвах с вълнение кръвта на Давид от дланта си, казах на Исус:
“Господи мой! Тоя жесток и опак човек Навал твърде много е унизил Божия слуга Давид. И като го е презрял – опитал се е да хвърли сянка върху неговото богоизбиране, върху царската му мисия, върху всичкото му благородство и чистота. И аз, като чета самия библейски разказ от живота на Давид, вече разбирам защо е потъмняло лицето на Божия помазаник…”
Исус слушаше внимателно думите ми, а след това, като вдигна ръката Си над главата на Давид, посочи нагоре към небесата, като ми казваше:
“Виж сега как Отец ще изпрати Арфата на Своя възлюбен помазаник. И забележи каква ще е реакцията на Давид…”
Докато Господ ми говореше, Небето над Давид се разтвори. И Божията светла Ръка вече простираше над него Небесната Арфа. А една от струните на Арфата се простря към сърцето на Давид, сякаш че искаше да го утеши и покори. Но точно в тоя момент Давид вдигна меча си. И като го развъртя във въздуха, извика със силен глас на събиращите се около него люде:
“Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро. Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! И повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко от всичко що е негово…” (I Царе 25:21-22)
Чули гласа на Давид, човеците около него също вдигнаха мечовете си, готови да извършат намисленото възмездие от Божия слуга. А Струната от Давидовата Арфа мигом се издигна нагоре. И Отец, вдигайки Арфата Си, я отдалечи от Давид… Това беше твърде тъжно, тъй че в сърцето ми останаха смесени чувства. От една страна – Навал беше унизил Давид, като му въздаваше зло за добро, а от друга страна – Давид не чу в сърцето си призива на Отца и не опъна Струната на Себеобузданието в сърцето си. Тези мисли ме накараха да се обърна към Исус и да Го попитам:
“Защо, Господи мой! Защо стана така? Защо дори на човек като Давид се случва да не чуе Божия призив?”
В отговор на въпроса ми Исус отговори, като казваше:
“Има много изпити на вярата и много върхове на Божието благоволение. Но най-трудният от всички изпити е свързан именно със Себеобузданието на чистото сърце. При този изпит се опъват до скъсване всичките мисли на Справедливостта и Правдата. Понеже Справедливостта изисква злото да постигне злия, а доброто да постигне праведния. И Правдата изисква нечестивият да погине в нечестието си, а праведният да цъфти в делата си. Но там, пред Престола на Моя Свят Отец, освен Справедливост, има и Милост. И освен Правда, има и дълготърпение. А когато вашите сърца не искат да се съгласят с Милостта и дълготърпението на Отца, то тогава изпитнята ви става огнена и в огъня на страданието мнозина изгубват както радостта си в Бога, така и мира си.
Но ти помисли! Не казва ли Словото Ми думите:
“Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чеда е всецяло предадено да струва зло…” (Еклесиаст 8:11)
Не са ли като тоя Навал и днешните стригачи на овце, които плюят името ти и настояват никой да не ти дава ни хляб, ни вода, ни подкрепа? Не са ли като тоя Навал всичките наемници, които искат да прободат сърцето ти така, както техният вдъхновител стори това на Давид? Да негодуваш ли ти, че присъдата против тях не се изпълнява скоро? И да проклинаш ли човеци, които сами са проклели себе си и са отлъчили сърцата си от Господа?
Не, момчето Ми! Всички вие трябва да прегърнете Божията Струна на Себеобузданието. Както и да знаете, че присъдата против нечестивите се бави, но не се отменя. Защото бавенето от Отца Ми е трупане на гняв. А трупането на гнева е онази Небесна гаранция, заради която Словото Ми казва:
“Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, пак аз това зная, че ще бъде добре на ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него; а на нечестивия не ще бъде добре, нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка, защото той не се бои пред Бога…” (Еклесиаст 8:12-13)
Ето затова и твоят Отец, познаващ прекрасно сърцето на Давид, никак не се отказа да призовава слугата Си към Струните на Небесната Арфа. И като продължи да благоволи над него, прати му Своя Собствен призив чрез една от слугините Си. Виж сега това…”
След тези съкровени и Святи думи на Исус отново гледах видението. И ето, че към Давид вече се приближаваше жена, чието смирение и доброта покоряваха твърде силно сърцето ми. Над самата жена Отец беше прострял Давидовата Арфа. И тя, като носеше с ръцете си дарове за Давид и момците му, поклони се пред него и остави даровете в нозете му. А след това вдигна ръцете си към Божията Арфа. И като хвана Струната на Себеобузданието, вече казваше на Давид:
“На мен, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си. Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навал; защото каквото е името му такъв е и той; Навал е името му, и безумие обитава в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. Сега, прочее, господарю мой, в името на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала. И сега тоя подарък, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми. Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога. И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господ твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред праща. И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости които е говорил за тебе, и те постави управител над Израил, тогава това не ще ти бъде причина за съжаление, нито причина да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си…” (I Царе 25:24-31)
Гледах Авигея и забелязах, че тя не просто говореше. Не! Тя свиреше на Божията Струна със същото изкуство и сила, каквито имаха Давидовите ръце. И с нежните тонове на Божията Арфа думите й докосваха Давидовото сърце, като изцеляваха раната му и възвръщаха светлостта на лицето му. Онзи Давид, върху чиито къдрици Самуил възля Божието Свято Миро, отново светеше пред Господ с всичката красота и благородство на сърцето си. И ето, че Давид протегна ръце към Авигея, като взимаше Струната от сърцето й. А след това, със сълзи на кротост и съкрушаване, тихо й рече, казвайки:
“Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми. Защото действително, заклевам се в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко…” (I Царе 25:32-34)
Гледах на прекрасното видение и едва сега разбирах колко голяма е силата от Струната на Себеобузданието. Гледах на тази прекрасна жена Авигея и в този миг знаех, че ако някога Давид я взе за своя съпруга, за да бъде с нея една плът, то аз бих искал Струната от Авигея, за да бъда с нея Един Дух. А тогава Исус, гледайки на всичките развълнувани мисли на сърцето ми, отново започна да говори, като ми казваше:
“Преди няколко години Аз ти говорих за тая Авигея, но днес отново повтарям думите Си за всичките Ми братя и сестри:
“Колкото до Истинската Ми Църква, Аз днес изливам върху нея Духът на Авигея, за да обърна към Себе Си малкото служители, които са се отклонили, но имат ревност да се покаят…”
А да имате Духа на Авигея ще рече да прострете ръцете си към Струната на Себеобузданието. И като помните, че Злото, вършено против вас, е Зло, вършено против Бога и Отца, да оставите съдбите на всички нечестиви в ръцете на Оня, Който е Силен да им въздаде на Своето Си Време, а не на вашето. Защото ето това да обуздаете себе си ще рече да признаете в сърцата си, че човешкото време не е като Божието, и човешките пътища не са като Божиите. И като се отвърнете от вашето време и от вашите пътища, да се уповавате всякога на Божието Време, вървейки в Божиите пътища.
Ето, казвам ви:
Както в живота на Давид присъдата над Навал се яви и Отец Ми изпълни Гнева Си над нечестивия, така и във вашето време ще дойде Божието Време. Но вие всякога знайте, че по-желателен за вас е Божият Живот във вашия живот и едва след него – Божието Време във вашето време…”
Исус спря да ми говори. И аз, размислил над всичките Му думи, пълни с Любов и Светлина, вече зная за себе си, че искам Неговия Живот в моя живот. Защото всичко от Неговия Живот се яви и в живота на Давид. И лъчите на тоя прекрасен Живот са Струните на Божията Арфа.
Нека те да звънят в сърцата на всичките Божии чеда!
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s