3. СТРУНАТА НА СМИРЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
За написването и проумяването на виденията, свързани със Струната на Смирението, Господ подложи сърцето ми на твърде голямо изпитание. И аз, подложен на Божия изпит, трябваше да събирам в шепите си всички животворни поуки и всичкия възможен разум, който Господ ми даваше през времето на самото изпитание.
А какво беше изпитанието, което Исус заповяда над сърцето ми?
Това, братко мой, беше реализацията на онези библейски стихове, които гласят:
“Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, и смирението предшества славата…” (Притчи 15:33)
Денят, в който Исус заповяда самото изпитание над сърцето ми, беше за мен като своеобразна равносметка на всичкото ми служение за Него. Самият Свят Дух на Отца беше изпълнил духа ми и ми даваше мисъл за онова, което ми беше давано от Божието Светилище. И ето, че в часовете на тая равносметка Исус отново беше до мен. И като ме докосна с ръката Си, започна да ми говори, като казваше:
“Знай, че в живота на всеки от вас има време на Божията Слава, което непременно е предшествано от време на Смирение. И ето това – да намерите Божията Слава – ще рече преди времето на тая Слава да опънете в сърцата си Струната на Смирението. А ти виж видението, което ти давам. Защото в него са свидетелствата на собствения ти живот…”
След тези думи на Исус пред сърцето ми се появи и самото видение. Очите ми виждаха Божия Ковчег на Завета, блестящ от съвършенство и неизмеримо благородство. Самите лъчи на Святия Дух го правеха не просто да блести, но да засенява всяко сърце, което би погледнало на него. И ето, че Господ протегна ръка към Ковчега, като ми казваше:
“Ела, Стефане! За да видиш, че всичко Чисто и Свято, което даде на Църквата Ми, днес се събира в Ковчега на Моя Последен Завет с човешките чеда. Защото тоя е Ковчегът на последния Ной за последното Му поколение на земята…”
С плахи стъпки аз се приближих към блестящия от Божията Слава Ковчег. И ето, че очите ми видяха прекрасни скъпоценни камъни, които бяха положени в Ковчега в едно с много други Божии скъпоценности. И аз, като гледах на самите Божии богатства, познах в тях всичките видения от Божието светилище, които Господ ми бе давал в Милостта Си. Това накара сърцето ми да се развълнува твърде силно, тъй че казах на Исус:
“Какво е това, което ми даваш да видя, Господи? Та моето сърце едвам издържа от вълнението да гледа и познае, че в Твоя Ковчег Ти Си поставил като скъпоценни украшения всички видения, които Си ми давал в Милостта и Благостта Си…”
А тогава Исус ми отговори, като казваше:
“Точно така е, момчето Ми! Аз ти давам да видиш онова, което ти стори с вярата си за Моето Царство и за всичките Ми чеда. Но ти сега Ми отговори:
Готов ли си за Славата Божия, която има да се открие към твоето служение за Мене и Отца Ми? Готов ли си за това, щото да участваш в пренасянето на Ковчега на Завета Ми в Небесния Ерусалим заедно с цялото Божие множество, което вече е покорено и докоснато от лъчите на Божия Пророчески Дух?”
Думите на Исус бяха толкова сладки и прекрасни, щото ми се искаше веднага да отговоря с “Да”. И аз, като гледах на всичките прекрасни скъпоценни камъни, събрани в Ковчега на Завета, успях да отворя устата си и да кажа на Исус:
“Господи мой! Аз не зная дали съм готов. Защото сега виждам, че онова, което е дошло от Тебе, ще се върне в Тебе. Тъй че Твоите видения, които Си ми давал, стоят в Ковчега Ти и те правят радостта ми пълна. Но колкото до мене и собственото ми сърце, аз все още нямам свидетелството на онази Струна от Давидовата Арфа, която е Струната на Смирението. А и самото Ти Слово казва, че:
“…смирението предшества славата…” (Притчи 15:53)
Думите ми накараха Исус да се усмихне. И Той, като протегна ръка и погали главата ми, отново започна да ми говори, като ми казваше:
“Ти отговори мъдро на своя Господ и Цар. И ето затова ще ти въздам според мъдростта на думите ти. Но ти виж сега онези два ката с дрехи, които твоят Господ е оставил до Ковчега Си. И като избереш единия кат – облечи го, за да Ми свещенодействаш!”
Погледнах към Божия Ковчег и очите ми забелязаха самите катове с дрехи. Те твърде много се различаваха един от друг. И ако първият кат бяха дрехи от най-лъскава коприна, то вторият кат бяха бели дрехи от лен. И ако копринените дрехи бяха твърде меки, ленените изглеждаха твърде груби. А аз, докато гледах на самите дрехи и сърцето ми трябваше да избира, отново дочух Гласа на Господ, Който вече ме питаше:
“Кой от двата ката дрехи избираш?”
Самият Му въпрос, въпреки безпристрастността си, беше пълен с толкова Святост и чистота, щото без всякакво съмнение Му отговорих:
“Исусе! Аз зная кои са любимите дрехи на сърцето ми. Ето затова протягам ръцете си и избирам ката с грубите ленени дрехи. Защото не аз нарекох себе си пророк, но Ти ме помаза и изяви на Църквата Си като такъв. И за всички, които не знаят как да разпознаят пророците Ти, пак Ти каза:
“Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана? Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: “Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе.” Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него…” (Матея 11:7-11) 
Ето затова аз никак не искам меките копринени дрехи, но всячески искам грубите ленени дрехи…”
В отговор на думите ми Исус се засмя, а след това отново ми каза:
“Облечи тогава тези ленени дрехи и виж оня, който ще дойде след тебе при Моя Ковчег. Защото той твърде много харесва другия кат с копринените дрехи…”
С вълнение и преславна радост аз вече обличах ленените дрехи, когато очите ми видяха човек с твърде надигната глава и гордо изражение на лицето си. Той мина край мен без никак да ме забележи. И като простря ръката си и взимаше копринения кат с дрехите, вдигна ги над главата си, като извика:
“О, алелуя! Благодаря ти, Господи мой! Защото си ми приготвил дрехи, с които да прославя Името Ти и да свидетелствам на Ковчега Ти…”
Така човекът побърза да облече копринените дрехи и само след миг той вече блестеше от красотата им. А тогава Исус се приближи към мен. И като вдигна ръка и посочи към копринените дрехи, ме попита:
“Как мислиш? Ще свидетелстват ли тези копринени дрехи за Славата на Отца Ми?”
“О, Исусе! Като гледам тая лъскава коприна, аз виждам, че всичката Божия Слава се отразява по нея. И лъчите от самият Ковчег на Завета вече блестят по гънките на тия дрехи. Но аз не вярвам, че тя ще свидетелства за Теб и Отца, въпреки блясъка си…”
“Виж тогава какво ще стори Отец Ми в това видение. Защото нещата, които ще ти се открият, са твърде важни за Моите братя и сестри…”
След последните думи на Господ Исус във видението се случи нещо прекрасно. Защото над самия Ковчег на Завета заблестя осмострунната Давидова Арфа. А една Струна, като блестеше в небесносиня Светлина, буквално изпращаше нежен призив към сърцето ми, тъй че протягах ръцете си към нея, като казвах на Исус:
“Скъпоценни мой Господи! Дай ми тая Струна, понеже аз я желая и тя ме желае!”
А Исус ми отговори:
“Преди да я дам на теб, Аз ще я предложа на оня, който облече копринените дрехи, за свидетелство на цялата Ми Църква…”
Така Господ хвана с ръката Си самата Струна. И като се приближи до облечения с коприната, подаваше му Струната, като казваше:
“Вземи тая Струна, служителю Мой! И като смириш сърцето си, следвай Ковчега на Завета Ми със страх и трепет…”
Но облеченият в коприната не забеляза Исус. Напротив – той гледаше с възторг блестящите гънки на дрехата си. И като галеше мекотата на коприната си, повтаряше в унес:
“Господ вече ме издигна! Господ вече ме прослави! И целият Ковчег на Завета Му вече се отразява в моята праведност. О, алелуя!”
Тези негови думи накараха Исус да го подмине и остави. А след това – държащ в ръката си Струната на Давидовата Арфа, Господ се приближи към мен с думите:
“Вземи тая Струна, момчето Ми! И като я закрепиш в сърцето си, тръгни след Мене с всичкия страх и трепет на вярата си…”
Така аз хванах небесносинята Струна и вече я закрепявах в сърцето си, когато Исус я докосна с белите Си пръсти и я направи да зазвъни и затрепти. И там – в самия звън и трепет на Струната – аз паднах на коленете си пред моя Господ като Му казвах:
“Исусе! Сърцето ми е недостойно за Тебе. И аз Ти благодаря, че Си ми дал дрехи, които повече да поглъщат от Твоето, нежели да го отразяват. Защото Ти ставаш видим, докато аз съм невидим. Моля Те, Спасителю мой! Пази очите ми от всяко високо надигане и езика ми от всичките безумни думи на гордостта…”
Исус ме погледна с твърде благ поглед и устните Му вече ми казваха:
“Думите, с които Ми отговори, са самото трептене на Струната на Смирението. Затова Аз ще повторя за Моите братя и сестри изреченото от тебе:
Аз ставам видим тогава, когато вие сте невидими!
А вие ставате видими тогава, когато Аз съм невидим!
Но кого трябва да вижда цялата Ми Църква? Мене или вас? Славата на Отца Ми или вашата слава? Ако, несъмнено, вие искате Аз да бъда видимият, то се пригответе вие да бъдете невидими…”
След тези Свои думи Исус вдигна ръката Си и посочи към Ковчега Си, като ми казваше:
“Аз, Отец Ми и Святият Дух сега ще бъдем Небесните волове, които ще теглят Ковчега Си към Небесния Ерусалим. А ти и всички Мои чеда с неизказана и преславна радост влейте сърцата си в Хвалението, което подобава на съвършения Изход и избавление, което Троицата върши за чедата Си…”
Така, след тези Небесни думи на Исус, видението мигом се промени. Така Отец сниши Себе Си от небесата и се уподоби на един от воловете. А Святият Дух, като събра Светлината Си от целия свят, застана до Отца и се уподоби на втори от воловете. И ето, че Исус се приближи до Отца и Духа. И като наведе главата Си сред тях, уподоби се на третия от воловете, които щяха да теглят Ковчега на Завета. Така Троицата опъна колата с Ковчега на Завета. И Святи Небесни ремъци мигом се появиха край Тях, тъй че Троицата задърпа колата и Ковчегът потегли напред. А тогава Давидовата Арфа зазвъня с всичката радост и Святост на Небето. И аз, в едно с хилядите Божии чеда, докоснати в сърцата си вече пеехме и хвалехме Бога в сърцата си. Но ето, че тогава очите ми забелязаха човека с копринените дрехи. Влюбен в блясъка на дрехите си, той никак не хвалеше Бог, нито вървеше след Божия Ковчег. Вместо това той стъпваше важно някак отстрани и искаше да направи видим себе си, сякаш, че Божията Слава беше негова собственост, а Святите волове – негови притежания. А точно тогава се случи нещо неочаквано. Защото, вървейки по Пътя Си, Святите волове разтърсиха колата с Ковчега на Завета. И облеченият в копринените дрехи побърза да реагира. Той мигновено се спусна до Ковчега. И като протегна ръката си да го хване, поиска да го закрепи и да спре друсането му. И ето, че воловете се спряха. А първият от тях, Който беше Отец, се обърна и погледна към стореното от човека. И от очите на Отца излезе Огън, като гняв, тъй че лъчите на тоя Огън нападнаха човека с копринените дрехи и той рухна мъртъв на земята… Вече нямах никакво съмнение, че това беше Оза. Оня лъскав и надменен човек, влюбен в блясъка на собствената си коприна, който нямаше смирение и трепет, за да отдаде Славата на Бога, но искаше да направи видим себе си. Но ето, че видението отново се променяше, понеже Отец се възвиси към Небето, а Святият Дух отново разнесе Светлината Си по света. И Исус, като се приближи до мен, вече ми посочваше поразения от гнева на Отца, като ми казваше:
“Иди и предай на всички Мои, че в това последно време всички църкви ще преживеят трусове поради изобличението на Божия Пророчески Дух, тъй че Ковчегът на Завета непременно ще се разтърси по пътя си. А тогава човеци като Оза, които никак не внимават на Словото и Духа на Отца Ми, но превъзнасят себе си, ще се опитат да докоснат Чистотата с нечистотата си и Святостта с мерзостта си. Но гневът на Моя Бог и Отец ще убие такива и такава ще е съдбата на всички, които обличат лъскавата коприна на гордостта и тщеславието, вместо ленените дрехи на Смирението. Защото тоя противен Оза днес се е превъзнесъл над цялата Ми Църква. Влюбен в себе си, той никак няма да забележи невидимите Ми слуги, облечени с ленените дрехи в Духа и Силата на Давид. Влюбен в собствената си праведност, той никак няма да отдаде Славата на Отца Ми, защото в копринените гънки на дрехата си той ще вижда достоен себе си, а не Оня, Комуто подобава всичката Слава и величие. Влюбен в собствения си блясък той ще накара мнозина да му подражават и да се вдъхновяват от него, докле паднат мъртви и бездиханни от гнева на Отца Ми. Но на ония Мои чеда, които помнят и знаят, че делото и Ковчегът са Божии и не се съблазняват поради трусовете, Аз ще дам Смирението на Давид и ленения ефод на Божието Съвършено благоволение. Тъй че с радост и веселие всички ще участвате в пренасянето на Моя Ковчег в Моя Град. Тогава непременно ще играете като Давид пред Господ с всичката си сила. Защото ето това е да опънете Струната на Смирението в сърцата си:
Да облечете белите ленени дрехи, които са силни повече да поглъщат Божията Сила и да живеят с нея, а не да бъдат лъскави и да блестят измамно в блясъка си! Защото тези дрехи правят Бога видим, а вас – невидими!
Ето, предупреждавам ви:
Ако някой обича коприната на човешката гордост и праведност, то такъв непременно ще бъде измамен, че Божият блясък подобава на човека и Божията Слава на тщеславието. И такъв непременно ще си създаде църква със сърцето на Михала и със сетнината на безплодието й. Но ако друг внимава на Святото дело, вършено от Святите волове, то той непременно ще бъде мъж по Сърцето на Отца Ми. И на устата му всякога ще бъдат Давидовите думи, с които трепти Струната на Смирението:
“Пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! Пред Господа играх. И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан…” (II Царе 6:21-22)
Исус вече беше спрял да ми говори, а Духът на думите Му все така пееше и се вълнуваше в сърцето ми. Тогава разбрах, че тази Давидова Струна на Смирението е онзи звън от Любов към Отца, който трепти и издига сърцата ни далече по-горе.
Като Верни пред Верния. Като чисти пред Пречистия. Като невидими пред Видимия, заради Чиято Слава искаме и ще положим живота си. Защото ето това – да бъдем невидими пред Видимия – ще рече да направим себе си невидими, докато човеците виждат Него и Неговото. И тая е силата на Смирението. Защото ето това – да бъдем видими пред Невидимия – ще рече да поискаме хората да гледат на нас, а не на Него. И това е разрушението на гордостта.