АРФАТА НА ДАВИД II – II ГЛАВА

2. СТРУНАТА НА НЕЗЛОБИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди да ти разкрия видението от Господ Исус, свързано със Струната на Незлобието, аз искам да знаеш, че днес сърцата на всички ни се нуждаят от изобилно и съвършено познаване на Божието Сърце. Ние живеем в свят, който с всеки изминал ден потъва все повече и повече в ямата на собственото си унищожение и развала. А за всеки от дните на този свят, Сам Господ ни предупреди в Евангелието, като каза:
“Доста е на деня злото, което му се намери…” (Матея 6:34)
В един такъв ден, чието зло е достатъчно много, ние трябва да бъдем твърде много внимателни. Защото целта и желанието на всяко зло е да бъдем отделени от Божията Благодат и присъствие.
Аз не зная колко зло идва в живота на моите братя и сестри, но съм повече от убеден, че дяволската ярост прелива против оня, който с искрено сърце приема пророческите думи на Господ Исус и иска да живее с Духа им. Тогава всеки от нас започва да изпитва човешката омраза и злоба, човешкото отрицание и хулене.
А как трябва да устояваме ние в дните на прелялото зло? И не е ли животът на Давид място, откъдето да почерпим вдъхновение и сила, за да превъзмогнем над всичките зли дни в живота си?
Истината е, че Святият Дух е прострял над сърцата ни Небесните Струни на Давидовата Арфа. Струни на Божие Съвършено благоволение, което непременно ще ни даде победа над силите на Злото. Да говоря за всичко това, като един, който много е чел, е излишно. Но аз, братко мой, не просто съм чел, а съм изпитал над гърба си всичката злоба и ярост на дявола и слугите му. В това отношение Исус днес ми дава да свидетелствам за втората от Струните на Давидовата Арфа – Струната на Незлобието. Когато Господ реши да ме посвети върху Силата на тая Струна, Той започна да ми говори, казвайки:
“Знай, че от многото изпитания в живота на Давид, това със Струната на Незлобието наистина му е коствало най-много усилия и страдание. Ето затова сега Ме последвай, за да видиш и сам да изпиташ онова, което ще ти покажа…”
След тези думи на Исус пред сърцето ми се разкри видение. И при все, че отново очаквах да видя Давид и Божиите Струни над сърцето му, нямаше нищо подобно във видението. Наместо това очите ми съзряха в далечината една твърде голяма вихрушка от камъни и прах, която се въртеше от черен демоничен вятър. И Исус, като посочи към нея, каза ми:
“Тръгни след Мене, за да преминеш през тази вихрушка. Защото трябва да заведа сърцето ти там, където се ражда всичката злоба и ярост против Моите свидетели…”
Така Господ тръгна напред, а аз Го последвах. И не след дълго вихрушката ни доближи твърде много. А тогава, за ужас на сърцето ми, тя започна да мята камъните и прахта си върху собствената ми глава и лицето ми. И при все, че извиках към Исус, за да ме предпази, Той никак не реагира, нито се обърна, но само ми даде знак с ръката Си, за да продължа да Го следвам. Така аз следвах моя Господ, а камъните се забиваха със сила в главата ми, като ме разраняваха и разкъсваха. И прахта, като се напластяваше по раните ми, караше ме да викам от ужасна болка, понеже раните се възпаляваха и подуваха. А силата на вихрушката никак не намаляваше, но ставаше още по-страшна и за голямо мое учудване тя нямаше никаква сила върху вървящия пред мене Господ. И само тая гледка поддържаше духа ми и даваше надежда на душата ми. Тъй че вървейки и залитайки след Исус, аз мислено си казвах:
“Където върви моят Господ, там и аз ще отида след Него. Защото ще дойде миг в живота ми, когато тая вихрушка няма да има власт над мене. Нито камъните, нито прахта й ще могат да ме нараняват и поразяват…”
Така наистина дойде миг, когато Исус влезе с нозете Си в дълбока пещера, а аз Го последвах. И едва влязъл в пещерата, аз усетих с огромно облекчение как вихрушката остана отвън и злите атаки се преустановиха. Но ето, че накрая Господ се спря. И като посочи напред със светещата Си ръка, даде ми да видя легнал в пещерата мъж, който спеше дълбоко. А встрани от спящия аз видях и мнозина други, които също спяха с него. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Къде ме доведе Ти и какво ми даваш да видя?”
А Исус ми отговори:
“Аз те доведох на мястото, което е като непресъхващ извор за всичкото зло в живота ти. И ти виж сега как Саул спи в тая пещера, а около него са ония, които са на неговия дух. Виж ги и знай, че тия са всички, от които иде злото в живота ти. И като си спомниш за яростния вятър отвън пещерата, знай, че той се ражда от устните и задвижва от делата на тия, които спят до Саул. Понеже той е техният вдъхновител и пример за подражание.
Какво ще сториш сега? Или как ще постъпиш с омразните на душата ти? Виж ги добре и забележи, че тия са, които днес говорят всичкото зло против сърцето ти. Тия са, които казват на людете Ми да късат книгите ти и да проклинат името ти. Тия са, които са издали смъртна присъда над служението ти. И ти, като докоснеш с ръка всичките рани по главата си, знай, че тези са човеците, които ти ги направиха…”
Думите на Исус бяха не просто страшни, но ужасни за сърцето ми, тъй че през плач Му казах:
“Ах, Господи мой! Не ми напомняй за злото от вятъра, защото болката ми е твърде голяма…”
В отговор на риданието ми, Исус отговори, като ми казваше:
“Ако Аз не ти напомня за Злото, сторено против тебе, то има един друг, който непременно ще ти го напомни и ще заръфа душата ти с него. Но ти сега реши в сърцето си какво да сториш със спящите тук. Защото, ето, Мечът Господен е в ръката ти и случаят е сгоден за тебе. За да им въздадеш за всичкото нечестие и за всичките нечестиви думи, с които те убиваха. Приближи се до тях и реши какво да сториш…”
В думите на моя Господ имаше голяма власт, тъй че се покорих и се приближих до спящите човеци край Саул. И там забелязах нещо, което твърде много потресе сърцето ми. Защото очите ми виждаха как спящите бяха обладани от твърде много червеи. Едни червеи пълзяха и влизаха в ноздрите им, а оттам към самите им вътрешности. А други червеи излизаха из затворените клепачи на очите им и се вмъкваха през устните им. И при все, че ръката ми държеше здраво Божият Меч, аз го отпуснах без никак да мога да задържа дръжката му. А след това, като посочих спящите на Исус, казах Му:
“О, Господи мой! Против тия ли обладани човеци да вдигам Меча Господен или да оплача нечестието им? Та аз, ако замахна с Твоя Меч, скоро бих ги отсякъл и те биха изгнили в дълбочините на тая пещера. Но как да сторя това зло, Исусе, като знам от Теб за такива, че червеят им няма никога да умре, нито огънят им ще угасне?
Не, Исусе! Аз Ти давам Меча и Ти стори с тях онова, което Ти се вижда угодно. Защото Мечът е Твой и всичките съдби са Твои. И защо аз да вдигам Меча Ти против такива, след като Твоето Слово вече е извършило съдби против тях? Не, Господи мой! Аз не искам от Тебе съдба за тяхната злоба, но по-скоро – да опазиш мен и всички Твои с Арфата на Давид и със Струната на Незлобието…”
В отговор на думите ми Исус се усмихна. И като вдигна светещата Си ръка в пещерата, направи така, че всред скалното пространство заблестя Арфата на Давид. А под самата Светлина на Духа очите ми видяха и самият Давид. И той, като се приближи до спящия Саул, наведе се над него. А след това извади меча си и отряза полата на мантията му. И като прибра отрязаното в пазвата си, повдигна ръцете си към Божията Арфа, тъй че опъна Струната на Незлобието в сърцето си. Тогава в самата пещера зазвъняха прекрасните тонове от самата Струна. А Исус, като ми посочи помазаника Си, вече ми казваше:
“Иди и предай на всичките Ми чеда, че днес Сърцето на Отца Ми копнее да ви даде Струната на Незлобието. Но за да получите тая Струна, вие трябва да коленичите пред полите на Отеческата Мантия с отрязаните поли на вашите гонители. Защото само тогава ще бъдете непорочни всред опакото и извратено поколение, което ви мрази и иска да ви убие с яростта си…”
Думите на моя Господ бяха твърде мъдри и дълбоки, за да ги проумея и разбера в първия момент. Ето защо аз Го попитах:
“Как да разбирам полите на Отеческата Мантия, Исусе? И защо Твоите трябва да отрежат полите от мантиите на гонителите си, та така да застават пред полите на Отеческата Мантия?”
В отговор на въпроса ми Исус отговори:
“Пред полите на Отеческата Мантия има повече Милост, отколкото можете да си представите и повече Любов, отколкото можете да понесете. И ако вие сте деца на Святия Бог, готови да ходатайстват и изкупват човешките души, то тогава трябва да се изпълните с плодовете на онази Съвършена Любов, която е силна да поглъща Злото, преди още то да е погълнало нея. Ето затова ти казвам, че трябва да отрежете полите от мантиите на гонителите си. Защото такъв е примерът, който ви остави Давид. Защото и той, като отряза полата от мантията на Саул, застана с нея пред Святата Мантия на Отца си. За да погълне злобата на Саул с Божието Незлобие. Ето, казвам ви:
Когато отрежете полите от мантиите на враговете си, за да ходатайствате за тях пред Бога и Отца, то тогава отрязвате злото, сторено против вас!
Затова заповядвам на всички ви:
Прегърнете Струната на Незлобието! И като отрежете полите от мантиите на ония, които ви мразят, запазете ги като Божието свидетелство против тях. Защото в живота ви непременно ще дойде миг и час, когато Отец Ми ще ви даде да свидетелствате за тая Струна на Незлобието. И ония отрязани поли от техните мантии ще бъдат вашето свидетелство, че сте били чеда на Милостивия Отец, които са се молили за гонителите си. Защото Божията Милост е твърде голяма и вие непременно ще видите каква е силата на вашето незлобие…”
След тези последни думи на Исус видението се промени. Очите ми видяха Давид, който се приближаваше към събудения Саул. И като протегна към него полата на отрязаната му мантия, вече му казваше:
“Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник. Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе. Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе…” (I Царе 24:10-13)
Докато Давид говореше на Саул, във видението се случи нещо неочаквано. Защото земята под нозете на Саул се отвори. И черни и страшни демони се опитваха да изискат злата душа на Саул, като ръфаха с острите си зъби мантията му, за да го повлекат към дълбините на самия ад. Но Давид, протегнал ръка към Саул, му даде да хване отрязаната си пола, тъй че сърцето на царя беше спасено именно от Незлобието на Божия помазаник. И Саул, трескаво хванал с ръце собствената си отрязана пола, вече разбираше както собственото си падение, така и доброто, което Давид беше му сторил…
Тази гледка беше твърде разтърсваща за сърцето ми. И аз, не можейки да скрия сълзите от очите си, попитах моя Господ:
“Исусе! Така ли да разбирам стореното от Давид?”
А Исус ми отговори:
“Най-голямата сила на Незлобието е в това, че то може да изкупва живота на грешните от рова на погибелта и от силата на ада. И ето това – да отрежете полите от мантиите на ония, които ви гонят, като ходатайствате за тях пред Отца – ще рече да ги лишите от зародиша на собствената им ярост. Защото всяка ярост се ражда в утробата на човека, а всяка утроба се покрива от полите си. И ако полите никак не могат да съхранят роденото в утробата, то тогава роденото умира. Ето така Давид отряза полите от мантията на Саул и самата Саулова злоба умря, без никак да засегне и повали сърцето на Давид. И най-вече:
Само така вие можете да заживеете думите на вашия Господ и Цар. Защото Аз съм Цар на царете и Господ на господарите. И на Моите царе и господари казвам:
“Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. (Сиреч – отрязвай полите му!) На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. (Сиреч – отрязвай полите му!) Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две. (Сиреч – отрязвай полите му!) Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем. Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; (Сиреч – отрязвайте полите им!) за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец…” (Матея 5:38-48)
И ако несъмнено вие днес прегърнете Струната на Незлобието в сърцата си, то тогава Божието Съвършено Благоволение ще ви направи да заблестите в цялото си царско превъзходство и светлина над ония, които ви мразят и хулят. А думите, които Саул рече на Давид, ще бъдат думи, които ще чуете от всичките си врагове и гонители…”
Исус все така ми говореше и сърцето ми жадно попиваше думите Му, когато видях как напълно съкрушеният Саул, държащ отрязаната пола от мантията в ръцете си, се обърна към Давид, като му казваше:
“Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка…” (I Царе 24:17-20)
Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако до днес вятърът на човешката злоба и ярост са гонили сърцето ти, за да убият вярата ти в Исус и да те направят зъл, като злите и отмъстителен като яростните, то – моля те – спомни си за това видение и за всичките думи на Вечен Живот, които ни говори нашият Господ. И като повдигнеш очите си нагоре – виж Струната на Незлобието. Пожелай я в сърцето си и я закрепи с всичката си вяра. И като свалиш очите си надолу, – виж ония, които те гонят, мразят и хулят. За да видиш, че не ти имаш нужда от Спасение, но те. Не ти имаш нужда от Божието докосване, но те. Наведи се, братко мой! И като отрежеш полите от мантиите на гонителите си, застани пред Святата Мантия на Всемогъщия, за да изкупиш сърцата им от силата на ада и от съдбите на нечестието. Така в сърцето ти непременно ще звучи Струната на Незлобието. И Сам Исус ще те познае, като един от царете Си. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s