АРФАТА НА ДАВИД II – I ГЛАВА

1. СТРУНАТА НА РЕВНОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Иска ми се да вярвам, че разбираш всичко, за което Господ ще ми говори в тази книга. Иска ми се да вярвам, че Святият Дух дава на сърцето ти необходимото въображение и сила, та наистина да видиш лъчите Му като Небесни Струни. Защото именно върху това Небесно откровение ще се изявят всичките осем Струни от Арфата на Давид.
Когато Исус ми показа първата от Струните на Божието Съвършено благоволение, аз бях удивен от мъдростта, с която Господ ми разкриваше Своето отношение към слугата Си. Очите ми виждаха едно момче с руси къдрици, което тичаше сред войниците от Израилевия стан, като се приближаваше към шатъра на цар Саул. А над самата глава на момчето аз виждах именно светлите лъчи на Божия Свят Дух. Те приличаха на Арфа, която следваше младия Давид по стъпките му. И ето, че един от Небесните лъчи не просто светеше, но буквално гореше над Давидовите къдрици. И аз, като го посочих на Исус, попитах Го:
“Господи мой! Този огнен лъч сред другите лъчи не е ли Струната на Ревността?”
А Исус, като се усмихна, ми отговори, казвайки:
“Точно тази е Струната на Ревността! Но ти сега гледай твърде внимателно на онова, което ще се разкрие пред очите ти. Защото Отец Ми, Всемогъщият, има съдба за Своя избраник. И Давид ще трябва да избира между Божията и между дяволската воля…”
След думите на Господ аз видях как от хълмовете срещу Израилевия стан се появи филистимецът Голиат. Самият му вид беше твърде стряскащ и зловещ. Защото огромният ръст на Голиат ставаше още по-страшен с всичките доспехи и снаряжения, които филистимецът беше сложил върху себе си. И той, като биеше с ръце металния си нагръдник, изрева със страшен глас от хълма, казвайки:
“Аз хвърлям днес презрение върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама…” (I Царе 17:10)
И ето, че сянка, подобна на тъмен вятър, тръгна от устата на Голиат и налетя върху сърцата на всичките Израилеви войници, като ги сломяваше от страх на местата им. Но самият вятър не можеше да застане против Давид, поради Божите Струни върху главата му. Така вятърът побърза да отстъпи от русото момче, без никак да може да повали сърцето му, нито да го докосне. А Давид, чул предизвикателството на Голиат, започна да говори на повалените от страха край него, като им казваше:
“Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора от Израил? Защото кой е тоя необрязан филистимец, та да хвърля презрение върху войските на живия Бог?” (I Царе 17:26)
Слушах познатите думи на Давид, а след това отново погледнах на тъмния вятър, който поваляше със страх сърцата на израилтяните. Затова се обърнах към Исус, като Му казах:
“Господи мой! Сега сърцето ми вижда как дяволът хвърля презрение, подобно на тъмен вятър върху сърцата на израилтяните, тъй че сърцата на военните мъже отпадат от страх. Но сърцето на Давид никак не отпадна от презрението, понеже над русите му къдрици блестят Струните на Божието Съвършено Благоволение. А една от тях не просто свети, но пламти…”
В отговор на думите ми Исус посочи към уплашените човеци край Давид, като ми казваше:
“Колко от Моите са били поваляни именно от вятър на презрение? Колко от Моите са отпадали от страх, когато духът на Голиат е хвърлял укора си върху тях? И не затова ли сърцата отпадат от страх, понеже не знаят, нито виждат и разбират, че ако някъде дяволът настъпва против Божиите, то е, за да бъде съкрушен и победен?
Къде е Ревността ви, люде Мои? Къде е онази чиста вяра, която ви завещах? Къде е оня поглед, с който ще повдигнете главите си нагоре, за да видите, че избавлението ви наближава?
Но вижте сега какво ще стори Божият помазаник Давид. Защото битката тепърва предстои…”
След думите на моя Господ аз отново гледах на Давид. Така забелязах, че до русото момче се появи Елиав, който беше един от братята му. Той с неподправена жлъч и презрение вече казваше на Давид:
“Защо си слязъл тук? И кому си оставил онези малко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката…” (I Царе 17:28)
А русото момче, със съвършен мир в сърцето си, без никак да се засяга от острите думи на брата си, му отговори, казвайки:
“Що съм сторил сега? Няма ли причина?” (I Царе 17:29)
Слушах отговора на Давид и нещо проблесна в сърцето ми, тъй че казах на Исус:
“Господи мой? Като гледам с какви остри и жлъчни думи Елиав се обърна против Давид, мисля си:
Не е ли днес мнозинството като него? Не са ли мнозина готови да гледат битката, но не и да участват в битката? И нямат ли такива твърде високо мнение за себе си, та да смятат по-малките си братя за недостойни, дори за лукави? Защото ето такъв е Елиав…”
Слушайки думите ми, Исус се промени, а Гласът Му стана твърде гневен и остър. И Той ми отговори, като ми казваше:
“Когато преди шест години Аз ти заповядах да поразиш духа на Голиат, хвърлил укор върху църквите, то колко те последваха? Колко бяха тия, които Ми казаха:
“Господи! Дай ни Твоята Ревност, та да изгоним тоя търговски дух от Храма Ти?”
Не бяха ли повечето зрители? И не останаха ли те зрители и до днес? А как такива ще искат утре да хвалят Отца Ми на стъкленото море с Песента на Моисея и с Арфата на Давид, след като сърцата им никак не пожелаха Струната на Ревността?
Такива наистина станаха духовни потомци на Елиав. И сърцата им в пълна степен бяха извори на лукавщина и гордост, тъй че Святото Миро на Божия Пророчески Дух непременно ще ги пропусне и няма никак да ги помаже като свещеници и служители на Бога и Отца. Но ти сега виж отново какво ще стори Давид. Защото изпитът за него все още предстои. И той все още трябва да избира между Волята на Отца и волята на лукавия…”
Отново гледах на видението. И ето, че Давид вече влизаше в шатъра на цар Саул, като му казваше:
“Да не отпада сърцето на никого, поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец…” (I Царе 17:32)
Тогава Израилевият цар с категоричен тежък глас отговори на Давид:
“Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си…” (I Царе 17:33)
Думите на Саул отново бяха като докосване на невидима Струна в сърцето ми, тъй че казах на моя Господ:
“Исусе! Със сигурност Ти вършиш нещо в мене, за да ми дадеш познание и твърде точно отношение към това видение. Защото от думите на Саул сърцето ми трепна силно, като Струна. И аз никак не мога да задържа думите на Святия в духа си. Защото сега отново си спомням как мнозина пастири говориха на овцете си именно с духа на Саул. И когато овцете им показваха всичкото пророческо слово против духовете на злото и мрака, което Ти ми даде за Църквата, то тогава тия пастири съвсем по Сауловски произнесоха отношението си към пророческите книги, като казваха на овцете си:
“Никак да не четете книгите на тоя автор, нито да постъпвате според писаното в тях, защото вие сте още деца и това слово ще събори вярата ви. Вие не можете да застанете против търговския дух в църквите, защото този дух така е наложен отначало. И ако тръгнете против него, ще отпаднете от вярата…”
А тогава, навели главите си, много мои братя и сестри се отказаха от битката с Голиат и решиха да чакат някакво чудо. Те никак не искаха да си спомнят, нито да признаят, че Ти именно със Струната на Ревността въздаде някога на търговците в Храма Си и ги изгони отсред него…”
Отговорът на моя Господ отново беше ревнив и гневен. И Той, като ми посочи огнения лъч върху главата на Давид, вече ми казваше:
“Какво по-голямо чудо да искате от Господа, от чудото, което е силна да извърши Струната на Ревността? Не забелязвате ли, че тая Струна дойде върху главата на дете, а не на военни мъже? И ако търговският дух на дявола е “войнствен мъж” още от Моето време, то да стоите ли всред мерзостта на разбойническия вертеп или да бъдете ревностни като Мене? Да слушате ли думите на Сауловци, които са обогатили сами себе си с тоя “войнствен мъж”? Да вярвате ли на фалшивите им доктрини или да излезете на битка против Голиат?
Ето, казвам ви: Чудото е всред вас, но мнозина никак не го искат! Защото в сърцата им има вяра, която не е Моята. Вяра, която търси примирение с Голиат и компромис с дяволския укор. А такава вяра, която се съгласява с Голиат и трепери от думите му, е човешка вяра, която е обречена да остане в долината и да бъде зрител, но не и участник на великите дела на Божия Свят Дух!
Такава вяра, с която търпите насилници, наемници и търговци, и никак не искате да ги изгоните от Храма Ми, е по-лоша от всичкото езическо неверие. Защото тази вяра веднъж вече е била лишена от Огъня на Отца Ми и от Струните на Неговото Съвършено Благоволение. И ако някой иска път за възвръщане и укрепяване, то такъв нека внимава на всичките думи, които днес давам на пророка Си Стефан. Защото ако в църквите има Голиат, то в Духа на Отца Ми има Давид! И не Голиат ще превъзмогне над Давид, но Давид ще порази и обезглави Голиат! Затова ти сега виж какво ще стори Саул спрямо Давид. Защото в тоя Саул се оглеждат днешните управници на всичките църкви…”
Отново гледах на видението, когато забелязах, че Саул побърза да свали собственото си снаряжение. И като полагаше на Давид бронята и медния си шлем, вече му даваше копието си, като му казваше:
“Иди, и Господ да бъде с тебе…”
А тогава Исус ме докосна с ръка. И като ми посочи стореното от Саул, попита ме:
“Как мислиш? Добро ли стори Саул на Давид, като му даде собствения си меч и доспехите си?”
“Исусе! При пръв поглед мнозина биха видели в тая постъпка на Саул именно добро нещо…”
“А какво биха видели те с Моя поглед? Или нека те попитам така: Има ли някаква разлика между снаряжението на Саул, което той даде на Давид, и снаряжението на Голиат?”
“Не, Господи! Двете снаряжения си приличат като две капки вода. Каквото носи Голиат, Саул даде да го носи и Давид. Голиат има шлем. И Давид има шлем. Голиат има броня. И Давид има броня. Голиат държи копие. И Давид държи копие. Тук нещо твърде много смущава сърцето ми…”
“А какво е това, което смущава сърцето ти? Не е ли фактът, че Саул се опитва да измами Давид? Не е ли истината, че се опитва да накара Божия помазаник да излезе на територията на дявола с оръжията на дявола?”
“Така е, Исусе!”
“Виж тогава и нека видят всичките Ми братя и сестри, че Саул се опитва да вкара в сърцето на Давид една погрешна ревност. Ревност, която не е Божия. Ревност, с която днес всичките пастири на Вавилон искат да се покажат победители над духа на света.
Но може ли светската църква да победи духа на света? Ще застане ли слуга против господаря си или син против баща си? Или ще застане ли дяволът сам против себе си? И докога ще вярвате на онази измама, с която последните Сауловци се опитват да екипират наивните и заблудените? Едва сложили броните на теологията и шлемовете на просперитета върху главите им, те вече им казват:
“Идете и победете бизнеса на света с църковен бизнес!
Идете и победете търговията на света с църковна търговия!
Идете и победете дипломите на света с църковни дипломи!
Идете и победете титлите на света с църковни титли!”
И най-вече:
“Идете и победете мерзостта на света с църковна мерзост!”
Как мислиш, Стефане? Ще надделее ли Давид над Голиат със снаряжението на Саул? Ще победиш ли дявола, когато стоиш на негова територия с неговия дух в сърцето си? Не е ли тук най-голямата измама, която Сатана прокара чрез Саул в отстъпилите църкви? Не казваше ли Апостолът Ми Павел за тия Сауловци, че тяхната ревност не е от Бога? Спомнете си думите му:
“Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно. Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас…” (Галатяни 4:17-18)
И ще остане ли Давид с това Саулово снаряжение? Ще стои ли в сърцето си с острата ревност на лукавия, когато над него пламти Струната на Божията Ревност?”
“О, Исусе! Да не бъде! Защото за тая остра ревност Словото Ти казва:
“Ревността е остра, като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен…” (Песен на песните 8:6)
И аз никак не вярвам, че Отец благоволи в ревност, чиято сетнина е в ада…”
“Виж тогава как ще продължи видението. Защото Отец ти знае кого е пратил против Голиат и защо го е изпратил…”
След тези думи на моя Господ отново гледах на самото видение, като забелязах, че русото момче се опита да ходи със Сауловото снаряжение, като държеше меча му. Но като видя, че трудно се движи и самите остри доспехи скърцат и дрънчат, побърза да ги съблече, казвайки на Саул:
“Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал…” (I Царе 17:39)
А след това, пред смаяния поглед на Саул, Давид взе тоягата си в ръка. И като погледна към Отца на Светлините, вече опъваше Струната на Ревността в сърцето си, тъй че сърцето му пламна. А Господ като се усмихваше, посочи Давид и вече ме питаше:
“Как мислиш? Готов ли е Давид на битка с Голиат?”
“Да, Исусе! Защото Струната на Божията Ревност се закрепи в сърцето му и той пламна от Огъня на Отца…”
“Виж тогава, че има още едно съществено условие, за да може Божията Струна да зазвъни в сърцето на Давид. И това условие е най-важното за всички Мои служители…”
Отново гледах на видението, когато видях, че Давид тръгна към малък и кристално бистър Поток, който течеше някъде встрани от долината. И като нагази с нозете си в Него, простря пламналите си ръце всред самите води на Потока. А тогава Огънят на Отца се съедини с Водата от Потока, тъй че буйните му езици не угаснаха, но видимо намаляха. Наместо това самите води нахлуха към сърцето на Давид, а Огънят и Водата се съюзиха в него по съвършен начин. И аз, като гледах това чудо и никак не го проумявах, попитах моя Господ:
“Какво е това чудо, Господи мой! Та ето, че Огънят на Отца се съедини с Водата на Потока! Как да разбирам това?”
А Исус, с огромно задоволство в Гласа Си, ми отговори:
“Разбирай го така, че в тоя миг Отец Ми е дал на Давид не само Огъня на Ревността Си, но и водите на Благоразумието. А когато Ревност се съедини с Благоразумие, тя вече не е остра, но мека и гладка. И ти сега виж какво ще стори Божият помазаник във водите на Тоя Поток…”
Отново гледах на Давид, когато забелязах как ръцете му намериха пет бели гладки камъка. И русото момче, като се усмихваше сърдечно, прибра ги в торбата си. И аз, при все, че знаех прекрасно библейския разказ, за първи път изпитвах изненада от онова, което сърцето ми виждаше в самото видение. А Исус отново ме попита:
“Какви са тези пет гладки и бели камъни? И защо Давид си взе пет камъка, при все, че за победата над Голиат му стигаше само един?”
“Исусе! Гледам на Твоето Съвършено видение и сърцето ми никак не може да се насити. Защото сега зная, че тези гладки и бели камъни са като съвършени плодове на Божията Ревност и Благоразумие. Защото с всеки един от тях Давид би могъл да пръсне челото на филистимеца…”
Думите ми не удовлетвориха Исус и Той отново ме попита:
“Но защо камъните са пет, а не е един? Не е ли тази случка с Давид при Потока, като едно от най-святите и чисти иносказания на Божия Дух? И ако камъните са пет, то за делото на Моя Храм Аз не издигнах ли също пет камъка? Не каза ли Апостолът Ми Павел на всички ви думите:
“И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенстват светиите; докле всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешките заблуди, в лукавство, по измамителни хитрости; но, действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос…” (Ефесяни 4:11-15)
Колко от вас прочетоха думите на Апостола Ми с Дух на Мъдрост и на откровение? Колко от вас разбраха, че за да не бъдат завличани от тъмния вятър на Голиат, то трябва непременно да изпълнят сърцата си с божествена Ревност и със Съвършено Благоразумие?
Но ето, казвам ви:
В това последно време Отец Ми непременно ще издигне Давид изсред народа Си. И първото дело, по което всички ще забележите Божиите помазаници, ще бъде делото на Ревността. Защото тази Струна от Арфата на Давид трябва да зазвъни в сърцата ви. Тогава петте бели камъка ще бъдат готови, за да пръснат челото на блудницата Вавилон. Защото тая блудница е последният Голиат. И нейната смърт и обезглавяване ще дойдат от тия, върху които е дошла Струната на Божието Съвършено Благоволение. Това ще бъдат Мои служители, които обичат Небето, а не света. Небесните принципи и закони, а не тия на погиващия свят. И Моите, като отхвърлят лукавите и безполезни оръжия на Саул, ще опънат Струната на Ревността в сърцата си. А след това ще се потопят в Потока на Святия Дух. За да бъдат гладки и меки в ревността си. Повече готови да спасяват, нежели да рушат и погубват…”
Докато Господ ми говореше, аз гледах с възхищение на малкото момче с руси къдрици. И то, докосващо Струната на Ревността в сърцето си, вече звънеше с прекрасен звук пред Божието Лице. А след това, вдигнало прашката на дързостта си за Отца, то положи в нея един от белите камъни. И като я завъртя с кръгове над главата си, запокити камъка към великана. А последният, с пронизано и кърваво чело, рухна с туловището си на земята. За да не се изправи никога повече. И да бъде Божието знамение и възмездие над всички, които биха хвърлили укор и презрение върху Божия народ.
Иска ми се, братко мой, да видя в тебе тоя бял камък. Иска ми се да видя в тебе тая Струна на Божията Ревност! И зная, че Оня, Който е Силен да го стори в живота ти, и в тоя миг стои до мен и ме изпълва с Духа Си! Нему да бъде благодарение, почит и Слава за това чудесно видение и за Духа на мъдрост и на откровение! Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s