3. СТРУНИТЕ НА БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ

Братко мой! Сърцето ми е твърде много преизпълнено от Благостта и Милостта на Исус, за да не търся и да не намеря причини да Го хваля и превъзнасям. В минали години, когато Той идваше при мен и говореше на сърцето ми, аз твърде често се оприличавах на слепия Вартимей, който викаше след Давидовия Син, докато получи погледа на очите си. Но днес, потопен в дълбочините на Божията Святост и Мъдрост, аз вече мога да дам друго свидетелство:
Глух бях, но вече чувам!
И кой ли от нас не е бил глух за тази Божия Арфа, Която е Самият Свят Дух на Отца? Кой от нас е имал на представа, че самите лъчи на Святия Дух са Струните, които Господ трябва да закрепи в сърцата ни. Защото тогава Неговите мисли ще станат наши мисли, Неговото очакване – наше изпълнение. И ако е вярно писаното, че Господ се е обещал да отговаря преди да Го извикаме, то колко превъзходни ще станат Божиите люде, когато започнат да отговарят преди още Бог да ги е извикал?
Но ето такова е Небесното Хваление! Ето такова е Съвършеното помазание от Отца, създадено и заповядано, за да радва цялото Небе и най-вече – Сърцето на нашия Благ Баща.
Едва излязъл от видението с Арфата на Давид, което беше дълго очаквано чудо от сърцето ми, аз твърде ревностно почнах да размишлявам над всичко, което Исус ми даде да преживея. Едва тогава разбрах, че всички пророчески книги, милостиво дадени ми от Небето, са били все онези сладки звуци на Божията Арфа.
Пророк с Арфа! Тази мисъл ме накара сърдечно да се засмея, но ето че Святият Дух насочи всичките ми мисли към оня древен Божий мъж, който се наричаше Едутун. Спомних си писаното в “Първа Книга на Летописите”, където за него бе казано, че е оня…
“…който пророкуваше с арфа и славословеше Господа…” (1 Летописи 25:3)
А Святият Дух още повече изпълни сърцето ми, като ми казваше:
“Спомни си псалома, който е за първия певец, по Едутуна. И виж думите, защото в тях се оглежда животът ти…”
Послушал благодатните думи на Утешителя, аз наистина огледах себе си в тоя псалом. И ето думите му, защото с тях Духът ми дава достъп до Струните на Божието благоволение:
“Удържаш очите ми в неспане; смущавам се дотолкова щото не мога да продумам. Размислих за древните дни, за годините на старите времена. Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си, и духът ми загрижено изпитва, като казва: Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение? Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му за всякога? Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села) Тогава рекох: Това е слабост за мене да мисля, че десницата на Всевишния се изменява…” (Псалом 77:4-10)
И ето, че отново Святият Дух проговори вътре в мен, като ми казваше:
“Колко от вас си спомнят нощното пеене, сиреч, първите дела за Исус, като плод на сърдечно покаяние? Колко от вас си спомнят първите благодатни стъпки, които са направили за Исус? И на колцина, като пророка Му, Отец удържа очите в неспане, за да ви явят цялата пълнота на Отеческото Сърце?
Но ето, по причина на това, че мнозина сте изпаднали в слабост, то и затова не знаете какви са великите дела, които върши Божията десница. А какви са тези дела?”
“О, Святи Душе! Божията десница има много чудесни дела, но сега, след видението с Арфата на Давид, аз вече зная, че няма по прекрасно дело на Божията десница от това – да свири на Собствената Си Арфа…”
Тези мои думи накараха Духът да се раздвижи твърде силно в мен. И ето, че Той отново ми нашепна:
“Иди тогава с Исус и виж колко силна е била Божията десница в живота на Давид. Защото Струните на тая Арфа копнеят да звучат и днес…”
След думите на Святия Дух Исус отново се яви пред сърцето ми. И като държеше в ръката Си Давидовата Арфа, прокара по Струните й белите Си пръсти, като ми казваше:
“Виж тези осем Струни на Давидовата Арфа. И сега, преди да ти дам самите видения от живота на Давид, Аз ще ти ги изброя, за да ги знаеш.
Първата струна е Ревността.
Втората струна е Незлобието.
Третата струна е Смирението.
Четвъртата струна е Себеобузданието.
Петата струна е Благочестието.
Шестата струна е Братолюбието.
Седмата струна е Покаянието.
И последната, осма струна от Давидовата Арфа, е Боголюбието.
Покорявайки живота си на тези осем струни, вие наистина ще имате Арфите на Небесното Царство. Затова заповядвам на всички Мои да Ме последват в Святите видения, които ще дам на слугата Си…”