АРФАТА НА ДАВИД I – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С АРФАТА НА ДАВИД

Братко мой! Верни ми приятелю!
От всички видения и откровения, които са като проникване в Божието Сърце, аз зная че най-святите и най-интимните на Бога и Отца са тези, които Словото свързва с живота и служението на Давид. И аз нямам думи в сърцето си, с които да изкажа на Исус колко голямо е вълнението ми, когато отново и отново прицелната точка на Неговото Свято водителство е Сърцето на моя Бог и Отец. И ако е вярно писаното, че “всички реки се вливат в морето”, то още по-вярно за Божиите чеда ще е Истината, че всичко Свято и чисто ще се събере в сърцето! Не в моето или твоето сърце, но в Сърцето на Оня Благ и Любящ Отец, Който ни поръси с кръвта на Сина Си.
…Аз отново стоях с Исус пред Божието Светилище, когато Исус отвори вратите от нежен планински кристал. И като пристъпваше към Отца, даде ми знак да Го последвам. Така аз влязох след Господа. И само след миг над главата ми се спусна Облакът на Божията Святост и Слава, който този път бе твърде гъст и преизпълнен. Така нозете ми се подкосиха и аз, както и в предишни видения, закрих лицето си с длани, не смеейки да повдигна главата си пред Лицето на Всемогъщия. А Исус, като пристъпи напред в Облака, започна да говори на Отца Си, като Му казваше:
“Отче Святи! По Твоята Съвършена Воля слугата ти отново е пред Тебе. И Аз, като му показах хвалението на великите, дадох му да разбере колко много благоволиш да му подариш Твоята Свята тайна, свързана с Арфата на слугата Ти Давид.
Ето, Отче Мой! Тоя служител, на когото дадохме Светлината от Давидовия псалом и когото посветихме в Нашата Тайнствена Премъдрост, сега стои пред Тебе и иска Арфата Ти с всичката вяра на сърцето си! Дай му благоволението Си, Отче Святи! И нека с тая Арфа той да свидетелства за Нас на земята…”
Миг след думите на Исус към сърцето ми дойде Гласът на Отца. Той беше твърде дълбок и като пеещ мрамор, тъй че думите Му зазвъняха в сърцето ми. Отец ми казваше:
“Сине човешки! Аз заповядах да се явиш пред Лицето Ми, понеже видях всичкото ти страдание за Мене! Видях как те хулят и мразят! Видях как искат да разкъсат душата ти и да прободат сърцето ти. Видях умората ти от тежкия товар, който съм ти заповядал да носиш. Но Аз съм Същият, вчера, днес и завинаги! И онова, с което някога освежавах слугите Си, днес освежавам теб и всички, които те приемат като Мой слуга.
Иди и предай на църкви и вярващи, че днес Сърцето Ми слуша твърде много звуци, които идат отдолу и твърде малко звуци, които идат отгоре. А там, където звук не се понася със звук, изчезва всяка хармония. И наместо нея иде омразният на ушите Ми шум на всеки бунт и непокорство. Но ако някъде звук прегръща звука, то там е дошло онова съзвучие, което ражда хармония. Тъй че хармонията ражда радостта и мира, а радостта и мирът ви издигат при Мене.
Ето, тръгни след Сина Ми. Защото Той ще ти даде Арфата на Давид. За да се научиш да свириш на всичките й Струни. И да бъдеш мъж по Сърцето Ми…”
Слушах замаян всичките Святи думи на Отца и не смеех да се изправя, когато Господ докосна гърба ми и вече ми казваше:
“Стани, Стефане! Защото сега ще те заведа в най-вътрешното на Божието Светилище. Там, където Отец Ти общува със слугата Си Давид…”
Думите на Исус ми бяха твърде познати, защото Той многократно ми беше давал видения с Божия Възлюбен слуга. И самата Арфа на Давид аз бях виждал в едно от Исусовите видения. Но този път, с огромно благоволение Господ хвана ръката ми и двамата с Него влязохме в най-вътрешното на Божието Светилище. Там очите ми отново видяха Давид. И къдриците му отново плуваха в Божий Елей, а той стоеше до самия огън на Божието Огнище. А Исус се приближи към него. И като се наведе, взе Арфата му, за да я донесе при мен. И ето, че Господ вече ми казваше:
“Сега е мигът за Моите отново и отново да се докоснат до Святото помазание, с което заредих всички пророчески книги, които ти дадох. И като си спомнят за една от тях, в която ти показах Божието Огнище Ариил, да прочетат отново думите Ми, с които казах на всички ви:
“Човешкото сърце може да хвали Отца Ми по всякакъв начин. То може да изразява любовта си с всякаква песен. Но ето, знай, че Огънят на Хвалението пламва в онези, които не просто пеят, но живеят в псалмите на Давид. Защото най-чистото и благословено хваление пред Моя Бог и Отец е да опазите Неговите правила, които Той е изявил чрез сладкия Си певец. Защото ето, да получите Огъня от Хвалението ще рече да превърнете душите си на осмострунна арфа. И винаги, когато пръстите на Отец Ми докоснат душите ви, да звъните с песента, която Той иска да чуе. Защото тогава Небето над вас ще бъде родовито и плодовито. И Огънят от Божието Светилище ще докосва и спасява, възвръща и изцелява…”
И сега, когато пред тебе е Арфата на Давид, приготви се да видиш и самата Божия тайна, която е заключена в нея…”
Гледах на самата Арфа и й се възхищавах, но все още не разбирах. И ето затова, по подобие на първото видение при стъкленото море, Исус отново я подаде на ръцете ми и аз отново я взех. А тогава пред очите ми се случи същото, което веднъж вече беше станало – Струните на Арфата се измъкнаха откъм долната й част, като увиснаха встрани. Но сега Исус не се разсмя като първия път. И като ми посочи Струните, ми заповяда, казвайки:
“Опъни тези Струни! И след това ги закачи на местата им, откъдето те се измъкнаха…”
В думите на Исус нямаше никаква провокация, а Гласът Му беше твърде искрен, за да имам каквото и да е колебание. Ето защо, поставил Арфата пред нозете си, аз хванах първата от увисналите й Струни, като се опитвах да я опъна и закача на мястото й. Вълнението ми беше твърде силно и самата тръпка от онова, което правех ме изпълваше с невероятна наслада. Но колкото и да опъвах първата Струна, все нещо не достигаше, за да я закача в долната част на Арфата. Напрягах всичката си сила и опъвах Струната, дори до скъсване, но тя не се късаше…
Не! Тя просто не достигаше до мястото си. Погледнах изумен към Исус, а след това побързах да Му кажа:
“Господи Исусе! Имам проблем. Защото колкото и да опъвам Струната – никак не мога да я закача. Явно е, че не ми достига силата…”
Този път Исус тайнствено се усмихна. И като ми посочи другите Струни, каза ми:
“Опитай с тези, останалите. Може би с тях ще успееш…”
С неохота пуснах първата Струна и се опитах да опъна и да закача втората. Но каквато беше първата, такава се оказа и втората. А така и всичките осем Струни. Това ме докара до вътрешно отчаяние, тъй че казах на моя Господ:
“Исусе! Това е положението. Аз не мога да опъна нито една от Струните на Давидовата Арфа, а камо ли да свиря с тях. А как ли тогава ги е опъвал Давид? И защо аз не мога, Исусе?”
В очите ми вече се бяха появили сълзи, които дори и не се опитвах да скрия, понеже Исус ги виждаше. И Той, като се смили над мен, се приближи и ме прегърна, като ми казваше:
“Нека сега да ти помогна да разбереш всичко с тази Арфа. И затова двамата да погледнем на нещата от самото начало. Защото оня, който би искал да разбере всичко за Арфата, трябва да започне от Алфата. А ти сега Ми кажи:
Накъде сочат Струните на самата Арфа?”
“Исусе! Те са вертикални. Те винаги сочат отгоре-надолу или отдолу-нагоре…”
“Дотук отговори правилно!” – ми каза Исус и продължи:
“Защото този е единственият музикален инструмент, чиито Струни звънят при докосване с ръце и сочат както нагоре, така и надолу…”
В думите на Господ имаше мъдрост, която исках да проумея. И аз отново погледнах Арфата, като забелязах, че Струните й бяха измъкнати не отгоре, но отдолу. Затова, имайки в сърцето си от вкуса на самата тайна, аз тихо Му казах:
“Исусе! Сега забелязвам, че Струните на Арфата са измъкнати отдолу. И като взимам предвид как Ти ми каза, че тази Арфа е Дух, то излиза, че Струните на Духа, Който е отгоре, не достигат до мястото им, което е отдолу. И аз, колкото и да ги опъвах, никак не успях да ги закрепя…”
В следващия миг в устните на Исус заблестя Светлина. И Той вече ми казваше:
“Ето такава ще е съдбата на всеки “аз”, който се опитва да опъне Струните на Божията Арфа. “Аз”-ът не може да опъне тези Струни, момчето Ми! Защото волята на “аз”-а е противна на Волята на Оня, Който е създал Струните…”
Тези думи на моя прекрасен Спасител ми бяха достатъчни, за да падна в нозете Му и да Му кажа:
“Влез в мене, Исусе! И като надвиеш над всичко в мене – Ти бъди Тоя, Който опъва Струните Си и свири на Арфата Си…”
В отговор на думите ми Исус се сниши над цялото ми същество. И като ме докосваше, вля се в мене, като водите на река. А след това, от дълбочините на сърцето ми отново започна да ми говори, като казваше:
“Виж сега тези Струни, момчето Ми. Защото тези са мислите на Божието Сърце. И когато всеки от Моите поиска да живее във Волята на Отца Ми, то тогава Аз влизам в сърцата ви. И като протягам ръце, хващам всяка от Струните на Отеческото благоволение. За да я закрепя в сърцата ви. Едва тогава, когато животът ви стане отражение на Божиите Святи помисли, вие започвате да звъните и да хвалите Отца Ми по най-съвършения Небесен начин.
Запомнете думите Ми, защото те са Дух и Живот:
Ето това – да превърнете сърцата си и душите си в Божии Арфи – ще рече да станете съвършено чувствителни към Божиите мисли!
Ето това – да вършите дела, които са угодни на Сърцето на Отца Ми – ще рече да Ми позволите всякога да докосвам струните в сърцата ви! И те да звънят с всичкото сладко помазание и всичкото благоухание, в което Отец Ми се удоволства и което люби!
Ето това – струните да зазвънят – ще рече и самите ви сърца да вършат всичките Божии помисли с неизказана радост и трепет!
Отец Ми слиза към сърцата ви с осемте Струни на Своята Святост. Дали вие ще станете Божии Арфи зависи само от това – да Ми покорите душите и сърцата си. Защото Аз съм Оня, Който свири на Божията Превъзходна Арфа…”
След тези Свои думи Исус изпълни със Сила ръцете ми. И ето, че чудото наистина се случваше. Защото, една след друга, в дланите ми попаднаха всичките осем Струни. И Господ в мен, като ги опъна, закрепи ги в долната част на Божията Арфа. А след това, с твърде голям прилив на Любов и нежност, Той вече ми казваше:
“Засвири сега! И виж колко по-прекрасна е музиката на Вечния Живот от всяка друга музика на погиващия свят…”
Едва докоснал Божиите Струни, аз усетих как през дланите ми премина Самият Свят Дух на Отца. И тонове, нежни като водни лилии, и чисти, като сълзите на дете, се въздигнаха в самото Божие Светилище. А тогава разбрах и тайната на Божието Свято благоволение:
Отец беше избрал Давид за мъж по Сърцето Си, защото чрез живота на Своя помазаник, Самият Свят Дух, превърнал се на осмострунна Арфа, издигаше хвалението и благоуханието от сърцето му.
Сълзите ми рукнаха от възторг и никак не спираха. И аз, като докосвах нежните Струни, възридах от непосилно щастие, като казвах на Отец, на Сина и на Святия Дух:
“Свята Троице на душата ми и сърцето ми! Нека животът ми стане музика за Небето! И тия нежни Струни, нека всякога звънят, за да радват Сърцето Ти, Господи! Стори всичко с мене, Всемогъщи Боже! За да имам тая сладка радост, та да преживея стиховете от псалома на слугата Ти, който казва:
“Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свят хълм и в обиталищата Ти. Тогава ще вляза при Божия олтар, при Бога моята превъзходна радост; и с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой…” (Псалом 43:3-4)
В отговор на думите ми, от самото сърце проговори Исус, като ми казваше:
“Остани все така в Духа на Отца Ми! Защото сега, когато си познал какво е истинското хваление пред Лицето на Отца Ми, Аз ще ти дам да видиш как звъняха Струните на Божията Арфа в живота на Давид. За да познаят всички Духа на онези стихове, които гласят:
“Твоите повеления ми станаха песен в дома гдето странствам. Нощем си спомних Твоето име, Господи, и опазих закона Ти. Това е моето хваление, че опазих Твоите правила…” (Псалом 119:54-56)
Блажен и Свят оня, който слуша думите на Вечно Живия!
Блажени и Святи човеците, които ще посветят живота си, за да станат Божиите Арфи. На такива непременно Божиите мисли ще станат като песен. Такива ще блестят като звездите на Зората до вечни векове и ще седят на Божия Трон с всичката Слава на Давид и на Давидовия Син!”
След тези последни думи на Исус видението с Арфата на Давид се прекрати, а Исус още повече укрепи сърцето ми. За да видя онези Струни, в които душата ми се влюби и сърцето ми се прилепи. Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s