АРФАТА НА ДАВИД I – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНИТЕ ПЕВЦИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако имаш колене, то знай, че те са създадени да коленичат. Ако имаш ръце, то знай, че те са създадени да прегръщат. Ако имаш устни, то знай, че те са създадени да хвалят. А ако имаш сърце, то знай, че то е създадено, за да потърси и намери Сърцето на Оня, Който Те е възлюбил и спасил. И когато намериш Сърцето Му – падни на коленете си, протегни ръцете си, отвори устните си и нека цялото ти същество не спира да хвали Благостта и Милостта на Отца.
Всичко това напира в сърцето ми, като струя от невидим извор и аз никак не мога да задържа вълнението си, докато пиша тези думи. Защото в онзи миг, когато Исус ме издигна в небесните места, аз отново имах неземното щастие да видя стъкленото море на Святия Дух, блестящо над тъмнината на земята. В самата вътрешност на стъкленото море и този път проблясваха огнени искри, а то самото светеше като гигантски скъпоценен кристал. Останал без дъх от красотата на Небесното видение, аз вдигнах ръка и посочих към самото стъклено море, като исках да попитам Исус за него, но всичките думи бяха избягали в едно с дъха ми. А Господ, като се усмихна и ме издигна още по-нагоре, започна да ми говори, като казваше:
“Веднъж, по Съвършената Воля на Отца Ми, Аз доведох сърцето ти до стъкленото море на Откровението. Тогава ти и всички Мои разбрахте, че Песента на Моисея е най-великата песен, която Всемогъщият е дал да пеят най-великите Му служители. Но ако тогава твоят Господ ти даде Святото Си Миро, за да видиш Песента на Моисея, то сега – заради радостта и освежаването на Божиите чеда – Аз ще ти дам да видиш онова, което всякога е придружавало Песента на пророка…”
Докато Исус ми говореше, Той все така ме издигаше към стъкленото море, и в един миг пред очите ми се разкри една от най-прекрасните възможни гледки, записани в Божието Слово. Защото аз вече виждах множества от чисти и Святи Божии служители, които пееха Песента на Моисей, а едновременно с това държаха в ръцете си арфи и протягаха по тях белите си пръсти. А Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Ако е толкова чудесна гледката за очите, то какъв ли ще е тука звукът за ушите? Нека сега двамата с теб да отидем сред самите Божии певци. И ти не просто да видиш, но да чуеш самото им хваление…”
Така Господ още повече ме приближи до стъкленото море, тъй че в един миг сърцето ми долови нежните трели на прекрасна хармония от звуци. Заедно със звуците към Небето на Отца се издигаше и Песента на Моисея, подобна на извисяващи се ореоли. И аз, зашеметен и покорен както никога, стиснах ръката на моя Господ, като Му казвах тихо:
“Исусе! Тук има някаква неизказана Божия тайна. И тези звуци от самите Божии арфи са не просто музика. Те са един извор, една симфония от тонове, кой от кой по-искрени и нежни. И аз сега, като слушам звуците на тоя Живот, вече си мисля, че всеки от тези тонове на арфите има свой собствен прицел и свои крила. И ето затова цялото хваление на тия Божии чеда полита нагоре.
Какво е това чудо, Господи мой? Какви са тия арфи в ръцете на Божиите хвалители? Какво е това сладко помазание, което толкова мощно да запленява и покорява сърцето ми?”
В отговор на въпросите ми, Исус ме приближи до един от хвалителите Си. И като взе от ръката му Арфата, обърна се към мен и я постави в нозете ми, като ми казваше:
“Всичките ти въпроси имат един отговор. И в тази Арфа са заключени най-дълбоките тайни на Божието благоволение. Затова, като протегнеш ръце, вземи я и се опитай да свириш с нея…”
С огромно вълнение аз протегнах ръцете си, като вече взимах Арфата на Божия хвалител. Но когато пръстите ми потърсиха Струните й, за да изтръгна от тях божествените тонове, стана така, че самите Струни се измъкнаха от долната част на Арфата. И като заблестяха в небесносиня светлина, увиснаха встрани от самата Арфа. Това първом ме изуми, но само след миг донесе твърде голям смут на сърцето ми. И аз, сочейки на Господ увисналите Струни, едвам успях да Го попитам:
“Исусе! Какво стана? Нима Отец е видял в мене един, който не достоен да Го хвали? Защото, едва хванал Арфата, аз видях, че всичките й нежни Струни се измъкнаха от долната й част, тъй че увиснаха. И сега, какво да сторя, Господи мой?”
В гласа ми със сигурност се прокрадваше огромно недоумение, а погледът ми – наивен и неразбиращ – накара Исус да се разсмее. И Той, през смях ми отговори, казвайки:
“Ако досега си мислел, че Божиите хвалители ще стоят на стъкленото море и ще пеят песента на Моисея с обикновени арфи, то е време да разбереш и цялата Небесна Истина, свързана с Божиите Арфи. Защото, ето момчето Ми, тази Арфа в ръцете ти не е от плът, нито е земна.
Тя е Свят Дух!
Тя е измерението на най-дълбоките тайни, свързани с Божието Съвършено благоволение. И ако Струните на самата Арфа се измъкнаха от долната й част, то е, защото ти все още не си посветен от Мене в онова Свято и чисто познание, което искам да ти дам. Но ти сега знай, че тази Арфа, която държиш в ръцете си, някога държа и Давид. И ако и за земните той да имаше обикновена осмострунна арфа, с която хвалеше Бога и Отца, пак пред погледа на твоя Отец той е държал именно осмострунната Арфа-Дух. За да бъде всякога мъж по Сърцето на Бога…”
Слушах думите на моя Господ и в тоя миг бях станал малък. Твърде малък и незнаещ, твърде ограничен и неопитен. И аз, като гледах на небесносините Струни, увиснали встрани от Арфата, намерих сили да попитам Исус:
“Господи мой! А какво сега да сторя с увисналите Струни на тая Арфа? Или как отново да ги закача на мястото им?”
Исус се усмихна на въпроса ми, а след това ми отговори, казвайки:
“Оня, който вече е получил такава Арфа от Отца Ми, знае как да закачи Струните й. Затова виж какво ще стори Моят хвалител, след като Аз му върна Арфата…”
Така Господ взе Арфата от ръцете ми. И като отиде при служителя Си, даде му я с думите:
“Закачи Струните й, сладки Мой певецо! И хвали все така Господа на сърцето си…”
А служителят, като се поклони на Исус, взе Арфата. И само след миг пъргавите му и бели пръсти опънаха всичките й струни и изкусно ги закачиха и той отново се включи в Небесното хваление…
Божията неизказана тайна нарастваше все повече в сърцето ми, а с това се надигаше и всичкото ми вълнение. И аз с твърде голяма ревност отново попитах Исус:
“Господи мой! А сега какво ще сториш с мене? И как аз да разбера тайната на тая Арфа?”
А Исус, с твърде голяма Благост и нежност в очите Си, повдигна ръката Си нагоре към Отца, като ми казваше:
“Ти трябва да Ме последваш. За да заведа сърцето ти в Божието Светилище. Защото от днес и до свършека на времето по Святата Воля на Отца Ми всички вие трябва да придобиете такива Арфи. За да бъдете наистина онова поколение, което ще се събере на стъкленото море и там ще пее Песента на Моисея и ще хвали Отца Ми…”
След тези думи на Господ видението със стъкленото море и Божиите хвалители се прекрати. А Исус – по-изобилен и благодатен от всякога – въздигна сърцето ми до Божието Светилище.

One thought on “АРФАТА НА ДАВИД I – I ГЛАВА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s