КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
В такива дни, когато Бог е дал на сърцето ти да гледа и да разпознае вълците и лисиците на лукавия, ти всячески би търсил заслон от утеха и нежност, от мир и щастие, от радост и любов. Така и аз, изтощен от тежестта на последните книги, започнах все повече и повече да се моля на моя Бог, за да ми даде отдих и освежаване. Знаех, че моите братя и сестри ще продължат да гледат към Господ и да чакат Той да им говори чрез слугата Си. И тази длъжност, която е моята отговорност пред Божия народ, започна наистина да ми тежи, тъй че една невидима умора легна както на сърцето ми, тъй и на клепачите ми. Но Господ, никак не зачитайки умората ми, отново започна да ми дава твърде дълбоки и разтърсващи видения, свързани с “Откровението на Йоан”. Видения за сетнината на блудницата Вавилон, които по Божията Воля ще получат даром всичките Божии чеда. Ставаше така, че моята немощ се превръщаше за Исус във вход на Собствената Му Съвършена Сила. И аз, като не издържах на тежестта на самите видения, паднах на молитва пред Спасителя, като Му казвах:
“Смили се за мене, Господи мой! Дай ми кратка почивка! Един миг на освежаване и отдих, в който да се насладя на всичкото Небесно богатство, което Ти изля в духа ми. А след това отново ми говори и аз ще Те слушам…”
Погледнато отстрани някой би помислил, че влизам в бунт с Бога и не желая повече да пиша пророчески книги. Но това изобщо не беше така. Истината е, че в обиталищата на Святия Дух има прекрасни места, където човек наистина може да поднови силата си. Да получи ново помазание. Да прогледне за нови неща. Да легне като Яков, облягайки морната си глава на камъка, а Господ в съня му да отвори стълба към Небето. Да пие от стомната и да яде от печената питка, както пророк Илия, а след това да затвори очи и да си отдъхне, понеже пътят е твърде дълъг…
Ето за такъв отдих виках аз към моя Господ. Защото знаех вътре в себе си, че в духовния свят вече има вой на вълци и крясъци на лисици. И те, като треперят от злоба и яд, ще потърсят да излеят всичката си ярост върху оня, чрез който Бог ги е осветил и вързал. А от многото духовно воюване с началства и власти едно човешко сърце би отпаднало, ако Господ не е Силата му и опората му. В една от нощите, когато новите видения от Исус не ми даваха никак да заспя, но раздвижваха твърде силно духа ми, аз получих подтик да се моля. Този път устните ми отново намериха онези думи, с които молех Исус за отдих и освежаване. И ето, че Господ отговори на молитвата ми. И като се яви пред сърцето ми, докосна с ръка очите ми, като ми казваше:
“Тези ли очи искат да заспят? Тези очи ли отпаднаха от злото, което им разкривах и показвах в Благостта Си? Ти наистина се труди много и надмина мнозина, тъй че е съвсем нормално да поискаш почивката, която Небето дължи на сърцето ти. Но знаеш ли, че ако точно сега твоят Господ ти даде заслуженото право на отдих, то мнозина никак няма да устоят на напиращия вятър и на идещата буря? И докато не се затворят устните, вързани от сатанинското чародеяние, то дотогава и твоите устни ще говорят думите Ми. И докато не се затворят очите, вързани от измамите на дявола, то дотогава и твоите очи ще бъдат будни, за да ходят след Светлината Ми и да следват Волята на Отца Ми. Ето затова ти казвам, че отдих ще ти се даде, но не сега. И почивката също ще намериш, но не и в огъня на самата битка…”
Думите на Исус, изобличителни и същевременно меки, ме накараха да наведа главата си и мислено да съжалявам за всичките си вопли. А Господ, като знаеше добре какво мисля, с твърде окуражителен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“И все пак, за да разбереш, че в битката също има освежаване, Аз сега ще издигна сърцето ти далече по-горе. За да видиш онези прекрасни видения от Лоното на Отца Ми, които съм запазил и приготвил именно за това време. Те ще бъдат за тебе и за всички Мои като спасителна глътка от жива вода. Като заслон от бурята. Като сянка от Канарата, на Която служите с вярността си. Като Божия целувка за сърцата ви и като нежна милувка за душите ми. Това е Моето идване и Моето Свято свидетелство за всичките Ми братя и сестри, които искат да бъдат слуги по Сърцето на Отца Ми…”
Думите на Исус бяха толкова меки и нежни и в тях пулсираха такива неизказани тайни от висините, щото аз усетих как сърцето ми се разтапя от щастието да слушам устните на Спасителя, а Той никак и никак да не млъква. Но ето, че ръката на Господ отново докосна главата ми, а думите Му към мен гласяха:
“А сега Ме последвай, защото ще заведа сърцето ти на място, където вече си бил, ако и да не си видял всичко, защото не ти е било показано…”
Докато ми говореше, Исус вече беше прегърнал духа ми, а аз полетях с Него нагоре. За да видя най-нежното от Нежността. Да вкуся най-сладкото от Сладостта. Да чуя най-истинското от Истината. И да преживея най-святото от Святостта на Всемогъщия. Амин и Амин!