7. ШЕСТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО ПОСВЕЩЕНИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Не е възможно да си прочел книгата до тази страница и Ветил да не е станал съвършено реален пред сърцето ти. Но в крайна сметка именно такава е целта на настоящите видения – да те въздигнат във всяческо познаване на нашия Господ и Бог. Защото ако в древността Той беше Ангелът на Завета, днес ние сме ангелите на Завета Му. Казвам “ангели” и ще те помоля да приемеш тази дума в цялата й духовна пълнота. Защото при все, че имаме телесно естество, пак стоенето ни пред Господ е духовно. И в това духовно стоене ние сме вестителите на Исус, Неговите пратеници и свидетели пред човеците.
Когато стигнах до този шести лъч на ангелското благовестие, свързан с Посвещението, дяволът употреби възможно най-смазващия си натиск, за да ме спре и доведе до отчаяние. Той заби хиляди стрели в гърдите и гърба ми, правейки по този начин тялото ми болезнено и нежелаещо да се подчини на волята ми. Според неговото очакване мислите ми трябваше да са заети с болки и притеснения, а не с височината на Ветил. Но аз, като знаех, Кой е Източникът и Вдъхновителят на духа ми, отново се въздигнах в молитвата си нагоре, за да Му бъда на разположение и никак да не се смутя от реакциите на лукавия. Всъщност – до края на това видение нещата наистина ще дойдат на мястото си и ти непременно ще разбереш откъде произхожда всичкото раздразнение на Сатана.
А сега нека да поговоря с теб за Божието Посвещение. Виждаш ли, братко мой, светът е място където са събрани твърде много човеци. Броят им днес вече е над шест милиарда. Всеки от човеците оставя своята следа в съвремието – била тя малка или голяма. Но точно тук идва мястото да ти кажа каква следа остави Божият пророк. Защото аз не се движех по законите на света, нито се примирявах с допуснатото от Бога нечестие на един дявол и Сатана. Нечестието да се разпорежда с човешките сърца и души, сякаш, че земята му е бащиния. Аз отказах да се покоря на духа на света и да живея според наложените демонични схеми на бунт и богохулство, и на измама и разврат. Аз знаех от моя Господ Исус Христос, че князът на света е осъден и иска да завлече в осъждението си възможно най-много души и сърца. Затова се посветих на Святия Дух на Небето и платих цената пред Бога, за да бъда употребен за противовес и могъщ съпротивител на делата на тъмнината. Началства и власти на мрака, за които никой не си беше давал сметка, бяха разкрити, изобличени и съкрушени от пророческите видения, давани ми от моя Спасител. Хитрости и коварства, мерзости и заговори, за които никой не смееше да гъкне, бяха казани на висок глас, и с могъщо тръбене на Божия тръба, тъй щото тъмният духовен свят започна да се превръща на прочетен вестник. Демонични крепости и бесовски мерзости, вихри и ями, клопки и капани – всичко това стана явно в книгите на Божия пророк, тъй щото в един момент мнозина църковни първенци започнаха да се питат:
“С каква сила тоя върши всичко това? Кой му даде авторитет и изобилен достъп до тайните, които описва и изявява на Църквата? Защо той не дойде по надлежния ред в една или друга църква, за да премине по установените порядки и едва когато ние му разрешим и го обявим за благонадежден – да пише, каквото ще пише…”
О, височайши религиозни трупове! Ако бих ви казал с каква Сила пиша всичко това, то съвсем бихте отпаднали, защото скоро бихте разбрали, че всичкото ви демонстрирано християнство е една лицемерна религия, която на думи се приближава до Бога, но делата й са твърде противни и осъдителни пред Лицето Му. Защото ако слугата Господен изживя един живот на дълбоко Посвещение в Святия Дух на Бога, вие живяхте друг живот – живот на келепир, далавера, обогатяване, личен интерес, кариеризъм, тщеславие, ръкопляскане, говорене на глупости, сричане, мънкане, политиканстване, заговорничене, подмазване, угаждане, аминосване и алелуйстване. Това беше вашата представа за християнство. Вашият човешко-демоничен модел, който напълно игнорира и отхвърли Основата, която е Господ Исус Христос. Вие нито веднъж не пожелахте да възрадвате Божието Сърце, имайки тази най-свята и Небесна привилегия – да слугувате за Спасението на ближните. Вие нито веднъж не се замислихте, че ако във Възкресението Божиите люде са като ангели на Небето, то те е трябвало да покажат пример, че са и ангели на земята. Защото за ангелите е писано:
“Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?” (Евреи 1:14)
Забележи, братко мой! Не да се напечелят и наядат, не да се обогатят и угоят като свине, приготвени за клане, но… да слугуват. И слугувайки – да виждат в слугуването всичкия смисъл на богоизбирането си, на богопомазването си, и на цялото си свещенослужение.
А с каква Вяра слугата Господен извървя целия възможен път от Битие до Откровение, и протича Сионовото състезание? С какво извънредно благоволение Господ го правеше да ходи от Слава в Слава, и от Сила в Сила? Защо нито веднъж Божият пророк не се огъна, не се отчая, нито се върна назад? Отговорът на всички тези въпроси се крие в Посвещението. Някога, в древността, то е било известно като Назирейство. И онзи, който е бил Назирей на Господа, е имал изключителен духовен оброк с Него. Аз никога няма да забравя как в една от последните пророчески книги Божият праведник Павел проговори на духа ми, като казваше:
“Сила от Бога има в сърцето ти, слуго Господен! Могъща Сила за слугуване и Съвършено Смирение! И ти, като помниш, че основите са по-важни от стените и покрива, основа бъди в слугуването си за мнозина – понеже си просветен и изпълнен с Духа Исус Христов. Защото тази е Силата на Основата – бидейки по-ниска от камъните на Храма, да ги въздига всячески в познаването на Святия и ясно очертан Господ Исус Христос! Тази е съдбата ти и това е призванието ти!”
И какво повече да кажа след тези истинни думи, освен отново да се въздигна до височината на Ветил, където духът ми продължаваше да пребъдва пред моя Господ Исус? Защото, миг преди видението с шестия лъч на ангелското благовестие, Той ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Ти наистина си в Заветно Посвещение за твоя Господ. И преди да ти покажа видението, което касае ангелското благовестие, Аз искам да видиш образа на духовния си човек – такъв, какъвто той изглежда днес и сега, след цялото Посвещение, което имаше за своя Господ…”
Думите на Исус ме изненадаха, понеже вярвах, че знам всичко за духа си. Но в следващия миг Той извади жезъл от Мантията Си и го завъртя пред лицето ми, правейки кръг или по-скоро овал. А след завъртането на жезъла пред образа ми се появи Небесно огледало. И ето, че аз с изненада видях как от главата ми се пускаха буйни и гъсти коси, стигащи чак до кръста ми. Самите коси бяха сплетени на пет големи плитки – три от лявата ми страна, а две от дясната.
“Нима това съм аз, Господи?” – понечих да попитам Исус. А Той, като се усмихна, поклати Главата Си в потвърждение, като ми казваше:
“Разбира се, че си ти!”
“Но аз нямам такива коси на земята, Господи!” – повторно проговорих в изненадата си. А Спасителят, като ме погледна с благ поглед, отново ми потвърди, казвайки:
“Това не са косите ти на земята, а в Святия Дух! Това са белезите на Посвещението, което имаше за Мен, както и залогът, че ще Ми останеш верен до смърт. Защото ти имаше съдба от Небето да се движиш в Духа и Силата на Илия и да бъдеш последният от кръстителите на твоя Господ, който в Дух и Истина стана поправител на развалините и възобновител на Давидовата скиния.
Докосни тогава тежките си плитки, като започнеш с трите, които са от лявата ти страна, а след това и тези от дясната…”
С вълнение вдигнах ръката си, за да докосна плитките си, спускащи се от лявата ми страна до кръста, когато усетих, че това не са просто плитки, но съвършени свидетелства на Посвещението. Първата ми плитка беше мокра, и от нея се изцеждаше Вода. Втората беше гореща, сякаш току що извадена от Огън, и от нея миришеше на дъхав Хляб. А от третата останаха бразди от Вино по ръката ми. И тогава разбрах, че това бяха трите кръга на Божието Свято Присъствие, за които свидетелствах в миналите години. Това ме накара да се усмихна, пълен от щастие. А Господ, като се приближи до мен и погали нежно трите плитки, казваше ми:
“Виждаш ли какъв здрав блясък имат плитките ти? През тях никога не премина бръснач, но те растяха свободни, за да носят Слава само и единствено на Господа. И ако Господарят ти твърде много беше удовлетворен от тия три първи плитки на Посвещението ти за Небето, то колко ли повече си Му станал благоразположен и угоден с другите две плитки, които са от дясната ти страна?
Докосни и тях! Защото от дясната страна е същинската ти сила, свързана със Силата на Десницата Господна…”
С неописуемо вълнение докоснах и двете си плитки, спускащи се от дясната ми страна. И тогава от първата плитка по пръстите ми останаха капчки от Масло, а от втората се поръсиха кристалчета от Сол. А Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Ти си Моят новозаветен Назирей, слуго Господен! И Аз свидетелствам със Святия Си Дух на цялата Ми Църква, че няма да намеря по лицето на земята друг назирей, който да има коси, гъсти като твоите, през които бръснач никога да не е преминал. А ти сега слез с твоя Господ във видението на ангелското благовестие. Защото всичките Ми братя и сестри трябва да разберат тайните на Божието Посвещение, които ви правят силни в Силата Ми, и могъщи в Мощта Ми!”
След последните думи на Исус, при стълбата на Ветил се яви ангел Господен. И като погледна на Исус, получи знак от Него, за да тръгне надолу. Така ние последвахме Божия вестител. А когато той вече беше слязъл от Ветил на земята, скоро намери една жена, вършеща работата си на нивата. И като се яви в образ пред нея, й проговори, казвайки:
“Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто. Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението си детето ще бъде Назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците…” (Съдии 13:3-5)
Докато ангелът още явяваше на жената Божието намерение за плода на утробата й, мястото просветля, а лъчът на ангелското благовестие стана твърде силен. И тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Ако до днес Моите не са знаели как да пристъпят в Посвещение за своя Господ, ето казвам им думите Си. И нека внимават на реченото от Моя ангел. Когато решите да не пиете виното на човешката религия и спиртните питиета на Вавилонския дух, то тогава вече пристъпвате в Посвещение за Бога. А това Посвещение непременно ще изиска от вас да не ядете нищо нечисто, тоест, никога да не влизате в сърдечно общение с човеци, които нямат Божия Дух, но ястието на устните им е развалено. Защото същите думи, които Моят ангел каза на жената на Маное, Архангел Гавриил благовести на свещеника Захарий:
“Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си…” (Лука 1:13-15)
Но ето, че ангелът каза още думи на жената на Маное. Защото условието, свързано с детето, което ще стане Назирей на Бога, беше в това – да не премине бръснач през косите му, за да се изпълни с Божията Сила. И вие не трябва да търсите изпълнението на тези думи по плът, но само и единствено по Дух. Защото ако мъж пуска косата си да расте по плът, това е позор за него, но ако се е олицетворил с Невястата Христова, за да бъде в Църквата Ми, то тогава нека размисли, че покривалото на Църквата е Божията Слава. А това – бръснач да не премине през косите на Назирея – ще рече никой демоничен дух да не го излъже, за да търси своята си слава вместо Божията. Защото ако някой обърне Божията Слава в своя собствена, то на такъв бръснач е преминал през косите, тъй щото Посвещението вече е било осуетено.
Но вие добре помислете, преди да Ми отговорите:
Потърси ли слугата Ми собствената си слава през годините на Посвещението си за Бога? Тръгна ли да се превъзнася по конференции и събрания или да трупа религиозен актив от делото си? Падна ли в греха на Самсон, та да бъде обладан от светската Далила, тъй щото духът на филистимците да отреже косите му?
Истина, истина ви казвам! Мнозина са тръгвали в Посвещение за Бога като Самсон, а накрая са умирали безславно, губейки Божията Сила поради коварството на светската Далила. Защото със Сила Божия някой е написал думи от Святия Дух, и е явил на Божието домочадие едно или друго откровение от Небето! Но после същият е прекарал бръснача на филистимците през Славата Божия върху главата си, като е решил да угоди на духа на света, а не на Духа на Отца. Защото Отец е казал на посветения:
“Иди и дай този Мой топъл Хляб на всичките Ми чеда! Дай го даром, както даром го получи! И като го дадеш даром – отдай Славата на Бога, от Когото е всичко и за Когото е всичко!”
Но посветеният, излязъл от Божието Присъствие, е побързал да легне в скута на Далила и да я попита:
“Мислиш ли, че е редно да дам тоя топъл Хляб на Божиите чеда даром? Мислиш ли, че е правилно те да получат Божиите блага, а за мен нищо да не остане?”
А тогава Далила с демонично коварство е отрязала косите му, казвайки:
“Не бъди глупав, но живей за себе си! Бог има достатъчно Слава, за да си мислиш, че би се възпротивил да вземеш мъничко за себе си! Не го давай даром този топъл Хляб, но непременно го продай! Иди и виж при сергиите на търговците, че няма да си първият, нито ще си последният Божий помазаник, който уповава на църковния бизнес! А в този бизнес, освен пари, ще получиш и слава, много слава!”
И, подмамен от Далила, отива този злощастен Самсон, за да търси своята си слава, без изобщо да е видял, че Бог вече е вдигнал от него Посвещението Си, и го е лишил от Силата Си.
И ето така, Църкво Моя, едно последно поколение Самсоновци, излъгани от Далила, не пожелаха да пребъдват в Божието Посвещение, но останаха странни и чужди на Живота на Бога, и на Истинската Слава, която би се открила в Небето за тях. Цяло едно поколение от посветени, заряза Божието Посвещение, за да се наяде и напие, напечели и напирува. Амбицирани пророчета и недозрели проповедничета се втурнаха към Вавилонските сергии, за да ги превърне дяволът в хитове на човешкото одобрение и ръкопляскане. Но никой от тях не се взря в злощастието на Самсон. И никой не забеляза, че филистимците ослепиха Божия Назирей. Но ти, слуго Мой, виж сега как ще постъпи ангелът Господен, пълен с Божието Предузнание за Самсон и коварството на Далила. Защото това е втората поука от ангелското благовестие на Посвещението…”
Ето, че видението се промени. И аз вече виждах как човекът Маное казва на Божия вестител:
“Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре…” (Съдии 13:15)
Но тогава ангелът му проговори, казвайки:
“И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу…” (Съдии 13:15)
В този миг Исус отново ми проговори, като казваше:
“Как мислиш слуго Мой! Защо ангелът отказа да приеме приноса на Маное? Не затова ли, понеже Маное така и не позна, че беше посетен от Бога? Не затова ли, че по Божието Предузнание човекът беше от Дановото племе? Не затова ли, понеже Господ е виждал каква ще бъде сетнината на Назирея?”
Скръбта в думите на Исус ми беше достатъчна, за да Му кажа:
“Господи мой! Малцина ще са човеците, които искат изцяло да Ти се посветят, като опазят Завета на Посвещението. Защото дори Самсон да вършеше велики дела, пак краят му беше изпълнен с горчивина, понеже не устоя на чара и коварството на Далила. Той се втурна в прегръдките й, като разкри оброка си и тайната на силата си. А когато бръсначът премина през косите му, той престана да бъде Назирей Господен. Ето така и днешните духовни потомци от Дановото племе всякога ще преживяват сетнината на Самсон. Защото за тях духът на света винаги е като жена, с която желаят съпружески отношения …”
В отговор на думите ми, Господ ме прегърна. И като ме погледна с дълбоките Си и благодатни очи, със съкровен Глас ми проговори, като каза:
“Някога Самсон изгуби Посвещението си, но ти, слуго Мой, няма никога да го изгубиш. И по гъстите плитки на косата ти бръснач няма да премине. Защото по-остър от бръснача на дявола, измамил Самсоновците да търсят евтиното си тщеславие, е Мечът на Божия Пророчески Дух в десницата ти.
Меч, с който ти дадох да прободеш многократно в сърцето самия дявол и Сатана! Меч, с който нанесе неизцелими рани и страшни поражения на последния Левиатан! Меч, с който Аз те засвидетелствах на Званите, Избраните и Верните!
Затова в края на тази първа част от книгата, ще простра лъчите на ангелското благовестие към всичките Си братя и сестри.
И на цялата Си Църква ще кажа:
Църкво Моя!
Пратих ти посветения Си слуга, който не размени Славата Господна за никоя друга слава! Пратих ти благодатния Си пророк, който в чрезмерна скръб и гонение цял се иждиви за Царството Ми! Пратих ти свидетелят на Божия Ветил – за да се покориш на свидетелството му, подпечатано от Святия Дух на Отца и Сина!
Вземи плитките на слугата Ми, Невясто Моя!
И като ги приемеш с вяра – украси главата си!
Отворете сърцата си, Божии люде, за първите шест лъча от ангелското благовестие! И като се съберете при Мен – на върха на Небесната Стълба – бъдете Ми Назиреи в Дух и Истина! Поколение на Божието Посвещение, което блести с ангелска Светлина в мрака на погиващия свят!
Ето, Аз скоро ще дам на пророка Си и другите шест лъча на ангелското благовестие! А с първите шест, днес и сега, непременно ще ви проверя, изпитам и утвърдя!
Блажени човеците, които намеря за одобрени и въздигнати! Блажен родът на Елиаким! Блажени истинските Ми люде Натанаил, в които няма лукавщина!
Аз, Господ на Ветил, дадох тези Святи видения на пророка Си!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”