4. ТРЕТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЯТА ВЯРНОСТ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Бяха години в живота ми, когато помпах християнското си самочувствие с един напълно погрешен и подвеждащ поглед към Църквата на Господ Исус Христос. В онова време аз залъгвах сърцето си с мисълта, че светът се дели на две половини – вярващи и невярващи… Тази мисъл се харесваше достатъчно много на необновения ми ум. И дори си казвах:
“Господ би трябвало да е много доволен, че Църквата е изпълнила призива Му да проповядва благовестието по целия свят. Защото вече няма град в света, където да няма вярващи. Значи Църквата е голяма и всичко в Божия план върви по мед и масло!”
Години по-късно щях да разбера, че медът се е превърнал в катран, а маслото – в помия. Защото в дълбокото Присъствие на Святия Си Дух Исус щеше да ми даде един нов и просветен поглед върху света. Поглед, който не гледа по религиозната схема “вярващи-невярващи”, но по възможно най-библейската и доказана от Духа схема, която разделя човеците на “верни и неверни”. Както се убеждаваш, и двете схеми имат за произход думата “вяра”, но после изведнъж разликите им стават твърде големи. Защото един невярващ не е непременно неверен, и един вярващ не е непременно верен. И ако един вярващ стига до това да си проявява вярването, един верен стига до това да проявява вярността си.
Когато пишех първите си книги, аз вътрешно се успокоявах, че те са храна за вярващите и няма как да не бъдат приети и проповядвани. Но много скоро щях да разбера, че това успокоение никак, ама никак не ме стопля. Защо ли? Ами защото в живота ми се появиха вярващи, но имаше остър недостиг от верни. Вярващите си бяха просто статистика. Този дошъл, взел книга… Онзи дошъл, прочел две книги. Трети – както дошъл, така и си отишъл… С една дума – вярващи! Ами да си вярват колкото си щат, братко мой! Но те не стоплиха душата ми с вярването си, нито оставиха бразда в сърцето ми с любовта си. Защото такава любов просто нямаше. Всичко при тях беше демонстрация на човешки интерес, на един християнски егоизъм, поливан ежедневно с всякакви мисли за себелюбие и себеправедност. Едва тогава разбрах, че схемата “вярващи-невярващи” е погледът и трактовката на света. Той, така или иначе е фрашкан с религии и членовете им непременно се определят като “вярващи”. И трябваше Бог да освети и просвети сърцето ми, тъй щото в една от ранните пророчески книги лично Той да ми каже:
“Аз нямам друг изпит за вас в това последно време от огненото кръщение на приятелството! Аз нямам друг изпит за вас, освен изпита на вярността! Защото вяра ще рече да изповядаш Исус за Господ, но вярност ще рече да Го докажеш! Нека сърцата ви приемат думите Ми и заживеят призива Ми:
Защото вяра, изпитана с Огъня на Любовта, се превръща във вярност! Защото вяра, уплашена от Огъня на страданието, се превръща в предателство!”
Чак след тези думи на моя Бог и Отец люспите от очите ми паднаха, за да разбера колко дълбока е пропастта между вярващ и верен, и между вярване и вярност. И едва след това Отеческо просвещение разбрах на какво се дължи измамното самочувствие на светските църкви:
Те бяха решили, че са много угодни на Бога, понеже са си събрали тълпи от вярващи!
Но когато дойдоха огнените изпитания, гонението, прецеждането и ситото от дявола, всички тия тълпи вкупом щяха да започнат да препускат по пътя на Юда Искариотски, а не по Пътя Христос. Защо ли? Ами именно защото в тях се е проповядвало вярване, а не Вярност!
Какво стори по-нататък пророкът Господен?
С вярващи ли запълни живота си?
Нищо подобно! Вятърът ги отвя като есенни дървета, безплодни, дваж умрели и изкоренени. Те решиха да си заложат на вярването, понеже са вярващи. И покрай вярването в Исус си прибавиха вярване в Езавел, Корей и Мамон. И покрай Благодатта на Святия Дух си докараха търговци, теолози и кариеристи. Техният живот си остана върху основата на вярването, защото дяволът ги излъга, че да си вярващ е голяма работа.
Само че Господ, Който във Второто Си Пришествие ще слезе от Небето, не благоволи да се нарече “вярващ”, нито пък нарече победителите Си “вярващи”. Защото Исус носеше Дреха, не напоена с тщеславен парфюм, но попръскана с Кръв, и Името Му беше “Верен и Истинен”, а за победителите с Него в “Откровението” ясно е записано:
“…също и ония, които са с Него, ще победят, които са звани, избрани и верни…” (Откровение 17:14)
Приятелю мой! Непрестанна скръб нося в сърцето си за това последно и измамено от дявола поколение, в което няма непоколебим дух за Господа. Поколение, което с лека ръка прегърна определението “вярващи”, а загърби Божия призив да бъдем верни. Защото пак в “Откровението” Исус не каза, че иска Своите вярващи до смърт, но ето как:
“Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота…” (Откровение 2:10)
А пред Христовото Съдилище нашият Господар не показа, че благоволи във вярването, но във Вярността. Защото Той показа благоволението Си не към вярващ, а към верен слуга:
“Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си…” (Матея 25:23)
Любезни мой приятелю! Започваш ли да разбираш в каква плоскост на разсъжденията си те водя? И дава ли ти Святият Дух да проумееш, че във вярването на вярващите няма никаква сигурност? Защо няма ли?
Ами просто защото ще се огънат при най-малкия натиск. Защото самото вярване е биберон за неутвърдени души. Те могат по цял ден да си лочат мляко и да се успокояват, че са вярващи, но когато дойде ден да бъдат изпитани и да докажат вярата си на практика, непременно ще се пречупят и отпаднат. Затова и Словото категорично предупреждава:
“Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен…” (Лука 16:10)
Било, че Божият пророк пращаше на верни братя и сестри малко на брой пророчески книги – братята и сестрите и в малкото му останаха верни. Било, че изрично подбуден от Исус, изпращаше на други братя и сестри цялата пълнота на Божия Пророчески Дух – и другите в многото му останаха верни. Ако решил бих да пратя на неверен човек една или две книги от Хълма Господен – той и в малкото оставаше неверен. Или ако съм се излъгал в лицемерното писмо на някого, та да му пратя цялата съкровищница на Мория – то такъв и в многото си оставаше неверен.
Какво да кажа на всичко това? Не е ли видял нашият Господ както верните, така и неверните? Видял ги е разбира се! Тъжното обаче е това, че неверните докрай ще се залъгват, че стоят, понеже се имат за вярващи. А аз вече нямам сърце да ги мисля и оплаквам, защото изцяло съм посветен на Господ и на верните Му. Но ако някой е неверен, то с какъв дух, с какво сърце или с какъв ум сяда да чете книгите на Божия пророк? С каква съвест или с каква вяра решава, че пророческата книга е именно за него, след като още в началото на първата глава прочита възванието, с което Исус ми е заповядал да започвам книгите си:
“Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!”
Такъв сигурно се запитва в сърцето си:
“Как може този автор така да интимничи с мен? Как може да ми говори така фриволно? Той етикецията не е ли научил, за да има необходимата дистанция от читателите си? Кога аз му станах скъп брат или верен приятел, след като хич не ме е грижа за него? И откъде накъде ще ми внушава, че трябва да му бъда скъп брат и верен приятел? Мен хич не ме вълнува откъде е намерил средства да напечата книгата си! И хич, ама хич не ми пука какви отмъщения е понесъл от дявола, за да просвети сърцето ми! Аз никога няма да нарека тоя Стефан Главчев нито скъп брат, нито верен приятел, защото пасторите на всички евангелски църкви твърдят, че е отвратителен боклук!”
Ами защо тогава четеш книгите от боклук, неверни мой неприятелю? Не знаеш ли, че в боклуците пълзят зарази? Защо рискуваш да се заразиш със заклеймен и анатемосан от църквите Дух? Или защо слухтиш и душиш като религиозно псе, което не може да се откаже от бълвоча си? Защо тайничко търсиш да прочетеш някоя пророческа книга на служение “Мория”, а в събранието на религиозния си наемник не смееш да отрониш дума в подкрепа на Божия пророк? И ако с тази твоя невярност решаваш, че имаш вземане-даване само с човек от плът и кръв, то няма ли един ден Исус строго да прегледа живота ти и да те изобличи, че щом си мразил пратения от Него слуга, то Него преди това си намразил? Ако си бил неверен към пророка, то колко по-неверен ще си към Тоя, Който го изпраща, за да те издърпа от блатото, в което си потънал? Ако ръка не ти е давала да посееш и стотинка в едно най-благодатно Божие служение, което до смърт се иждиви за Небето, то как един ден ще искаш със същата свидлива и безплодна ръка да вдигнеш чашата си на Сватбената вечеря на Агнето, за да извикаш „Авва Отче!”? Ще ти признае ли Отец поздрава, когато в сърцето ти го няма Плодът на Благодатния? Ще се възхити ли Святият Бог на религиозното ти усърдие, с което на всяко църковно събрание си хвърлял едри банкноти в дискоса на наемника, който богатее, а си плюл с жлъч и омраза на слугата, умирал като жертвен юнец на Божия Свят Олтар?
Няма такъв филм, неверни мой неприятелю! Или ако има, то ще е продукция на вавилонския Холивуд, но не и вдъхновен от Бога на Сион. И не за неверни и нескъпи на сърцето ми човеци аз пиша тази пророческа книга, но само за тези, които устояха на всичкото гонение и на целия църковен бяс през годините. Дотук за неверния и за неверните!
А сега, мили мой братко, нека отново да се върна към същината на темата, която е свързана с Божията Вярност. Нямаше как да спестя болезнената част от тази тема, защото църквите в България са сто процента пълни с вярващи, които си упражняват вярването, но не и с верни, които отстояват Вярността Исус Христова. А видението, което предстои, е свързано именно с Божията Вярност. Затова нека отново да се извися при моя Господ на върха на Небесната стълба, понеже духът ми все така оставаше при Него. Ето какви думи ми проговори моят Господ, миг преди да ми покаже и третият от лъчите на ангелското благовестие:
“Слуго Мой! Да кажа, че виждам трънен венец върху главата ти, едва ли ще те изненадам, защото ти болезнено усещаш, че е там. Но за свидетелство на Църквата Ми сега ще ти кажа, че всеки от острите тръни, който се е впивал до кръв в главата ти, е свидетелство за една ужасна човешка невярност, за една черна неблагодарност, и за една непрестанна жлъч поради жертвения принос на живота ти за Божието Царство. Един ден, когато Аз сваля трънения венец от главата ти и го заменя със златна корона, ще поставя всичките му тръни в кристалния поднос на Отеческата Правда, за да видя дали ще издържат Огъня на Божията Вярност. И сега ти казвам, че тръните от венеца ти ще лумнат, както лумва суха слама или плява, разхвърляна по гумното. А когато лумнат тръните, трижди по-силно в пъкъла ще лумнат душите на човеците, които ги забиха в главата ти. Те ще бъдат наречени не просто проклети, но низвергнати изчадия на невярността. И печат от вечна Отеческа проклетия ще дими върху челата им. Защото за тях щеше да бъде по-добре да не бяха познали Хълма Мория и пророка на Сион, отколкото след това да станат тръни от венеца ти, и рани от страданието ти.
Защото това безумно и проклето поколение, измамено от дявола да си вярва вярването, си въздигна един фалшив Исус, който е име без образ, и слово без Дух. Този фалшив Исус е лесен за следване, защото не изисква Вярност, нито пък последователите му преминават през пещите на Навуходоносор. Той раздава подаръчета и привилегии, постове и титли, кариери и дипломи. Той щедро раздава всичко, с което би задържал измамените души и сърца. Но при всичката си щедрост, той не може да предложи вход през нито една от Ерусалимските Порти на Правдата. Понеже през тези Порти се преминава с Вярност, каквато неговите вярващи нямат.
Защото Вярата е, с която се зачева Емануил, а Вярността е, с която се ражда Христос!
Разбираш ли тогава, слуго Мой, колко благодатен ще е този лъч на ангелското благовестие, свързан с Божията Вярност?
Ето, той е съвсем близо до лъча на Божията Милост, и дори по време е малко преди него. Затова нека двамата с теб да последваме Божиите ангели, които сега ще слязат по стълбата на Ветил до мястото на Мамвриевите дъбове…”
След думите на Исус аз видях как при Ветил се появиха същите ангели, с които Господ порази Содом и Гомор. И като Го погледнаха, Той им даде знак да тръгнат по стъпалата на Небесната стълба. А аз и Исус тръгнахме непосредствено след тях. Така ние вече слизахме в горещината на деня, докато накрая очите ми съзряха самото място заедно с една шатра в далечината. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Аз ще пристъпя до дома на Моя приятел Авраам заедно с ангелите Си. А ти върви след Мен и запиши на книга всичко, което ще видиш и което ще ти кажа…”
Ето, че Господ се приближи до ангелите Си, като вървеше с тях и вече приближаваше до шатрата на Авраам. А когато ги видя, Божият човек мигновено се затича, за да им се поклони, като казваше:
“Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си…” (Битие 18:3-5)
Слушащ думите на Авраам, Исус се усмихна, а след това му проговори, казвайки:
“Стори, както си казал…” (Битие 18:5)
След потвърждението на Господ, Авраам се разбърза, за да извърши нужните приготовления, и аз вече виждах как слугата му се готви да заколи младо теле. А тогава Исус се обърна към мен и ми проговори, като казваше:
“Помниш ли от предишния лъч на ангелското благовестие как Лот омеси хляб за Божиите ангели, та им даде да ядат? А сега Авраам ще даде на Небесните пратеници не само хляб, но и сготвено теле, и масло, и мляко…
Как мислиш, Божий пророко? Чия вяра ще е по-угодна на твоя Господ? Тази, която стига само до безквасен хляб, или другата, която към хляба ще прибави и юнец?”
“О, Господи мой! Разбира се, че Авраамовата Вяра Ти е по-угодна. Защото Авраам Ти е верен и с него Ти имаш Завет!…”
“Точно така е! За Завет става дума! Виж тогава какви думи ще каже Ангелът на Завета на Божия човек Авраам, след като Той и ангелите се наситят от любовта на вярността му…”
Докато Исус ми говореше, видението се промени. И ето, че там, при трапезата, Господ проговори на слугата Си, като го питаше:
“Где е жена ти Сара?” (Битие 18:9)
А Авраам Му отговори:
“Ето, в шатрата е…” (Битие 18:9)
И тогава Исус, отпивайки вода от меха, отново му каза:
“До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син…” (Битие 18:10)
Докато още слушах Божиите думи, Духът усили зрението ми, тъй щото видях Сара, слушаща думите Господни от самата шатра. Това я накара да се усмихне, а след това да се засмее, казвайки:
“Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господарят ми е стар?” (Битие 18:12)
И ето, че Господ попита Авраам:
“Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син…” (Битие 18:13-14)
След тези твърде благодатни думи, Исус отново се обърна към мен като ме питаше:
“Как мислиш, слуго Мой! Обещанието Ми към Авраам дар за вярването му ли беше или награда за вярността му?”
“О, Исусе! Разбира се, че то е награда за вярността! Защото Авраам Ти остана верен до годините на старостта си, а начинът по който той Те посрещна заедно с двамата Ти ангели, е повече от прекрасен!”
“Значи, както сам се убеждаваш, наградата за вярността се печели трудно! Тя се доказва цял един живот! Но ти си спомни как реагира Авраам, когато му обещах, че ще има син Исаак? Не каза ли той на своя Господ:
“На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? Исмаил да е жив пред Тебе…” (Битие 17:17-18)
Не му ли казах Аз на Свой ред:
“Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него…” (Битие 17:19)
И ако Исаак щеше да се роди поради Авраамовата вярност, то как се роди Исмаил, слуго Мой? Защото ето тук започва да свети твърде силно лъчът на ангелското благовестие…”
Докато Господ ми задаваше въпроса Си, Скритата Му Манна мощно подейства в дълбочините на сърцето ми, тъй щото развълнуван Му отговорих, казвайки:
“Исусе, в Святия Дух на този ангелски лъч аз виждам, че Исаак беше плодът на верния Авраам, докато Исмаил – плодът на вярващия Авраам. Вярността – това е Твоята Вяра вътре в нас, а вярването – нашата собствена способност да вярваме. Със собствената си мъжка сила Авраам придоби от Агар сина си Исмаил, но само с Божията Сила той получи обещания си Исаак…”
Господ се усмихна на думите ми, а погледът Му показваше колко е удовлетворен от отговора ми. Но в следващия миг Лицето Му се смръщи и Той със строг Глас ме попита, казвайки:
“А взима ли Църквата Ми на предвид този лъч на ангелското благовестие, който е лъчът на Вярността? Помнят ли братята и сестрите Ми писаното от Павел в Галатяни относно Сара и Агар? Чеда за робство ли искате да бъдете, та да се упражнявате във вярване, или чеда по обещание, та да получите Плода на Вярността? Чеда на слугинята ли искате да бъдете или чеда на свободната? И ако чедото на свободната е награда за Вярността, то какво е това “вярване”, в което се упражнявате? Или какви са тези “вярващи”, каквито се наричате? Не разбирате ли, че вярващият е толкова по-далеч от верния, колкото Исмаил е по-далеч от Исаак? Не проумявате ли, че Исмаил се ражда с вярване, но Исаак само с Вярност? Чудно ли е тогава колко малко верни се задържаха на Хълма Господен при пророка Ми? При толкова църкви, пълни с агаряни и исмаиловци какво още трябва да ви учуди?
Кого от вас Господ изпита с изпита на Божията Вярност, както го сторих със слугата Си Авраам? Не бихте ли скоро отпаднали всички, ако през такъв огън трябва да премине вярата ви?
Но, ето, казвам ви, че Моята Вяра преминава и през по-голям огън от изпита на дълготърпението. Защото Аз съм Господ на Седрах, Мисах и Авденаго – Четвъртият в огнените пламъци! Размислете тогава и за другата тайна на ангелското благовестие, за която сега ще попитам пророка Си…”
След тези думи, с голяма ревност в Гласа Си, Исус отново ме попита, казвайки:
“Как слушаш думите Ми? И как ги разбираш? И какво ще рече изговореното от Мене към Авраам:
“До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син…” (Битие 18:10)
Защото, ето, Господ на Ветил се обръща към всички вас и казва същите думи в Святия Дух:
Бъдете Ми Верни, и след една година Аз ще се върна при вас, а вие вече ще сте Ме родили в сърцата си!
Вярно ли се обещавам, слуго Мой?”
Можеше ли да не е Верен и Истинен моят превъзходен Спасител? Можех ли да не Му отговоря, след като в сърцето ми още пареха най-святите и чудни видения от Царството? Разбира се, че имах отговора, и затова Му казах:
„Исусе! Когато раждаме плода си от Дървото на Живота, преминавайки през всяка от Портите на Твоя Град, то всеки път нашата вярност изпълва по един месец. А когато изпълним една година, то тогава непременно се реализира обещанието Ти към Авраам. И Ти се връщаш, за да се намериш роден в сърцата ни. Роден с Вярността, с която сме Ти останали Верни, устоявайки на дяволските ветрища и прославяйки Името и Образа Ти в Святия Дух…”
Думите ми накараха Исус да ме прегърне. А след това с изпълнен от Благодат Глас да ми каже:
“И ето това е същинският лъч от ангелското благовестие, слуго Мой! Лъч, с който искам да светите като светила на Сион всред опакото и извратено поколение на Вавилон. Докато накрая пръснете челото на блудницата, и Сам Аз ви въздигна при Себе Си в Славата на Небесния Ерусалим. Затова сега отново ще призова цялата Си Църква! И на всичките Си братя и сестри ще кажа думите Си:
Престанете да проповядвате суетата на вярването, и започнете да се утвърждавате в Духа на Вярността! Защото Младоженецът няма да се ожени за вярваща, но за Вярна Невяста!
Църкви, в които има вярване, но няма Вярност, не са Мои!
Църкви, в които има вярващи, но няма Верни, не са Мои!
Това са църкви на човешко-демоничните религии, в които се въздигат Агар и Исмаил, а се поругават и похулват Сара и Исаак! Затова и Апостолът Ми Павел някога беше написал на всички ви:
“А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание. Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. Обаче, що казва писанието? „Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната“. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната…” (Галатяни 4:28-31)
И ако Святият Дух е запечатал това послание като вярно и истинно във Вечното Слово на Отца Ми, то тогава се подвизавайте да се намерите верни във Вярността, а не вярващи във вярването. И също така знайте, че книгите, дадени на пророка Ми, са ситото, с което разделям верни от вярващи, верни от неверни, и чеда на Отца от чеда на лукавия!
А ти, слуго Мой, сега Ме последвай в четвъртия от лъчите на ангелското благовестие! Защото ако някъде се е родила Вярността, Твърдостта идва да я подкрепи! Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”