3. ВТОРИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЯТА МИЛОСТ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали в пълна степен осъзнаваш с какво благоволение днес ни дарява Господ, но със сигурност искам да ти кажа, че Хълмът Мория още повече просия в сърцето ми, след видението с Яков. Защото не би имало Яков, ако нямаше Исаак, и не би имало Исаак, ако нямаше Авраам. И ако праотецът на Истинската Вяра наистина беше коренът, то той показа благодатната си връзка с Духа на Отца именно на Хълма Мория, където днес Исус ни призовава да се съберем. Защото ако в древността Отец е решил да изяви благоволението Си в три последователни рода – започвайки от Авраам и стигайки до Яков, то в днешното последно време ние ще съберем и трите рода в сърцата си. За да бъдем корени, растения и плодове на Божията Правда. Защото никой от нас не би родил плода на Яков, ако не е бил растението Исаак. И никой не би бил растението Исаак, ако първом не се е утвърдил като Авраамов корен. Нека именно с тези мисли да подготвя сърцето ти за видението, което ти предстои да прочетеш. Аз отново ще те върна към Авраам, без който вторият лъч от ангелското благовестие не би бил възможен. И като започна с факта, че той излезе от Ур Халдейски, послушал Божия Глас в сърцето си, ще ти напомня и това, че Божият слуга беше последван от племенника си Лот. Има една книга, която писах преди близо девет години, със заглавие “Църквите на Лот”. Добре е да си я спомниш, защото посланието й отново ще стане актуално в тази глава. Но сега непременно ще ти кажа, че ако Бог ни огрее със Своята Светлина, то някъде зад нас ще се появи сянка. Това няма да бъде сянката, хвърляна от духовния ни човек, защото духът ни пред Всевишния е прозрачен, или поне такъв би бил, ако сме прицел на Неговото благоволение. Това ще бъде една друга сянка, един най-вероятно спътник в живота ни – бил той случаен или неслучаен. Този спътник много малко ще се вълнува на какъв дух сме, или в колко дълбоки Заветни отношения сме влезли с Бога. Той ще ни последва, защото край нас му е хубаво и така усеща галещите лъчи на Божията Любов. Но ще дойде миг, когато тази сянка ще започне да ни досажда и да ни угнетява. Не по друга причина, а защото ще иска да контролира живота ни или да изказва мнения, които изобщо не й влизат в работата.
Човеците Лот! Сенките в живота ни!
Познати ли са ти тези сенки, братко мой? Познати ли са ти човеците, които подобно на древния Лот следват Божия избраник, за да изкопчат едно или друго от него? Познати ли са ти хората, които нямат непоколебим дух за Бога, но пък имат непоколебимо желание да се залепят като твърде лепкава дъвка за дрехата ти? Иди после да я отлепваш и ще установиш, че тя лесно не се отлепва, но се разтяга на дълги нишки. Ето така беше и Лот в живота на Авраам. Бог благославяше избраника Си, но и Лот намираше келепир от благоволението Му. Докато дойде миг, за който Библията казва, че “земята не ги побираше да живеят заедно”. И тогава Авраам предприе радикална стъпка, като каза на Лот:
“Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя? Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво…” (Битие 13:8-9)
Ето, че разделението вече беше факт. Защото Лот си избра цялата равнина на Йордан, а Авраам се засели в Ханаанската земя. А когато най-сетне си успял да се отлепиш от лепкавата връзка на сянката, то тогава непременно ще се намери друг, който да я прилепи към себе си. Но именно това се случи с Лот. Защото, отделен от Авраам, той преместваше шатрите си, докато се оказа сред жителите на Содом.
Не се ли случва това и с нас? Не става ли така, че когато най-сетне разкъсаме връзката си с някой Лот, най-често той се връща в света. И не просто в света, но в нечестието на греха.
Може би ще си кажем за успокоение:
“Да върви където ще тоя никаквец! Той нямаше непоколебим дух за Господа и сега просто му се случва закономерното!”
Ами ако си спомним притчата на Исус, то и на блудния син му се случи закономерното. Защото като пропиля парите на баща си, стигна до отчайваща ситуация да рине нечистотиите на свинете, и да пожелае дори с рожковите им да се нахрани. И ако ние сме като добрите синове на Баща си, които не мръднаха от мястото си, но цели се иждивиха да вършат работите Му, пак това не е причина да си мислим, че Сърцето на Баща ни е заето само с нас. Защото ако кажем, че Той е разгневен поради греховното нечестие, в което е изпаднал блудният Му син, ще бъде вярно. Но ако решим, че Бог ще заложи първо на Гнева, то тогава ще сбъркаме. Защото Той не благоволи дори в смъртта на нечестивия. А вторият лъч на ангелското благовестие е свързан именно с Милостта, която винаги предварва Гнева. Затова аз нека отново да те върна при височината на Небесната стълба, където духът ми продължаваше да пребъдва с Исус. Ето думите, които Господ ми проговори, преди да ми покаже и самото видение:
“Слуго Мой! Както вярно написа по-горе, проблемът на Лот е твърде актуален – от древността, та чак до последното време, в което живеете вие. Но ти сега помисли не за Лот, а за Вярността на Отца, с която Той показа благоволението Си към Авраам. Няма ли тази Вярност да е свързана не само с Авраам, но и с всички, които по един или друг начин са свързани с него?”
“Разбира се, Господи мой! Защото Сам Отец подбуди Авраам да воюва за племенника си Лот, когато освободи него и целия Содом от плена на Ходологомор…”
“А беше ли това Милост от Бога за Лот, както и за грешните содомити?”
“Да, Исусе! Защото е писано, че Авраам със своите обучени момци върна от плена всичките содомски жители, заедно с имотите им. И дори Содомският цар му предложи имотите за корист, но Божият слуга не прие…”
“А какво се случи с Лот и целия Содом, след като Бог им показа Милост? Покаяха ли се от нечестивия си живот содомитите или продължиха да дразнят Лицето на Всевишния? И напусна ли Лот мястото на грешните и на нечестивите?”
“Не, Господи мой! Нито содомитите се покаяха за греховете си, нито Лот напусна мястото! А нещата още повече се влошиха, защото предизвикаха Божия Гняв и Бог реши да погуби Содом и Гомор с огън и сяра от небето…”
“Спомни си тогава от Писанието как Авраам многократно преговаряше с Бога, за да Го отвърне от намерението Му. Спомни си също как Отец Ми се обеща, че дори и за пет праведника в Содом – ще пожали града. Колко праведника в крайна сметка оцеляха от Содом?”
“Исусе! Оцеляха само трима – Лот и двете му дъщери! А жената на Лот се превърна на стълп от сол, понеже погледна назад…”
“Нека тогава да те заведа във видението, с което да ти покажа втория лъч на ангелското благовестие, който е лъчът на Божията Милост. Защото по стъпалата на Небесната стълба до Содом ще слязат двама ангели. И като влязат в Содом, за да измъкнат Лот от идещия Гняв – напълно ще възвестят Милостта, която предварва Гнева…”
След последните думи на Исус при Небесната стълба се появиха двама ангели. И като погледнаха на Господ, а Той им даде знак с ръка, тръгнаха надолу по стъпалата, за да слязат в Содом. И тогава Исус отново ми каза:
“Да последваме Небесните вестители! Защото цялата Ми Църква трябва да се освети от този лъч на ангелското благовестие…”
Ето, че двамата със Спасителя последвахме ангелите, които вече слизаха в развратния град. А Лот, като ги видя при портата на града, поклони им се, като им казваше:
“Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя…” (Битие 19:2)
А ангелите му отговориха:
“Не, на улицата ще пренощуваме…” (Битие 19:2)
И в този миг Исус ми проговори, като казваше:
“Виж, слуго Господен, първото от основанията, за да има все още Милост върху Лот. Защото, посрещайки Божиите ангели, Лот ги нарече “господари” и ги покани в дома си.
А оттук и първата причина за Божията Милост:
Милостта Божия продължава да пребъдва върху оня, който не е забравил, че Бог е неговият Господар!
Но ти сега продължи да гледаш на видението…”
Отново гледах към Лот, който от цялото си сърце умоляваше Божиите ангели да пренощуват в къщата му. А когато накрая те склониха, Лот ги заведе в дома си, където влязохме и ние. И като им изпече безквасни хлябове, нагости ги. А Господ отново ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли тези хлябове? Те са искреността на Лот, която не се е изгубила, въпреки че живее в този грешен град. И нека цялата Ми Църква да знае втората причина за Божията Милост:
Милостта Божия продължава да пребъдва върху оня, който има искрено сърце!
Но ти продължи да гледаш видението. Защото след малко Содомските жители ще проявят характера на баща си…”
Отново гледах във видението, когато с шумни крясъци нечестивите наобиколиха Лотовия дом. И като заблъскаха по вратата му, извисиха страшни гласове, с които казваха:
“Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем…” (Битие 19:5)
А Лот, като скочи мигновено от стола си, отвори вратата на дома си и излезе пред содомитите, като им казваше:
“Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми…” (Битие 19:7-8)
Докато слушах със свито сърце реченото от Лот, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Виж сега и третата причина за Божията Милост върху Лот. Защото тя се явява в неговото гостолюбие, сиреч, в желанието да отвори дома си за Божиите вестители и по всякакъв начин да се опита да защити присъствието им. Затова нека Църквата Ми да знае и това основание за Божията Милост:
Милостта Божия продължава да пребъдва върху оня, който отваря сърцето си за Божиите вестители!
Тази е причината Апостолът Ми Павел да запише в посланието си:
“Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели…” (Евреи 13:2)
Но ти виж сега събитията, които ще се случат с Лот, защото в тях ще се разкрие и четвъртата, най-главна причина за Божията Милост…”
След тези думи Исус хвана ръката ми и ме изведе пред самата врата на Лотовия дом, където сърцето ми изтръпна при вида на нечестивите. Чули думите му, те изпълниха със зверски блясък очите си, като му казваха:
“Махни се нататък. Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях (ангелите)…” (Битие 19:9)
След тези думи, скочили върху Лот, те започнаха да го тъпчат и ритат с крака, да скубят косата и брадата му, и да го дращят до кръв с ноктите си, като непрестанно се кикотеха и виеха. Гледката бе толкова непосилна, щото от устните ми се изтръгна вик:
“Ах, Исусе! Содомитите смазват Лот от бой! Те са готови да го убият пред вратата на дома му!”
А Господ, пълен с Божията Милост в погледа Си, вдигна ръка и посочи към страдалеца, като ми казваше:
“Не е ли Лот смазана тръстика, която е имала неблагоразумие да се насади в блатото на греха и покварата? Не е ли замъждял фитил, който се опитва да опази едничката си искрица от Светлина? И не съм ли Аз Онзи, за Когото Отец е казал чрез пророка Си:
“Ето Моят служител, Когото подкрепявам, Моят избраник, в Когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на Него; Той ще постави правосъдие за народите. Няма да извика, нито ще издигне високо гласа Си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазана тръстика няма да пречупи, и замъждял фитил няма да угаси; ще постави правосъдие според истината…” (Исайя 42:1-3)
И ето тази е четвъртата и най-главна причина за Божията Милост, която гласи:
Божията Милост продължава да пребъдва върху оня, който е смазана тръстика и има замъждял фитил!
А колкото до правосъдието, то е на път да се случи във видението. Затова гледай, слуго Мой…”
Отново гледах със затаен дъх във видението, когато видях как Божиите ангели отвориха вратата на Лотовия дом и простряха ръце, за да издърпат Лот вътре. А от гневните им зеници излязоха лъчи, които мигновено ослепиха яростната тълпа. А когато затвориха вратата, със сериозен глас му заявиха, казвайки:
“Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем…” (Битие 19:12-13)
Но при все, че Лот побърза да говори на съпрузите на дъщерите си, те с недоверие му се присмяха и отказаха да повярват, че Содом ще бъде разрушен. И понеже той все още се бавеше и беше твърде муден, Божиите ангели го дръпнаха, като го изведоха от къщата заедно с жена му и дъщерите му. И вече навън от града един от ангелите отново му казваше:
“Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш…” (Битие 19:17)
А Лот с отчаян поглед падна на колене пред ангела, и му се примоли, казвайки:
“Ах, Господи, не така! Ето, слугата Ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която Си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази…” (Битие 19:18-20)
Лот с трепереща ръка сочеше малък градец в равнината, а очите му, пълни със сълзи, се опитваха да измолят всичкия Божий Мир, поради ужаса, който предстоеше. И ето, че Сам Господ му проговори, казвайки:
“Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там…” (Битие 19:21-22)
А след това, обърнал се към мен, Исус каза:
“Послушай последните Ми думи към Лот! Защото в тях се разкрива последната причина за Милостта, която предварва Гнева. А тази пета причина гласи:
Божият Гняв не може да се стовари някъде, докато там все още има основания за Божията Милост! Едва когато основанията свършат, Гневът се проявява!
И ако вие наистина искате да бъдете слуги на ангелското благовестие, то проповядвайте тези пет причини за Божията Милост, която предварва Гнева! Запомнете също, че ако някой подбужда Бога против човеците, станали предмет на Милостта Му, то такъв става предмет на Гнева Му, а ако друг не внимава на Милостта Му и пропуска Божието благовремие – то такъв намира сетнината на Лотовата жена!
Покорете се на думите Ми, за да бъдете като ангели пред Лицето на Отца Ми, и като погледнете към Божия Ветил – последвайте Ме в следващия лъч на ангелското благовестие. Защото това е лъчът на Божията Вярност.
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”