ВЕТИЛ II – VI ГЛАВА

6. ДВАНАДЕСЕТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сред буря от демонична ярост и натиск, какъвто рядко съм преживявал, аз стигнах до последното видение от Ветил, свързано с Божието Възкресение. Няма да те излъжа и ще бъда пределно искрен, като ти кажа, че пророческите видения много по-лесно се четат, но много по-трудно се живеят. И смисълът, който аз вложих през годините в цялото си слугуване към Господа, е да намеря съмишленици и верни последователи, които да живеят писаното от пророка Господен, а не просто да са негови читатели.
Нека преди да ти покажа последния дванадесети лъч на ангелското благовестие, да дам свобода на всичките размишления, с които Святият Дух изпълни сърцето ми. Виждаш ли, мили мой братко, човеците влагат различен смисъл в понятието “живот”. И когато чуят призива “живейте” – те разбират това именно през призмата на смисъла, който влагат в живота си. Но когато трябва да живееш Словото на Господ Исус Христос, то тогава цената на самото живеене ще бъде смърт. Нека това никак да не те плаши, защото съм сигурен, че знаеш за какво говоря. Тази смърт, с която плащаш цената, за да бъдеш духовен пред очите на Господ, никога не е била одобрявана и приемана от мнозинството от вярващите. Те с удоволствие обичат да цитират казаното от Исус:
“Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно…” (Йоан 10:10)
Но никой от тях не иска да извърви Пътя до този Истински Живот, като се покори на изричната заповед на нашия Господ:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 16:24-25)
През последните години Исус реши да употреби един Свой слуга, който да стане верен изявител именно на радикалната Му заповед. Изявител не просто на думи, но в дело и действителност. И когато до църквите достигнаха книгите и свидетелствата на този слуга, себеотричането му и съразпването му с Исус ги уплаши. Уплаши ги дотолкова, че забраниха книгите му и примера му. Защо ги забраниха ли? Ами именно защото от амвоните проповядваха човешки величия, живи за света и всичко що е в света. Трябваше ли стадата на тези първенствуващи величия да бъдат обърквани и смущавани с друг пример, който не е човешки, но Исус Христов? Трябваше ли пазаруващите в църковните супермаркети да разберат, че има и друг начин за получаване на Божиите блага, който не е търговски, но Небесен и Благодатен? Трябваше ли твърде неудобният стих от “Галатяни 2:20” да става препънка и спирачка пред светския ход на още по-светските църквички? Та нали тогава църковните първенци щяха да се лишат от царуването си и да заложат на така презрителното слугуване.
А идват ли големи пари в слугуването? Идват ли поощрения оттатък океана? Идват ли скъпи чуждоезични гости с цяла тумба от туристи, за да инжектират сърцата с блясък и просперитет, а и да разпишат на църковното ръководство някой тлъст чек заради прословутото българско гостоприемство? Идват ли помощи, с които винаги да държиш паството в пълен членски състав?
Не, братко мой! В слугуването никога не идва живот за слугуващия!
В слугуването всякога има смърт! Такава смърт, при която жив в тялото те държи само Божието Провидение и Святият Дух! И ако ти си имал неблагоразумието да слушаш възторжени свидетелства, които да ти говорят за живот, в книгите на Божия пророк свидетелствата са за смърт. Такава смърт, с каквато Бог подпечатва само жертвените Си юнци. Нека тогава да ти кажа, че църквите, в които не се проповядва смърт по Бога, са обречени никога да не намерят Живота на Бога. Защото в думите на Исус има съдба.
“Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери…” (Матея 10:39)
Как мислиш, верни мой приятелю? Изгубиха ли живота си за Исус църковните величия или го намериха? Съразпнаха ли се с Него или разпнаха Самия Него? А примера, който дават на паството, за смърт по Бога ли говори? Биха ли се огледали те в Святите стихове на Христовия Апостол, които гласят:
“…(защото, както е писано: “Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане”)…” (Римляни 8:36)
Кое ги убива цял ден църковните величия? Дали яростта и стрелите на полуделия дявол, или комфортът на луксозните им домове, обзаведени по западен каталог? Може би на угоения шеф на църковния алианс му убива седалката на автомобила, та мисли да купи по-нов и престижен? Или пък на църковния търговец му убива дебелия портфейл, пъхнат във вътрешния джоб на костюм от “Армани”?
Кои, кога и къде са убивани заради Господ цял ден, като овце за клане? Кои, кога и къде са приели кръстните белези на Исус и истинската евангелска стигма? Кои, кога и къде положиха живота си на Божия Свят Олтар, та Господ да се удоволства в сладкото им благоухание?
Може би на шоу-евангелиста, застанал пред камерите на частната си телевизия, му убива излъчването на вредни лъчи от мониторите… Или на супер-проповедника му убива болезнената мисъл, че не е направил достатъчно бляскава реклама на последния си теологически продукт?
На Бенедикт XVI ли му убива специалния “папамобил”, с който си прави папските шествия сред гъмжащи множества от поклонници или на Вартоломей му убива короната от злато и скъпоценни камъни?
На кой какво и как му убива, братко мой? Защото, колкото до мен, ще ти кажа, че в последните десет години ме убива тръненият венец, сътворен от хули, чародейства и всякакви лъжи за името ми и делото ми!
Убиват ме гвоздеите, които заби в ръцете и нозете ми целокупното българско християнство! Убиват ме змеят, звярът и лъжепророкът, когато идват да насилстват над тялото ми и да притискат главата ми в огнена скоба от демонично насилие! Убиват ме простотията, лошотията и безхаберието на един цял народ, свикнал да обогатява гонителите си, и да позлатява крадците и лъжците си! Убива ме нравственото падение на цяло едно младо поколение, излъгано да заложи надеждите си на чалга-идоли и гнусни рапъри, на Биг Брадър и Хари Потър, на екстрасенси и астролози! Убива ме всичко, което не е родено от Бога на Ветил и не е дошло свише! А фактът, че всичко това ме убива, означава, че Животът на Христос пребъдва вътре в мен, и аз съм го намерил, защото Господ ме е посочил за Верен и Истинен, за да ме постави в стиха на Апостола Си Павел:
“Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса; за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса…” (Ефесяни 2:4-7)
А сега помисли, мили мой братко! Щеше ли пророкът Господен да даде на Църквата стотици благодатни видения от неизразимо високите небеса, ако Отец не беше го поставил да стои до Сина Му в небесните места? Не показа ли Святият Отец “премногото богатство на Своята Благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса”? И каква по-голяма Благодат да получим от нашия Баща, освен да се осветим в лъчите на Ветил и да се въздигнем във височината на Духа, като ангели Господни? Каква по-свята надежда за сетнината ни, и какъв по-съвършен копнеж за сърцата ни от Божия Ветил? Та нали Ветил е Божият Дом и Вратата Небесна? През коя друга Врата да си отидем у Дома? През коя друга Врата да доживеем до Грабването на Църквата, за да отидем в един свят на Божиите живи? Защото днес от Сион ни гледат Авраам, Исаак и Яков, Моисей и Илия, Петър и Павел, Аполос и Тимотей! И не просто ни гледат, но чакат изпълнението на онези Святи Господни думи, които гласят:
“Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 8:11-12)
Аз не искам никой от четящите тази книга да се огледа в онези “чеда на царството”, които ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, защото те са, които днес любят духа на света и всичко, що е в света. Но непременно всички да копнеем за сетнината на горното от Бога призвание в Христа Исуса. Защото, ето, последният дванадесети лъч на Ветил е Лично Негов.
Той е прицелът на Божието Възкресение!
Той е Святата Надежда за Божиите избрани!
И сега за сетен път духът ми ще се въздигне във височината на Ветил, за да ти предаде думите на Възкръсналия и Вечно Царуващ Исус от Сион. Ето посланието, което Той ми предаде, миг преди видението с Божието Възкресение:
“Слуго Мой! Да ти кажа, че Сърцето Ми е удовлетворено от слугата Ми, едва ли ще научиш нещо ново от Мене! Но сега непременно ще ти потвърдя, че с тази последна книга, за която плати горчива цена от ярост и гонение, Моята радост вече е преляла. Защото в годините, през които Ми слугува, Господ нееднократно слушаше в Съвета на Светиите Си един и същи призив:
“Яви Ветил на Званите, Избраните и Верните!”
И в същите тези години дяволът хвърляше демоничните си пълчища против Небесната Стълба, като им казваше:
“Дръжте далеч Ветил от умовете и сърцата на всички човеци!”
Но можеше ли Господ да ти даде Ветил, преди да бях поразил всичките началства и власти на нечестието чрез книгите, които ти давах през годините? Можех ли да явя Ветил, преди да съм съборил крепостите на дявола в религиозното му царство Ерихон?
Можех ли да явя Ветил, преди да съм извикал в Святия Дух родът на Елиаким и да съм дал на всички ви да познавате Портите на Правдата?
Можех ли да явя Ветил, преди да притисна врага и отмъстителя до стената на Страшния Съд, и да обрека реките на времето му на осъждение и вечна погибел?
Можех ли да явя Ветил, преди да съм облякъл всички ви в оня избелен и Свят висон, от който блестят Тайните на Царството?
Виждаш ли колко голяма и скъпа цена плати като слуга пред очите Ми, за да явиш най-сетне лъчите на ангелското благовестие? И виждат ли Верните Ми, че си възможно най-голямото Ми чудо, с което влях чудесната Си Сила и Свят Дух в сърцата на изначално посочените?
Но ето, слуго Мой! Понеже преживя смърт за Мен, като предаде на умъртвяване и убиване всичките си човешки желания и мечти, то и затова Аз ще те даря с лъча на Божието Възкресение!
Не само теб, но всички, които с вярност и смирение, с щедрост и иждивяване, с постоянство и целомъдрие Ме следваха и Ми се покоряваха през всичките тези години.
А сега, в Духа на последното видение, Аз ще те оставя при Моите ангели, и ще сляза в дълбочините на земята. А след това ще възкръсна от Гроба Си и ще се въздигна към Отца, тържествувайки славно над смъртта и ада!
А ти, като последваш ангелите Ми, слез с тях при празния Гроб, за да станеш участник в ангелското благовестие…”
След последните Си думи, Господ мигновено се отдели от мен и изчезна от погледа ми, а аз видях Божиите ангели, които щях да последвам. И ето, че единият от Небесните вестители посочи с ръката си надолу, като ми казваше:
“Гледай в Живото Евангелие, слуго Господен! Защото Божието Възкресение вече се случва! И като гледаш, последвай ни по стълбата на Ветил! Защото този е най-великият лъч на Небето, и най-святата Надежда за Невястата на Младоженеца!”
С вълнение последвах ангелите по стъпалата на Стълбата, като слизахме надолу. И ето, че Святи лъчи от Светлина пробиха земята, а Господ възлизаше от тъмницата, спасил мнозина от древните, умирали чак от дните на Ноя. И Духът Исус Христов вече влизаше в Гроба Господен, като казваше на Отца Си същите думи, както във видението от книгата за “Знамението на пророк Йон”:
“Отче Мой и Боже Мой! Мъртвият Ти Син слезе в сърцето на земята! Ти, Боже Го оживотвори с Духа Си и даде Му да проповядва на духовете в тъмницата!
Ето, Небесни Мой Боже! Дар Ти нося от дълбочините! Защото взех в ръцете Си ключовете на Смъртта и Ада и направих Сърцето Ти да се радва в тържеството на Сина Ти, ограбил началствата и властите на всичките Ти врагове в тъмнината! Яви Спасението Си, Отче Мой! Защото се извърши знамението Ти и потвърди се Словото Ти!”
В отговор на думите на Сина Си, Отец простря огнените Си ръце към Гроба на Исус. И като вдигна Тялото Му и го изпълни с Огън от Огъня Си, и със Светлина от Светлината Си, простря го към Духа на Сина Си, като казваше:
“Възлюбен Мой Сине! Влез в Славата Си, която имаше отпреди създанието на света! Защото Смъртта и Ада нямат власт над Тебе! Ти ги съкруши и ограби! Затова Твоят Живот е Вечен Живот и Твоето Царство – Вечно Царство! В Твоето Име Аз ще направя да се преклонят всички колена и родове от века и довека! Възкръсни от мъртвите, Исусе! И нека прославеното Ти тяло стане Жива и Свята Надежда за всичките люде по земята!”
Миг след Отеческите думи Исус съблече царските одежди, с които беше слязъл в сърцето на земята. И като ги подаваше на Отец, казваше Му:
“Отче мой! Бях Цар и Господар в тъмницата! Но когато се явя възкръснал сред Моите, искам отново да им бъда слуга! Ето, вземи царските одежди на Духа Ми, преди да се съединя с Тялото Си…”
А след това Духът Исус Христов мигновено се съедини с Тялото Му, тъй щото Възкресението Му вече беше настъпило. А тогава Духът на Живото Евангелие придвижи времето напред, тъй щото очите ми вече виждаха как към празния Гроб се приближават сподвижничките на Исус, приготвили аромати, за да помажат Тялото на Божия Син. И те, видели отместения камък на Гроба Господен, с почуда и притеснение пристъпиха навътре. А тогава двамата Божии ангели станаха видими за тях, като им казваха:
“Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне…” (Лука 24:5-7)
Докато ангелите проговаряха знаменателните си думи, лъчът на Ветил твърде много просия над Гроба Господен. И моят възкръснал Господ се яви над ангелите Си, като ми казваше:
“Запомни думите на това ангелско благовестие!
Запомни въпроса, който единият Ми вестител изрече на жените:
Защо търсите Живия между мъртвите?
Понеже сега Господ, Възкръсналият, явява дванадесетият лъч на Ветил на цялата Си Църква:
Бъдете мъртви между живите, за да намерите Живия между мъртвите! Защото тия, които са мъртви между живите, погребали са плътта с похотите й, за да оживее Сам Христос в сърцата им!
Бъдете мъртви между живите, за да се въздигнете с Живия между мъртвите! Защото тия, които са мъртви между живите, сами себе си са предали като жертва Свята и благоуханна – за да умрат за Господа, докато Той оживява вътре в тях!
Бъдете мъртви между живите, за да се възцарите с Живия между мъртвите! Защото не сте възлюбили духа на света, за да сте живи за него, но сте възлюбили Духа на Отца, за да се уподобите в смърт, подобна на Моята, и да наследите Живота Ми!
Защото само онова, което умира, то и възкръсва!
Бъдете мъртви между живите!
Защото това е последният и най-свят лъч на ангелското благовестие! Лъчът, с който Господ, Възкръсналият и Живият, ви прави победители на Вяра над княза на света, и над всичките му сили – били те небесни, земни или подземни!
Ето, Аз ида скоро! И като застана на височината на Небесната Стълба ще заповядам лъчите на Ветил да ви съберат и въздигнат при Мене! И всички вие, които пребъдвате в тези лъчи, ще Ме видите – блажени и възкресени за Вечната Ми Слава и царуване!
Ето, Аз ида скоро!
Утвърдете Ме в сърцата си, чеда Авраамови! Дочакайте Ме, потомци Яковови!
Аз, Господ на Ветил, дадох тези най-святи видения на пророка Си!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s