ВЕТИЛ II – V ГЛАВА

5. ЕДИНАДЕСЕТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И РАЗЧУПВАНЕТО НА ОКОВИТЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Усещаш ли как все повече и повече Ветил се превръща в един последен Ден Господен за сърцето ти? Защото в какво друго да се превърнат светлите лъчи на ангелското благовестие, освен в Ден? И с каква друга съдба да бъде заредено Словото в тази пророческа книга, ако не с чудесните думи от “Притчи Соломонови”, които гласят:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
Аз нямам друга радост или утеха в живота си, освен тази, че Словото на Божия Пророчески Дух всячески освети и просвети сърцата на Божиите Избрани, за да имам с какво да се похваля в Деня на Господ Исус Христос. Но едновременно с утехата и радостта, животът ми вече е дамгосан от белезите на една яростна съпротива, която не е преставала нито ден и час, откакто слугата Господен се подвизава на Христовото поприще.
По-напред в тази книга аз ти дадох пример с един филм на име “Зеленият път”, но в Духа на единадесетия лъч от Ветил отново ще го употребя тук. Защото е нужно да ти дам правилните размишления преди Господ да ни яви лъча на ангелското благовестие.
Знаеш ли, мили мой приятелю, в каква двояка проницателност се оглежда животът ми и слугуването ми към Господа? Защото тя е свързана именно с Божието Освобождение и разчупването на оковите. За мнозина просветени и докоснати от пророческото слово брат Стефан е за ублажаване, понеже Исус мощно го употребява за Царството Си.
Амин! Така е! Аз наистина получих неограничен достъп до Престола на Благодатта и всяка от книгите, които написах, свидетелства за това. Но сега нека ти кажа, че колкото и да съм свободен в Святия Дух, в толкова по-голяма тъмница съм окован заради Господното Дело. Тя не е материална, но духовна! Не е светска, но пророческа! Аз не съм престъпник срещу светската власт, защото не съм откраднал, излъгал или извършил каквото и да е нещо, което да заслужава присъда и затвор. Плащам си наема и тока и отдавам Кесаревото Кесарю, в пълно покриване с думите на Исус, които гласят:
“Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога…” (Марк 12:17)
Защо тогава съм в тъмница? Ами именно заради изпълнението на втората част от Господната повеля, че трябва да отдавам Божието на Бога. Защото когато започнеш да отдаваш Божието на Бога, то тогава непременно се превръщаш в престъпник срещу религиозно-демоничната власт на дявола. А тази власт непременно ще намери начин да те хвърли в тъмница.
Каква е тогава моята тъмница?
Без всякакво съмнение – това е страшната изолация и религиозна карантина, на която съм подложен от чедата на лукавия. Това са постоянните вълни на омраза и ненавист, на чародейство и угнетение, на злоба и отрицание, от които сърцето ми не просто се насити, но се пресити. А необяснимият на пръв поглед парадокс, който се получава, е този, че човеци, вързани в много по-страшна тъмница от моята, всячески ме държат изолиран и яростно се възпротивяват на служението ми, тъй щото те да си останат в тяхната тъмница, а аз в моята.
Разбираш ли това, за което ти говоря? Проумяваш ли колко голяма е разликата да бъдеш в тъмница заради Господа от тъмница без Господа? Помня как преди няколко години написах пророческите книги “Идете си от Мене, вие проклети!” и “Дойдете вие, благословени от Отца Ми!”. Та в тези книги Господ ясно ми показа собственото ми състояние в съвършено съгласие с пророческите Му думи.
Веднъж – с отношението на Верните Божии чеда:
“…гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:36)
И втори път – с отношението на чедата на лукавия:
“…странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте…” (Матея 25:43)
Колкото до верните Божии чеда – аз въздавам цялото си благодарение към Бога заради чистата и Свята Любов, с която ме обградиха. Защото гол не ме оставиха и не престанаха да ме спохождат с всичката си щедрост и жертвоготовност.
Но когато стане дума за чедата на лукавия, те в пълна степен се поругаха със сърцето ми и многократно увеличиха злостраданието в живота ми. И сега казвам Истината в Христа Исуса, (и нека Святият Дух я потвърди в сърцата на всички, които Го имат) че за последните дванадесет години нито един християнин от нито една църква в Добрич не прекрачи прага на дома ми, нито пожела духовно общение с мен, нито поревнува за книгите, които пиша.
Би ли живял в такава чудовищна изолация, братко мой? Би ли се движил по улиците на град, където всичките християни са надъхани от една проклета чародейка да те проклинат щом те видят, и всякога да те свързват с всичко проклето, извратено и злотворно? Би ли издържал на човешка омраза и отрицание, които нямат никакъв аналог на друго място? Би ли приел, че дъхът ти ще се променя и по очите ти ще лепнат чародейни прокобявания, а гаденето и повръщането ще станат естествени, след всяко прибиране от улиците на този град?
Разбираш ли сега тъмницата ми? Или разбираш ли каква е тъмницата на онези, които ме мразят? Защото от моята, аз рано или късно ще изляза – било чрез смърт или живот! Но как ще излязат дяволските чеда от тяхната тъмница? Или как тези “християни” ще застанат един ден пред Христовото Съдилище, за да чуят думите на Съдията, Който ги пита:
“Защо обрекохте пророка Ми на омраза, презрение и изолация? Защо го кълняхте в сърцата си, когато го срещахте по улиците? Защо свързвахте името му с всичко зловонно и проклето, когато в пълна степен зловонните и проклетите бяхте вие?
Кога той влезе в домовете ви, за да насилства и първенствува над вас, или да открадне благата ви? Или кога вие влязохте в неговия дом, за да сте били толкова убедени, че е антихрист и вълк?
Видяхте ли някога Святата и чиста Любов, която цари в дома му? Събрахте ли в шепи сълзите, с които той износваше спасените и просветените от Духа Ми? Видяхте ли как по венеца на злостраданието му се забиха вашите тръни, вашите остри и жлъчни думи, вашите отрицания и хули, вашите проклетии и чародейства? Видяхте ли тържеството на злорадството си, че сте поставили в изолация един твърде благодатен извор на Сион, само и само да угодите на платените си наемници, и на духа на Езавел, който превърна сърцата ви в мъртвешки гробници? Какво да ви правя, проклети люде? Или каква да бъде от Съдията сетнината ви?”
Братко мой! Аз не искам никой да бъде сполетян от сетнината да чуе такива Божии думи в сърцето си. Но било, че не искам – нещата ще се случат точно така. Затова пророкувам в Името на Исус и с Духа Му на устните си:
“Всички, които хвърлиха пророка Господен в тъмница, ще намерят сетнината на Ирод, бидейки поразени от червеи! Всички, които умишлено увеличаваха злостраданието на Зеницата Господна, ще намерят сетнината си в дълбините на огнения пъкъл!”
Колкото до мен, аз ще остана Камък Господен и ще издържа на натиска в тъмницата на дявола колкото трябва и до когато трябва! Няма да се поклатя, няма да се пропукам, и няма да отпадна от Канарата! Защото знам, че Този откъм мен важи повече от цялото мухлясало Християнство, което се поклони на дявола и прие да служи и да се покланя на червеите му! Но за свидетелство на Вярната и Истинна Църква, просветена от лъчите на Ветил, сега отново ще се въздигна при моя Господ във височината на Небесната Стълба, за да запиша всичките думи на Вечен Живот, които извират от устните на моя Спасител. Ето какво ми проговори Исус, миг преди видението с единадесетия лъч, който е Божието Освобождение и разчупването на оковите:
“Слуго Мой! Крепи духа и сърцето си, защото тъмницата ти е привременна, а Славата Вечна! И сега непременно знай от Мене, че людете Закхей, които трябваше да издиря и намеря чрез слугуването ти, Аз непременно ще издиря и намеря докрай! Защото Словото Божие не се връзва, но има Силата да връзва! И Моите непременно ще изплатят четирите кодранта на Съдията, за да се нарекат свободни в Истината. А колкото до тебе и тъмницата, в която пострада за Името Ми, казвам ти, че вече съм превърнал живота ти в най-святото обвинение на Съдията срещу всичките кози, които се намират от лявата Ми страна.
Защото кой огладня за благост и добро, а не беше нахранен, ако не слугата Ми? Защото кой ожадня за вярност и щедрост, а не беше напоен, ако не слугата Ми? Кой беше странен за църквите, а не го прибраха, ако не слугата Ми? Кой беше болен, понесъл раните Ми, и гол, отказал славата човешка, ако не слугата Ми? Кой, най-сетне, остана с години в тъмница, а не го посетиха, ако не слугата Ми?
Не е ли писал тогава Съдията обвинителния Си акт против всичките чеда на лукавия, които на думи са се приближавали към Мене, но в делата си са били дяволските остри рогове против сърцето на пророка Ми? И какво ще ги ползват всичките празни и шумни събрания, в които са говорили празните си и шумни думи, когато нито един от тях не е познал нито един от лъчите на Ветил? Ще нарека ли Аз Авраамово потомство нечестиви човеци, които всякога са мразили Светлината на Хълма Мория?
Намрази ли Авраам Хълма Мория, когато Отец Ми го призова да принесе там в жертва едничкия си син, когото люби? Намрази ли Соломон Хълма Мория, когато Отец Ми поиска точно там да Си въздигне Храм от гладки и бели камъни? А защо днешните мразят Хълма Мория и пророка, потвърден от Отца, Сина и Святия Дух? Защо мразят твърде благодатния извор на Сион, ублажаван от всичките Божии Светии? Не затова ли, понеже са пропити от жлъчта на Сатана, и от ужаса, който го тресе в тъмните му подземия? Не затова ли, понеже дяволът е платил с кървави сребърници на всичките пастири-наемници, та да изкопаят гроб и яма за Светилото Господно? Но няма ли който копае гроб другиму, сам да падне в него? И най-вече – няма ли Мъдростта Божия да извърши съдба върху слугата Ми, според писаното:
“По-добър е беден и мъдър младеж, отколкото стар и безумен цар, който не знае вече да приема съвет; защото единият излиза из тъмницата за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах. Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него…” (Еклесиаст 4:13-15)
И сега, слуго Мой, нека ти покажа единадесетия лъч от Ветил, който е Божието Освобождение и разчупването на оковите. А ти погледни на ангела Господен, който чака знак от Господа, за да слезе по Стълбата…”
Развълнуван от всичките Господни думи, аз погледнах към Стълбата, а очите ми съзряха Божия вестител, който чакаше заповедта на Исус. И ето, че Спасителят посочи с ръката Си надолу, като казваше на ангела Си:
“Слез до Иродовата тъмница, където Святият Дух ще разчупи веригите на слугата Ми Петър, та го изведи на свобода! Защото, ето, цялата Църква се моли като един човек пред Господа, понеже един Господен човек страда заради раждането на цялата Църква!”
Ангелът се поклони и усмихна на думите на Исус. А след това започна да слиза по стъпалата на Ветил, за да отиде до Иродовата тъмница. А Господ отново ми заговори, като казваше:
“Виждаш ли сега как стихът от Еклесиаст наистина ще се сбъдне във видението? Защото не е ли Ирод старият и безумен цар, който вече не може да приема съвети? И не е ли Петър бедния и мъдър младеж, който излиза, за да царува в Светлината Ми? И ако всичките живи, които ходят под слънцето, са с Петър, то не трябва ли Църквата Ми да разбере смисъла на Божието Освобождение и разчупването на оковите? Нека тогава двамата с теб слезем във видението след Моя ангел, за да видиш какво ще извърши той. Защото именно там ще заблести лъчът на Ветил…”
Ето, че ние последвахме вестителя на Небето, като слязохме до самата тъмница, където аз вече виждах окования Петър. А тогава стана знамение. Защото молитвите на Църквата се събраха подобни на сияние, което се превръщаше в ореол и се приближаваше до Христовия Апостол. И щом ореолът заблестя над спящия Петър, ребрата му също заблестяха. А ангелът побутна светещите ребра, като казваше на Христовия слуга:
“Ставай бърже…” (Деяния 12:7)
В едно с думите на Небесния вестител, от ореола на църковните молитви се спуснаха лъчи, които срязаха веригите, оковаващи ръцете на Петър. И ето, че Божият човек излезе, воден от ангела, като мислеше, че сънува. А ребрата му все така светеха, и светеха. По-нататък двамата преминаха край стражите, които никак не ги видяха. За да стигнат до желязната врата на тъмницата, където ореолът отново подейства, като я направи да се отвори сама. И в един по-следващ момент ангелът остави Петър, като се отдели от него. А Апостолът, дошъл на себе си, проговори, като казваше:
“Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха…” (Деяния 12:11)
В този момент Исус с развълнуван Глас ми проговори, като казваше:
“Какво наистина знаеше Петър? Или какво наистина виждаше? Видя ли той ореола от молитвите на Църквата, чиито лъчи срязаха веригите му? Видя ли той светещите си ребра, които ангелът Ми побутна?”
“Не, Исусе! Това остана в тайно за Апостола Ти?”
“А трябва ли да остане в тайно за Моята Църква, когато става въпрос за единадесетия лъч на ангелското благовестие, който е в Божието Освобождение и разчупването на оковите? Как ти разбираш ореола на църковните молитви и светещите ребра на Петър?”
“О, Исусе! И ореолът, и светещите ребра бяха все Святият Дух! Но ако ореолът беше усърдната молитва на Светиите, светещите ребра бяха нещо друго. Защото ангелът докосна именно тях. И сякаш, че в тях е лъчът на благовестието!”
“Разбира се, че е в тях, слуго Мой! Защото тук ти виждаш един от Апостолите, чрез които Господ Си създаде Църквата! Или казано чрез Мъдростта – Отец Ми създаде последната Ева от Плътта и Костите на Последния Адам! А как беше създадена първата Ева?”
“О, Исусе! Тя беше създадена от реброто на спящия Адам!”
“Чудно ли ти е тогава, че ребрата на спящия Петър се просветиха? Не бяха ли всичките тези ребра не плътски, но духовни? Не бяха ли те верните, които се молеха за него, докато той страдаше в окови за тях, като ги носеше в духа и сърцето си? И не затова ли Моят Ангел докосна именно ребрата, понеже в Духа на видението те бяха Моите кости и чрез тяхната молитва се яви ореолът на Божието Освобождение?
Разбира ли тогава Църквата Ми ангелското благовестие на единадесетия лъч? Проумявате ли колко много Аз благоволя в Святия Небесен Принцип, който гласи:
“Един за всички! Всички за един!”
Беше ли Петър един затворник, заради всички, които се спасиха в Моето Име? И молеха ли се всички за единият, който понасяше страдание за Името Ми?
А сега помислете за днешната ситуация и слугата Ми, който износи всички ви в пророческото благовестие! Не трябва ли както той стана един за всички ви, така и вие всички да се молите, тъй щото Господ да го изведе от тъмницата?
Къде е ореолът ви, Божии люде?
Къде са молитвите ви? Къде е любовта ви? Къде е Съвършеното ви съединение в един ум и в една мисъл? Не решихте ли в сърцата си, че жертвата на единия устройва мнозината, когато жертвата на мнозината трябваше да промени съдбата на единия?
Кое е по-право? Или кое е по-победоносно?
Един да се пожертва за всички или всички да се пожертват за един? Когато съм в тъмницата – не желая ли да Ме споходите? Когато съм гладен – не желая ли да Ме нахраните? Когато съм жаден – не желая ли да Ме напоите?
Не казвам това да ви засрамя, но да ви насърча! Защото ще въздигна пророка Си от тъмницата, и ще го явя като Светлина на света, когато всички застанете пред Мене като един човек, понеже с един Господ благоволи да ви даде цялото богатство на Сион и всичкото възможно Освещение, Посвещение и Просвещение!
Затова запомнете, че този е лъчът на Ветил! Божият ореол в усърдните молитви на Светиите, съединен с Господните ребра на Съвършеното съгласие! А когато изведа пророка Си и светът бъде докоснат от лъчите на Хълма Мория, то тогава единадесетият лъч непременно ще извика след себе си и последния от лъчите на Ветил, който е Божието Възкресение! Последвайте Ме и в него, за да бъдете огрени от цялата възможна Светлина на Ветил!
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s