4. ДЕСЕТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО ИЗЦЕЛЕНИЕ И ПРОГЛЕЖДАНЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Твърдото ми убеждение при писането на тази най-дълбока и Свята пророческа книга, е свързано с очакването, че тя ще бъде прочетена и осмислена от духовните, а не от душевните или плътските християни. В крайна сметка ангелското благовестие може да касае само онези, които по сърдечната си чистота и стремление към Господ, са станали като ангели пред очите Му. Аз не зная от съвременната история на Християнството някой да е проповядвал на Божиите чеда лъчите на ангелското благовестие и самият Божий Ветил, който ги обединява. Но непременно искам да предупредя Божиите чеда, че религията отдавна е наложила модели на човешко, а не Божие благовестие, които по никакъв начин няма да качат никого на Небесната Стълба. Затова те моля, мили мой братко, да приемеш размишленията на Божия пророк, които ще те заведат до десетия от лъчите на Ветил, а именно – лъчът на Божието Изцеление и Проглеждане.
И така – нека да започна оттам, че точно преди десет години Господ даде на сърцето ми една твърде радикална книга, която се наричаше “Личната полза и общата загуба”. В последното видение от тази книга Исус ми показа как талантите Му от Отца могат да постигат различен ефект. Когато Господ докосваше с талантите Си пръстта на земята, около Него буквално почерняваше от народ. Толкова много хора искаха да Го последват, щом става въпрос за хляб и риба, сиреч, за нещо, което ще им мине през стомаха. Толкова много тълпи желаеха да докоснат Дрехата Му, щом става въпрос за изцеление на телесен недъг или на някоя страшна болест. Всички искаха да се възползват от това чудно благовестие за тялото, при което куците прохождат, глухите чуват, слепите виждат, прокажените се очистват, а гладните си пълнят коремите.
Можех ли и аз да поревнувам пред моя Господ за такова служение? Можех ли да Му кажа:
“Исусе! Дай на слугата Си ето такава дарба, ето такива таланти! И бъди сигурен, че ще доведа мнозина при Тебе!”
И нямаше ли от Своя страна Господ да ми каже:
“Ако да бях искал да Ми събереш пръст от пръстта, плът от плътта и черепки от земните черепки, то непременно да ти бях дал подобни таланти! Но Аз искам да Ми събереш поклонници по Дух! Хора, които да се покланят на Отец Ми в Дух и Истина! Хора, които да търсят и работят пред Господа не за храна, която се разваля, но за такава, която дава Вечния Живот! Хора, които ще бъдат като ангели пред Лицето на Отца Ми!”
Можеш да бъдеш сигурен, братко мой, че такъв разговор между мен и Господ не се е състоял, защото никога в сърцето си не съм имал копнеж към таланти, които се заравят в пръстта или се докосват до нея. Но ако той беше се състоял, то Сам Исус нека ти потвърди, че щеше да ми отговори именно така. А сега да продължа нататък. Защото в един момент Господ реши да вдигне талантите Си високо от пръстта. Толкова високо, колкото е висока Небесната Стълба при Ветил. И тогава от устните Му излезе едно друго благовестие, при което няма никакъв келепир за плътта:
“Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха…” (Йоан 6:53-58) 
“Тежко е това учение! Кой може да го слуша?” – казаха си тогава мнозина от учениците Му и отстъпиха от Него. Защото да слушаш Небесно благовестие не е като да си напълниш корема с хляб и риба. И да приемеш, че изцелението на духа е по-важно от изцелението на плътта също си е един вид непосилно бреме за ума. Но ето тук, братко мой, Божият пророк получи духовното си посвещение от Господа. И аз разбрах за себе си, че талантите ми никога и по никакъв начин нямаше да докоснат плътта и пръстта, но Бог ще ги употреби за духовното изцеление на чедата Си. А когато Исус започна да ми показва пораженията, които дяволът е нанесъл върху човешкия дух, сърцето ми изцяло се посвети в битката срещу началствата и властите на Сатана в небесните места.
А какво се случи тогава с Божия слуга?
Случи се това, че той преживя същото напускане, каквото беше преживял и неговият Господ, когато вдигна талантите Си в Светлината на Ветил. И мнозина се съблазниха в мен, както преди това се бяха съблазнили от Исус.
На това какво да кажа? Да унивам ли, че не мога да изцелявам ишиас или лумбаго, хепатит или язва, мигрена или главоболие?
Не, няма да унивам! Защото Исус ми е дал да изцелявам от гордост и тщеславие, от сребролюбие и лицемерие, от завист и пожелание, от насилие и първенствуване, от идолопоклонство и окултизъм, от чародейство и съмнение! И аз още не мога да се начудя на човеци, които усърдно ме търсят и молят да се застъпвам пред Бога за болестите на телата им. Не разбирате ли, че нямам таланти в пръстта, за да ме молите за такива неща? Не проумявате ли, че понякога гордата и бунтовна плът трябва да се смири от телесна немощ, за да може Господ да изцелява и освещава духа ви? Докога никак няма да пораснете и понесете кръста си? И докога ще се взирате в онова, което преминава, а няма да се насладите на слънчевия и Свят висон, с който Господ облече духовните ви естества?
Ако толкова силно желаете перфектна плът, то тогава просто забравете за Хълма Мория и тръгнете по църковните конференции, където ефектно се хвърлят патерици, става се от инвалидни колички, раздава се ориз и захар, шоколади и макарони, дрехи втора употреба, и изобщо се преживява постоянно и нескончаемо пиршество за плътта. Но все пак не забравяйте, че тая храна се разваля! И не просто се разваля, но се превръща в нечистотии, които никой не иска да гледа, нито да докосне, когато пуска водата от казанчето. Но ако в сърцата си сте закопнели за Съвършения Път, който води до Портите на Царството, то тогава знайте, че по този Път могат да ходят здрави, а не куци, и зрящи, а не слепи духове. И всеки от тях се покорява на Христовата повеля:
“Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си…” (Йоан 6:27)
Разбираш ли най-сетне, братко мой, че десетият лъч на ангелското благовестие, свързан с Изцелението и Проглеждането, в никакъв случай няма да касае болестите на тялото ти или слепотата на плътските ти очи, но в пълна степен ще се отнася за скрития вътре в теб духовен човек, на когото принадлежат всички обещания на Господния Завет. Защото, искаме или не, ще трябва да низвергнем плътта си, за да угодим на Бога и да Му се покланяме с дух. Понеже за тази плът Исус категорично е предупредил:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са…” (Йоан 6:63)
и още:
“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:23-24)
А стигнеш ли до превъзходната позиция да се покланяш на Отец в дух и Истина, то тогава наистина си един от тези, които ще намерят смисъла и призванието си да проповядват ангелското благовестие и лъчите на Ветил. Затова нека и слугата Господен отново да се въздигне при Исус, понеже духът му все така оставаше във височината на Небесната Стълба. Ето думите, които Господ ми проговори, миг преди да ми покаже десетия лъч:
“Слуго Мой! Укрепи и изпълни сърцето си с всичкото изобилие на Мир и радост, които ти давам. Нека пее сърцето ти и нека тържествува духът ти пред Мене, както и Давид танцуваше пред Господ с всичката си сила. Защото сега ти казвам, че ангелското благовестие никога няма и не може да се приеме от земни черепки и плътски християни. Не, Стефане! Ангелските лъчи се приемат само от онези, които пребъдват духовно като ангели на небесата. И ако Аз някога казах на Израил, че не съм пратен до други, освен до изгубените Израилеви овце, то нека твоята изповед оттук насетне да бъде тази:
Господ не ме е пратил до други, освен до скъпоценните камъни, изсечени от Канарата!
Който е изсечен от Мене, той ще познае, че Аз го привличам, възвръщам и въздигам чрез пророка Си в Светлината на Ветил! Който не е изсечен от Мене, той ще похули както пратеника, така и Оня, Който го изпраща!
А да ревнуваш ли ти за тъмните тухли на Вавилон? Да скърби ли духът ти за антихристи и богоотстъпници, отдавна посочени на беззаконието си? Да те измъчва ли мисълта, че куцото не иска да проходи, и сляпото не иска да прогледне, когато куци и слепи са именно водителите му? Та нали то е дало вярата на водителите си! Нали то ги е упълномощило с присъствието си в събранията им! Нали то вика “Амин” на заблудите им и “Алелуя” на свидетелствата им! И ако все пак там някъде са останали един или двама куци и слепи, които Господ е посочил да проходят и прогледнат, то няма ли десетият лъч на Ветил да е достатъчно могъщ, за да ги издири?
Но ти сега помисли и Ми кажи:
С какво свързваш Божието Изцеление и Проглеждане? Защото ти казвам, че десетият лъч на Ветил многократно те е докосвал и ти си свидетелствал за него с чудесни видения…”
Думите на Исус така докоснаха сърцето ми, че нямаше как да не усетя благодатното действие на десетия лъч. Затова развълнуван Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Благословени да бъдат благодатните Ти устни! Защото Ти всякога Си ми говорил от височината на тази Стълба и слугата Ти е блажен да свидетелства за Тебе! И сега зная, Господи, че десетият лъч на Ветил могъщо се проявява в къпалните Витесда и Силоам. Защото Витесда е Божието Изцеление, а Силоам – Божието Проглеждане!”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Нека тогава първо да те заведа до къпалнята Витесда. Защото, според както е писано, “от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата, а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше от каквато и болест да беше болен…” И, ето, слуго Мой, виж Небесният ангел, който ще слезе до Витесда…”
С вълнение извърнах поглед към Стълбата, където се беше явил Божият вестител. Той държеше клонка от Исоп в ръката си и вече се готвеше да слезе, като чакаше знак от Господа. А когато Исус му кимна, ангелът започна да слиза по стъпалата, за да стигне до Божията къпалня. И тогава Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Нека последваме вестителя на Ветил. Защото той непременно ще отиде до Витесда и петте й преддверия. А ти, слуго Мой, тръгни с Мене и гледай, защото видението е с пророчески прицел и касае днешните реалности в църквите, а не древните реалности в Ерусалим…”
След тези думи на Исус, ние последвахме Господния ангел, който слизаше до къпалнята. И ето, че там аз забелязах, как пред три от преддверията имаше тълпи от народ, но четвъртото и петото бяха празни. А тогава Господ заповяда на ангела Си, като му казваше:
“Простри Исоповата клонка, та раздвижи водите пред първите три преддверия, за да се изцелят човеците, болни по плът. Защото Отец Ми има Милост за тях…”
Послушал Господната заповед, ангелът прелетя над къпалнята, като раздвижваше водите пред първите три преддверия. И човеците, видели раздвижването на водите, вкупом започнаха да скачат, за да се изцелят. А после, намерили изцелението си, те завикаха “Алелуя”…
Но ето, че Господ посочи на ангела Си последните две преддверия, които бяха празни, като му казваше:
“Простри Исоповата клонка и нека се размътят водите пред последните две преддверия, та дано биха се събрали болните човеци там, за да се изцелят по дух. Защото такава е Съвършената Воля на Отца Ми…”
След тези думи на Исус, вестителят прелетя над водите пред четвъртото и петото преддверие, като ги докосваше с Исоповата клонка и те се размътваха. Но било, че водите буквално клокочеха и се вълнуваха, никой не се яви в преддверията, та да поиска да скочи и да се изцели. Това никак не обезсърчи ангела и той продължаваше усърдно да удря с клонката. А ефектът стана твърде забележим, тъй щото неколцина влязоха през четвъртото и петото преддверие, като скочиха във водите, за да се изцелят по дух. И тогава човеците от другите преддверия шумно започнаха да им викат, казвайки:
“Защо се отказвате от раздвижените води в нашата част на къпалнята, та отивате в размътените води в другата част? Не виждате ли, че последните две преддверия са празни, понеже няма благоволение от Бога там? Защо бързате да скачате във води, които са размътени, а не отдадете Славата на Бога за чудното изцеление, което извърши при нас?”
На тези думи изцелените по дух им отговориха, казвайки:
“Вие изцелихте телата си, а ние изцелихме сърцата си! Кое е по-важно пред Бога, разсъдете?”
“Няма какво толкова да разсъждаваме!” – изкрещяха изцелените по плът. А след това добавиха:
“Има голяма разлика от раздвижена и размътена вода, нали? Защо при нас е раздвижена, а при вас е размътена?”
На тези думи изцелените по дух отговориха, казвайки:
“Самият Свят Дух на Бога по този мъдър начин ни показа, че в духовната ни обхода е имало нещо мътно, което Го наскърбява! И ние, като видяхме мътната вода, познахме че Той ни изобличава чрез ангела Си, а вътре в нас има неща, които не са Му били угодни! И това са били всичките ни болести по дух! Колкото до вашата вода, която не е била размътена, то е, защото плътта в нищо не ползва Святия Дух – било че е болна или изцелена…”
“Ерес, ерес, ерес!” – закрещяха изцелените по плът. А след това продължиха, като казваха:
“Да отлъчим от църквите онези от четвъртото и петото преддверие! Че току виж дошли да размътят водите и при нас…”
В този миг Господ се намеси категорично. И като даде знак на ангела Си, казваше му:
“Въздигни тези Мои братя и сестри, които се изцелиха по дух, до височината на Ветил! Защото те се покориха на Маслото и Солта, на Пророческия и Апостолски Дух на Господа! А колкото до другите, които наскърбиха Святия Дух и не пожелаха духовно изцеление след плътското, то на такива осъждението е справедливо, и запустението им вече се случва…”
След думите на Исус ангелът въздигна изцелените по Дух във височината на Ветил. А при самото ангелско въздигане, водите на Святия Дух напуснаха цялата къпалня Витесда, тъй щото мястото мигновено беше погълнато от водите на Ефрат. И ето, че с твърде ревнив и гневен Глас Господ ми проговори, като казваше:
“Иди и кажи на Моите, че няма по-страшен грях от греха да се презира Божията Милост, която е назначена да води до Покаяние! Защото Духът Ми милостиво изцелява телесното, за да доведе до Покаяние духовното! Но ако Покаянието се е осуетило, и вместо него са дошли гордост и закоравяване, то тогава нищо от плътското изцеление няма никак да ползва. Защото Аз не съм направил Завет с плът, която се превръща на пръст от земята, но с духове, които слизат от Отец на небесата!
И ето това е днес ангелското благовестие от Витесда:
Скочете в размътените води на Духа, за да видите ясно с какво сте Го размътвали и своевременно да се изцелите! Покорете се на примера на Божиите апостоли и пророци, които Вавилон ненавижда, но Небето ублажава! Защото клонката с Господния Исоп скоро ще престане да действа във Витесда! И горко тогава на човеците, които никога не разбраха, че Витесда ще рече “Дом на Милост”! А полезна е само Милостта, която довежда до Покаяние! Милост, която не довежда до Покаяние, непременно се превръща в Гняв!”
След тези думи на Исус ние се въздигнахме до височината на Ветил заедно с изцелените по дух. А тогава Исус отново ми проговори, като казваше:
“След като видя Божието Изцеление, не е ли време да видиш и Божието Проглеждане, което е в Силоам? А къде, според теб, е ангелът на Силоам? Огледай се и потърси го!”
След думите на Исус аз се огледах за ангел, който Исус да прати до къпалнята Силоам. Но колкото и да гледах, ангел не виждах. Ето защо проговорих на моя Господ, казвайки:
“Исусе! Къде да търся Небесния ангел, който Ти ще изпратиш в Силоам? Защото помня от Словото Ти, че Сам Ти намаза с кал очите на слепеца, а след това му заповяда да отиде и да измие очите си в Силоам. Но не помня в Словото Ти да пише, че Силоам е посещаван от ангели. Нито мога да свържа някак ангелите с Проглеждането…”
Думите ми накараха Исус сърдечно да се разсмее. А след това да ме прегърне и със съкровен Глас да ми проговори, казвайки:
“Има ангели, Стефане! Има и Божий Силоам, който прави слепите да прогледнат! Но видението, което ще ти дам, е от Скритата Манна на твоя Господ. Затова не се чуди, че нещата са утаени за сърцето ти. А сега тръгни след Мене. Защото преди Божието Проглеждане ще ти дам да видиш, че съм силен и да ослепявам…”
След тези думи Господ ме хвана със силните Си ръце и полетя с мен по стълбата на Ветил, като вече ме въвеждаше над бяла и жарка пустиня. А там аз видях как Савел ходеше по пясъците, придружен от неколцина мъже. Но ето, че Исус се сниши на метри от него. И като заблестя в цялата Си Небесна Слава, попита го:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?”
Паднал на колене поради блясъка на Спасителя, тарсянинът едвам успя да попита:
“Кой си Ти, Господи?” (Деяния 9:4)
А Господ му проговори:
“Аз съм Исус, Когото ти гониш…” (Деяния 9:5)
И докато още му отговаряше, аз ясно видях, че Савел мигновено беше ослепял от лъчите Господни и не виждаше нищо. А преди да бях отронил и дума, Исус посочи към него, като ми казваше:
“За съдба дойдох Аз на света. За да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. До този миг Савел се имаше за фарисей, всевиждащ и всеведущ по Свещеното Писание. И затова ослепя. А за всеки сляп има продължение в съдбоносните думи на Господ, а именно – невиждащите да прогледнат…”
След тези думи Исус отново погледна към слепия Савел, като му казваше:
“Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш…” (Деяния 9:6)
След тези думи Господ отново ме въздигна и прелетя напред във видението. А след това влезе в някакъв дом, където очите ми съзряха слугата Му Ананий. И ето, че с твърде развълнуван Глас Исус ми проговори, като казваше:
“Гледай, пророко Господен! И запиши на книга знамението, което сега извършвам! Защото в ръката Господна вече се намира десетият лъч на ангелското благовестие! И с тоя лъч говоря на Ананий, който е като ангел пред очите Ми, тъй щото ще го употребя за Святото Си Дело…”
След тези думи Исус стана видим за Анания, като му проговори:
“Анание!” (Деяния 9:10)
А слугата Му отвърна:
“Ето ме, Господи!” (Деяния 9:10)
И тогава Господ пак му рече:
“Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа…” (Деяния 9:11-12)
Думите на Исус сепнаха Ананий, тъй щото той с глас на безпокойство Му отвърна, казвайки:
“Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име…” (Деяния 9:13-14)
В този миг Исус прегърна Анания. И като вля в ръцете му десетият лъч от Ветил, отново му каза:
“Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми…” (Деяния 9:15-16)
Пълен със Святия Дух Ананий скочи, за да извърши повелята Господна. И като намери слепия Савел в дома на Юда, положи ръце върху очите му, тъй щото от лъча на Ветил потекоха водите на Силоам. А Ананий вече казваше на Савел:
“Брате Савле, Господ ме изпрати, – Същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, – за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух…” (Деяния 9:17)
И ето, че водите мигновено изцелиха очите на Савел. И той се кръсти от Святия Дух, като се изпълни в Силата Му. А тогава Исус със сълзи в очите Си отново ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли колко благодатен и могъщ е Силоам в живота на Павел? И сега какво повече да искам от Църквата Си, освен да имам слуги като Анания, готови да Ми послужат за чудото на Проглеждането? Какво повече да искам, освен наистина да повярвате, че става дума за ангелско благовестие?
Но ти слуго Мой последвай Ме сега в един по-късен момент от живота на Апостола Ми Павел. И ела с Мен да видиш как той пише “Посланието към Галатяните”. Защото докато пише, Святият Дух се вълнува в сърцето му, и Божият Силоам свидетелства на перото му…”
След тези думи Исус докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се яви видение с Павел. Той беше надвесен над пергамент, като пишеше по него посланието си. И докато Павел пишеше, Святият Дух се вълнуваше в сърцето му, и въздигаше Свят спомен от душата му. А в тоя Свят спомен аз виждах Христовия Апостол като Ангел Господен, събран сред Галатяните. И словото от пергамента на Павел мигновено се съедини със спомена му, тъй щото прочитах едни твърде Святи и съкровени думи:
“Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда, но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост; но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса. Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали…” (Галатяни 4:12-15)
И в тоя миг Господ с Пламенен Глас ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли слуго Мой, и виждат ли всичките Ми братя и сестри, че Галатяните приеха от Павел не човешко, но ангелско благовестие? Понеже го приеха като Божий ангел, като Христа Исуса! И оня благодатен Силоам, измил очите му, остана вътре в него! А с водите на Божия Силоам Павел правеше духовно да прогледнат всички, до които се докосваше с проповедите и примера си. Виж най-сетне категоричните думи на Апостола Ми, с които той казва:
“Понеже свидетелствам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали…” (Галатяни 4:12-15)
А защо Галатяните, всички до един, биха му дали плътските си очи? Не от благодарност ли, че им отвори духовните? Не от Свята признателност ли, че Господ им прати ангела на благовестието, за да прогледат и да се умият? И какво върша вече четиринадесет години чрез слугата Си? Не прогледнаха ли очите ви? Не стана ли явен благодатният Силоам в живота ви? С тоя взор, който получихте от слугуването на пророка Ми не погледнахте ли твърде надалеч – дори до Новоначалието и Безкрая?
Ето, призовавам всички ви с десетият лъч на Ветил!
Куцото нека проходи, и сляпото нека прогледне!
Витесда и Силоам нека станат реални за вас – като слънце сред пладне, и като летен дъжд в жетвена жега! А тогава непременно десетият лъч на Ветил ще извика след себе си единадесетият, който е Божието Освобождение, в който ще посветя слугата Си!
Последвайте Ме, Божии люде!
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”