ВЕТИЛ II – III ГЛАВА

3. ДЕВЕТИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО ЗАЧАТИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
От цялото си сърце и душа уповавам на моя Господ и Бог и вярвам, че не човеци, но Той управлява лъчите на Ветил, като им посочва кое сърце да докоснат и в кой дом да възцарят божественото Му Присъствие. Бяха години в живота ми, когато копнеех съвсем по човешки да получа едно голямо финансово благословение от моя Бог, за да закупя цяла една печатница за Делото Му. И тогава всяка написана книга да има тираж не от стотина бройки, но от няколко десетки хиляди. А след това щедро да разпръсна големия тираж и да се радвам, че Светлината на Сион е станала още по-силна и благословена. В тези мои мечти нямаше нищо лошо. Те не бяха грешни, но също така не бяха и божествено вдъхновени. Те просто бяха мечтата на човека Стефан, неговата голяма ревност за Царството. Но ето, че вече петнадесет години по-късно служение “Мория” остава с три компютъра и два принтера. А тиражът на книгите ни никога не достигна до повече от сто и двадесет бройки. “Ама как така?” – би реагирал някой. И после съвсем основателно би попитал:
“За една седем милионна България само сто и двадесет човека ли имат глад за Словото на Божия Пророчески Дух? При толкова много църкви и вярващи този нищожен брой не е ли твърде смущаващ?”
Ами даже и някой да би се смутил, аз ще ти кажа, че броят никак не е смущаващ. Защото тези сто и двадесет човека, които получават виденията от Хълма Мория, напълно се покориха на божествените принципи, свързани с даването и получаването.
“…даром сте приели, даром давайте…” (Матея 10:8) 
и още:
“…давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва…” (Лука 6:38)
“Давайте и ще ви се дава!” – ето такъв пример ни повели нашият Господ. Всеки, който го послуша в сърцето си, и реши да го практикува, не остана лишен от нито една пророческа книга на нашето служение. Но се намериха и други “християни”, които в човешката си хитрост или по-скоро в самоволната си заблуда решиха, че така или иначе ще се докопат до книгите на Божия пророк, за да видят какво пише в тях. А това, че няма да участват в даване, за да получават, въобще не ги трогна или смути. Важното е да се види какво толкова пише “оня от Добрич”, щото може да се окаже, че му е говорил Господ. Този калъп на мислене до такава степен пасна на неблагодарните и безплодните, щото няма да е никак чудно, ако един ден се окаже, че книгите са получавали стотина, но са се прочитали от десетки хиляди. В крайна сметка служение “Мория” има и електронен сайт, откъдето могат анонимно да бъдат изтеглени много книги. А там обикновено влезлият щраква с електронната мишка на компютъра си върху командата за изтегляне. И след по-малко от тридесет минути получава даром книги, писани петнадесет години. После протрива доволно ръце, понеже келепирът е много голям и с едно изтегляне е ударил джакпота на Сион.
Тридесет минути срещу петнадесет години!
Времето да изпиеш едно кафе срещу сто и осемдесет месеца, пълни с гонение, притеснение, иждивяване и пожертвувание!
Помисли върху последните изречения, братко мой!
Защото за скверните и извратените Божието даване отдавна се е превърнало в даденост. А когато се измамиш да приемаш даването като даденост, то тогава в сърцето ти се е възцарил един най-страшен играч от царството на тъмнината. Той е останал безименен в Библията, поради факта, че се проявява тотално и се превръща в могъщ корпоративен дух. Такъв дух не играе на дребно с едно, две или десет сърца. Той владее едновременно хиляди по хиляди. И това е духът на неблагодарността, наречен от нашия Бог в “Книгата на пророк Малахия” “поглъщател”. Този дух няма друг прицел, освен да мами човешките сърца да приемат даването за даденост. Покварата от неговата активност ще откриеш в човеците, които измамно се залъгват, че Бог всякога им е длъжен. А това – да смяташ Бог за свой длъжник, когато в пълна степен длъжникът си ти – е най-страшната болест във времето на умноженото беззаконие. Тя е инфарктът на Христовото Тяло! И ако при плътския инфаркт можем да говорим за “сърдечна недостатъчност”, при духовния инфаркт става дума за “недостатъчна сърдечност”.
Преди осем години написах една книга, която се казваше “Тихото благодарение и шумната неблагодарност”. Заредена с Божиите изобличения, тази книга накара един чувствителен брой от християни изцяло да разкъсат духовната си връзка с нас и завинаги да ни игнорират като слуги на Господ Исус Христос. Измамени от поглъщателя, тези хора бързо и категорично се завърнаха в мерзостта на запустението, решили, че похулването и отхвърлянето на някакъв си Стефан Главчев няма да окаже никакъв негативен ефект в живота им. Така или иначе – много по-приятен гъдел има в това да си даваш дарението или десятъка, когато минава църковният разпоредител с дискоса, отколкото да даваш на Божия пророк, когато в даването ти ще те забележи само Исус. И ако аз отделям толкова много размисли за даването преди деветия от лъчите на ангелското благовестие, то е, понеже това е лъчът на Божията Благодат, свързан с божественото Зачатие на Плода Емануил. А този лъч посещава само благодатните сърца. Затова нека още малко да продължа с размислите си.
Как мислиш, мили мой братко? Думата “Благодат” дали е заредена със Свят Дух или е просто словосъчетание, което гласи “даване на блага”?
Защото аз ще ти кажа, че днес е времето на тоталното похулване и потъпкване на Божията Благодат. И за да бъда разбран правилно, ще предложа на сърцето ти две посоки, които са възможност за избор пред всяко човешко сърце.
Представи си как една сутрин излизаш навън от дома си. А тогава пред сърцето ти се появяват двете посоки, за които ти говоря. Първата посока те докосва с Божията реалност в живота ти, а втората – с всички останали човешки реалности. Ти виждаш как изгрява слънцето и ти дава лъчите си. Виждаш как започват да чуруликат птиците и да ти дават песента си. Виждаш как се поклащат клоните на дърветата, за да ти дават свежестта на въздуха, обогатен с кислорода, който дишаш. Виждаш как цветята, поникнали в градинката край блока, ти дават благоуханието си.
Изобщо – преживяваш едно даване, за което може би не се замисляш. Но там – зад това даване – стои Бог и иска да Го забележиш. А като Го забележиш, да Му благодариш за всичко, което ти е дал. За слънцето, което те стопля. За въздуха, който дишаш. За живота, който живееш. За цветовете, които те заобикалят. Дори за туптенето на сърцето ти, което се дължи на духа, който ти е даден от Него.
Ето това е първата посока! Тя те води да забележиш Божието даване! За да го приемеш именно като даване, а не като даденост. Защото даването ни прави длъжни с благодарение и даване. А дадеността ни закоравява!
А сега погледни втората посока. Ти пак си излязъл от дома си, но вече не те вълнува утрото, нито слънцето, нито птиците, нито въздуха и благоуханията на цветята. Вълнува те супермаркетът, в който бързаш да влезеш. А там, по щандовете, те среща не Божията, но човешката реалност. Върху който и продукт на тази реалност да приковеш погледа си, ти виждаш нужната ценичка. За хляб – толкова пари! За сапун – толкова! За олио, масло, сирене и салам – толкова и толкова! За всяка стока, каквато и да е тя, трябва да извадиш портмонето си и да наброиш на касата нужните пари… И какво излиза в крайна сметка? Излиза това, че Божията реалност е даваща, а човешката реалност – продаваща! И ако в Своята реалност Бог очаква благодарение и даване, в човешката са достатъчни само хартийките, обезпечени със злато и всички активи на банката. А сега, мили ми братко, нека да те попитам:
Църквата на Господ Исус Христос към коя от двете реалности можеш да я поставиш? Към Божията или към човешката? Ако би я поставил към Божията, то тогава Христос ще е Слънцето на живота ти, а слугите Му – цветята на Небесното Му благоухание! Но ако решиш да поставиш Църквата в човешката реалност, то тогава тя категорично ще заприлича на супермаркет. И в този магазин всеки ще търси да купува и продава онова, което е Исус Христово!
Помисли тогава отново за слугата Господен, който положи живота си, за да заблести в Църквата Божията реалност, а не човешката! Помисли за това, че никога Божият пророк не сложи цена на книгите си, защото не закупи виденията си от супермаркет, но ги свали от неизразимо високите обиталища на Бога и Отца! Помисли също и за това, че когато нашият Господ Исус Христос влезе някога в Ерусалимския Храм, Той искаше да намери в него Божията реалност, а не човешката. Духът на Святостта, Молитвата и Преклонението, а не духът на далаверата, келепира и сребролюбието. И когато Човешкият Син стовари бича си върху търговците, с твърде ревнив Глас извика:
“Писано е: “Домът Ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп…” (Матея 21:13) 
В никоя друга пророческа книга не съм задал въпроса и написал отговора, както ще направя в тази. Затова нека те попитам:
Защо Божият Храм се беше превърнал в разбойнически вертеп?
А сега виж и отговорът:
Защото се презря и похули Духът на Благодатта и Благодарението, което Бог очакваше от народа Си! Защото когато си превърнал Божието даване в даденост, то следващата стъпка е на дадеността да се сложи цена!
Но трогват ли се от Истината търговците? Не се ли изпълват сърцата им с внушенията на дявола, записани по-долу… Ето, чуй ги!
“Святият Дух давал дарби в Църквата! О, ами това вече си е една даденост! Хайде тогава да им сложим ценичка на дарбите Му, за да се обогатим чрезмерно! Да запишем проявленията на видеокасети и да развъртим бизнес с тях, защото така е редно! Святият Дух е Автор на Свещеното Писание, понеже всичките Святи пророци са били движени и вдъхновявани от Него! О, ами че Библията просто си е една даденост! Хайде тогава да й сложим ценичка, щото даването даром си е чиста загуба! Святият Дух издигнал армия от Божии пророци в последното време! Имали видения и получавали откровения! Ами че това просто е даденост, която трябва да се публикува, тиражира и продаде! Колкото повече – толкова повече! О, алелуя на тоя бизнес и на тая печалба!”
Виждал ли си, чувал ли си и забелязвал ли си тези гнусни извращения на търговците на последното време? Колко книги имаш в библиотеката си, за които плати с пари? Колко касети със записани проповеди държиш във фонотеката си, за които отиде в църковния супермаркет?
Нека ти кажа, братко мой, че огромното мнозинство от днешните последни християни вече са с мъртвороден плод, прободен от остриетата на умноженото беззаконие. И аз не казвам това със злорадство, а с преляла скръб и пределна горчивина в духа си. Защото как да говоря и проповядвам за деветия лъч на Ветил, когато Божият Архангел Гавриил трудно би намерил девствена вяра, на която да каже:
“Здравей благодатна!”
Ако би трябвало да извика “Здравей блуднице! Здравей търговке! Здравей гнусна далавераджийко!”, то не биха му стигнали годините до свършека, за да обходи мерзостта на запустението.
Къде е Благодатната Невяста на Исус? Къде е тази, която пази девството на Чистата и Пресвята Вяра, завещана от Христос и Апостолите? Ами нали върху полите на всичките днешни църковни проститутки има сергии? Кой сложи там сергиите? Богът на Благодатта или дяволът на съблазънта? Христос на Любовта или Мамон на сребролюбието? Жертвените юнци на Голгота или съскащите змии от надписа на Пилат?
Къде е Благодатната Невяста на Исус? Къде са безкористните и жертвоготовни слуги на Разпнатия, които станаха измет на света и с цената на собствените си разпятия не се поклониха на дявола, нито приеха в шепите си кървавите му сребърници? Къде са последните Седрах, Мисах и Авденаго, които не се поклониха на златния образ на Мамон, но възвеличиха Четвъртия в огнените пламъци?
Ако искаш да ги намериш – погледни към височината на Ветил! Защото не човеци, но Сам Господ ги е скрил във височината на Стълбата Си! И моят дух, оставайки все така при Него, сега ще продължи с деветия от лъчите на ангелското благовестие. Ето думите, които Господ ми проговори преди самото видение:
“Слуго Мой! Горчива скръб и пламенна ревност са изпълнили сърцето ти за Мене! Но Аз сега ти казвам, че Божието Дело непременно ще превъзмогне над великата блудница! И колкото и да се опитва, дяволът няма да успее да съблазни Божиите Избрани. А ти приеми в сърцето си, че колкото Верни Господ ти прибави – всички до един са проверени от Мене и посочени за Делото, което вършиш за Царството. Колкото до останалите, те са развалено и проклето поколение, което Божият Гняв ще остави вън от Ветил. Но на всички, които вече съм просветил и утвърдил, сега ще кажа:
Приемете деветият лъч на ангелското благовестие като Сила, с която да раждате чедата на Божия Пророчески Дух. Защото не бихте последвали слугата Ми до това място и до тази последна пророческа книга, ако във всеки от вас отдавна не е бил роден Младенецът, за да възрасти до пълнотата и зрелостта на Образа Ми! А ти, слуго Мой, виж сега кой ще се появи на Небесната Стълба…”
С вълнение погледнах към Стълбата, когато видях, че там отново се появи Архангел Гавриил. Този път мантията му не просто беше бляскава, но грееше като слънцето в силата си. И ето, че Небесният вестител погледна към моя Господ, чакайки знак от Него. А Исус вече му проговаряше, казвайки:
“Гаврииле, Отец Ми Си избра девица по Сърцето Си, която е сгодена за Йосиф от Давидовия дом! Слез сега при нея, та й благовести, че ще стане майка на Божия Син. Защото в такава утроба Аз всякога съм искал да се родя – чиста, непорочна и благодатна…”
В отговор на думите на Господа, Гавриил Му се поклони, а след това започна да слиза по Небесната Стълба, за да стигне до галилейския град Назарет. И докато още стоях развълнуван от Христовите думи, изречени на Гавриил, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! За Църквата Ми всякога ще остане тайна как Синът на Отца прие образ на Човек, а Святият Дух зачена телесното Му естество в утробата на Мария. Но сега ти казвам, че онова, което не може да остане тайно за Моите братя и сестри, е именно в Божият прицел върху Мария. Защото този прицел е същинският лъч на ангелското благовестие за Божието Зачатие. Затова нека двамата с теб да последваме Гавриил и да слезем в Назарет, където той ще яви Благата Вест на Мария…”
След тези думи Господ ме прегърна и двамата с Него слязохме след Небесния Архангел. А когато вече бяхме в Назарет, снишихме се до една къща, където аз виждах как Гавриил се приближава до Мария. Така той прие видим образ пред нея, като й казваше:
“Здравей благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените…” (Лука 1:28)
Чула архангелския поздрав, Мария видимо се смути, понеже не знаеше какво означава да е благодатна. Но Гавриил се усмихна на смущението й, и продължи да й говори, като казваше:
“Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край…” (Лука 1:30-33)
Думите на Архангела накараха Мария в притеснение отново да попита:
“Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?” (Лука 1:34)
А тогава Гавриил отново й проговори, казвайки:
“Святият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и Святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо…” (Лука 1:35-37)
След последните думи на Божия вестител, Мария му се поклони, като казваше:
“Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал…” (Лука 1:38)
Докато още слушах, Господ извърна погледа ми и се взря в мен с дълбоките Си и Святи зеници. А след това ми проговори с възможно най-съкровения и благ Глас, с който някога ми беше говорил, като казваше:
“Виж сега деветия лъч на ангелското благовестие, слуго Мой! Защото Аз ще се отделя от теб, а Святият Дух ще зачене телесното Ми естество в утробата на Мария. И Духът Ми, като се съедини с духа на Мария, ще дочака и изпълни времето на Раждането Ми. А цялата Ми Църква трябва да разбере, че Аз се раждам само в онази утроба, за която Бог би казал:
Здравей благодатна!
И на всяка подобна утроба твоят Господ сега ще каже:
Здравей благодатна! Идвам да се родя в тебе, защото си даваща и жертвоготовна! А Отец Ми дотолкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не умре никой, който повярва в Него, но да има Вечен Живот!
Здравей благодатна! Идвам да се родя в тебе, защото си готова да се покориш не на духа на света, но на Святия Дух на Отца! Да бъдеш даваща във времето на продаващите! Да бъдеш изворна във времето на запустяващите! Да бъдеш любяща във времето на закоравяващите!
Здравей благодатна! Идвам да се родя в тебе, защото си Дух от Духа на Отца Ми, зареден с Неговия Отечески копнеж да дарява, да прегръща, да изпълва и да благославя!
Здравей благодатна! Идвам да се родя в тебе, защото от устните ти всякога ще се въздига благодарение към Отца на Светлините, и в живите води на Святия ти всякога ще прославяш Отца и Сина в Един Дух!”
След тези думи, пълни със Съвършена и Свята Любов, Господ се отдели от мен. И ето, че Бял Гълъб се спусна от Небесната Стълба. И Исус се намери всред Крилата на Гълъба, Който се сниши до утробата на Мария. А тогава Святи лъчи излязоха от Крилата на Гълъба, като зачеваха Святото Тяло на Господа и Спасителя. И Духът на Исус се съедини с духа на Мария, като простря ръце и прегърна Зачатието Си…
Толкова прекрасно и Свято видение аз никога не бях виждал. И това ме накара да падна на коленете си и да възвеличая моя Господ, казвайки:
“Благословен да Си, Исусе! Благословен да е Емануил, заченат в Мариината утроба! И нека всичката Слава да се въздигне и въздаде на Небесния Отец! Защото Той е, Който обикна всички ни и реши да ни изкупи чрез Тебе от мрака на света!”
Докато още стоях на колене и гледах на тайнството на Божието Зачатие, Святият Дух разпери Крилата Си и се приближи до мен, като ме обгърна в най-слънчевата и нежна Благодат, каквато не бих могъл да мечтая и пожелая. И ето, че Духът ми проговори, като казваше:
“Послушай думите на Божията майка, които тя ще възвести пред Елисавета в Духа на блажената си бременност! Защото това е ангелският лъч на Божието Зачатие!”
След тези думи Духът ме повдигна с Крилата Си, като ме пренесе напред в Живото Евангелие. И ето, че аз видях как непразната Мария казваше със слънчев и тържествен дух на сродницата си Елисавета:
“Величае душата ми Господа, и зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; и, ето, от сега ще ме облажават всичките родове. Защото Силният извърши за мене велики дела; и Свято е Неговото име. И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония които Му се боят. Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века…” (Лука 1:46-55)
Докато слушах всичките Святи думи на Мария, Духът отново ме загърна в Крилата Си, като казваше:
“Иди и кажи на всичките Божии чеда да облажават утробата на Мария, според както девицата го изповяда! Защото да ублажаваш Господната утроба ще рече силно да пожелаеш нейното блаженство! А какво друго блаженство да има в една утроба, освен растящият Емануил и бъдещият Христос?
Ето, Аз непременно ще зачена всяко сърце с божественото зачатие, ако то поиска да бъде благодатно! Защото да бъдеш благодатен, то значи всякога да даваш, да даваш, да даваш!
Ето, ангелското благовестие днес достига до всички вас чрез думите на Исус, на Гавриил, на Мария и пророка Господен!
Бъдете даващи, за да ви осени Святият!
Бъдете благодарящи, за да възрастите Божието Зачатие!
Бъдете жертвоготовни, за да родите Господа Исуса Христа в сърцата си – Съвършен и без недостатък! Защото само така Святите думи на Мария ще се превърнат в Дух за духа ви и в Живот за живота ви!
Величайте Господа, и зарадвайте се в Божието Зачатие! Защото Той е Верен да помогне на слугата Си Израил, и да покаже Милост и Благост върху Авраамовото потомство довека!
Аз, Святият Дух на Отца и Сина, засвидетелствах това най-благодатно видение на пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s