ВЕТИЛ II – II ГЛАВА

2. ОСМИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО ПРЕДУЗНАНИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Много пъти през годините на слугуването ми пред Господ, аз съм искал да отворя устните си и да благовестя на Божието домочадие най-дълбоките тайни на Божието Царство. Тези тайни, които наистина да ни превърнат в поколение на победата и триумфа над царството на дявола. Но тогава Сам Господ е възпирал намерението ми, имайки божествена Милост и дълготърпение към все още неутвърдените от Святия Дух. И аз, смирявайки сърцето си пред Спасителя, е трябвало отново и отново да прилежавам в нужното постоянство и благоразумие. То е все едно да усетиш как искаш да подариш един остър и излъскан Меч на деца, които все още се нуждаят от играчки. Защото играчките са създадени именно затова – да бъдат безопасни заместители на истински сериозните оръжия или всякакви други предмети. Но ето, че годините се изнизаха, а слугата Господен отиде твърде напред или по-скоро се извиси твърде високо. И като погледна назад – към вече извършеното дело за Господ – разбра, че свидетелствата и посланията му вече никога няма да бъдат като първоначалните. Всъщност – в живота ми се сбъдна опитността на Апостол Павел, който написа в посланието си:
“Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското…” (1 Коринтяни 13:11)
И при все, че никога не съм преставал да обичам дечицата и детинското в тях, аз трябваше да заживея с мисълта, че ще слугувам изключително на духовно порасналите, а дечицата ще оставя на други, които имат дар от Бога да полагат Основата на Христос. А както сам би проумял – Божият пророк от много дълго време вече ти говори от Покрива. И на този Покрив аз трябва да спазвам твърде категоричните думи на моя Господ:
“…който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си…” (Матея 24:17)
Ако има причина да започвам именно с такива размисли, то тя е, че предстоящото видение от Ветил е предназначено изключително за духовно зрелите и утвърдените в Канарата Христос. Защото става дума за Божието Предузнание, а то касае само човеците, които са предмет на Божията Съвършена Воля.
И така, мили мой братко, нека да започна с твърдението, че в Божия Спасителен План няма нищо случайно или непредвидено, понеже всичко е промислено, провидяно и предузнато. В тази Своя изява нашият Господ непременно се явява в живота ни като Първият и Последният, Алфата и Омегата, Началото и Краят. А когато дълбоко в сърцето си знаеш, че Исус е Първият и Последният, то тогава нито една секунда от живота ти не може да бъде изненада за Него. Защото всички ние непременно се намираме след Първия и преди Последния. Всички ние сме някъде далеч след Алфата и на изтичащия миг преди идването на Омегата. А към всеки от нас, който се е почувствал свързан с Първия и Последния, Бог може да се обхожда по единствено възможния Небесен начин, а именно – като действа в живота ни чрез Своето божествено Предузнание. А самото Предузнание би дошло към духа ти с убедителните думи на Алфата и Омегата:
“Аз познавам сърцето ти така, както ти сам себе си не познаваш. Аз видях целия ти път от земята до Небето, ако и ти все още да вървиш по него. Аз записах всичките ти дела в Книгата на Живота, ако и ти все още да ги вършиш в покорство пред очите Ми. Аз познах сълзите ти. Познах лягането ти и ставането ти. Влизането ти и излизането ти. Аз те видях в самия Край, преди свършека на всичко старо. Аз се зарадвах за теб в Новото Начало, понеже си Дух от Духа Ми, Образ от Образа Ми и скъпоценен камък от Канарата Ми!”
Вярваш ли ми, братко мой, че това са най-благодатните думи, които би чул от нашия Господ и Бог? Защото за какво друго или за кой друг да живееш, освен за Него? Кой друг да плени помислите ти и да покори разума ти, ако не Този, Който те е посочил и заповядал да се родиш и живееш за Него? Кой друг да бъде смисъл на вярата ти и надежда за душата ти, ако не Този, чрез Когото се чувстваш обречен на Светлина и Вечен Живот? Да те смущава ли тогава дяволът, че си отпаднал, когато Сам Той ти казва, че стоиш и ще победиш? Да те лъже ли лукавият, че нищо в живота ти не се случва, когато Господ вече те е направил да се случиш в Него и Той да се случи в теб? Да се чудиш ли как да оцелееш, когато Святото Евангелие на Божия Син ти казва, че вече си преминал с вяра във Вечния Живот на Христос? Кой си ти всъщност? Тялото, което храниш и обличаш, или Животът в него? Хижата, която се опитваш да поддържаш, или Оня, Който живее в нея? Пръстта, която ще се върне в земята, или духът, който се връща при Бога, Който го е дал? Ще оставиш ли пръстта да ти шепне, че е твоят “аз”, когато Исус идва да се влее в твоя дух? И ще продължиш ли тогава да мислиш по схемата “Случайните случки случайно се случват!”? Ако Вездесъщият Бог Отец управлява с Духа Си Вселена, в която Му е покорен всеки атом и всяка частица от атома, то колко по-стриктен, перфектен и чудесен ще е контролът Му върху духовете, които е създал? Та нали Името Му е Господ на духовете и Господ на Силите? Да живееш ли тогава в малкия измислен свят на случайностите и непредвидимостта или да се довериш на Оня, Който те управлява съвършено закономерно? Да решиш ли в сърцето си, че твоят живот е нещо специално и извънредно, тъй щото да се оприличиш на филм, който не е бил прожектиран, а Бог копнее да го гледа? Не е ли по-вярно другото, а именно – че имаме съвършената привилегия да се подвизаваме на света като поколение на Божието Предузнание?
Аз наистина съм потресен до каква степен църквите са игнорирали Божието Предузнание, като са решили, че непременно ще изненадат Бога с религиозната си активност, хвърляйки всичката си възможна енергия за шумни и лъскави мероприятия. Но как можеш да изненадаш Някой, Който е видял Началото и Края? Ти преди Началото ли си дошъл, или след Края се подвизаваш? Ти ли ще помагаш на Бога или Той ще помага на теб? Ти ли ще изненадаш Него или Той ще изненада теб? Знаеш ли, мой приятелю, колко излишна скръб и притеснения са ми коствали разбирането на Божието Предузнание? Защото слугата Господен още пишеше първите си книги, когато вятър от съмнения се стоварваше върху сърцето му.
“Дали ще бъде разбрана тази книга? Дали няма да съблазни и препъне някого? Ами ако не ми повярват? Ами ако има точно обратния ефект, а не този, за който се моля?”
Можех ли да преборя съмненията си, ако не бях се доверил на Божието Предузнание? Можех ли изобщо да направя дори една крачка по стръмната пътека, ако дълбоко в сърцето си не бях сигурен, че Бог вече е видял как я правя? Но ето затова отново ти казвам, че най-категоричните белези за духовната зрялост на всеки Божий човек са именно доверието и упованието в Божието Предузнание. И след всичко, написано дотук, нека сега отново се въздигна до височината на Небесната Стълба, където духът ми продължаваше да пребъдва с моя Господ.
Ето думите, които Той ми проговори, миг преди да ми изяви осмия от лъчите на ангелското благовестие:
“Слуго Мой! Лъчът, който сега ще ти покажа, наистина е най-съдбоносният за Вярата на всичките Божии чеда. Защото Вярата е, която изисква от вас да Ми се доверите и да Ми позволите да извърша всичко в живота ви. Всичко, което съм видял за вас, ако и вие да не сте го видели. Всичко, което съм промислил за вас, ако и вие да не сте го промислили. Всичко, което съм допуснал за вас, ако и вие да не сте го допускали.
Как мислиш тогава? Християнинът не е ли толкова пораснал, колкото е пораснал Христос в сърцето му? И духовният човек не е ли толкова голям, колкото голяма е Вярата Ми вътре в него?”
“О, Исусе! Разбира се, че е така! Защото Ти растеш в сърцата ни, когато расте Вярата Ти вътре в нас!”
“А тази Вяра само Алфа ли ще бъде за вас? Не трябва ли да й прибавите и Омегата? И когато извървите пътя от Алфата до Омегата, то няма ли да проумеете, че вашият Господ е свързан и с всичките останали букви от Небесната азбука? Няма ли както съм Алфа, да стана Бета, Гама, Делта, Епсилон… и така докато стигна до Омегата? Няма ли между Началото и Края едно настояще, което съвършено се управлява от Божието Предузнание? И ако Аз съм Първият и Последният, то няма ли непременно да бъда Вторият, Третият, Четвъртият, Петият – и така докато изброиш всичките Светии в Небесния Ерусалим и останалите, които още са на земята? Нямат ли всичките Божии чеда Небесния Образ на Сина, Когото Отец могъщо е изобразил в сърцата им? И не това ли ви благовести Апостолът Ми Павел в Посланието към Римляните, където записа:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с Образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30)
А колко от Моите знаят, че Божието Предузнание не е съдбата на човеците, които живеят човешкия си живот, но Съдбата на Бог, Който живее божествения Си Живот в сърцата на Избраните от Него? Разбираш ли най-сетне, че Бог не предузнава този или онзи човек, който би живял земния си живот в земните помисли на земната си обреченост!
Не, слуго Мой! Бог предузнава Сам Себе Си, като Оня, Който извършва всичко във всички! И силата на Вярата е да позволиш на Бог да изживее със Святия Си Дух Неговия Живот в тебе, а не ти да живееш своя си живот в Него!
И не затова ли Аз станах Човешкият Син? Не затова ли слязох от Небето, та да покажа на човеците Силата на Божието Предузнание? Защото Отец предузна Живота на Сина Си чрез слугите Си пророците. А Синът се яви, за да изживее Неговия Живот сред всичките човеци! А защо отпосле, след Възкресението, Аз и Отец Ми изляхме Святия Дух на земята?
Не затова ли – отново и отново Синът да изживява Неговия Живот сред човеците? Не затова ли – да се слави и свети Името на Отца поради Живота, който Църквата е силна да живее? Не затова ли явих тебе, като дар на Църквата Ми, и като могъщ пример на Божието Предузнание? Но нека всички Мои да запомнят завинаги думите Ми, които сега казвам:
Човеците, в които Бог предузнава Сам Себе Си, са Моята Свята Църква и участниците във Възкресението на праведните! Те са във вътрешната Светлина на Бога, предузнати да бъдат съобразни с Образа на Сина!
Човеците, в които Бог не предузнава Сам Себе Си, са чедата на лукавия и предмет на Божия Яростен Гняв! Те са участници в осъдителното възкресение на нечестивите, приготвени за вечна погибел в огненото езеро! Те са в тъмнината, вън от Бога, отдавна посочени да бъдат съобразни с образа на звяра!
Забележи, че за Моите Аз изричам думата “предузнати”, но за дяволските употребявам словосъчетанието “отдавна посочени”. Знаеш ли защо това е така?”
“О, Господи мой! Аз вярвам, че предузнатите стават едно с Отца, Сина и Святия Дух! Докато Бог е твърде Свят, за да споделя Духа Си с нечестивите! И ето затова те са отдавна посочени. А посочването не е като докосването или изпълването с Духа! То е показалецът на Божията ръка, прострян отдалеч, за да служи за осъждение! А и най-точните думи в Библията, които говорят за отдавнашно посочване, са записани в посланието на Апостол Юда и гласят:
“Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос…” (Юдово 4 стих)
“А какво ще рече Божият показалец, който отдавна е посочил нечестивите? Не е ли той Божият Пророчески Дух, сиреч, Самият провъзгласител на Божието Предузнание? Разбират ли най-сетне братята и сестрите Ми, че служението, с което те натоварих, дойде да изяви Божието Предузнание? И ако Аз ти дадох Словото, което не съм давал на други преди теб, то е, за да нямат нечестивите никакво оправдание в Деня на Страшния Съд. Понеже още приживе и в самия им беззаконен живот Бог е посочил цялата им сетнина! И ако Верните Ми получиха най-дълбоките глътки от Скритата Манна, то е, за да се възрадват, че с могъщото Си Предузнание Отец ги посвещава във великите дела, които въвеждат до Божия Милениум! И сега какво повече да сторя за Църквата Си, освен да ти явя осмия от лъчите на Ветил?”
След тия твърде благодатни и пропити от Мъдрост думи, Господ посочи към Небесната стълба, казвайки:
“Гледай сега, слуго Мой! Защото във височината на Ветил ще се яви Архангел Гавриил! И изпратен от Отца на Светлините той ще слезе по стълбата, за да благовести Божието Предузнание на свещеника Захарий и жена му Елисавета!”
След тия думи от развълнувания Глас на Господа, аз видях и самият Божий Архангел. Облечен в бляскава мантия и излъчващ вълни от достолепие вестителят погледна към Исус. И като получи благодатното съгласие на очите Му, започна да слиза по стъпалата на Небесната Стълба. Докато още гледах с възхищение, Господ хвана ръката ми, тъй щото двамата с Него последвахме Архангела. Така той наистина слезе в Израил и вече пристъпваше да премине през стените на Господен Храм. И когато вече беше преминал, аз и Исус също влязохме. Така очите ми съзряха свещеника Захарий, застанал пред Божия олтар, и готов да покади според изискването на Закона. В следващия миг Божият вестител стана видим за свещеника, тъй щото това твърде много изненада Захарий, и той отскочи от изненада назад, разлюлявайки кадилницата. А Гавриил, вдигайки ръката си, побърза да успокои Божия служител, казвайки:
“Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ…” (Лука 1:13-17)
Лъчът на Божието Предузнание в думите на Архангела толкова силно заслепи Захарий, щото свещеникът не можеше да понесе чутото. И тогава едно съмнение се надигна като тъмнина от сърцето му, тъй щото го накара да попита:
“По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст…” (Лука 1:18)
Докато слушаше въпроса на Захарий, очите на Гавриил се изпълниха с божествен укор. И тогава Архангелът вдигна ръка, докосвайки устните на свещеника, като му казваше:
“Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно…” (Лука 1:19-20)
След последните думи на Архангела, Захарий онемя и пребледня, а тогава Господ започна да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли колко силен беше лъчът на Божието Предузнание в устните на Гавриил? И чу ли как Божият Архангел благовести на свещеника, че ще бъде баща на Йоан Кръстител? Как мислиш, слуго Мой? Не беше ли това един своеобразен Авраамов изпит за Захарий? Защото Авраам до дълбока старост нямаше син от Сара, както и Захарий не придобиваше чедо от Елисавета. Но помнеше ли свещеникът изпита на праотеца си Авраам, та да отговори на Гавриил с Авраамовата Вяра?”
“Не, Исусе! Захарий се усъмни в Божието Предузнание, ако и да му говореше най-благодатният от ангелите на Небето!”
“А устни, които се усъмняват, могат ли да благовестяват? Не затова ли Захарий онемя, понеже не повярва на ангелското благовестие? И колко от Моите знаят тайната, която сега ти казвам, а именно, че съмнението влезе в семето на Захарий, а после премина и в зачатието на Елисавета? Тъй щото в един момент то коварно се прояви и в живота на Йоан Кръстителя, който се усъмни в Мене! Само един миг на съмнение, слуго Мой! Но я виж какви бяха последиците за Йоан? Защото хвърлен от Ирод в тъмницата, той прояви бащината си слабост, пращайки двама от учениците си да Ме попитат:
“Ти ли Си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?” (Лука 7:19)
Представя ли си Църквата Ми това? Пророкът, който Ме яви на Израил, казвайки за Мене:
“Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29)
…в един следващ момент вече се усъмни в Мене. А това непременно трябва да ви отрезви, за да приемате Божието Предузнание с пълна Вяра и без никакво съмнение. Защото Господ не е неправеден, та да не отдаде дължимото на пророка Си, който направи прави пътеките Му и беше велик пред Него. Но колко повече трябва Синът да отдаде дължимото на Отца Си, Който е Всемогъщ в Предузнание? И ето затова Аз тогава казах на всички в Евангелието:
“Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него…” (Матея 11:11)
Разбирате ли думите Ми, люде Мои? И проумявате ли най-сетне, че Божието Предузнание е твърде Свято, за да бъде пренебрегвано или подлагано на съмнение?
Но ето затова и най-малкият в Небесното Царство не би проявил съмнението, което прояви Йоан. Защото пророкът наистина плати с главата си заради усъмняването в Човешкия Син.
И ето, предупреждавам ви!
Съмняващият се в Божието Предузнание непременно ще остане ням като Захарий, докато Сам Бог не яви Верните Си съдби на людете Си!
Но Аз сега искам да погледнеш към верния Йоан Кръстител, защото той в Дух и Истина беше могъщият Плод на Божието Предузнание, въпреки съмнението на баща си и горчивата си сетнина в Иродовата тъмница. Кажи Ми тогава, кои думи на Кръстителя заповядах преди години да станат съдба за сърцето ти? Защото и до днес ти твърдо ги държиш и никога не се отклони от тях…”
Думите на Исус ме изпълниха с блаженство. Защото наистина преди няколко години в едно дълбоко посвещение Той заповяда цялото ми слугуване да се покорява на една точна Йоанова изповед. Ето защо с дълбоко благоговение Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Ти ме накара твърде много да внимавам в реченото от Йоан Кръстител, което гласи:
“Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му…” (Йоан 1:26-27)
И най-скъпоценното в тези думи на Йоан беше твърдението му за Теб:
“Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това попита:
“А как е възможно да се тълкуват тези думи? Как мога Аз да идвам подир някого, а едновременно с това да съм преди него?”
“О, Исусе! Именно това е ангелският лъч на Ветил! Това е лъчът на Божието Предузнание! Защото, когато пращаш пророка Си да направи прави пътеките за Името Ти – Ти идваш след него по тези пътеки, за да потвърдиш, че писаното е вдъхновено и помазано от Тебе! Но когато Ти Си преди пророка Си, то е защото Ти Си Алфата и Омегата, Първият и Последният, Началото и Краят! И най-вече, защото в Дух и Истина Ти Сам правиш прави пътеките за Името Си, за да се срещнеш със Самия Себе Си в сърцата на човеците! И от мига, в който Ти ме научи на Божието Предузнание, аз държа и изповядвам духовното правило “Винаги втори!”. Никога не отварям врати, които Ти не Си отворил, и не влизам в домове, където Ти не Си влязъл. И Божието Предузнание ме учи с думите на Мъдростта, които гласят:
“Защото що може да стори човек, който е дошъл подир Царя относно това, което е вече сторено?” (Еклесиаст 2:12)
и още:
“Каквото съществува е станало вече; и каквото ще стане е станало вече; и Бог издирва наново онова, което е било оттласнато…” (Еклесиаст 3:15)
Последните цитирани стихове разпалиха Ревността на моя Господ. И Той с пламенен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“На благовестието на Архангел Гавриил ли ще повярва Църквата Ми или на човешките брътвежи и религиозни глупости? Докога ще бъдете лъгани, че можете да притурите на Божието Дело, когато това Дело е провидяно и предузнато още отпреди създанието на света? Докога ще бъдете лъгани, че човешките напъни пълнят Църквата и спасяват душите, а няма да внимавате на изреченото от устните Ми:
“Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога”. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене…” (Йоан 6:43-45)
Отец Ми е, Който спасява! Отец Ми е, Който привлича! Отец Ми е, на Когото Синът е казал:
“Жертва и принос не Си поискал, но приготвил Си Ми тяло…” (Евреи 10:5)
И ако бих имал в предвид, че Отец Ми ще разчита на други усилия, освен Своите, то тогава да бях Му казал:
“Жертва и принос не Си поискал, но Си заповядал на човеците да Ми приготвят Тялото, сиреч, Църквата!”
Но за да изрича Синът думите Си към Отца в минало време, то значи, че делото вече е било завършено. И на него не може да се отнеме, нито да се притури. А не затова ли ви говорих чрез пророка Си, че сте камъни, отсечени от Канарата? Не затова ли ви дадох да проумеете, че Божието Предузнание е съдбата за всеки дух, който изначално е свързан с Канарата Израилева?
“Но какво да правим, Господи?” – ще Ме попитат мнозина. И Аз отново ще им отговоря:
Покорете се на ангелското благовестие! Изпълнете сърцата си с лъча на Божието Предузнание! И бъдете мъдри да спазвате Святия Небесен принцип “Винаги втори!” Не минавайте по път, където нозете Господни не са преминали преди вас! Не влизайте в домове, където Господ не е влязъл преди вас! Не жънете класове, които Господ не е пожънал преди вас! Не искайте плод от пръчките, който Земеделецът не е вкусвал преди вас! Защото когато Първият премине, вторият ще се наслаждава в Делото Му! Но ако вторият реши да стане Първи, то такъв ще се препъне и отпадне и онемее, понеже е похулил лъча на Божието Предузнание!
А това Предузнание непременно ще доведе със себе си деветия от лъчите на ангелското благовестие, който е лъчът на Божието Зачатие, сиреч, второто Небесно благовестие, чийто провъзгласител е Архангел Гавриил! Последвайте Ме и в него чрез видението, което ще дам на слугата Си!
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s