1. СЕДМИЯТ ЛЪЧ НА АНГЕЛСКОТО БЛАГОВЕСТИЕ

(БОЖИЕТО НАСЪРЧЕНИЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
При всичките чудесни свидетелства за могъщото Божие благоволение върху сърцето ми, аз винаги съм молил моя Господ да потвърждава в сърцата на Верните Си, че пътят ми е трънлив и пълен с цялата възможна съпротива на дявола. Когато от Небето бъдат свалени видения, пълни с Дух на Мъдрост и на Откровение, то Славата за тяхното изявяване всякога остава само и единствено за Бога. Няма такова нещо, че брат Стефан е супер проповедник и Небето му е на една ръка разстояние. Защото по-вярно е другото, а именно – че Исус ме научи да плащам цената за онова, което получавам от Него. И понеже цената остава скрита, а при Божиите люде идва само платеното, то и затова у мнозина остава впечатлението, че постигам бърз и чудесен достъп до Божиите благословения в Небесните места. Затова нека преди видението със седмия лъч на ангелското благовестие да поговоря първом за цената, която Божият пророк плаща за абсолютно всяко видение от Господа.
Помня как преди няколко години гледах един разтърсващ филм, който се казваше “Зеленият път”. Този филм разказваше за нерадостната съдба на един Божий човек, който имаше чудната дарба да изцелява болести, като буквално издърпва злото от човеците и го омаломощава с духа си. Та този чудотворец, на име Джон Кофи, беше несправедливо обвинен за смъртта на две момиченца, които се беше опитал да спаси след убийството им от един изверг. Така, осъден на смърт, Божият човек трябваше да изчака присъдата си в едно най-страшно отделение на така наречените “смъртници”. В самото отделение имаше по няколко килии от лявата и от дясната страна. А по средата на отделението – пътека, която се наричаше “Зеленият път”. Смисълът, вложен в самата пътека, беше този, че освен надзирателите на отделението и самите осъдени, никой и никога нямаше да разбере какво се случва с тях на “Зеления път” в последните часове преди екзекуциите им. Те щяха да отнасят тайната на своето състояние с мига на собствената си мъчителна смърт, без да бъдат обект на камери, журналисти и всякакъв друг обществен интерес. И ето, че дори и зад решетките на килията си Джон Кофи продължаваше да упражнява дарбата си, понеже изцели надзирателя си от ужасно възпаление на простатата. И не само него, но и съпругата на началника на затвора от тумор в мозъка й. А когато надзирателят, през чийто поглед се развива действието на самия филм, разбра, че ще трябва да изпълни екзекуция върху Божия човек, той се уплаши и потъна в страшно отчаяние.
“Как един ден ще застана пред Бога и ще му кажа, че съм убил едно Негово чудо?” – попита той Джон Кофи. А Божият човек, пълен с любов, му каза, че вече му е опростил престъплението, което по силата на съдебната присъда ще трябва да бъде извършено. И когато най-сетне чудотворецът издъхна на електрическия стол, смъртта му се превърна в Божие благословение за надзирателя, който доживя до най-дълбоки старини. Той отне живот, който Бог прибави на годините му! А смисълът да ти разказвам тази история е именно в Зеления път.
Защото слугата Господен, който даде на Божието домочадие лъчи от всичките пет кръга на Божието Свято Присъствие, също е осъден на смърт.
Веднъж осъден – за да умирам като Жертва Господна, когато при другите идва Живот от Бога.
Втори път осъден – за да понасям стрелите на всичкото дяволско отмъщение.
Трети път осъден – за да предам на смърт всичките си човешки желания и стремежи за щастие, докато Господ върши Святото Си Дело в сърцата на Избраните.
Разбираш ли тогава, че между мен и Господ Исус Христос също има един Зелен път, за който знаем само ние двамата, и никой друг, освен нас? На този Зелен път слугата Господен може да плаче, да се съкрушава, да се обезсърчава, да трепери, да се ужасява, да се угнетява, да се препъва и пада, да изговаря думи на малодушие и отчаяние. Но това няма никога да излезе навън, а ще остане на Зеления път. Сатана ще се вкопчва с ноктите си, за да ме разкъса и разнищи, тъй щото сърцето ми да стане една постоянно кървяща рана. Но така или иначе нещата ще си останат между мен и Исус. Понеже Той не ме е пратил да натоварвам Божиите чеда със собственото си мъчително състояние, но да ги освежавам с Неговите думи. И най-вече – защото важното в Неговия Спасителен План не са тръните върху моята глава, но Венците на Славата върху главите на Званите, Избраните и Верните. Тъй щото ако един умира за мнозина, мнозината да живеят заради жертвата му. И ако един цял се е иждивил за Царството, мнозината да бъдат издигнати в действително царуване с Господ Исус Христос, според както е писано:
“Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени…” (1 Коринтяни 4:8-10)
И ако ти, скъпи мой братко, би вникнал в тия най-сърдечни и искрени размисли, които явявам на сърцето ти, то със сигурност би направил аналогия и с твоята съдба за Исус. Дали си между тези, които вкусват смърт, за да идва при другите живот? Или си от другите, които с пълни шепи гребат от Живота, защото именно такава е Божията Воля за тях? Всеки сам трябва да потърси отговори в сърцето си на тези въпроси. Но със седмия лъч на ангелското благовестие Исус ще даде отговор на всички ни. Защото това е лъчът на Божието Насърчение.
Ти знаеш ли кога се нуждаем от Насърчение? Истината е, че само обезсърченият се нуждае от Насърчение. Точно преди десет години аз преживях именно обезсърчение. И това се случи след като бях дал на Божията Църква две твърде радикални духовни послания. Първото послание беше против търговците в Храма, а второто – против лицата на дявола в отстъпилите църкви от Завета Господен. Точно тогава към сърцето на Божия пророк полетяха отровни стрели. Стрели на чародейства и хули, на злоба и опозоряване, на заплахи и анатемосвания. Оня самодоволен и тщеславен Вавилон вече беше смутен и объркан. Две хиляди години той беше нараствал, без никой да противоречи на гнусните му богохулства и беззакония. Две хиляди години мерзостта разширяваше и утвърждаваше запустението си. И изведнъж от едно пророческо служение с името “Мория” полетяха лъчи от Светлина. Просветление, с което Божият народ да изгони търговците от Храма. Откровения против едно последно златно теле на църковния просперитет, с което обладаните от дявола нарекоха Мамон с Името на Исус. Откровения против един златен лъв на човешко-демоничното доктринерство, превърнало не един и двама пастори в насилници над Божиите стада. Откровения против един златен орел на гордостта и превъзнасянето, превърнал не едно и две общества в евтини проститутки на повикване. Откровения против един най-страшен образ на звяра, и против числото на неговото име.
Както можеш да предполагаш, след първоначалното си съкрушаване Вавилон втвърди редиците си. И за платените дяволски наемници не оставаше нищо друго, освен да покрият Божия слуга с помия и позор, а книгите му да бъдат късани, изгаряни и унищожавани по всякакъв начин. А точно тогава сърцето ми наистина се утесни. Утесни се до такава степен, че изпаднах в страшно обезсърчение. Защото цялата ми надежда, че търговците ще напуснат Храма, а лицата на дявола ще бъдат заклеймени като зловонни, се разби в крепости, за чиято твърдина дори и не съм подозирал. Аз трябваше да се отправя към личната си пустиня и там да потърся смриката, под която да кажа на моя Господ:
“Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си…” (3 Царе 19:4)
Но да взима ли Господ душата на слугата Си, след като Сам е видял, че Пътят му е не просто дълъг, но Вечен? Да приключи ли Исус служението на пророка Си след седем години от Посвещение и тридесет написани книги? Нищо подобно не направи моя Спасител! Тъкмо обратното – прати ангела Си точно така, както го беше пратил и при Илия. И Господният вестител, като ми даде стомна с Вода и питка Хляб, възвърна всичкото Божие Насърчение в живота ми. Какво стана отпосле ли? Стана това, че се родиха книгите със съдебните процеси против най-властните духове на Сатана! Стана това, че преминаха още девет години, в които силата от Божието Насърчение не намаля, но се превърна в твърде благодатна и велика буря, с която се родиха още сто и четиридесет книги.
Разбираш ли сега какво се случи в живота на Божия пророк? Случи се това, че Исус посети сърцето ми именно със седмия лъч на ангелското благовестие, който е Божието Насърчение. И от последствията на този лъч, аз зная, че имам пълното право да свидетелствам за него в Дух и Истина. Затова нека вече да те въздигна при моя Господ, понеже духът ми все така оставаше при Него във височината на Небесната Стълба. Ето думите, които Исус проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Аз наистина мога да те посоча като оня, когото преди девет години докоснах със седмия лъч на Ветил. И сега ти казвам, че като издиря с погледа на Духа Си слугите Господни по цялата земя, не ще намеря друг, в който седмият лъч да е действал толкова мощно и категорично. Но ти сам знаеш, че както на Илия, така и на теб духът на Езавел изрече отровните си думи:
“Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях (избитите лъжепророци на Ваал при потока Кисон)…” (3 Царе 19:2)
Но можех ли Аз да не реагирам против жлъчта на гнусната чародейка? Можех ли да оставя да те похулят гримираните й теолози, чиито глави вече си отсякъл по Дух, а Църквата Ми да не знае нищо за грима на Езавел? Тъкмо обратното – самата жлъч на проклетия сатанински дух възбуди Силата Господна. И Господ, твоят Бог, прати ангела Си, та те вдигна и гмурна напред в Реката на Времето. За да се намериш като свидетел на съдебен процес от времето на бъдещия Милениум. Но ето, че дойде мигът да ти покажа наяве как действа седмият лъч на Ветил. И на цялата Си Църква да дам Светлината на Божието Насърчение. Затова гледай, слуго Господен, и запиши видението на книга…”
След последните думи на Исус, при Небесната Стълба се появи ангел Господен, който държеше щипци с пламнали въглени в едната си ръка и стомна с Вода в другата. От самите въглени ме лъхна силен Огън, а от стомната с Водата – свежест, която няма никакъв земен аналог. И ето, че вестителят се поклони на Господ, като чакаше знак от Него. А когато Исус му кимна одобрително, той започна да слиза по стъпалата на Стълбата. И тогава Господ отново ми каза:
“Нека последваме пратеника на Ветил. Защото той сега ще слезе в онази пустиня, където Божият пророк Илия, утеснен до смърт, поиска Господ да прибере душата му…”
С вълнение хванах десницата на Исус и тръгнах с Него, за да последваме Небесния вестител. Така, не след дълго, ние вече се намирахме сред пясъците на пустинята, а в далечината очите ми съзряха смриката, под която Илия беше легнал и заспал дълбоко. И когато съвсем се приближихме до пророка, Господ даде знак с ръка на ангела, за да изчака възложеното му дело, като ми казваше:
“Виж сега как изглежда сърцето на Илия. Защото именно заради сърцето му Господ праща ангела Си при него…”
Погледнах към сърцето на пророка, като видях, че то беше твърде свито. И лепкави нишки от една черна и отвратителна паяжина се опитваха да го задушат до смърт. А докато не бях казал и дума на Исус, Той отново ми проговори, като казваше:
“Каква е тази паяжина? Не е ли тя демоничната заплаха на Езавел? А ти знаеш ли от какво най-много се страхува една паяжина?”
“О, Исусе! Паяжината се страхува от Огъня на Бога и Отца! Защото само искра от тоя Огън е в състояние да я пояде и изпепели…”
“Ами нека точно сега Огънят да пояде и изпепели думите на Езавел!” – каза Господ с Гняв в Гласа Си, като кимна на ангела Си. И ето, че вестителят простря щипците с въглени, докосвайки сърцето на пророка. А тогава паяжината пламна и се изпепели. И ангелът духна върху пепелта, тъй щото тя съвсем изчезна. Така сърцето на пророка мигновено се разшири и изпълни, като просветляваше все повече и повече. Докато още гледах възхитен на ставащото, Исус се приближи и коленичи до спящия пророк, като ми казваше:
“Виждаш ли Светлината в Илиевото сърце? Какво е тя, Стефане? Не е ли Словото Господно, което го е утвърдило като пророк на Бога и Отца? И ако Илия изпадна в обезсърчение, не е ли нужно той да се поднови в силата си? Не казва ли един друг пророк на Отца, че седмият лъч на Ветил ще действа мощно в живота на Божиите слуги?
Спомни си изреченото от Исайя, слуго Мой! Спомни си писаното:
“Той дава сила на отслабналите, и умножава мощта на немощните. Даже младите ще отслабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат; но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…” (Исаия 40:29-31)
И като вземеш на предвид писаното за Илия, че “със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив”, то разбираш ли, че седмият лъч на Ветил е пълен с Божии знамения? А ето, че сега пред очите ти те ще се изпълнят точно така, както са били. Защото твоят Господ ще поднови Силата Си в Илия именно чрез Божието Насърчение…”
След тези съкровени думи, Исус проговори на ангела Си, казвайки:
“Вземи Словото Ми от сърцето на Илия, та го изпечи в Огъня на Отца Ми, за да стане вкусен и дъхав Хляб! Защото Илия скоро ще се събуди и тогава ще го подкрепиш…”
В отговор на Господното повеление ангелът протегна щипците с въглените, като ги пусна на земята, тъй щото те лумнаха в Огън. А след това, прострял ръка към Илиевото сърце, взе Словото Господно, като го постави върху жаравата. А тогава Огънят навлезе в Словото, и Словото навлезе в Огъня, тъй щото се раждаше Хляб. И когато накрая той беше готов, Илия се събуди от съня си. А ангелът му проговори, казвайки:
“Стани, яж…” (3 Царе 19:5) 
Така пророкът взе от питката, като я вкусваше. И преполовил я до средата, той надигна стомната с Вода, като отпи от нея и пак легна да спи. А тогава Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Кажи Ми, слуго Мой! Какъв е този Хляб? Или каква е тази Вода, която пророкът отпи? Защото, ето, сърцето на Илия се възвърна от Божието Насърчение. И само след миг той ще е готов да продължи пътя и съдбата си за Небето…”
Да кажа, че нямах отговор на Исусовия въпрос, щеше да бъде неискрено. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Преди дванадесет години, когато още бях в кръга на Водата, Святият Дух просвети сърцето ми относно Хляба и Водата. Защото Той тогава ми каза, че Хлябът е Словото на Божията Ревност, а водата е Божието Благоразумие. И сега виждам, че Ревност и Благоразумие стават равносилни на Насърчение. Защото дух, отпаднал в обезсърчение, се възвръща с Ревност и се управлява с Благоразумие…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това с твърде благ и нежен Глас ми проговори, като казваше:
“Няма как да не помниш стъпките на пророк Илия, след като върху духа ти Отец Ми хвърли кожуха, който беше и върху него. Но сега, за свидетелство на цялата Ми Църква, ти казвам да вкусиш от Хляба и да пиеш от стомната с Водата. Защото всички, които чакат Господа, и искат да се подновят в Силата Господна, трябва да ядат от този Хляб, и да пият от тази Вода…”
Топлите очи на моя Спасител ме подканяха с толкова голяма Любов, щото с вълнение взех от дъхавия Хляб и вкусих от него. И тогава една огнена Ревност запали целия ми дух и плени всичките ми помисли. А в този миг знаех, че с Огъня Господен мога да се възправя против всички пламъци на ада и да посека с Меча Господен главите на всичките лъжепророци на Ваал. Но ето, че Сам Господ вече ми подаваше стомната с Вода, като ми казваше:
“Огънят е твърде силен, за да разчиташ само на него, слуго Мой! Защото е писано:
“Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен…” (Песен на песните 8:6)
Но ти сега отпий и от Водата на твоя Господ. Защото Ревността всякога се управлява от Благоразумието, за да може да улучва вярната мярка на Мъдростта…”
Послушал Исус, аз отпих една твърде дълбока глътка от Водата. И тогава всичкото възможно Насърчение от Бога напълни и преизпълни сърцето ми. Аз имах Огъня на Ревността, за да се подвизавам за Него, но пламъците на този Огън се ръководеха от Водите на едно чудесно Благоразумие. Така разбрах, че само с Огъня и Водата става възможно Съвършеното проявяване на Божията Сила. А Господ, прочел помислите ми, с твърде удовлетворен Глас вече ми казваше:
“Разбират ли сега Моите чеда защо пророк Илия вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив без да се умори? Разбирате ли същината на Божието Насърчение? Не ви ли засвидетелствах Ревността и Благоразумието на моя слуга Стефан, който четиринадесет години върви по Пътя Господен. И духът му не се умори, и сърцето му не отпадна?
Но ето такъв е седмият лъч на ангелското благовестие!
Лъчът на Божието Насърчение!
Лъч, с който днес посещавам всички вас, за да ви кажа:
Вие, които сте отпаднали поради всякаква църковна апатия и малодушие – яжте от Хляба на Ревността Ми, за да пламне в сърцата ви Огънят, с който да се подновите в Силата Господна!
Вие, които в ревнуването сте стигнали до фанатизъм и сте станали Воанергес, синове на гръма, подобно на Яков и Йоан, пийте от Водата Ми, за да придобиете вярната мярка на Мъдростта и да бъдете ръководени от Благоразумието на Святия Ми Дух!
Нека Огънят потърси Водата! И нека Водата потърси Огъня! Защото когато те съвършено се съединят у вас, то тогава наистина сте преживели ангелското благовестие от седмия лъч на Ветил!
Ония, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове! И ако Господ им е дал да се обновят в Насърчението, пак Той ще ги просвети и с осмия от лъчите на Ветил, който е лъчът на Божието Предузнание!
А ти, слуго Мой, сега Ме последвай в Живото Евангелие, където ярко свети осмият лъч на ангелското благовестие!
Аз, Господ на Ветил, все още говоря и не млъквам!”